Решение по дело №68880/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 август 2025 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20241110168880
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15364
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110168880 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ за осъждане на ********************, ЕИК:
***************, с адрес на управление:
********************* да заплати на
***************************, ЕИК: *************, с адрес
на управление: *******************************, сумата в
размер на 1 056,25 лв., представляваща остатък от регресно
вземане за възстановяване на платено от ищеца
застрахователно обезщетение по полица № 00500100525643
за имуществени вреди по ППС, марка „Волво“, модел „FH
MAGYAR“, с рег. № ****************, причинени при ПТП
на 02.05.2024 г. на път Е – 79, щета № **********, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.11.2024г. до окончателното
им изплащане.
1
Претендираните с исковата молба субективни права
ищецът извежда при твърдения, че на 02.05.2024 г. на път Е
– 79 е настъпило ПТП, предизвикано по вина на В.Н.П. -
водач на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *************, в
резултат на което са причинени щети на друго ППС.
Увреденият автомобил е предмет на имуществена
застраховка „Каско“, обективирана в полица №
00500100525643, при ищцовото застрахователно дружество,
която е била валидна към датата на настъпване на ПТП.
Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие
е образувана щета № **********, по която е представена
фактура за извършен ремонт и е одобрено заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 1 962,05 лв.
Посочената стойност е заплатена на 13.05.2024г. Ищецът
поддържа, че за лекия автомобил „Ауди А3“ е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП. Поради
изложените съображения счита, че притежава регресно
вземане срещу ответното дружество за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение. Твърди, че е
предявил регресната си претенция в общ размер от 1 962,05
лв. с покана до ответника, но последният е платил сума на
стойност от 905,80 лв. Поради изложените съображения,
моли съда да уважи исковете за непогасения остатък от
регресното вземане. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Не възразява, че доброволно
е заплатил сумата от 905,80 лв., като моли това
обстоятелство да бъде отделено за безспорно между
страните. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
твърдяната причинно-следствена връзка между вредите и
деянието, както и наличието на противоправно и виновно
поведение на водача на застрахования при него автомобил.
Релевира възражение, че действията на В.Н.П., водач на
увредения автомобил, са причина за настъпването на
процесния инцидент. Поддържа, че изплатеното
обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на
претърпените вреди. Моли за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът *************, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Ц., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът ******************************, редовно
призован, в открито съдебно заседание, се представлява от
юрисконсулт Д., която поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
3
намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ
спорното материално право се обуславя от възникването на
следните материално-правни предпоставки: 1) валидно
възникнало застрахователно правоотношение; 2)
установяване на настъпването на покрит от
застрахователния договор застрахователен риск; 3)
механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в
причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на
делинквента, застрахован при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4)
изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.
Въпреки, че не е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, съдът намира, че страните не спорят по
обстоятелствата, че автомобил с марка „Волво“, модел „FH
MAGYAR“, с рег. № **************** е застрахован при
ищеца по застраховка „Каско“ - застрахователна полица №
00500100525643, валидна към датата на ПТП, че на
процесната дата и място е възникнало процесното ПТП,
като с определението си, постановено по реда на чл. 140 от
ГПК, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
страните и на обстоятелството, че по така заявената от
ищеца регресна претенция, ответното дружество е
заплатило сума в размер на 905,80 лева. След провеждане
на съдебното дирене съдът намира, че страните не спорят и
по твърдението на ищеца, че по процесната щета е
4
заплатено общо обезщетение от ищеца в размер на 1962,05
лева.
Спорни в производството са механизма на ПТП, както
и дали щетите по полуремарке с марка „Волво“, модел „FH
MAGYAR“, с рег. № **************** са в причинна
връзка с ПТП. Също така релевирано е и възражение за
съпричиняване, като иска се оспорва и по размер.
По делото е допуснато изслушване на съдебно -
автотехническа експертиза. Според експертизата, която
съдът кредитира, като съотносима на приетия по делото
Протокол за ПТП от 02.05.2024г. с бл. № 1857290, ПТП е
настъпило на 02.05.2024г., на път Е79, км. 170+100, около
10:50 часа, където водача на товарен автомобил „Волво“ с
ДК № ************* с прикачено полуремарке „Magyar“ с
ДК **************** се движи по път Е79, като в същото
време след него се движи МПС, марка „Ауди“, с ДК №
*************, като в районна на км 176+100, при наличие
на пътна маркировка „М1“ от ЗДвП /непрекъсната линия/,
водачът на ППС „Ауди“ предприема маневра за
изпреварване и реализира ПТП с полуремарке „Magyar“ с
ДК № ********, като с предна част го удря в задна лява
част. Установено е, че уврежданията по полуремарке
„Magyar“ са в задна лява част, като вещото лице след
запознаване с описа на застрахователя е дало крайно
заключение, че щетите по полуремаркето са в причинна
връзка с ПТП, с изключение позиция „задна лява гума
5
385/65/22,5 Fulda“. Вещото лице е изключило тази позиция,
като е дало обосновка, че не е възможно да се увреди гумата
от съприкосновение с автомобила с леко разрязване на
страничния борд, без да са засегнати радиалните пластове.
Така вещото лице е дало крайно заключение, че стойността
на щетата възлиза на сумата от 1030,96 лева с ДДС.
Протокола за ПТП, съставен от длъжностно лице при
упражняване на служебните му задължения е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Тези факти са непосредственото възприемане от
длъжностното лице на пътната настилка, навлизането,
начина на съприкосновение и удара между двете ППС.
Когато в протокола е удостоверен факт, съставляващ
волеизявление, направено от участник в ПТП, протокола
има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на протокола. В случая
протокола носи подпис на водача на ППС марка „Ауди“, с
който е удостоверил верността на констатациите на
длъжностните лица за ПТП, неизгоден за него факт, поради
което съдът приема сочения от ищеца механизъм на ПТП
за доказан. За пълното доказване на този факт се кредитира
и изслушаната САТЕ, неоспорена от страните, както и
приетата по делото декларация, подписана от водача на
6
увреденото полуремарке. От друга страна не се установява
съпричиняване от водача на товарния автомобил за
допринасяне на вредоносния резултат. Съгласно чл.51 ал.2
от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Доколкото в
тежест на ответника бе да установи такъв принос, то не се
установи такъв, напротив установи се безспорно, че именно
водачът на лек автомобил „Ауди 3“ с ДК № *************,
при наличие на пътна маркировка „М1“ от ЗДвП
/непрекъсната линия/ е предприел маневра за изпреварване
и е реализирал ПТП с полуремарке „Magyar“ с ДК №
********, като част от товарната композиция, с което
противоправно е нарушил нормата на чл. 63, ал.2, т.1, вр.
чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в производството, проведе пълно
и главно доказване на твърдението си за настъпило
застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка
на събраните писмени доказателства по делото и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се
установява по безспорен начин механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка между него и вредите, като
последната предпоставка за причинно-следствената връзка
между ПТП и вредите не се установява само в частта по
отношение позиция „задна лява гума 385/65/22,5 Fulda“.
Вещото лице е изключило тази позиция, като е дало
обосновка, че не е възможно да се увреди гумата от
7
съприкосновение с автомобила с леко разрязване на
страничния борд, без да са засегнати радиалните пластове,
който извод се възприема от съда.
Изслушаната по делото САТЕ, установява размера на
обезщетението на стойност от 1030,96 лева. Това според
вещото лице е стойността за възстановяване увредите по
полуремарке „Magyar“ с ДК № ******** по средни пазарни
цени към датата на ПТП, като вещото лице е дало
заключение, че стойността за ликвидиране на щетата по
средни пазарни цени с вложени нови и алтернативни части
е една и съща.
Не е спорно и между страните, че отговорнстта на
водача на лек автомобил „Ауди А3 “ с рег. № *************
е застрахована при ответника по валидна към датата на
ПТП застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
на основание чл. 411, ал.1 от КЗ, ищцовото дружество, след
заплащане на обезщетението е встъпило в правата на
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По изложеното съдът намира, че исковата претенция е
доказана по основание, а от изслушаната САТЕ до размера
на сумата от 1030,96. На обезщетяване подлежат
действителните вреди вследствие ПТП, които се установиха
в производството. След като безспорно е установено в
производството, че ответника по така образуваната щета е
8
заплатил сумата от 905,80 лева, то исковата претенция е
доказана до размера на сумата от 125,16 лева, а за сумата от
931,09 лева, представляваща разликата над уважената сума
от 125,16 лева до размера на пълно предявената от 1056,25
лева, следва да бъде отхвърлен.
Върху установената сума от 125,16 лева следва да бъде
присъдена законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 19.11.2024г. до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
иска. В производството ищецът е заплатил държавна такса
в размер на 50,00 лева, 200,00 лева за депозит за изслушване
на експертиза, като на ищеца за осъщественото му
процесуално представителство, на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева,
или общо разноски в размер на 450,00 лева, от които следва
на ищеца с оглед уважената част от иска да му се присъдят
разноски в размер на 53,32 лева.
На ответника също му се следват разноски, с оглед
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК. Ответникът е заплатил разноски за изслушване на
експертиза в размер на 200,00 лева, като за осъщественото
9
му процесуално представителство, на основание чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева,
или общо разноски в размер на 400,00 лева, от които следва
на ответника с оглед отхвърлената част от иска да му се
присъдят разноски в размер на 352,60 лева.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:
ОСЪЖДА ************************, ЕИК
*************** ДА ЗАПЛАТИ на
***************************, ЕИК *************, сумата в
размер на 125,16 лв. /сто двадесет и пет лева и 16 стотинки/,
представляваща остатък от регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по полица № 00500100525643 за имуществени
вреди по ППС, марка „Волво“, модел „FH MAGYAR“, с рег.
№ ****************, причинени при ПТП на 02.05.2024 г.
на път Е – 79, щета № **********, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2024г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 931,09 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 125,16
10
лева до размера на пълно предявената от 1056,25 лева.

ОСЪЖДА ************************, ЕИК
*************** ДА ЗАПЛАТИ на
***************************, ЕИК *************, сумата в
размер на 53,32 лева, деловодни разноски на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ***************************, ЕИК
************* ЗА ЗАПЛАТИ на ************************,
ЕИК ***************, сумата в размер на 352,60 лева,
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11