Р Е Ш Е Н
И Е № 139
гр. Варна, 07.06.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд
– търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Ели Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия Аракелян в. т. дело № 128/2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Й.Л.Б.,
Кооперация „Областен кооперативен съюз“, „Кооптрейд“ АД, „СП Първи Май“ ЕООД,
чрез адв. Г.М., срещу решение № 3 от 12.01.2018 г., постановено по т. д. №
47/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Търговище, с което е признато за
установено съществуването на вземане в условията на солидарност в полза на
„Търговска банка Д“ АД, в размер на 87 720 евро - неизплатена главница, 29
603.94 евро - наказателна лихва по чл. 3.1.7. от Договора за кредит, считано от
25.01.2015 г. до 28.02.2017 г., от които наказателна лихва за периода от
25.01.2015 г. - 25.01.2016 г. в размер на 12 016.08 евро и наказателна лихва за
периода от 25.01.2016 г. до 28.02.2017 г. в размер на 17 587.86 евро, 877.20
евро - просрочена такса за обслужване на кредита по чл. 3.3. от Договора за
кредит, дължима на 25.01.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
по Договор за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г., Анекс № 1 от 28.02.2011 г.,
Анекс № 2 от 20.05.2011 г. и Анекс № 3 от 30.06.2014 г. към него, за което е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 225 от 21.03.2017 г. по ч. гр. д. №
326/2017 г. по описа на Търговищкия районен съд, на основание чл. 422, вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост,
евентуално за неправилност на решението. Въззивниците сочат, че вече между
страните е постановено отхвърлително решение по т. д. № 153/2015 г. по описа на
Търговищкия окръжен съд по иска с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, с предмет вземането по процесния договор за кредит. Намират, че в
хипотезата на отхвърляне на установителния иск се отрича съществуването на
правото, без оглед основанието, на което е заявено. Позовавайки се на съдебна
практика намират, че силата на пресъдено нещо по т. д. № 153/2015 г. по описа
на Търговищкия окръжен съд се разпростира и върху настоящия спор. Твърдят, че е
налице непълнота в доклада на първоинстанционния съд, доколкото не е включено
изрично горното възражение и не е разпределена доказателствената тежест по
спора. Молят за прилагане на т. д. № 153/2015 г. по описа на Търговищкия
окръжен съд, в случай, че не се приеме за безспорно в настоящото производство
съществуването на влязло в сила решение между страните. Молят за прекратяване
на производството, евентуално за отмяна на решението. Претендират заплащането
на съдебно-деловодни разноски.
Нямат доказателствени
искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от въззиваемото дружество „Търговска банка Д“ АД, чрез адв. Х.М., в който се
сочат подробни аргументи за правилността на решението. Твърди, че разрешеният
правен спор не е обхванат от силата на пресъдено нещо, формирана по т. д. №
153/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд. Излага доводи, че предмет на
настоящия спор не е обявената предсрочна изискуемост на кредита, а настъпилия
краен падеж на задълженията, от където извежда аргументи за различаващото се
основание между производствата. Намира за неоснователни наведените възражения
за осъществено процесуално нарушение от първоинстанционня съд във връзка с
доклада по делото. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на съдебно –
деловодни разноски.
Няма доказателствени
искания.
Първооинстанционното решение не е обжалвано в частта
относно присъдената договорна възнаградителна лихва за периода от 25.01.2015 г.
до 25.01.2016 г. в размер на 9 511.22 евро, поради което същото е влязло в
законна сила в разглежданата част.
В
проведеното о. с. з. от 22.05.2019 г., въззивниците не се явяват, не се
представляват. Депозират молба, исканията в която са разрешени с протоколко
определение. Претендират разноски и възразяват за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В о.
с. з., въззиваемото дружество, не се явява, не се представлява. Депозира молба
за даване ход на делото. Оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор
по същата. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните
части. Претендира разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от
процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът приема от фактическа страна следното:
Пред Търговищкия окръжен
съд е разгледан иск, депозиран от страна на „Търговска Банка Д“ АД за осъждане
на Й.Л.Б., Кооперация „Областен
кооперативен съюз“, „Кооптрейд“ АД, „СП Първи Май“ ЕООД, за признаване за установено, че ответниците дължат в условията
на солидарност сумата в размер на 87 720.00
евро – главница, 9 511.22 евро – възнаградителна договорна лихва,
съгласно чл. 3.1.3. от Договора за кредит, считано от 25.01.2015 г. до
25.01.2016 г. вкл., 29 603.94 евро - наказателни лихви върху главницата по чл.
3.1.7. от Договора за кредит, считано от 25.01.2015 г. до 28.02.2017 г., от
които за периода от 25.01.2015 г. до 25.01.2016 г. /датата на настъпване на
крайния падеж/ - 12 016.08 евро и за периода след датата на настъпване на
краен падеж 25.01.2016 г. до 28.02.2017 г., вкл - 17 587.86 евро и 877.20 евро - просрочена такса за
обслужване на кредита, съгласно чл. 3.3. от Договора за кредит, дължима на
25.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, по Договор за кредит №
0565.0111 от 22.02.2011 г., Анекс № 1 от 28.02.2011 г., Анекс № 2 от 20.05.2011
г. и Анекс № 3 от 30.06.2014 г. към него, за което е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 225 от 21.03.2017 г. по ч. гр. д. № 326/2017 г. по описа
на Районен съд - Търговище, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В отговор на исковата
молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответниците - Й.Л.Б., Кооперация „Областен кооперативен съюз“, „Кооптрейд“
АД, „СП Първи Май“ ЕООД,
чрез процесуалния си представител, изразяват становище за недопустимостта на
производството, доколкото е налице сила на пресъдено нещо, формирана след
постановяване на отхвърлително решение по т. д. № 153/2015 г. по описа на Търговищкия
окръжен съд. Оспорват авторството на представения договор и анексите към него.
Считат, че останалите задължени лица са поръчители. Оспорват размера на базистния
лихвен процент на банката за корпоративни кленти. Намират за неравноправни чл.
3.1.5., чл. 3.1.7. и чл. 4. 4. от договора за кредит.
В допълнителната искова
молба ищецът излага доводи за липсата на твърдяната недопустимост на
производството, доколкото настоящото производство не се касае за обявена
предсрочна изискуемост на кредита, а за настъпила изискуемост и на последното
задължение. По повод твърденията за сключване на договорите от името на
кредитодателя от лице без представителна власт, счита за приложима разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ. Сочи, че солидарната отговорност на ответниците недвусмислено
се установява от уговорките в кредита, че същите са съдлъжници по кредита.
Счита за неоснователно твърдението, че базистният лихвен процент е различен от
този, приет от управителния съвет. По подробно изложени доводи намира, че
сочените клаузи в договора за кредит не са неравноправни.
В законоустановения срок
е депозиран отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържат
подробно изложените твърдения в предходно депозирания отговор за недопустимост
на производството.
Не се спори между
страните, а и от представените доказателства се установява, че между „Търговска
Банка Д“ АД и „Кооптрейд“ АД като
кредитополучател и Й.Л.Б., Кооперация „Областен кооперативен съюз“, „СП Първи
Май“ ЕООД, като съдлъжници е сключен Договор за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г., по силата,
на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сума в
размер на 170 000 евро, с цел рефинансиране на два кредита, предоставени от
„Райфайзен Банк“ ЕАД и допълнително финансиране. Кредитополучателят се е задължил
да ползва кредита съобразно уговорените в договора условия и срокове, като го
върне ведно с дължимата лихва, която съгласно чл. 3 от Договора е плаваща, като
за първата година е в размер на базистния лихвен процент за корпоративни клиенти
на банката /БЛПКК/, който в момента на сключване на договора е в общ размер на 4,
921 %, увеличен с надбавка от 5,079 %. В чл. 3.1.7. от договора е уговорена
наказателна лихва, представляваща възнаградителната лихва с надбавка от 10
пункта. Останалите уговорки между страните касаят усвояването на сумата,
издължаването на кредита с месечни вноски, включващи главница, лихва,
съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Крайният срок
за издължаване е 25.01.2016 г.. Изпълнението на задължението е обезпечено с договорна
ипотека върху посочените обекти в чл. 5 от Договора.
От заключението
по допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда
като обективно, компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че:
1/. сумата по кредита е отпусната на два етапа, първи от 65 000 евро и
втори от 105 000 евро, като същата е усвоена съобразно подадените 12 броя
искания за това в периода от 28.02.2011 г. до 03.06.2011 г., 2/. непогасената
главница към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение е в размер на 87 720 евро, непогасената редовна главница –
175.44 евро, просрочената лихва – 38 939.72 евро, непогасени такси – 877.20
евро, 3/. наказателната лихва до датата на изготвяне на справката-извлечение от
счетоводните книги на банката е в размер на 30 513.93 евро, 4/. последното
плащане е извършено на 30.12.2014 г., като вноските с падежи от 25.01.2015 г. и
следващи са изцяло просрочени, 5/. след датата на последното плащане в регистрите
на банката не са осчетоводявани плащания по кредита, 6/. липсват записвания
относно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита /л. 154/.
Установява се, че „Търговка
Банка Д” АД е подала заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение
на основание – чл. 417, т. 2 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 326/2017
г. по описа на Търговищкия районен съд.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано в осъдителната част, касаеща присъдената възнаградителна
лихва в размер на 9 511. 22 евро, поради което същото е влязло в законна
сила и не е предмет на настоящото производство.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до
следните правни изводи:
По
същество:
Предявен е иск за приемане
за установено, че Й.Л.Б., Кооперация „Областен
кооперативен съюз“, „Кооптрейд“ АД, „СП Първи Май“ ЕООД сумата в размер на 87 720 евро - неизплатена главница, 29 603.94
евро - наказателна лихва за периода от 25.01.2015 г. - 25.01.2016 г. в размер
на 12 016.08 евро и за периода от 25.01.2016 г. до 28.02.2017 г. в размер на 17
587.86 евро, 877.20 евро - просрочена такса за обслужване.
По повод възраженията на въззивниците за наличие на
предпоставки, водещи до недопустимост на производството, настоящият съдебен
състав намира следното:
Производството по т. д. № 153/2015 г. по описа на
Търговищкия окръжен съд е образувано по предявен установителен иск по чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от страна на „Търговска Банка Д“ АД за
приемане за установена дължимостта на вземания по процесния договор от Й.Л.Б.,
Кооперация „Областен кооперативен съюз“, „Кооптрейд“ АД, „СП Първи Май“ ЕООД.
Същото производство се е обосновавало на доводи за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. В отхвърлителното решение по т. д. № 153/2015 г. по
описа на Търговищкия окръжен съд, потвърдено с решение на Варненския апелативен
съд по в. т. д. № 550/2016 г. се приема, че не е обявена надлежно предсрочната
изискуемост на кредита, а настъпилата изискуемост в хода на производството не
може да бъде отчетена като новонастъпил факт по чл. 235, ал. 3 от ГПК, по
аргумет от т. 11 б от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Настоящото производство, касае предявен положителен
установителен иск във връзка с настъпилата изискуемост и на последното
задължение по кредита. Предвид горното, макар и да е налице субективен
идентитет между делата, не е налице обективен такъв, който да обуслови наличие
на отрицателна процесуална предпоставка, водеща до недопустимост на висящия
спор.
В продължение на горното, следва да се посочи, че ищецът
не е длъжен да изчерпи всички основания, на които претендира да е възникнало
своето право.
Вън
от горното, съдебната практика, на която се позовават въззивниците, касае едно
от противоречивите разрешения в практиката на касационната инстанция по повод
възможността за установяване дължимостта на падежиралите вноски по банков
кредит при липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита в хипотезата
на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Същата е преодоляна
с постановяване на ТР № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, което не е приложимо в
настоящият спор, доколкото се касае за настъпилата окончателна изискуемост и на
последната вноска по кредита.
По повод на оплакването във
въззивната жалба за непълнота на доклада на първоинстанционния съд, настоящият
съдебен състав съобрази изрично дадените с определение № 227 от 05.10.2017 г.
/л. 134/ указания относно релевантните факти, разпределението на
доказателствената тежест, както и за необходимостта от ангажиране на съответни
доказателства. На следващо място, следва да се посочи, че т. д. № 153/2015 г. по описа на
Търговищкия окръжен съд е изпратено на Варненския апелативен съд като приложено
към т. д. № 47/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, поради което е
изпълнено искането на въззивниците в тази насока. С оглед на горното, възраженията на
въззвниците за наличие на съществено процесуално нарушение в
първоинстанционното производство, свързано с доклада на съда, са неоснователни,
доколкото не е довело до ограничаване правата на страните или до неправилни
изводи при постановяване на решението. С оглед на горното и съобразно дадените
разрешения в т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд не дължи
даване на указания на страните във връзка с неточния доклад на
първоинстанционния съд, доколкото страните в производството са се възползвали
от възможността по посочване на относимите по делото доказателства.
Доколкото не се съдържат възражения
за оспорване на констатациите на първоинстанционния съд по повод авторството на
положените подписи от страна на кредитодателя и приложението на разпоредбата на
чл. 301 от ТЗ, същите следва да бъдат съобразени и от настоящата инстанция.
По повод на размера на претендираните задължения,
съдът формира следните правни изводи:
Видно от данните по
делото, както и от назначената съдебно-икономическа експертиза, се установява
безспорно, че кредитът е бил усвоен в размер на 170 000 евро.
Последното
плащане по същия е на 30.12.2014 г. като касае вноска с падеж на 25.12.2014 г..
След тази дата в производството не са събрани доказателства, а и не се твърди
от длъжниците да са осъществявани плащания, поради което следва да се приеме,
че вноска с падеж 25.01.2015 г. и следващи не са заплатени от страна на
кредитополучателя или от съдлъжниците.
От
заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, се установява, че
размерът на неплатената главница по кредита към момента на депозиране на
заявлението /01.03.2017 г./ е в размер на 87 720 евро. Същият размер
съвпада и с този, посочен в Анекс № 3 от 30.06.2014 г., в който е посочено, че
редовната главница е 60 320 евро, а просрочената такава - 27 400
евро.
По повод
размера на наказателната лихва, настоящият съдебен състав намира следното:
В чл. 3.1.7.
от договора е уговорено заплащането на наказателна лихва, в случай на забавяне
на плащане на паричното задължение на уговорената дата, представляваща
дължимата възнаградителна лихва завишена с 10 пункта. В заключението в таблица
№ 6-1 е изчислен общ размер на наказателната лихва в размер на 30 513.93
евро за периода от 25.09.2014 г. до 28.02.2017 г.. След служебно извършени
изчисления, настоящият съдебен състав, намира че за периода от 25.01.2015 г. до
25.01.2016 г. /вкл./ същата е в размер на 12 016.08 евро, който
съответства на претендирания в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение и исковата молба. За периода от 25.02.2016 г. до 28.02.2017 г. е
дължима наказателна лихва в размер на 18 497.85 евро. В исковата молба се
претендира заплащането на сумата в размер на 17 587.86 евро, поради което
искането е основателно в предявения размер.
В чл. 3.3. от
договора за кредит от 22.02.2011 г., страните са уговорили, че е дължима
годишна такса за управление на кредита, платима с падежи 25.01.2012 г.,
25.01.2013 г., 25.01.2014 г . и 25.01.2015 г., представляваща 1 % от усвоената
и непогасена част от кредита. В отговор на въпрос № 8, вещото лице посочва, че
размерът на дължимата такса за обслужване по кредита е в размер на 877.20 евро,
с падеж – 25.01.2015 г..
С оглед на
горното, исковата претенция е основателна за сумите в размер на 87 720 евро – незплатена главница,
29 603.94 евро – представляваща
наказателна лихва по чл. 3.1.7. от договора за кредит, дължима за периода от
25.01.2015 г. до 28.02.2017 г., представляваща сбор от 12 016.08 евро – за
периода от 25.01.2015 г. до 25.01.2016 г. /настъпване на крайния падеж на
задължението/ и 18 497.85 евро – за периода от 25.02.2016 г. до 28.02.2017
г., както и за сумата в размер на 877.20
евро – дължима такса за обслужване по чл. 3.3. от договора за кредит с
падеж на 25.01.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
За пълнота на
изложението, следва да се уточни, че е налице солидарност в отношенията между
кредитополучателя и съдлъжниците. Съобразно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД,
солидарността възниква само в законопредвидените случаи, както и когато е
уговорена изрично. В настоящия случай, още в заглавната част на договора за
кредит като съдлъжници, наред с кредитополучателя са посочени и останалите
ответници по иска. Същият е подписан и от Й.Б., лично и като управител на
дружествата. В продължение на горното, дори да се приеме обратното, следва да
се посочи за приложима и разпоредбата на чл. 304 от ТЗ, според която лицата,
които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат за солидарни
длъжници, ако от сделката не следва друго.
Вън от горното,
следва да се поясни, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи. В настоящия случай не е налице твърдяната неравноправност на чл. 3.1.5,
чл. 3.1.7. и чл. 4.4. от договора, доколкото кредитополучателят и една част от
съдлъжниците са търговски дружества и не покриват приложното поле на
потребителската закрила. По повод физическото лице съдлъжник – Й.Б., който е и
управител на дружеството кредитополучател и съдлъжници, следва да се посочи, че
по отношение на същия, не е налице твърдяната неравноправност на разглежданите
клаузи на договора, доколкото договорът е свързан с дейността на дружествата,
които представлява, клаузите не създават неоправдано неравновесие между
интересите на страните, а и съобразно последващите анекси би могло да се приеме,
че се касае за индивидуално уговорени клаузи.
Поради
гореизложените съображения, първоинстанционното решение е правилно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено в същата.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски се
дължат в полза на въззиваемото дружество - „Търговска Банка Д“ АД. Същото с
молба с вх. № 2954 от 20.05.2019 г. претендира заплащането на разноски в общ
размер на 26 258.67 лева за настоящото, първоинстанционното и заповедното
производство, без да представя списък по чл. 80 от ГПК или доказателства за
направата им.
С обжалваното първоинстанционно
решение в полза на „Търговска Банка Д“ АД са присъдени разноски за заповедното
и първоинстанционното производство, поради което съобразно изхода от спора,
настоящият съдебен състав не дължи преразпределението на същите.
С оглед на горното, доколкото
отсъстват представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата на
разноски за производството пред въззивна инстанция, следва да се приеме, че ако
разноски са сторени, остават в тежест на страната.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 от 12.01.2018 г., постановено по т. д. № 47/2017 г. на Търговищкия окръжен съд в
обжалваните части, с които е признато за установено съществуването на вземане в
полза на „Търговска банка Д“ АД, ЕИК: ********* в условията на солидарност
спрямо Й.Л.Б., ЕГН: **********, Кооперация „Областен кооперативен съюз“, ЕИК:
*********, „Кооптрейд“ АД, ЕИК: *********, „СП Първи Май“ ЕООД, ЕИК: *********,
в размер на 87 720 евро -
неизплатена главница, 29 603.94 евро
- наказателна лихва по чл. 3.1.7. от Договора за кредит, считано от 25.01.2015
г. до 28.02.2017 г., от които наказателна лихва за периода от 25.01.2015 г. -
25.01.2016 г. в размер на 12 016.08 евро и наказателна лихва за периода от
25.01.2016 г. до 28.02.2017 г. в размер на 17 587.86 евро, 877.20 евро - просрочена такса за обслужване на кредита по чл. 3.3.
от Договора за кредит, дължима на 25.01.2015 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, по Договор за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г., Анекс № 1 от
28.02.2011 г., Анекс № 2 от 20.05.2011 г. и Анекс № 3 от 30.06.2014 г. към
него, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 225 от 21.03.2017
г. по ч. гр. д. № 326/2017 г. по описа на Търговищкия районен съд, на основание
чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло
в законна сила.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ.
ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.