Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260334 05.02.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9266 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрк. Д., е предявил против Е.К.Х.
с ЕГН **********,***, искове за признаване на установено, че ответникът дължи
сумата от 1174.16 лева (хиляда сто
седемдесет и четири лева и 16 ст. ) - главница, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ГР. П., УЛ. ****,
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.;сумата от 111.97 лева (сто и
единадесет лева и 97 ст.) - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г.;
ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г., до пълното й изплащане,
които суми са присъдените по частно гр. дело № 2517/2020 г. на ПдРС, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал
лизенция за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът
като собственик на имот пък имал качеството на потребител на топлинна енергия и
като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Ответникът не бил изпълнил задължението си
да заплати начислените му суми, в резултат на което срещу него било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като било образуваното по
случая частно гр. дело № 2517/
2020 г. на ПдРС. По
образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 2517/2020 г. на ПРС,
длъжникът в срока по чл. 414, ал.2 ГПК подал възражение за недължимост на
вземанията, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил
настоящите установителни искове. Моли се претенциите да бъдат уважени.
Претендират се и разноските в настоящото производство.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 27.01.2021 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1174.16 лева - главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в
ГР. П., УЛ. ****, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.;сумата от 111.97
лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.12.2018
г. до 13.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.02.2020 г., до пълното й изплащане.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 75 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 2517/20 г. по
описа на ПдРС разноски- 25 лв. за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.Х. с
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
суми за начислена топлинна енергия, както следва: 1174.16
лева (хиляда сто седемдесет и четири лева и 16 ст. ) - главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в
ГР. П., УЛ. ****, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.;сумата от 111.97
лева (сто и единадесет лева и 97 ст.) - обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
14.02.2020 г., до пълното й изплащане, които суми са
присъдените по частно гр. дело № 2517/2020 г. на ПдРС, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.К.Х. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, направените по делото разноски в размер на 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, както и
направените по частно гр. дело № 2517/ 2020 г. на ПдРС разноски в размер на 75
лева /седемдесет и пет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от
решението, ведно с приложеното частно гр. дело № № 2517/2020 г. на ПдРС, XIX –ти гр. с-в. да се изпратят на ПдРС, XIX –ти гр. с-в.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ