ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Разград 23.03.2016 г.
Разградски окръжен съд на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
т. дело № 113 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 374, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх. № 5251 / 28.12.2015 г., подадена от “СИТИГАЗ“ АД /н/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Разград, Западна промишлена зона, имот № 59, представлявано от изп. директор В. П., в качеството му на длъжник в производство по търговска несъстоятелност по т. дело № 25 / 2015г. на ОС- Разград, възразил срещу приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания на “ ВЕДИМА “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, обл. Русе, ул. “ Любен Каравелов “ № 8, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителите Р. С. Р. и В. Й. М.
С молбата съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, предявен по реда и в сроковете на чл. 694 от ТЗ от несъстоятелния длъжник против кредитора “ ВЕДИМА “ ООД, за установяване несъществуването на предявено от кредитора “ ВЕДИМА “ ООД вземане, прието от синдика и одобрено като такова от съда по несъстоятелността в общ размер 468 129.82 лв., от които:
- 357 920.91 лв., представляващи главница по неплатени доставки на горива по 16 бр. фактури;
- 45 295.94 лв., представляващи законна лихва за забава по горната главница за период до 10.06.2015 г.;
- 1 987.98 лв., представляващи законна лихва за забава на горната главница за периода от 11.06.2015 г. до 30.06.2015 г.;
30 082.84 лв., представляващи законна лихва за забава до 14.11.2014 г. по 9 бр. фактури за доставка на горива, главницата на които е заплатена на 14.11.2014 г. и
32 842.15 лв., представляващи
съдебни разноски по т. дело № 315 /
На основание чл. 367 и сл. от ГПК, исковата молба е приета за редовна и препис от същата, ведно с приложенията е връчен на ответника “ ВЕДИМА “ ООД, ЕИК 117542191на 05.02.2016 г.
С вх. № 773 / 17.02.2016 г., в предоставения двуседмичен срок, ответника “ ВЕДИМА “ ООД, ЕИК ********* депозира отговор, с който ангажира становище за недопустимост или неоснователност на иска.
Отговора е връчен на ищеца на 02.03.2016 г. и в предоставения му срок за допълнителна искова молба, който се явява изтекъл на 16.03.2016 г., такава не е постъпила.
При дължима преценка за допустимостта
на иска, предвид изискванията на чл.694 ТЗ досежно процесуалната легитимация на
страните, съдът служебно провери
преписка по т. дело № 25 /
От друга страна обаче съдът обсъди и направеното от ответника възражение по допустимостта на иска, поради липса на правен интерес.
С отговора си ответника представя
Решение № 96 / 03.06.2015 г., постановено по т. дело № 315 8
Видно от приложената справка за
движение на делото, на 17.06.2015 г. е постъпила въззивна жалба против
решението, която е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване
на нередовност. С определение от 22.06.2015 г., производството по делото е
спряно до решаване на въпроса с приемане на вземането на “ Ведима “ ООД в
производството по несъстоятелност на “ Ситигаз “ АД по т. дело № 25 /
Производството по т. дело № 25 /
С молба кредитора “ Ведима “ ООД предявил вземанията си към длъжника, на основание чл. 685 от ТЗ, както следва:
357 920.91 лв. по шестнадесет броя данъчни фактури, издадени за периода от 25.11.2013 г. -11.07.2014 г.;
27 674.93 лв., представляващи общ размер на законната лихва за забава върху неплатените главници по фактурите за периода от изтичане на 14 дни от издаване на всяка от фактурите до 15.12.2014 г.;
30 082.84 лв., представляващи общ размер на законна лихва за забава върху погасените със забава девет броя фактури, издадени за периода 09.10.2013 г. – 15.11.2013 г., за периода от изтичане на 14 дни от издаване на всяка от фактурите до 14.11.2014 г.;
32 842.15 лв., представляващи
разноски на кредитора по т. дело № 315 /
19 608.99 лв., представляващи законна лихва върху неплатените главници по шестнадесетте броя фактури за периода от 16.12.2014 г. до 30.06.2015 г.
Предявените вземания са приети от синдика и са включени в изготвения от него списък на приетите предявени вземания по чл. 686 от ТЗ.
Недоволен длъжника подал възражение в срока и по реда на чл. 690 от ТЗ, което съдът оставил без уважение.
При тези обстоятелства съдът стигна до следните правни изводи:
Към момента на предявяване на иска по
настоящото дело – отрицателен установителен иск по чл. 694 от ТЗ, между същите
страни е висящо т. дело № 315 /
ОС-Русе, на основание чл. 637, ал. 1
от ТЗ, спрял производството по т. дело №
315 /
С разпоредбата на чл. 637, ал. 4 от ТЗ е предвидено, че решението, постановено по ал. 3 има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. От тази разпоредба следва, че за процесуална икономия, на производството по чл. 637 от ТЗ е отредена ролята на иск по чл. 694 от ТЗ за същото вземане, като се запазват извършените процесуални действия по завареното дело, производството по което е спряно. По нататъшните действия са обвързани от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане. При наличието на спор / подаване на възражение / производството по делото се възобновява и с участието на синдика, като постановеното решение има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността.
При тези обстоятелства съдът приема,
че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като за ищеца липсва
правен интерес от воденето на настоящия отрицателен установителен иск по чл.
694 от ТЗ. Наличието на правен интерес от иска и правото на иск са абсолютни
процесуални предпоставки за допустимостта му, които следва да се налице не само
при завеждане на иска, но и по всяко време на производството.
Съгласно разпоредбата на чл.
694, ал. 2 от ТЗ, при предявяване на установителен иск не се внася
предварително държавна такса, а при отхвърляне на иска тя се дължи от ищеца.
Съдебната практика приема, че прекратяване на производството, поради
недопустимост на иска, се приравнява на отхвърляне на иска, поради което ищеца
следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху предявения размер на иска
– 18 725.19 лв., която да бъде събрана от масата на несъстоятелността / В
този смисъл Определение № 22 / 25.01.2013 г. по т. дело № 119 /
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 113 /
ОСЪЖДА “СИТИГАЗ“ АД /н/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Разград, Западна промишлена зона, имот № 59, представлявано от изп. директор Веселин Пешев, да заплати по сметка на ОС-Разград сумата 18 725.19 лв. / осемнадесет хиляди седемстотин двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки /, представляваща държавна такса върху предявения иск, който сума да се събере от масата на несъстоятелността.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия: