Решение по адм. дело №506/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на В. А. Г., от [населено място] чрез адв. Р. Б., от АК-П.* против Заповед №РД-309 от 24.09.2025 година, издадена от Кмета на община К.*. Със заповедта е разпоредено премахване на преместваем обект – Каравана-ремарке за лек автомобил, разположена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. К.*, местност К.*.

В жалбата са изложени оплаквания за неспазване на установената форма, за нарушения на административно производствените правила и за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Иска съда да отмени заповедта или да върне преписката за ново произнасяне.

В съдебно заседание проведено на 28.11.2025 година пълномощникът на жалбоподателя адв. Р. Б., от АК - Перник, поддържа жалбата по изложените в нея доводи и пледира същата да се уважи. Иска присъждане на съдебни разноски. В указания срок депозира писмени бележки.

В проведеното съдебно заседание на 28.11.2025 година ответникът по жалбата, кметът на Община К.**, чрез пълномощника си адв. Н. Н., от АК-С.*, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски, по представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок депозира писмени бележки, с които доразвива съображенията си за законосъобразност на атакувания административен акт развити в съдебно заседание.

Административен съд – Перник, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с правомощия по ЗУТ, кмета на община К.* издава Заповед № РД-81 от 26.03.2025 година, с която разпорежда на длъжностни лица, служители в община Ковачевци да извършат проверка на 28.04.2025 година на място в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. К., местност Кюлумова, собственост на К. А. Т., В. А. Г., Ж. А. М.-Л. и Р. В. З..

На 28.04.2025 година, в присъствието на В. А. Г. е съставен констативен протокол № 8 от 28.04.2025 година, от който се установява, че съгласно [нотариален акт], том 5, рег. № 5950 от 01.08.2022 година, вписан в Служба по вписванията [населено място], собственици на недвижимия имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] са – К. А. Т., В. А. Г. и Ж. А. М.-Л. Проверяващите на място установили поставена каравана, [Марка], с рег. № [рег. номер] ползваща се за къмпингуване. Собственик на караваната е В. А. Г., който не представил разрешение за поставяне. При проверката са представени: свидетелство за регистрация; скица на поземления имот, Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 18 от 07.03.2024 година, издадено от директор на ОДБХ - П.** за животновъден обект-пчелин; искане за извършване на строителство в земеделски земи. Изготвена е окомерна скица, както и снимков материал. Проверяващите заключили, че е налице незаконосъобразно поставен преместваем обект, разположен върху имот частна собственост, без издадено разрешение за поставяне, съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Обектът е поставен в нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи на на територията на община Ковачевци.

Констативният акт е връчен на В. А. Г.

Против констациите всички собственици на недвижимия имот са направили възражение. В него по същество не се оспорва факта, че в имота има каравана, но считат, че същата не предствалява преместваем обект по смисъла на ЗУТ. Поддържат, че караваната се използва за съхранение на инвентар за регистрирания животновъден обект и за съхранение на инвентар поддържане и повишаване продуктивните качества на земята, а не за къмпингуване.

Възражението е разгледано и не е уважено.

Със Заповед № РД-309 от 24.09.2025 година, Кмета на община Ковачевци разпорежда на В. Г. в срок до 14.11.2025 година да премахне незаконно поставения преместваем обект наименован: „каравана-ремарке за лек автомобил“ в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], местн. К.**, община К.*.

Заповедта е връчена на всички собственици на недвижимия имот.

Същите в срока по чл. 215 от ЗУТ депозират жалба против Заповед № РД-309 от 24.09.2025 година, Кмета на община Ковачевци.

С определение № 1853 от 13.11.2025 година постановено по делото жалбата на Ж. М.-Л., С. М. и Р. З. е оставена без разглеждане и производството по отношение на тях е прекратено. Определението е влязло в сила на 24.11.2025 година.

Жалбата против Заповед № РД-309 от 24.09.2025 година, Кмета на община К.* е приета за допустима само по отношение на В. А. Г..

В хода на съдебното производство от двете страни се представят документи за лек автомобил ТЕКТЦ2, с рег. № 1126ЕН, които са приети като доказателства по делото.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи събържащи се в административната преписка, както и от събраните в хода на съдебното дирене документи, всичките приети като годни доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмет на община, който съгласно нормата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ има правомощия да издава актове от вида на процесния. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, със съдържание съобразено с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съответно заповедта е мотивирана. Изложените твърдения за липса на фактически основания за издаване на акта не се поделят доколкото такива са обективирани в оспорвания акт. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са от естество да променят резултата от административното производство, обективирано в крайния акт, издаден от кмета на община Ковачевци. При издаването на акта са спазени административнопроизводствените правила. Издаден е констативен акт по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, в които са констатирани обстоятелства по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. В него е обективирано състоянието на обекта към датата на проверката, както и е посочен собственик на поставения преместваем обект. Предоставена е възможност за депозиране на възражения, като такива са постъпили. Възраженията са обсъдени, противно на изложеното от страна на жалбоподателя. Релевантните факти и обстоятелства по случая са изяснени напълно, поради което не се споделя и пестеливото възражение за неспазване от страна на административния орган на регламентираното по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Установени са вида и характеристиките на преместваемия обект, местоположението му, като в акта са посочени и други съществени обстоятелства, свързани с обекта, чието премахване е разпоредено. Констатира се, че в случая процесната заповед е била издадена след изтичането на срока визиран в разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, но съдебната практика приема, че срокът е инструктивен и неспазването му не представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо процедурата (в този смисъл е Решение № 4981/15.04.2010 г. на ВАС по адм. дело № 105/2010 г.). Следователно административният орган е спазил разписаната в ЗУТ административна процедура приключила с издадения акт поради което и издаденият акт не страда от отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед не противоречи на относимите материалноправни разпоредби.

Процесният обект – каравана, се намира върху поземлен имот с [идентификатор], съсъбственост на жалбоподателя и този поземлен имот е в непосредствена близост до язовир Пчелина, видно от окомерната скица и скица на поземлен имот. Трайното предназначение на територията е земеделска, а начина на трайното ползване е ливада.

Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 (преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности) се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, като схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта. Според нормата, условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.

За Община Ковачевци е приета и действа Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи, издадена по законова делегация на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, която е публикувана в официалната интернет страница на община Ковачевци. Според чл. 2, ал. 1 от същата, преместваемите обекти по смисъла на тази наредба са преместваеми обекти, за търговска и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане. Съгласно наредбата преместваеми обекти могат да се разполагат в частни имоти. Преместваем обект по смисъла на наредбата са и караваните. По силата на чл. 21 чл. 22 от наредбата е необходимо одобряване от главния архитект на Общината на схема - предложение с разполагане на преместваемите обекти и разрешение за поставяне. Схемата-предложение определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта.

Безспорно е, че в конкретния случай за поставянето на процесния обект не е било издавано разрешение и няма одобрена схема. Липсата на такова разрешение е единственият релевантен юридически факт за премахването на обекта, съгласно възприетата от административния орган като приложима норма на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

Тезата на жалбоподатея, че ЗУТ е неприложим не се споделя. В случая не е намират приложение разпоредбите на Наредба № 19 от 25.10.2012 година за строителство в земеделски земи. В жалбата се прави некоректно позоваване на депозираното възражение против констативния протокол, тъй като видно от възражението в същото няма позоваване на положително становище от Областна дирекция „Земеделие“ – Перник за изграждане на „Селскостопанска постройка за съхранение на продукция и инвентар“. От данните по делото е видно, че предмета на спора не е строеж, а преместваем обект, поставен в земеделска земя. Позоваването в жалбата на чл. 59б, ал. 2 от ППЗОЗЗ също е неоснователно доколкото случаят не попада в разпоредбите на чл. 56 от ППЗОЗЗ. Дори да се приеме приложимост на този нормативен акт, то в конкретиката на казуса жалбоподателят не представя доказателства, от които да е видно, че му е разрешено ползането за разполагане на временния обект. Доколкото ЗУТ, в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ борави с понятието поземлени имоти, съответно и месната наредба регламентира изисквания за издаване на разрешения за поставяне в държавни, общински и частни имоти не може да се приеме, че земеделската земя е изключена от правната регламентация на ЗУТ. Имотът, съсобствен на жалбоподателя е нанесен в КККР на общ. Ковачевци с идентификатор; граници, площ и съседи, и представлява поземлен имот по смисъла на пар. 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и по смисъла на чл. 24 от ЗКИР. При гореизложеното се приема, правилно административият орган е приложил разпоредбите на ЗУТ.

Следва да се има предвид, че фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумпция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК. Материалната доказателствена сила на съставения констативен акт не е оборена от оспорващия и за преместваемия обект: "Каравана" не е установено да е издавано разрешение за поставяне на името на собственика му. В този смисъл в тежест на оспорващия бе да докаже, че констатирания за премахване обект не представлява преместваем такъв и не служи за къмпингуване, каквото доказване не бе реализирано в хода на съдебния процес. Използването на караваната както е заявено в жалбата е за лично ползване, което и по никакъв начин не влиза в противоречие с отразеното в констативния акт – къмпингуване. Следователно предназначението е за други дейности, по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Както бе отбелязано по-горе имота граничи с язовир Пчелина. Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо, вр. с чл. 56, ал. 1 и 2 ЗУТ за издаване на процесната заповед, тъй като е налице преместваем обект, поставен върху частен имот без необходимото за това разрешение, даващо основание за премахването му. Времето или момента на поставянето му е ирелевантен в производството по издаване на заповед по чл. 57а, ал. 1 ЗУТ,

Правилно обектът е бил определен от ответника като преместваем. Жалбоподателят се сили да докаже теза, че обекта представяла пътно превозно средство. От тази му теза следва, че същият не отрича, че този обект не е трайно прикрепен към повърхността, няма характеристиките на строеж и може да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Поради това се приема, че обекта има характеристиките на "преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

По отношение на доводите, че караваната представлява превозно средство, а не преместваем обект, следва да се има предвид, че обектът е разположен стационарно на поземления имот. От доказателствата по делото е видно, че процесното ремарке последно е преминало технически преглед през 2021 година, а гражданска застраховка е прекратена на 23.04.2025 година и сключена нова на 20.11.2025 година, валидна до 19.11.2026 година. Няма данни за заплатена винетна такса. Следователно процесното ремарке-каравана, при липсата на валидна действаща застраховка подлежи на временно спиране от движение, респ. не може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване до сключването й. По силата на пар. 1, т. 10 от действащата наредба на община Ковачевци - каравана, която е поставена на място, за която не е платена гражданска застраховка, не е минала на технически преглед, не е платена винетка и данък към съответната община, се счита за преместваем обект по смисъла на §1, т. 1. При това положение и при липсата на каквито и да е доказателства, караваната да се е използвала като пътно превозно средство се приема, че е констатиран обект, поставен в близост до водоем, използван лично от жалбоподателя и този обект няма трайно прикрепване към повърхността върху която се намира, което на свой ред води до извод, че същият правилно е определен като преместваем обект.

На последно място, съдът намира, че атакуваната заповед е постановена и в съответствие с целта на закона. Производството за премахване на преместваемите обекти и на строежите, които не отговарят на изискванията в правните норми, е с оглед постигане на преследваната от закона цел, а именно да се гарантират безопасната експлоатация на обектите и строежите и спазване на изискването за правилното устройство на територията, независимо дали се изграждат в частен или публичен имот и с какво предназначение са.

Въз основа на изложеното жалбата срещу заповед № РД-309 от 24.09.2025 година ще се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Същите са своевременно заявени и са обективирани в списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Жалбоподателят на основание чл. 143, ал. 2 от АПК ще бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 1000.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. А. Г. против заповед № РД-309 от 24.09.2025 година на кмета на община К.**.

ОСЪЖДА В. А. Г., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица][адрес], вх. „ж“ да заплати на О. К. разноски по делото в размер на 1000. 00 (хиляда) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.