Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. Перник, 13.07.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Моника
Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия
Слава Георгиева КАНД № 133 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ) – София, представлявана от директора, против съдебно решение № 343 от
11.05.2022 г., постановено по АНД № 1047 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Перник.
С
обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 151 от
14.06.2021 г. на директора на РИОСВ – София, с което на „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ***, представлявано от
изпълнителния директор Я.П.К., на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС) във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за нарушение
на чл. 123в, т. 2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на
50 000 (петдесет хиляди) лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при
съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Моли съда
да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови друг, с който да
потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба – „***“ АД, редовно уведомен за същата, в срока по чл.
213а, ал. 4 от АПК, депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна, моли съда
да я отхвърли и да остави в сила решението на районния съд.
В
проведеното съдебно заседание касаторът – РИОСВ – София, редовно призован, не
изпраща представител.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „***“ АД,
редовно призован, за представител изпраща юк. Славолюб С.**. Оспорва
касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.
В
проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник,
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
С НП № 151 от 14.06.2021 г. директорът на
РИОСВ – София, на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС във връзка с чл. 83, ал. 1
от ЗАНН, наложил на „***“ АД, имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева) за това, че на 01.12.2020 г., дружеството, в качеството
му на оператор на ГИПТЕЕ, не изпълнява задълженията си по Условие 9.2.7 и
Условие 9.2.11 от КР № 53-Н1/2014 г. – да не експлоатира едновременно изпускащо
устройство (ИУ) № 1 и ИУ № 2, и да отвежда отпадъчните газове от парогенератор
(ПГ) № 4 и/или ПГ № 5 към ИУ № 1 единствено при анормални режими на работа –
ремонт или авария на сероочистващата инсталация (СОИ), при спазване на Условие
9.2.10, тъй като на същата дата, при извършена от експерти на РИОСВ – София,
незабавна проверка по повод сигнал за наблюдаван пушек от големия комин и от
сградата на „***“ АД, било установено – след наблюдение в часовия интервал от
16:30 до 16:45 час, от позиция на т.нар. „вътрешноградска магистрала“,
изпускането на ясно
разграничими газове от ИУ № 1 и ИУ № 2 към горивната инсталация на ТЕЦ
„Република“, експлоатирана от „***“ АД, както и било констатирано – след обход на площадката, видимо, едновременно и организирано
изпускане на отпадъчни газове от ИУ № 1 (с височина 120 м) и от ИУ № 2 (с
височина 80 м) от дейността на ПГ № 4 и ПГ № 5, при работеща в нормален
експлоатационен режим СОИ, с коефициент на ефективност 97.12%, при липса на
данни за аварии и/или ремонт на СОИ в периода от 26.11.2000 г. до 07.12.2020
г., което било квалифицирано като неизпълнение от страна на дружеството и в посоченото
му качество, на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС – да изпълнява условията
в КР.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 343 от
11.05.2022 г., постановено по АНД № 1047 по описа на съда за 2021 г., го е
отменил.
За да
постанови този резултат районният съд, след събиране, преценка и анализ на
доказателствата, е приел, че в производството по издаване на процесното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила – АУАН и наказателното постановление съдържат ясно и пълно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, същите са относими към
елементите на визирания административнонаказателен състав, визираната като
нарушена норма на чл. 123в, т. 2 от ЗООС не съдържа различни хипотези, както се
твърди в жалбата, не е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, не е
допуснато твърдяното нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и не е допуснато
нарушение при индивидуализацията на санкцията по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗАНН. Приел
по съществото на спора, че осъществяването на състава на
административното нарушение не е доказан.
Решението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон следи и
служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК.
След
извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и
второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Извършената
проверка в пределите по чл. 218, ал. 1
от АПК и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, също не доведе до изводи,
обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт.
Доводите
в касационната жалба са неоснователни.
Съобразно
чл. 220 от АПК
касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник
фактическа обстановка, за напълно кореспондираща със събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съдебен състав е установил фактическата
страна на спора при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК,
във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Събрани са доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на
доказване. Изводите в решението по приложимия и приложен в проведеното
административнонаказателно производство закон са направени след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал и в неговата
съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата за това. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане
на съдебното производство.
Законосъобразен
е и изводът на решаващия съд, че процесното производство е проведено без
допуснати съществени процесуални нарушения.
И по съществото
на спора и приложимия, съответно приложен материален закон, мотивите на
първоинстанционния съдебен състав, приел че направените от жалбоподателя
възражения – че не се касае за изпускане на отпадъчни газове, още по-малко за
организирано изпускане на такива, предвид намиращите се в затворено положение
клапи към ИУ № 1, са отхвърлени необосновано от наказващия орган, без да са
подложени на съответна проверка, за което доказателства не са приобщени и по
делото пред районния съд, се споделят изцяло, поради което и на основание чл. 221, ал. 1, изр.
второ, предл. второ от АПК, касационният съд препраща към мотивите на първата
съдебна инстанция. При проверката, повод за образуване на
административнонаказателното производство не е установявано положението, в
което са се намирали клапите и не е проверена тяхната цялост и ефективност – да
осигуряват плътно уплътнение и да не позволяват пренос на отпадъчни газове към
ИУ1. И това независимо от задължението на оператора на инсталацията да извършва
периодична оценка за наличие на източници на неорганизирани емисии и да
предприема мерки за тяхното предотвратяване и ограничаване, тъй като
бездействие в тази насока би съставлявало нарушение на други Условия на КР.
Споделят се напълно в тази връзка изводите, обосновали решението на районния
съд, че по делото не е доказано дали визуално наблюдаваните във въздуха в
зоната над ИУ № 1 газове представляват пушек от организирано изпускане през
устройството на вредни вещества от работата на инсталацията (в нарушение на забраните
в условия 9.2.7 и 9.2.11 от КР), или представляват неорганизирани емисии на
вредни вещества поради нарушена цялост, амортизация или неефективност на
съоръженията, предназначени да предотвратяват и ограничават изпускането на
такива. Както се сочи и в решението на районния съд нарушаването на условия
9.2.7 и 9.2.11 от КР № 53-Н1/2014 г., предполага установяването на извършени от
оператора на инсталацията целенасочени действия, свързани с отвеждане на
отпадъчните газове от парогенератори № 4 и № 5 към ИУ № 1, в условия на
отсъствие на ремонти и аварии на СОИ. Което на свой ред означава и съответна
настройка на апаратурата и спомагателните съоръжения за безпрепятствено
преминаване на отпадъчните газове по газохода, свързващ ПГ № 4 и ПГ № 5 с ИУ №
1, каквото фактическо положение също не е установено. Доказателства в тази
насока не се приобщени и в производството пред районния съд.
Липсата
на доказателства за целенасочени неправомерни действия от страна на наказаното
дружество, съставляващи едновременна експлоатация на ИУ № 1 и ИУ № 2 чрез
отвеждане на отпадъчни газове от експлоатацията на ПГ № 4 и ПГ № 5 към ИУ №1, в
условия на отсъствие на анормални режими на работа, правилно е обосновала
отмяна на процесното наказателно постановление, което прави решението на
Районен съд – Перник постановено съобразено
с приложимия материален закон. Ответникът по касация е наказан във
връзка със задължение, вменено му с разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, без
по делото да е доказано по несъмнен начин неизпълнението на Условия 9.2.7 и
9.2.11 от КР № 53-Н1/2014 г., следователно наказателното постановление е
незаконосъобразно.
Предвид
гореизложеното не се установи наличие на основания за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в
жалбата. Отменил наказателното постановление Районен съд – Перник е постановил
правилно и законосъобразно решение, което ще бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник в касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 343 от 11.05.2022 г., постановено по АНД № 1047 по описа за 2021
г. на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/