№ 4958
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110140397 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
1.Предявени са от С. И. С. ,ЕГН : ********** против Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ /ДУССД/,БУЛСТАТ : ********* ,Министерство на
вътрешните работи, обективно съединени осъдителни искове,с правно основание по чл. 181,
ал. 1, пр. 2 ЗМВР вр. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 840 лева, представляваща сбор
от ежемесечно дължимите суми за храна ,за 32 месеца за периода от 27.07.2019год. до
20.03.2022 г.,включително, ведно със законната лихва за забава от депозиране на исковата
молба /27.07.2022год./ до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от
600лв.,представляваща мораторна лихва за периода 01.08.2019год. до 26.07.2022год.
В исковата молба се твърди, че от 01.02.2017 г., вкл. в исковия период. ищецът
работел по служебно правоотношение с ответника, е заемал длъжността „началник“ отдел
„Почивно дело“ към отдел „Почивно дело и обществено хранене“ при Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР. Със заповед № 8121К-
1523/20.03.2022 г. служебното му правоотношение било прекратено.Сочи ,че след
преуреждане на служебното му правоотношение по ЗДСл ,за периода 27.07.2019год. –
20.03.2022год. не бил получавал левовата равностойност за храна,по чл.181 от ЗМВР.
Сочи, че от 01.02.2017 г. за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не се
определя размер на левовата равностойност на храната в издадените заповеди на Министъра
на вътрешните работи, съгласно чл. 181, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗМВР, поради което на
ищеца не е начислявана и изплащана полагащата му се левова равностойност за храна.
Счита, че непосочването на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР в
посочените в исковата молба заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени след
01.01.2017 г. относно "Определяне на размера на левовата равностойност на храната за
служителите на МВР", както предвиденото в Наредба № 8121з-773/012.07.2015год. не
изменя и не отменя законово установеното им право в нормата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Поддържа, че за процесния период не му е осигурявана храна, както и не му е
заплащана левовата й равностойност, поради която я претендира, ведно със законната лихва
за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира и сторените по делото разноски.
2.Ответникът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“
/ДУССД/,БУЛСТАТ : *********, е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131 ГПК. Не оспорва твърденията за наличие на служебно
1
правоотношение между страните и положения труд от ищеца за процесния период. Твърди,
че ищецът е служител от категорията на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чийто статут се урежда от
ЗДСл, правилата на ЗМВР се прилагат само частично и то при наличие на законови
препратки, поради което разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е неприложима в отношенията
с ищеца. Сочи, че специалният закон-ЗМВР не предвижда на държавните служители
работещи в системата на МВР да се изплаща отделно и допълнително сума за храна в
размер на 120 лв. месечно и счита, че такава сума не се дължи на ищеца, тъй като
категорията служители, към която се числи той, не е от посочени в изричните заповеди,
издадени от министъра на вътрешните работи,в които изрично е посочено, че те се отнасят
само за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. Сочи, че считано от
01.02.2017 г., когато ищецът е преназначен по посочения ред, възнаграждението за
прослужено време и левовата равностойност за храна, не се начисляват отделно, а
представляват компонент от получаваното от него основно възнаграждение. Моли, исковете
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на ищеца.
3. Като безспорни на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване следните
обстоятелства: наличието на служебно правоотношение между страните в периода
27.07.2019год. до 20.03.2022год., по силата на което ищецът заема длъжност, имаща статут
на държавен служител,по смисъла на чл.142,ал.1,т.2 от ЗМВР, считано от 01.02.2017 г.,
както и че в рамките на заявения с исковата молба период от 27.07.2019год. до
20.03.2022год. на ищеца не е заплащана отделно левова равностойност на храна.
Не е спорен и въпроса ,че за процесния период левовата равностойност на храна е
била в 120лв. ,месечно.
Спорен по делото е въпроса дали на ищецът в качеството му на държавен служител
по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, след преобразуването на служебното му правоотношение на
01.02.2017 г. й се дължи предоставяне на храна или левовата й равностойност.
4.Доказателствената тежест се разпределя по следния начин :
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
бил в служебно правоотношение с ответника и е полагал реално труд в процесния период;
дължимостта и размера на левовата равностойност за храна; падежа на задължението за
плащане на левовата равностойност за храна и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по съществуващото
между страните служебно правоотношение, съответно да установи правоизключващите си
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно че при
определяне на възнаграждението на ищцата е включена и левовата равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, съгласно § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР.
5. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими представените
писмени доказателства от ищцата в исковата молба и от ответника с отговора.
Следва да се остави за допълнително произнасяне искането на страните за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза по поставените въпроси, след събиране на писмените
доказателства и в случай на необходимост от събиране на допълнителни доказателства за
спорните обстоятелства кои елементи на работната заплата са включени в ОТВ на
служителя, след преназначаването на ищеца по служебно правоотношение от 01.02.2017 г.
Не следва да се уважава искането на ищеца по чл.190 от ГПК за задължаване на
ответника да представи извлечение от ведомостите за платените на ищеца суми по пера,
относими към процесния период, доколкото такива вече са представени с ОИМ.
Ответникът обаче следва да представи по реда на чл.190 от ГПК извлечение от
ведомостите за платените на ищеца суми по пера за период два месеца, преди
преназначаването на ищеца по служебно правоотношение по ЗДСл., както и документ,
2
удостоверяващ дали е отсъствал по причини, изброени в чл. 7 от Наредба №8121з-
773/01.07.2015 г.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване
на процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 30.03.2023год. в 10,00 ч., за която дата да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и
екземпляр от отговора на ответника и приложенията му.
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с писмения му
отговор, писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за ССчЕ.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.190 от ГПК ответника да представи по делото извлечение
от ведомостите за платените на ищеца суми по пера, за период два месеца, преди
преназначаването на ищеца по служебно правоотношение по ЗДСл., както и документ,
удостоверяващ дали е отсъствал от работа по причини, изброени в чл. 7 от Наредба №8121з-
773/01.07.2015 г., които са основание за неизплащане на стойността на храната.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни
доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3