№ 1638
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110164922 по описа за 2024 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, за
издадена в негова полза заповед по чл.410 ГПК, срещу която своевременно е подадено
възражение. Ищецът твърди, че на 23.5.2019г. между ответника и „ Сити Кеш“ О ОД е
сключен договор за кредит , по силата на който кредиторът се е задължил да предостави в
заем на ответника А. П. сумат 800 лева главница, като се твърди, че с подписване на
договора, длъжникът е декларирал получаване на сумата в брой, от представител на
заемателя. Сочи се, че е уговорен фиксиран размер на ГПР, и уговорена договорна лихва
108,24 лева. Уговорено било връщането на сумата, ведно с възнаградителна лихва на 14
двуседмични вноски, първите – 12,46 лева, и още 12 – от по 73,61 лева, при краен падеж на
вземането 5.12.2019г. Твърди, че ответникът е в забава в плащанията, както и че на 4.3.2021г
е подписано приложение 1 към договор за цесия от същата дата, с който вземането е
прехвърлено от кредитора на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. . Предявява се
установителен иск за: 800 лева главница, 62,49 лева договорна лихва от 6.6.2019г. до
5.12.2019г., както и 563,44 лева обезщетение за забава от 7.6.2019г. до 28.6.2024г.
1
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК , прави искане
ищецът да бъде задължен да представи оригинал на договор за кредит. Оспорва се
твърдението за валиден договор за цесия, като се сочи, че в представеното извлечение
липсва насрещна престация, което влече недействителност на договора. Твърдението се
прави във връзка с неиндивидуализиране на прехвърленото вземане, като представеното
приложение 1 е погасителен план към договора за кредит. С оглед изложеното, се счита, че
искът е недопустим – по това твърдение, съдът приема следното. Твърденията за
недействителност на сделката могат да се правят единствено от страните по нея, или лица, с
правен интерес от установяването на този факт с правно значение. За целите на настоящото
дело, твърдението ще бъде разгледано от СРС на плоскостта на доказването, че вземането е
било прехвърлено.
По основателността на претенцията, се оспорва твърдението за валидно правоотношение
между ищеца и ответника, като се сочи, че кредиторът не е изпълнил задължението си, като
се оспорва твърдението на ищеца, че сумата е предадена в заем. Прави се възражение за
нищожност на договора за заем, поради липса на съгласие – сочи се, че недоказано е
кредиторът да е предоставил на потребителя преддоговорна информация. Твърди се, че
договорът е сключен в нарушение на чл.10 и 11 ЗПК, както и че е сключен при нарушение
на ЗПК и практиката на СЕС. Във връзка с последното, се твърди, че неустойката по чл.6,2
от договора цели да прикрие действителен разход по кредита, което води до неточно
посочване на ГПР, поради което следва да се приеме, че ГПР липсва; нарушени са
чл.11,ал.1,т-10 ЗПК, както и защото в договора не са взети предвид всички допускания, не са
посочени компонентите, включени в ГПР, не е посочен метод на изчисляването му, и
чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, чл.11,т.12 ЗПК, чл.11,ал.1,т.20, 23 и 24 ЗПК. С оглед изложеното, се
счита, че ДПК е нищожен.
Твърди се, че в частта по лихви, договорът е нищожен, поради нарушение на
чл11,ал.11,т.9 и 10 ЗПК, и нарушение на добрите нрави, уговореният ГЛП противоречи на
добрите нрави, защото размерът надвишава значително законната лихва, и се е стигнало до
нееквивалентност на насрещните престации, което влече нищожност на целия договор.
Изложеното, според ответната страна, води до отхвърляне на цялата претенция,
защото е недопустимо присъждане на сумата на основание, различно от заявеното –
договорно.
Прави се възражение за погасителна давност.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителен установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл.240, ал.2 ЗЗД, .
III.Обстоятелства, които се признават:
Признава за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
2
23.5.2019г. между ответника и „Сити Кеш“ ООД е сключен писмен договор за заем.
СРС намира, че страните не спорят, че ако в ГПР , посочен 49,52%, се включи и
561,76 лева /неустойка по т.6,8 от договора, за неизпълнение на задължението по чл.6,2 от
договора/, то размерът на ГПР надвишава 50 %.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че в
негова полза съществува вземане в размер на главницата и лихвата, че с упълномощителна
сделка кредиторът му е прехвърлил правото си да уведоми длъжника за прехвърлянето, че е
уведомил длъжника, че вземането е прехвърлено; твърдението, че кредиторът е предал на
длъжника заемната сума.
СЪОБЩАВА на страните, че по преценка на съда, оспорването от страна на ответника
на договора за цесия касае доказаността на твърдението на ищеца, че вземането му е било
прехвърлено.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото,
възражението си за погасителна давност.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства.
ПРИЕМА намиращите се в кориците на ч.гр.д. № 46160/2024г. по описа на СРС, 125 с-
в. документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.183 ГПК – ответникът не
твърди, че документът не съществува, нито прави възражение, че същият не е подписан от
него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за ССЕ – по преценка на съда,
поставените от страните , спорни въпроси са правни и не изискват специални знания.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка с отдалечен достъп от Регистъра на НАП за трудово –
правни отношения на ответника, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на останалите
доказателства от страна на съда за основанието ответника да получи безплатна правна
помощ – ищецът не сочи, че някоя от институциите му е попречила да се снабди с исканото
доказателство, като
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже, че е материално затруднено лице –
твърдение, което се оспорва, като УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за това си
твърдение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
3
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2025 г., от
10.50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4