№ 271
гр. Сливен, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20252230200649 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Г. Й. С., с ЕГН **********,
против НП № **********/30.04.2025 г. на Директор „Регионална дирекция по
горите“-гр.Сливен, с което на жалбоподателя на основание чл.266, ал.1, пр.4
от Закона за горите е наложена Глоба в размер на 500 лева за нарушение на
чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и
неоснователност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че
жалбоподателят не е извършил нарушението, за което му е наложено
наказание. Поради изложеното моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно, претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от надлежно
1
упълномощен процесуален представител, моли издаденото НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2025 г., горските надзиратели при ДГС -Сливен св.В. В., св.Р.
Б. и св.К. К. извършвали проверки за нарушения по Закона за горите в
участъка Сливен запад. Служителите от ДГС Сливен, видели че около 19:45
часа, в тъмната част на денонощието се движи лек автомобил с рег.№ ....... в
землището на с... посока изхода на гр.Сливен, който транспортира дърва,
поради което до жп прелеза спрели автомобила, за да извършат проверка по
реда на ЗГ. Проверяващите установили, че лицето, което шофира спряната
кола за проверка- Г. Й. С. им е добре познат служебно като системен
нарушител. Служителите на реда установили, че същият транспортира дърва
за огрев. Горските надзиратели установили, че транспортираните дърва са
сурова дървесина, вид върба. След като измерили със стандартна ролетка
посочените дърва за огрев, проверяващите установили, че те са 0,20 пр. м³,
като материалът не бил маркиран с контролна марка. Служителите на реда
поискали документ за самоличност на лицето Г. Й. С., за да му съставят акт за
установяване на административно нарушение, но същият не го представил,
тъй като не го носел със себе си. Поради това надзирателите при ДГС Сливен
го уведомили, че на следващият ден ще го потърсят в селото, където живее, за
да му съставят АУАН. На следващият ден 25.02.2025 г. служителите св.В.,
св.Б. и св.К. установили връзка по телефона с жалбоподателя и го чакали в
сградата на кметството на с... за съставянето на АУАН. Актосъставителят св.В.
съставил на 25.02.2025 г. в с... АУАН серия ЮИДП № 000454/24.02.2025 г. в
отсъствието на жалбоподателя, който акт бил подписан от свидетелите по
установяване на нарушението св. Б. и св.К..
Въз основа на установеното на 24.02.2025 г. на Г. Й. С. бил съставен на
25.02.2025 г. АУАН серия ЮИДП № 000454/24.02.2025 г. от горски надзирател
при ДГС Сливен св.В. В., за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от
Закона за горите. Попълнена била разписка за връчване на съставен акт за
установяване на административно нарушение, в която било вписано, че
свидетел на отказа на нарушителя да получи акта е св.Р. Б., който се подписал.
АУАН не бил връчен на нарушителя.
Въз основа на акта било издадено процесното НП №
**********/30.04.2025 г. от Директор „Регионална дирекция по горите“-
2
гр.Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 500 лева на основание чл. 266, ал. 1, пр.4 от Закона за горите. НП било
изпратено с обратна разписка и получено от лицето Йовка Ганева на
09.05.2025 г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите В. В., Р. Б., К. К. и Йордан Й.,
както и приобщените писмени доказателства съдържащи се в
административнонаказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображенията:
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН са допуснати
съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН и
на разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, което е опорочило производството и е
довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено
от АНО, тъй като съставеният акт за установяване на административно
нарушение е опорочен.
На първо място, нарушена е императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1,
във вр. с ал. 2 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, а когато нарушителят е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. В конкретния случай, видно от приложения по делото АУАН
не може да бъде с категоричност установено в условията на чл.40, ал.2 от
ЗАНН ли е съставен или е съставен в негово присъствие и нарушителят е
3
отказал да го подпише. Видно от приложеното по делото заверено копие на
АУАН серия ЮИДП № 000454/24.02.2025 г./л.8-9 от делото/ и разписка за
връчване на съставен акт за установяване на административно нарушение от
24.02.2025 г./л.9 от делото/, като дата на съставянето на АУАН и дата на
съставянето на разписката за връчване на АУАН е посочена датата 24.02.2025
г. Отделно на това в АУАН серия ЮИДП № 000454/24.02.2025 г. е вписано, че
свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта е Р. Д. Б., който и е
удостоверил това с подписа си и е вписал отново дата 24.02.2025 г., а в
разписката за получаване на АУАН е вписан отново като свидетел на отказа на
нарушителя да получи препис от акта Р. Д. Б., който е удостоверил този отказ
също с подписа си и е вписал отново дата 24.02.2025 г. В същото време по
делото не е спорно, че на датата 24.02.2025 г. когато служителите на ДГС
Сливен са извършили проверка на жалбоподателя и са установили
извършеното на 24.02.2025 г. от него нарушение, същият не е носел документ
за самоличност и поради това не му е бил съставен акт на тази дата. Видно от
приложеното копие на АУАН никъде него не е посочено, че същото се съставя
на осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН, това се установява едва при разпита на
служителите от ДГС Сливен. От разпита на тримата служители на ДГС
Сливен св.В., св.Б., св.К. бе установено, че актът всъщност е съставен в
отсъствието на нарушителя на 25.02.2025 г., след като същият е бил поканен
за това по телефона да се яви в кметството на с.... Това категорично води до
извода, че всъщност АУАН не е съставен на посочената в него дата, което е
нарушение и на един от задължителните реквизити на АУАН, посочен в чл.42,
ал.1, т.2 за посочването на датата на съставянето на акта. Това води до извод,
че и НП е издадено в нарушение на задължителните реквизити по чл.57, ал.1,
т.3 от ЗАНН, доколкото и в него е посочена грешна дата на АУАН – 24.02.2025
г.
На следващо място видно от всички приложени по
административнонаказателната преписка документи е видно, че всъщност на
жалбоподателя не е връчен така съставеният му АУАН. От гореописаната
приложена по делото разписка за връчване на АУАН става ясно, че в нея е
вписано, че на датата 24.02.2025 г. жалбоподателят отказва да му бъде връчен
акта и това е удостоверено на 24.02.2025 г. с подписа на Р. Д. Б.. Това
обстоятелство, както по-горе бе описано няма как да се е случило на
4
24.02.2025 г., тъй като от гореизложеното се установи, че на датата 24.02.2025
г. всъщност не е бил съставен АУАН, тъй като той е съставен на следващият
ден, поради което и няма как на посочената в разписката дата нарушителят да
отказва да му бъде връчено нещо, което в този ден не е било и съставено. В
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН е посочено, че когато актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма
такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от
седем дни от получаването и се връща незабавно. В случая липсват данни
както за проявена каквато и да е активност за връчване на съставения АУАН,
така и липсват данни за невъзможност за лично връчване на АУАН на
нарушителя.
С оглед на изложеното, то още със самото съставяне на акта е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което предвид
обстоятелството, че пряко рефлектира върху правото на нарушителя да
представи обяснения и възражения, които да бъдат отразени в акта, съгласно
чл.42, т.8 от ЗАНН, както и да възприеме действията по съставяне на АУАН,
включително участието на свидетели, следва да се определи като съществено
и налага отмяна на издаденото въз основа на акта, наказателно постановление.
Поради всичко изложено до тук е видно, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебно
деловодни разноски, в полза на Г. Й. С. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна, съдът намира за основателно. От материалите по делото е видно, че
5
жалбоподателят е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари
2025г.), ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в
размер на 400 лв, което означава, че е договорено възнаграждение е над
определения минималния размер. Във връзка с направено възражение от
страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че следва да
намали размера му от 500 лв. на 400 лв. на осн. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед горното, „Регионална Дирекция по горите“-гр.Сливен следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева., за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № **********/30.04.2025 г. на Директор „Регионална
дирекция по горите“-гр.Сливен, с което на Г. Й. С. с ЕГН **********, с адрес:
с..., ......., за нарушение на чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл. 266, ал.1,
пр.4 от ЗГ, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500
лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Регионална Дирекция по горите“-гр.Сливен да заплати на Г. Й.
С. с ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7