№ 1793
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110216817 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А. Т. Е. Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. ***********************************, представлявано от СВ. А., чрез
адвокат С. У. от САК, срещу наказателно постановление № 004432/27.11.2023 г., издадено от
И. Г. Б. – директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита
на потребителите (КЗП), с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП.
С решение на касационна инстанция е обезсилено решение на друг състав от СРС при
първото разглеждане на делото и същото е върнато за ново разглеждане с конкретни
указания.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление, произтичащи от неналичието на материалноправните
предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 68г, ал.1 , вр. чл. 68в от ЗЗП, както и
допуснати съществени процесуални нарушения. Санкционираното лице поддържа, че в
случая не били налице елементите от фактическия състав на процесното административно
нарушение, доколкото били изпълнени всички законови изисквания за предоставяне на
цялата изискуема информация и документи на кредитополучателя, в това число и такива
относно заплащането на такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване.
Твърди се, че заявеното от потребителя право на отказ от кредит е било удовлетворено,
въпреки заявяването му извън нормативно предвидения срок, вследствие на което за
1
кредитополучателя било възникнало задължението да върне на дружеството дължимите
суми по сключения договор към момента на упражняването на правото на отказ. Навеждат
се доводи, че от потребителя не са били изисквани и събирани обезщетения или такси за
допълнителни услуги след момента на упражняването на правото на отказ, а единствената
допълнително начислена сума била възнаградителната лихва, изчислена към 17.08.2023 г.
Твърди се още, че действията на жалбоподателя отговаряли на изискванията за
добросъвестност и професионална компетентност, като не обуславяли промяна в
икономическото поведение на средния потребител. На отделно основание се възразява
срещу размера на определената имуществена санкция, като се моли за неговото намаляване
до минималната нормативна стойност. В заключение е изявено и виждането, че случаят
представлява маловажен такъв и спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, като вместо да се налага наказание на жалбоподателя, същият да бъде
предупреден за последствията от повторното му извършване на такова нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от редовно
упълномощения си защитник – адв. У., който поддържа жалбата и в пледоарията си по
същество моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и необосновано,
като претендира и присъждане на разноски за представителството при разглеждането на
делото във всяка съдебна инстанция.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган – редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не взема отношение по основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление,
подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд
на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Депозирана е от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация и правен интерес. Сезиращият съда документ съдържа
изискуемите по закон реквизити. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
На 20.09.2023 г. в Регионалната дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград на Комисията за защита на потребителите била извършена проверка
от служители на КЗП, РД – София, сред които и свид. Ц. на длъжност „главен инспектор“, по
отношение на Smile Credit - „А. Т. Е. Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. ***********************************, представлявано от СВ. А..
Проверката е извършена във връзка с жалба на потребителя Ю. И. по повод на сключен с
дружеството договор за бърз кредит и последващо предявено искане за отказ от договора. С
цел проверка и осъществяване на контрол по спазване разпоредбите на ЗЗП във връзка с
удовлетворяване правото на потребителите на отказ от договори за потребителски кредит, от
дружеството-жалбоподател са изискани и представени документи, както и писмена
2
информация, от които става ясно, че на 31.07.2023 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и потребителя
Ю. И. е бил сключен договор за потребителски кредит № 585397/31.07.2023 г., по силата на
който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредитен продукт „Кредит до
заплата“ и/или „Кредит на вноски“ при условията и сроковете, съдържащи се в договора,
приложенията и анексите към него, общите условия и погасителния план. В съответствие с
тях, жалбоподателят е предоставил на своя клиент парична сума в размер на 2 500.00 лева
(главница), която последният се е задължил да върне в срок до 31.07.2025 г., при заплащане
на уговорената между страните възнаградителна лихва за срока на договора. Съгласно
Приложение № 4 към договора за потребителски кредит, страните са се споразумели
потребителят да заплати на кредитодателя такса в размер на 99.84 лева, дължима за
разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и предоставена от клиента
преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните
приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на
клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита, която такса да бъде заплащана
на равни вноски заедно с всяка вноска по договора.
След сключването на договора, кредитополучателят е отправил по електронен път
съобщение до жалбоподателя, в което го е уведомил за желанието си да се откаже от кредита
си, като дружеството е уважило упражненото право на отказ, дори и да е приело същото за
несвоевременно заявено. В проведената с потребителя кореспонденция, последният е бил
известен, че дължимата сума по договора му за кредит към 16.08.2023 г. включва следните
компоненти: главница в размер на 2 500.00 лв., възнаградителна лихва в размер на 40.27 лв.
и такса за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредита в размер на 99.84 лв. С
последващо подадено до потребителя съобщение същият е уведомен, че към 17.08.2023 г.
дължимата от него сума е 2 642.63 лв., предвид актуализирането стойността на начислената
лихва. На същата дата, видно от представеното по делото копие на платежно нареждане, Ю.
И. е заплатил изцяло посочената от кредитодателя парична сума в негова полза.
В хода на проверката срещу жалбоподателя, след преценка на предоставената от негова
страна допълнителна информация относно начина на формирането на сумата, подлежаща на
възстановяване след уважения отказ от договора за кредит, било установено, че във
формираната по гореописания начин парична сума, освен главница били включени
възнаградителна лихва и такса за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредита,
които не били дължими от потребителят и последният не е трябвало да заплаща същите. От
него следвало да се изискат единствено описаните в чл. 29, ал. 4 от ЗПК суми, а изискването
на по-голяма стойност от клиента било повлияло на икономическото му поведение, с което
кредитодателят прилагал нелоялна търговска практика. На 23.10.2023 г., в присъствието на
изрично упълномощен представител на дружеството, бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 004432/23.10.2023 г. за нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл.
68в от ЗЗП. В законоустановения срок в КЗП било депозирано възражение по реда на чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН, в което дружеството-жалбоподател релевира доводи досежно постигнатото
преди сключването на договора споразумение за дължимост на таксата за разглеждане и
3
оценка на заявката за кандидатстване за кредит. С него се оспорва извода за извършено
нарушение и се навежда съображение, че изисканата сума не е повлияла на икономическото
поведение на потребителя.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 004432/27.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от ЗЗП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. Ц.,
както и в писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – Договор за
потребителски кредит № 585397/31.07.2023 г. ведно с Погасителен план, Приложение № 1 и
Приложение № 4 към него, писмена кореспонденция между КЗП и представителите на „А. Т.
Е. Г.“ АД, платежно нареждане за кредитен превод, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, сигнал от Ю. И. до КЗП с вх. №
С-03-4677/22.08.2023 г., изображения от електронна кореспонденция, Заповед № №
984/07.11.2023 г. на председателя на КЗП, Заповед № № 1012/10.11.2023 г. на председателя
на КЗП и Заповед № № 319 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, извлечение от
Системата за сигурно електронно връчване, извлечение от кредитната история на Ю. И.,
копие от материали от НАХД № 1691/2024 г. на СРС, НО, 2-ри състав, разписка за
извършено плащане № 2000000383124600/04.12.2023 г.
Разпитана в съдебно заседание, актосъставителят св. Ц. излага обстоятелствата по повод
извършената спрямо жалбоподателя проверка във връзка с жалбата от неговия клиент.
Споделя, че в хода на водената кореспонденция с кредитодателя е установила сключването
на процесния договор, действията на потребителя по отказване от него и заплащането на
сума в размер на 2 642.63 лева. От показанията на свидетеля се установява, че фактът на
заплащане на таксата от 99.84 лева я е мотивирал да приеме, че става въпрос за нелоялна
търговска практика, доколкото тази сума била в повече и не е следвало да се претендира от
кредитополучателя след заявения от него отказ от договора. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля Ц. като последователни, обективни, непротиворечиви и
съотносими към събрания по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
4
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по
отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и съставеното въз основа на него НП са издадени в предвидената
от закона форма, от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, които са
подвели нарушението под правилната материална норма при спазване на визираните в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН изисквания.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година
от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6-месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
По същество на делото настоящата инстанция намира за безспорно установено от обективна
страна осъществяването на фактическия състав на административното нарушение по чл.
68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП.
В хода на производството се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател е
предоставило потребителски кредит на своя клиент Ю. И. посредством сключен на
31.07.2023 г. договор за потребителски заем № 585397. В Приложение № 4, съставляващо
неразделна част от горепосоченото съглашение и допълващо неговото съдържание, е
включена клауза, според която заемателят е поел задължението да заплати на своя кредитор
такса в размер на 99.84 лева за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за
кредит и предоставена от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за
кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и
финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита,
която такса да бъде заплащана на равни вноски заедно с всяка вноска по договора.
Със същата категоричност на извода се ползва още и възприетото от съда фактическо
обстоятелство на упражненото от потребителя и удовлетворено от кредитодателя право на
отказ от сключения между тях договор. Възникналият между страните спор относно това от
коя дата следва да се счита прекратена облигационната връзка между тях не разкрива
практическо значение, тъй като е налице единодушие по отношение на факта, че
отправеното от потребителя волеизявление е достигнало до своя адресат, който го е
разгледал и приел, респективно са настъпили всички правни последици, съпътстващи
прекратяването на договора на това специално основание. Както личи изрично от
уговореното в Допълнителните разпоредби на сключения договор, кредитополучателят има
право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от
сключения договор за кредит в 14-дневен срок от датата на подписването му. В този случай
кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитодателя получената в заем сума,
начислените лихви за дните на ползване на кредита за периода от датата на усвояване на
кредита до датата на връщане на цялата главница, и евентуално дължима неустойка, без
5
неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на
уведомлението до кредитополучателя за упражняване на правото на отказ.
В същия дух са и законовите повели, намиращи регламентацията си в Глава десета от Закона
за потребителския кредит. Така разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗПК оправомощава
потребителя да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни,
без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за това. Съгласно чл. 29,
ал. 4 от ЗПК, когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той
връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата. Обемът на общата
подлежаща на възстановяване парична сума при упражнен отказ от договор е лимитативно
ограничен от следващите алинеи на чл. 29: кредиторът няма право да изисква и събира от
потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи
към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване (ал. 6), а
потребителят не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които
се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между третото
лице и кредитора (ал. 7). Систематичното тълкуване на съвкупността от нормативни
разрешения в тази област показва, че при законосъобразно упражнено право на отказ от
сключен договор за потребителски кредит, потребителят е обвързан от срочното връщане
само на главницата и дължимата за съответния период лихва върху нея, а само по
изключение и на обезщетение за неподлежащи на възстановяване разходи към публични
административни органи. В съответствие с постигнатото съгласие относно уговорената в
Приложение № 4 такса, същата се дължи под формата на предварително фиксирана парична
сума, срещу която кредиторът е поел ангажимент да оцени заявката за отпускане на кредит и
да осъществи детайлна проверка на кредитоспособността на клиента. Необосновано е по
мнение на съдебния състав да се приеме, че тази такса има обезщетителен характер, целящ
да обезвреди претърпени от кредитора имуществени вреди при евентуален отказ от договор
или да обезпечи разходи, направени пред публични институции. Начинът на уговаряне на
таксата показва, че същата е функционално обособена от главницата, при което само
последната подлежи на връщане при упражнено право на отказ от договора. Следователно,
незаконосъобразно жалбоподателят е претендирал възстановяването и е събрал от своя
клиент таксата за разглеждане и оценка на заявката му за кандидатстване за кредит.
Фактическото превеждане на сумата от 99.84 лева в полза на кредитодателя по негова заявка
е израз на прокарване на нелоялна търговска практика, накърняваща изискването за
добросъвестност и водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Определената такса не е формулирана и предназначена да послужи
като обезщетение при хипотетичен отказ на клиента от договора, следователно нейното
събиране е неправомерно и с допускането му се реализира фактическия състав на
административното нарушение по чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП. Събирането на тази такса
като последица от прекратяването на договора за потребителски кредит вследствие на
упражнен отказ от страна на потребителя е необосновано и противоречащо на
ограниченията, предвидени в чл. 29 от ЗЗП. По този начин икономически по-силната страна
6
по правоотношението се облагодетелства от допълнително възнаграждение, което не се
дължи в хипотезата на отказ от договор, при който следва да се възстановят само главницата
и възнаградителната лихва по погасителния план.
В подкрепа на възприетата теза съдът намира за нужно да отбележи, че така уговорената
такса е иманентно свързана с усвояването на кредита и нейното начисляване като
допълнително задължение извън договорната лихва е неправомерно. Със събирането не се
заплаща допълнителна и факултативна услуга, а такава, задължително предшестваща или
съпътстваща сключването на договора и усвояването на уговорения в него паричен заем.
Доколкото нейното заплащане не е могло да бъде избегнато и същата е съставлявала
обективна предпоставка за отпускането на кредита, тя е следвало да бъде включена в
стойността на предоставената услуга с добавянето към годишния процент на разходите,
формиращи общата стойност на разходите на потребителя по предоставения му кредит. Ето
защо и на това основание таксата за разглеждане и оценка на заявката не може да се приеме
за обезщетение, дължимо при неизпълнение или отказ от договора.
Въз основа на горните си аргументи съдът формира окончателния си правен извод, че с
поведението си наказаното дружество е извършило нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в
от ЗЗП, за което правилно и обосновано е била ангажирана отговорността му на основание
приложимата санкционна разпоредба на чл. 210а от ЗЗП. Търговската практика на
юридическото лице по събиране на уговорената такса за разглеждане и оценка на заявката за
отпускане на кредит от неговия клиент по своето естество е нелоялна, тъй като води до
пораждане на значително неравновесие между правата на длъжника и кредитора по
договора. Предоставената на кредитополучателя преддоговорна информация, съдържаща се
в чл. 6.1 от договора и в част IV.1. от стандартния европейски формуляр, е годна да подведе
потребителя със своето представяне, тъй като не съдържа предупреждение, че в случай на
упражнен отказ от сключения договор ще бъде изискано от него заплащането на подобна
такса извън главницата и лихвата по договора. С действията си по претендиране на тази
такса от клиента търговецът окончателно е приложил нелоялната си търговска практика,
която при всяко положение би повлияла на процеса по формиране на търговско решение от
страна на клиента по отношение на влизането в договорни отношения с дружеството, както
и преценката му дали да се възползва от правото си на отказ от сключения вече договор. В
контекста на изложеното настоящият съдебен състав счита, че „А. Т. Е. Г.“ АД е
осъществило състава на визираното в наказателното постановление административно
нарушение.
В допълнение към гореизложеното съдебният състав от настоящата инстанция намира за
необходимо за пълнота да отбележи, че доколкото претенцията за присъждането на
процесната такса няма правната природа на обезщетение, призвано да възмезди вредите,
понесени от изправната страна по договора, неприложима се явява санкционната норма на
чл. 49, ал. 1 от ЗЗП, която е относима към хипотезите на събиране или допускане да бъде
събрано обезщетение или неустойка за отказ на потребителя от сключения договор за
потребителски кредит.
7
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, не разкриват по-
ниска степен на обществена опасност от обичайната. С оглед засегнатия кръг обществени
отношения, регулирани от ЗЗП, извършеното деяние е застрашило обществените отношения
- предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото не е маловажно.
Нарушението е с висока степен на обществена опасност, тъй като ограничава правото на
защита на икономическите интереси на потребителите чрез прокарването на нелоялни
търговски практики, поради което не са налице предпоставките да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В подкрепа на този извод са още и обозримите индикации,
че в хода на същата проверка срещу дружеството-жалбоподател са били идентифицирани
признаците на извършване на друг състав на административно нарушение, което също е
било санкционирано по административнонаказателен ред.
Във връзка с индивидуализацията на наказанието съдът съобрази, че за престъпването на
забраната по чл. 68в от ЗЗП (вр. чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП), санкционната норма на чл. 210а от
ЗЗП предвижда за едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в
размер от 2 000 до 50 000 лв. Решаващата инстанция намира, че наложената на дружеството
„А. Т. Е. Г.“ АД имуществена санкция в размер на 5 000 лева е необосновано завишена. Тук
следва да се отчете наличието на смекчаващо обстоятелство, изразяващо се във факта на
възстановяване на неправомерно изисканата и получена от страна на жалбоподателя
парична стойност на таксата за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредита, в
удостоверение на което е представеното пред настоящия състав на съда писмено
доказателство, обективиращо извършеното на 04.12.2023 г. плащане в полза на
кредитополучателя на неправомерно събраната от него сума. Предприемането на действия
по отстраняване на общественоопасните последици от административното нарушение,
очертава смекчаващо обстоятелство, налагащо намаляването на имуществената санкция до
законоустановения минимум от 2 000 лева. Наказание в този размер, според настоящата
съдебна инстанция, е достатъчно, за да бъдат постигнати целите на административното
наказание – дружеството-жалбоподател занапред да съобразява своето търговско поведение
с правата и законните интереси на своите клиенти, като спазва императивните изисквания на
ЗЗП и ЗПК, съобразява икономическите интереси потребителите и не допуска нови
нарушения по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП спрямо кредитополучателите си, с които установява
облигационни взаимоотношения.
По изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено в санкционната му част, като наказанието „имуществена санкция“ следва
да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер от 2 000 лева.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на съдебния спор и
страната, създала предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните
последици за неоснователно му повдигане.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
8
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование, а според ал. 5 в този случай размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е била предявена единствено при първото
разглеждане на делото от друг състав на настоящата съдебна инстанция. С оглед решаващия
характер на настоящия акт, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, направени
при предходното разглеждане на делото, в съответствие с което следва да се присъдят
претендираните от жалбоподателя разноски. Предвид разпоредбата на чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ и поради невисоката фактическа и правна сложност на
делото, жалбоподателят следва да понесе разноските за юрисконсулт в минимално
предвидения размер на 80. 00 /осемдесет/ лева, която сума следва да бъде присъдена на
въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 130. състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 004432/27.11.2023 г., издадено от директора на
Регионалната дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с
което на „А. Т. Е. Г.“ АД с ЕИК ******* на основание чл. 210а от ЗЗП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за
нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 5 000 (пет хиляди) лева на 2 000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „А. Т. Е. Г.“ АД с ЕИК ******* да заплати в
полза на Комисията за защита на потребителите сумата от 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9