Решение по дело №2198/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.27 от ЗОС.

Образувано е по жалба на:

1.Т. Н. К., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв.К.;

2.Т. Н. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*,

3.М. Д. С., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*,

4.А. Н. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], ет./, ап.*,

5.Р. Т. В., [ЕГН], [населено място], [улица],

6.М. А. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*,

7.Б. Б. П., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**,

8.Т. Д. А., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**,

9.И. Т. Н., [ЕГН], [населено място], Район Триадица, [улица], вх.*, ет.*, ап.**,

всички чрез адв.Д., срещу заповед № 24ОА2467 от 16.09.2024 г. на кмета на община Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че не са налице основанията за отчуждаване на имота, както и се оспорва размера на паричното обезщетение като несправедливо и неправилно определен.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Претендират се разноски.

За ответната страна, кмета на община Пловдив, се заема становище за необоснованост на жалбата с подробни доводи, включително изложени и в писмена защита, че при издаването на процесната заповед е процедирано в съответствие със законовите изисквания на ЗУТ и ЗОС.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства (административната преписка, СТЕ и СОцЕ) поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорването е заповед № 24ОА-2467 от 16.09.2024 г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено отчуждаването на ПИ с идентификатор 56784.518.847 по ККККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], Район Централен, [улица], с площ 1 119 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид застрояване, без предишен идентификатор, номер по предходен план 1116, кв.212 по плана на II-IV градска част, при граници по КК, ПИ с идентификатори 56784.518.1323, 56784.518.1243, 56784.518.1404, 56784.518.1244, 56784.518.1188, който съгласно действащия ПУП на „Втора градска част“ [населено място], одобрен със заповед № 312/14.04.1983 г. попада в улична регулация с изградена техническа инфраструктура – [улица], елементи на парково обзавеждани и озеленяване. Определеното равностойно парично обезщетение за ПИ е в размер на 64 086,80 лева, разпределени между съсобствениците съобразно притежаваните от тях ид.ч.

Предметът на спора за размера на определеното равностойно парично обезщетение касае този, определен за идеалните части от отчуждавания имот, притежавани от жалбоподателите.

Първият спорен въпрос по делото е дали въобще са налице основания за отчуждаване на процесния имот съгласно действащия ПУП на „Втора градска част“ [населено място], одобрен със заповед № 312/14.04.1983 г. като се вземе предвид нормата на чл.208, ал.1 ЗУТ, отчете се изминалото време от 42 г. от одобряването на този ПУП съотнесено към разпоредбата на чл.11 АПК, както и извършената реституция на имота и подадени заявления за изменение на този действащ ПУП от 1983 г.

Съдът намира за неоснователно възражението за отмяна на оспорената заповед поради изтекъл преклузивен срок по чл. 208 от ЗУТ, в който общината е следвало да предприеме отчуждителната процедура във връзка с Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. по тълк. дело № 6/2015 г. на ОСС на ВАС, І и ІІ колегия. Отчуждителната процедура не е неправилно предприета след изтичането на преклузивния срок по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ. След приемане на Тълкувателното решение е направено законодателно изменение на чл. 208, като е приета нова, ал. 2 от ЗУТ (ДВ, бр. 13 от 2017 г.). От самата формулировка на чл. 208, ал. 2 от ЗУТ е видно, че отчуждително производство по ЗДС или по ЗОбС може да започне и след изтичане на сроковете по ал. 1, но при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план то се спира, до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. В случая, видно от заключението на ВЛ по СТЕ, към настоящия момент няма открити нови процедури по изменение на ПУП, няма и такива в движение, които да не са приключили. От страна на жалбоподателите не се представят доказателства в обратен смисъл. Съгласно чл. 208, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК образувано административно производство по искане на изменение на действащия ПУП е основание за спиране на производството по издаване на заповедта на отчуждаване. В настоящия случай липсва такова образувано и действително висящо производство по изменение на ПУП, съответно няма пречка да се развие отчуждително производство вкл. с издаването на заповед за отчуждаване на ПИ.

Наличието на прежде образувани производства по изменение на ПУП за процесния период, които се приключили (вкл. с влязъл в сила отказ – заповед № 18ОА2491 от 24.10.2018 г. на кмета на община Пловдив, с която е отказано изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за процесния имот, потвърдена с решение № 1823 от 03.10.2019 г. по АД №835 по описа на АС-Пловдив за 2019 г. влязло в сила на 27.11.2019 г.) и не са висящи пред АО към момента на издаването на процесната заповед за отчуждаване, не влияе върху нейната законосъобразност.

Аналогичен е и извода във връзка с доводите, базирани на факта, че се касае за реституиран имот и съответно ново отчуждаване обезсмисля самата идея на реституцията, дотолкова доколкото при наличието на съответната общинска нужда и изпълнение на законовите предпоставки за целта няма пречка да се пристъпи към отчуждаване.

Неоснователни са и доводите по писмената защита на адв.Д., че е спорно доколко планът от 1983 г. е все още действащ. Безспорно доказано е по делото, че именно това е действащият план за процесния имот и е ирелевантно, че от приемането му са изминали 42 г. при положение, че, както се каза по горе, няма налични висящи производства за изменението му към момента за издаването на заповедта за отчуждаване.

Крайният извод е, че не са налице нито изтекли преклузивни срокове, нито други пречки да се пристъпи към отчуждаването на процесния имот за общински нужди.

Наличието на такива се доказва посредством предвижданията на действащия ПУП-ЗРП, одобрен със заповед № 312/14.04.1983 г., съгласно който целият ПИ с идентификатор 56784.518.847 по КККР на [населено място], разпореден за отчуждаване по процесната заповед, попада в отреждане за улична регулация, техническа инфраструктура, елементи на парково обзавеждане и озеленяване.

На второ място заповедта е оспорена и относно определения размер на обезщетението за отчуждения имот в частта му, определена за жалбоподателите съобразно притежаваните от тях ид.ч., като спорният момент по делото в тази му част се концентрира върху това дали този размер кореспондира с определяне на равностойно парично обезщетение на поземлен имот при отчитане на действителни пазарни аналози за сходни имоти.

Определеното равностойно парично обезщетение по процесната заповед за ПИ е в размер на 64 086,80 лева, разпределени между съсобствениците съобразно притежаваните от тях ид.ч.

В хода на съдебното производство е прието заключение на основна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза (СОцЕ), изготвена от вещото лице Б. Н., която е определила равностойно парично обезщетение за процесния имот като е посочила изрично в представеното заключение, че то е съобразено със законовите норми на чл.22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС. По заключението на основната СОцЕ, визирайки по отразени в табличен вид покупко-продажби на недвижими имоти с НА, за процесния период, с посочен НТП, ВЛ е определило равностойното парично обезщетение за 11/16 от отчуждавания имот в размер на 471 434 лева. По заключението на допълнителната СОцЕ е определено равностойно парично обезщетение в размер на 652 997 лева като е съобразен единствено ПИ, попадащ в първа ценова зона, където попада и отчуждавания.

Съдът кредитира частично основното заключение на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, макар и оспорено от процесуалния представител на ответника.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС кметът на общината възлага определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители.

Заповед за отчуждаване се издава по реда на чл. 25 от ЗОС от кмета на общината, като в нея се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му.

По правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

Нормата на чл. 22, ал. 6 от ЗОС сочи, че конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, е предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост.

Според чл. 22, ал. 7 от ЗОС, когато имотът е бил урегулиран за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, с предходен подробен устройствен план (без да е бил отчужден), действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, въз основа на който се отчуждава, конкретното му предназначение е предназначението, определено с подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на плана, предвиждащ изграждането на обекти - публична държавна или публична общинска собственост.

За поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия, съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, правилото на чл. 22, ал. 8 от ЗОС предвижда размерът на равностойното парично обезщетение да се определя като за имоти без предвидено застрояване, като се съобразява установеният траен начин на фактическото им ползване.

Разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗОС дефинира понятието "пазарни цени на имоти със сходни характеристики", като определя, че това са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. А нормата на § 1, т. 3 б. "а" от ДР на ЗОС определя параметрите на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", като това са имотите, които се намират в една и съща ценова зона с отчуждавания имот в урбанизираните територии.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за определяне на "равностойно парично обезщетение" по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗОС и § 1, т. 1, 2 и 3 ДР на ЗОС чрез пазарни аналози, като такива могат да служат само сделки с имоти, отговарящи на следните характеристики: 1. възмездни сделки /покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека и др. /, като поне една от страните по тях да е търговец; 2. сделките да се отнасят за имоти в близост до отчуждавания, т. е. да попадат в една и съща ценова зона /в урбанизираните територии/; 3. да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и да са вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота; 4. имотът, предмет на сделката, да е с устройствен статут и предназначение, съответстващ на този, който има отчуждаваният имот, но преди влизането в сила на ПУП, по който се прави отчуждаването.

Според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта /чл. 7, ал. 1 от ЗУТ/.

По смисъла на § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ "територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. А по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, под "територия на населено място" следва да се разбира селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

Безспорно е, че процесният имот като предмет на подробния устройствен план е отреден за задоволяване на обществени нужди. По делото не се ангажират доказателства планът в обхвата на процесния имот да е бил оспорен по съдебен ред, респ. да е бил предмет на отмяна. При това положение съдът е обвързан да приеме, че въз основа на валиден и влязъл в сила административен акт е одобрен подробен устройствен план, с който е удовлетворено изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗОС за доказване на общинската нужда, налагаща отчуждаването на имота.

Не ще бъде в противоречие с правилата на чл. 22 от ЗОС вр. § 1 от ДР на ЗОС за нуждите на оценката да се приемат за аналози тези сделки, имащи за предмет имоти с начин на трайно ползване за друг вид застрояване, явяващи се сходни на процесния.

В тази връзка съдът намира за обосновани доводите на ответната страна за изключване от имотите, ползвани като аналози на имотът, този, посочен под номер 3 в табличния вид по основната експертиза и послужил като единствен аналог за допълнителното заключение дотолкова доколкото същият е със смесен начин на трайно ползване, обществени и жилищни дейности, макар и да е в същата ценова зона като процесния.

В тази връзка съдът намира за нужно да посочи следното:

В § 1, т. 3, б. "а" се съдържа определение на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот" и това са имоти в една и съща ценова зона с отчуждавания имот - в урбанизираните територии. Законово изискване за териториална близост на имотите няма, поради което съдът намира възражението на ответника в тази насока за неоснователно. Не може да се възприеме и възражението, че е субективна преценка на вещото лице дали имотите са в близост или не при положение, че не е оспорена квалификацията на ВЛ, същата е доказана посредством притежаван от нея сертификат за оценителска правоспособност, а и видно от разпита му в съдебно заседание ВЛ е взело предвид идентични по характер имоти. В констативната част на експертизата вещото лице е декларирало изрично, че е извършила проверка в АВ за съпоставими сделки на процесния имот, извършило е съпоставки с колеги-оценители, рефериращи към поставените задачи. В ЗОС няма легална дефиниция на понятието "ценова зона", а представеното от ответника Решение № 4, взето с протокол № 1 от 22.01.2009 г. на Общински съвет Пловдив за определяне на границите на зоните на територията на Община Пловдив, на основание чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 от ЗМДТ има отношение към определянето на данъците на недвижимите имоти. Констатира се, че според границите на зоните територията на Община Пловдив, определени на основание чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 от ЗМДТ, отчуждавания имот (на жалбоподателя) попада в първа ценова зона, а имотите от пазарното свидетелство попадат в по-ниски ценови зони.

На база изложените съображения, съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената основна съдебно-оценителна експертиза като се преизчисли размера на опроделеното равностойно парично обезщетение с изключване на ПИ със смесен НТП дотолкова доколкото самото ВЛ в разпита му при приемане на основното заключение сочи, че няма друг начин в да се установят съпоставими имоти освен по НТП. Този имот, посочен под номер 3 в таблицата макар и да е в една ценова зона с отчуждавания не е със сходни характеристики с него.

Съдът счита, че изготвената за нуждите на настоящото производството оценка е обоснована, доколкото оценителят е определил равностойното парично обезщетение използвайки пазарно свидетелство-прехвърлителни сделки (покупко-продажба) на ПИ със сходни НТП.

Равностойното парично обезщетение в административното производство е определено на основание чл. 22, ал. 12, т. 1 от ЗОС, която разпоредба се прилага, когато не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики, поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията. Според заключението на вещото лице по изготвената по делото СОцЕ, поради обстоятелството, че е използвало аналози, който са със сходни характеристики до оценявания обект, средната пазарна цена на равностойното парично обезщетение е 565,8 лева/кв.м.

Така определената оценка е по-висока от тази по оспорената заповед, съответно по-благоприятна за жалбоподателите, поради което заповедта следва да бъде изменена в частта относно оценката на отчуждавания имот с определеното обезщетение, като се определи обезщетение в размер, съответстващ на нормите и целта на закона – тоест с увеличаване размера на сумата за парично обезщетение на 565,8 лева/кв.м. Или размерът на определеното равностойно парично обезщетение за ПИ с идентификатор 56784.518.847 по ККККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], Р. Ц., [улица], с площ 1 119 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид застрояване, без предишен идентификатор, номер по предходен план 1116, кв.212 по плана на II-IV градска част, при граници по КК, ПИ с идентификатори 56784.518.1323, 56784.518.1243, 56784.518.1404, 56784.518.1244, 56784.518.1188, който съгласно действащия ПУП на „Втора градска част“ [населено място], одобрен със заповед № 312/14.04.1983 г. попада в улична регулация с изградена техническа инфраструктура – [улица], елементи на парково обзавеждани и озеленяване, следва да бъде изменен от 64 086,80 лева, разпределени между съсобствениците съобразно притежаваните от тях ид.ч., на 316 564 лева за 11/16 ид.ч. от отчуждавания имот като бъде увеличен размера на равностойното парично обезщетение на тези съсобственици, които са подали жалби, тъй като по отношение на останалите заповедта е влязла в сила, както следва:

1. За Т. Н. К., [ЕГН], [населено място], [улица], собственик на ¼ ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 158 283 лева без ДДС;

2. За Т. Н. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, собственик на 1/32 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 19 785 лева без ДДС;

3. За М. Д. С., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, собственик на 1/32 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 19 785 лева без ДДС;

4. За А. Н. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, собственик на 1/32 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 19 785 лева без ДДС;

5. За Р. Т. В., [ЕГН], [населено място], [улица], собственик на 1/16 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 39 571 лева без ДДС;

6. За М. А. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, собственик на 1/8 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 79 141 лева без ДДС;

7. За Б. Б. П., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, собственик на 1/8 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 79 141 лева без ДДС

8. За Т. Д. А., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, собственик на 1/32 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 19 785 лева без ДДС;

9. За И. Т. Н., [ЕГН], [населено място], Р. Т., [улица], вх.*, ет.*, ап.**, собственик на 1/16 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 39 571 лева без ДДС.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на жалбоподателите за присъждане на разноски, които се констатираха в размер както следва:

1. За Т. Н. К., [ЕГН], [населено място], [улица], 2 380 лева, от които 1500 лева адвокатско възнаграждение и 880 лева разноски за ВЛ;

2. За Т. Н. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, и

3. За М. Д. С., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, и

4. За А. Н. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, и

5. За Р. Т. В., [ЕГН], [населено място], [улица], и

6. За М. А. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.9, и

7. За Б. Б. П., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**, и

8. За Т. Д. А., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*,

за седмината общо в размер на 5 672 лева, от които 4 800 лева платено адвокатско възнаграждение, 802 лева депозит за ВЛ и 70 лева ДТ и

9. За И. Т. Н., [ЕГН], [населено място], Р. Т., [улица], вх.*, ет.*, ап.*, 1210 лева, от които 1 200 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева ДТ.

Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правната сложност на спора, осъществените процесуални действия от страна на процесуалните представители на жалбоподателите, петте проведени открити съдебни заседания, съответно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адв.П. е неосноватално.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ заповед № 24ОА-2467 от 16.09.2024 г. на кмета на община Пловдив, в обжалваната ѝ част за определеното равностойно парично обезщетение за отчуждения ПИ с идентификатор 56784.518.847 по ККККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], Р. Ц., [улица], с площ 1 119 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид застрояване, без предишен идентификатор, номер по предходен план 1116, кв.212 по плана на II-IV градска част, при граници по КК, ПИ с идентификатори 56784.518.1323, 56784.518.1243, 56784.518.1404, 56784.518.1244, 56784.518.1188, който съгласно действащия ПУП на „Втора градска част“ [населено място], одобрен със заповед № 312/14.04.1983 г. попада в улична регулация с изградена техническа инфраструктура – [улица], елементи на парково обзавеждани и озеленяване, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното равностойно парично обезщетение от 64 086,80 лева без ДДС, разпределени между съсобствениците съобразно притежаваните от тях ид.ч., на 316 564 лева без ДДС за 11/16 ид.ч. от отчуждавания имот, както следва:

1. За Т. Н. К., [ЕГН], [населено място], [улица], собственик на ¼ ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 158 283 лева без ДДС;

2. За Т. Н. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, собственик на 1/32 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 19 785 лева без ДДС;

3. За М. Д. С., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, собственик на 1/32 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 19 785 лева без ДДС;

4. За А. Н. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, собственик на 1/32 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 19 785 лева без ДДС;

5. За Р. Т. В., [ЕГН], [населено място], [улица], собственик на 1/16 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 39 571 лева без ДДС;

6. За М. А. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, собственик на 1/8 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 79 141 лева без ДДС;

7. За Б. Б. П., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**, собственик на 1/8 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 79 141 лева без ДДС;

8. За Т. Д. А., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**, собственик на 1/32 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 19 785 лева без ДДС;

9. За И. Т. Н., [ЕГН], [населено място], Р. Т., [улица], вх.*, ет.*, ап.**, собственик на 1/16 ид.ч. от имота, равностойното парично обезщетение е в размер на 39 571 лева без ДДС.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на жалбоподателите разноски по делото както следва:

1. За Т. Н. К., [ЕГН], [населено място], [улица], 2 380 лева;

2. За Т. Н. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, и

3. За М. Д. С., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, и

4. За А. Н. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, и

5. За Р. Т. В., [ЕГН], [населено място], [улица], и

6. За М. А. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, и

7. За Б. Б. П., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**, и

8. За Т. Д. А., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**,

за седмината общо в размер на 5 672 лева, и

9. За И. Т. Н., [ЕГН], [населено място], Район Триадица, [улица], вх.*, ет.*, ап.**, 1210 лева, от които 1 200 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева ДТ.

 

Решението е окончателно.