Определение по дело №1092/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2019 г.
Съдия: Трифон Пенчев Славков
Дело: 20194120101092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Горна Оряховица, 17.10.2019г.

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VIII-ми състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

като разгледа докладваното гр. дело № 1092 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 118 ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 6458/06.06.2019 г. на В.Я.А. с постоянен и настоящ адрес *** срещу „Лаборатория за атипично протезиране“ ЕООД, с която са предявени искове по чл. 29, ал. 1, вр. чл. 34 ЗЗД и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД.

Горнооряховски районен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Според § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите(ЗЗП): "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Съгласно чл. 113 ГПКИсковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.“, а според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно, и въпросът може да се повдига от съда служебно до приключване на първото заседание по делото.

От извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се установява, че постоянният и настоящ адрес на ищцовата страна е в гр. София, включително и към датата на подаване на исковата молба 06.06.2019 г.

Предявените искове се основават на твърдения за унищожаемост на сделка и връщане на даденото от ответното дружество.

Ищцовата страна е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП.

Ответникът е търговско дружество.

Предявеният иск за унищожаване на сключения между страните договор и връщане на платената цена, както и предявеният в условията на евентуалност иск са форма на защита на потребителя срещу действията на ответното дружество, отказващо да върне платената цена.

Никога не е имало спор в съдебната практика, че конститутивните искове за унищожаване на сделки са форма на защита на потребителите срещу неоснователни претенции на търговци, съответно срещу техни действия за отказ за връщане на даденото. Не се спори, че исковете за връщане на даденото на отпаднало основание също попадат в приложното поле на чл. 113 ГПК, както ѝ отрицателните установителни искове за нищожност на договора поради противоречие със закона (Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-II, т. о. ), така и поради липса на съгласие (Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС, ГК-2 с-в). Няма логика и смисъл същото да не се отнася и към настоящия конститутивен и осъдителен иск за връщане на даденото след признаване на процесния договор за унищожен на основание чл. 29 ЗЗД. Изрично е прието в съдебната практика, че установителните искове за липса на задължение към доставчик на ел. енергия и за вреди от некачествено подадена ел. енергия попадат също в приложното поле на 113 ГПК ( В този смисъл Определение № 9/04.01.2019 г. постановено по в. ч. гр. д. №847/2018 г. на ВТОС).

Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗПотр., а от всички спорове между търговци и потребители (Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС-II т. о. и др.)

С изменението на чл. 113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 65/2018 г.) се прие, че подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена (включително и по аргумент на чл. 119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела.

Специалните правила на местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение по настоящото производство. Поради това делото следва да се прекрати и изпрати по подсъдност на районния съд по настоящия адрес на ищцовата страна.

По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 ГПК Горнооряховски районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1092 по описа за 2019 г. на Горнооряховски районен съд, VIII-ми състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- гр.София.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд гр. София.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: