№ 432
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Ю. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Наказателно дело за
възобновяване № 20251000601172 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
В Апелативен съд – София е депозирано искане от адв. Н. Г., нарочно
упълномощена от осъдения Д. И. Т., за възобновяване на наказателното производство
по ВНОХД № 93/2025г. на Софийски окръжен съд (СОС) поради допуснати в
първоинстанционното и въззивното производство съществени процесуални
нарушения, довели до неправилно прилагане на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на тезата си адв. Г. развива
съображения, свързани с неправилното осъждане на Т. на базата на догадки или
съждения от разпитаните по делото свидетели, без нито един от тях да е очевидец,
сочещо на недоказаност на изпълнителното деяние; на второ място се счита, че
решението на СОС е постановено в нарушение на чл. чл. 335, ал.4 и 336, ал.1 от НПК,
тъй като не е имало протест на органа по обвинението срещу присъдата и прилагане
на закон за по-тежко наказание, без да е налице по-тежко наказуемо престъпление от
въззивния съд; оспорва процедирането на СОС да наложи по –тежко наказание без да
събира нови доказателства и с извънпроцесуални цели, както и да промени начина на
изтърпяване на наказанието. Прави се искане за възобновяване на ВНОХД №
93/2025г. на СОС и отмяна на актовете на РС Ихтиман и СОС, като делото да бъде
върнато за извършване на нужните съдопроизводствени действия, алтернативно - САС
1
да постанови решение, с което Т. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
В хода на съдебните прения пред апелативния съд прокурорът от САП
намира направеното искане за неоснователно, като не счита да са налице
процесуалните предпоставки за възобновяване.
Упълномощеният защитник на осъдения Т. - адвокат Н. Г. поддържа
доводите си, развити в писмен вид и отново акцентира върху „прецедентната“
практика на въззивния съд да постанови по- тежко наказание без да са събирани
допълнителни доказателства и без протест от страна на държавното обвинение. Счита,
че наказателното производство по ВНОХД № 93/2025г. на СОС следва да бъде
възобновено, за да бъде делото изяснено от фактическа страна – както поведението на
пострадалата, така и да се съберат допълнителни гласни доказателства – очевидци на
деянието, тъй като нито един от разпитаните до момента не е бил очевидец.
Самият осъден Т. в хода на съдебните прения изразява желание за
възобновяване на производството, като счита, че наказанието е несправедливо. Сочи,
че има две деца и е трудово ангажиран в сферата на транспорта.
В предоставената му последна дума поддържа искането за възобновяване и
намира, че проведеното съдебно следствие е било непълно.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд
(САС) намери за установено следното:
С присъда № 13/ 14.06.2024 г. по НОХД № 80/2023г. РС Ихтиман е признал
подсъдимия Д. И. Т. за виновен в осъществяване на деяние, квалифицирано като
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложил на основание чл.
66, ал.1 от НК за срок от /четири/ години. Присъдата е била подложена на
инстанционен контрол по въззивни жалби, изходящи от защитника на подсъдимия Т. –
адв. П. П. и от частния обвинител М. Т. Д. чрез повереника й адв. С. Г., като с решение
№ 115 / 10.07.2025г. на Софийски окръжен съд (СОС), III второинстанционен
наказателен състав по ВНОХД № 93/2025г. е изменена, като е увеличен размерът на
наложеното на подс. Т. наказание „лишаване от свобода“ на 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца и е отменено приложението на института на чл. 66, ал.1 от НК, като е
постановено ефективното му изтърпяване при „общ режим“ на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Решението на СОС е било
окончателно и присъдата е влязла в сила на 10.07.2025г.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от
2
влизане в сила на въззивното решение (подадено е на 27.08.2025 г.) и срещу акт,
непроверен по касационен ред и подлежащ на проверка по реда на възобновяването.
На следващо място съдържанието на искането и поддържаните доводи
определят като уместно изясняването на предметния обхват и пределите на дължимата
проверка в тази процедура. Юриспруденцията е последователна, че в това извънредно
по своя характер производство, съдът е стриктно обвързан от наведените основания за
възобновяване, които, съобразно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, са визираните в чл. 348, ал. 1,
т. 1 – 3 НПК касационни основания. Възложената на съда в процедурата по
възобновяване проверка не включва установяването на фактически положения и
събиране на доказателства. Съдът действа като инстанция само по правото, не и по
фактите. Горното, отнесено към настоящото искане за възобновяване, означава, че
съществена част от искането ( в частност твърденията, че фактическите констатации
на редовните инстанции не се подкрепят от доказателствата по делото), по своята
същност представляват оплакване за необоснованост на решението. И понеже
необосноваността не е сред самостоятелните основания на това особено производство,
в което се проверява правилното приложение на закона (материален и процесуален),
подобни твърдения не следва да бъдат въобще обсъждани. Правомощията на САС в
това производство във връзка с доказателствената съвкупност се свеждат до проверка
спазени ли са правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното
убеждение на въззивния съд. По-специално настоящият съдебен състав не би могъл да
подмени вътрешното убеждение на инстанциите по фактите и да приеме за достоверни
такива доказателствени материали, които те са признали за неубедителни и обратно –
да признае за съмнителни или лъжливи такива доказателствени материали, които
въззивният съд е оценил като правдиви и истинни, така както не би могъл и да признае
за установен факт, неустановен от редовните инстанции, или да отхвърли факт, приет
от тях.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до неправилно приложение на материалния закон:
Искането е неоснователно.
Липсва твърдяното в искането за възобновяване нарушение СОС да е
постановил акта си ( решение № 115 / 10.07.2025г. ) в нарушение на чл. чл. 335, ал.4 и
336, ал.1 от НПК. Както бе посочено по-горе в изложението, възззивното
производство пред СОС е било инициирано по въззивни жалби на искателя Т. и на
частния обвинител М. Д. срещу първоинстанционнната присъда. Във въззивната
жалба, изходяща от частния обвинител изрично е направено искане към въззивния съд
за влошаване положението на Т. – както за увеличаване на наложеното му от РС
Ихтиман наказание „лишаване от свобода“, така и против приложението на института
на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание. В този
3
смисъл СОС е разполагал с правомощието, визирано в чл. 337, ал.2, т.1 и т.2 от НПК
да увеличи наказанието и отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по
чл. 66 от НК, тъй като е бил сезиран със „съответна“ жалба ( т.е. направено по
надлежния процесуален ред искане за това) от частния обвинител по делото. Няма
спор също, че частният обвинител е легитимиран ( чл. 78, ал.1 и чл. 79 от НПК) да
претендира влошаване на положението на подсъдимия пред въззивния съд чрез
съответна жалба. Ето защо СОС е бил надлежно сезиран и с искания за увеличаване на
наказанието на подсъдимия и за отмяна приложението на чл. 66 от НК, които с акта си
по съществото на делото е удовлетворил. Липсата на протест от страна на държавното
обвинение срещу първоинстанционната присъда не представлява пречка за
приложение от въззивната инстанция на правомощията й, визирани в чл. 337, ал.2, т.1
и т.2 от НПК, тъй като е имало съответна жалба от частния обвинител. На следващо
място индивидуализирането на наказанието и преценката за приложимост на
института по чл. 66 от НК са изцяло правни въпроси, поради което е неоснователен
доводът в искането за решаването му от страна на СОС „без да събира нови
доказателства“.
На последно място недоволството на искателя и неговия защитник се
основава на обстоятелството, че СОС, също както и първата инстанция, е възприел
фактологията, описана в обвинителния акт. Тези фактически констатации обаче са
направени не чрез механичното пренасяне на съдържанието на обвинителния
инструмент в неговата цялост, а са последица от внимателен и задълбочен собствен
анализ на свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени
средства и на експертното заключение на съдебно – медицинската експертиза,
вследствие на който и двата съдебни състава са достигнали до извод, че обвинението
е доказано по несъмнен и категоричен начин. Въз основа на тези факти редовните
инстанции са направили правилните си изводи относно правната квалификация на
деянието, обосновавайки всеки един от обективните и субективни признаци на състава
на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Обсъдени са съществените
възражения на страните по фактите и правото и са посочени основанията за
възприемането им или за отхвърлянето им като несъстоятелни. Горното е достатъчно
да се приеме, че липсват нарушения на чл. 13 и 14, ал. 1 от НПК. Както е отразил в
решението си СОС, по делото липсват свидетели – очевидци на нанесения от Т. на Д.
удар със стол на процесната дата, но има такива „всеки един от тях е видял
подсъдимия да танцува или държи висок стол малко преди или веднага след удара“.
След като е обсъдил процесуалната годност и достоверността на всяко едно от
посочените косвени доказателства СОС прецизно е обосновал връзката му с главния
факт, а в констатацията му, че в своята съвкупност всички те водят до единствено
възможния извод за осъществяване на телесната повреда от подсъдимия, не се
установяват непълноти и логически несъответствия, които да обосноват
4
претендираното от защитата нарушение на императивното изискване на чл. 303 от
НПК. С оглед всички тези съображения настоящата инстанция прие, че не са
допуснати претендираните от защитата съществени нарушения на процесуалните
правила и няма основание за отмяна на съдебните актове по делото и за връщането му
в предходен процесуален стадий.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание
Този довод се определя от САС като частично основателен.
Въззивният съд е анализирал значимите обстоятелства за
индивидуализацията на наказанието и като краен резултат е счел, че наложеното от РС
- Ихтиман наказание от 1 ( една) година „лишаване от свобода“ е несъответно на
тежестта на конкретно извършеното престъпление, поради което и го е увеличил с 6 (
шест) месеца, определяйки го на 1 (една) година и 6 ( шест) месеца. Този подход на
СОС, освен процесуално допустим, съобразно изложеното по-горе, по съществото си е
правилен и съответстващ на разпоредбата на чл. 54, ал.2 от НК. Съобразени са данните
за степента на обществена опасност на конкретното деяние и тези за личността на
дееца в контекста на целите на наказанието, дефинирани в чл. 36 от НК. Правилно са
приети за отегчаващи отговорността обстоятелства начинът на извършване на
конкретната престъпна проява ( безпричинно и непровокирано), причиняването на
повече от едно ( в случая две) увреждания, покриващи медико – биологичните
характеристики на средна телесна повреда, както и увреждания, характеризиращи се
като леки телесни повреди (неразместено счупване на костите на носа и избИ.е на
изкуствени коронки на първи и втори горни леви зъби), поглъщащи се от по-тежкото
посегателство срещу здравето. Като смекчаващо обстоятелство е отчетено чистото
съдебно минало на дееца. Ето защо е споделяема и от този съдебен състав
констатацията на СОС, че наказанието „лишаването от свобода“ за срок от 1 (една)
година и 6 ( шест) месеца е съобразено с баланса между отегчаващите и смекчаващото
отговорността на Т. обстоятелства и напълно съответства на критерия, посочен в чл.
35, ал.3 от НК.
Не така стои въпросът относно приложението на чл. 66, ал.1 от НК за
отлагане изпълнението на така индивидуализираното наказание „ лишаване от
свобода“, което СОС е постановил да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален
„общ“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Правилно въззивният съд е приел, че
не са налице формални пречки за отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“, тъй като наложеното наказание е под 3 ( три) години и деецът не е осъждан
на подобно наказание за престъпление от общ характер. СОС обаче е приел, че с
приложението на института на чл. 66 от НК не биха се постигнали целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително да изтърпи
ефективно наказанието.
5
Именно с тази констатация на въззивния съд САС изразява несъгласие.
В принципен план, в съвременното демократично общество е утвърден
принципът на хуманност при дефиниране на целите на наказанието. В личен план те са
насочени предимно към поправянето и превъзпитаването на осъдения към спазването
на законите и добрите нрави, и към отнемането на възможността да върши други
престъпления. В генерален – към оказване на предупредително и възпиращо
въздействие върху останалите членове на обществото. Легитимните цели на
наказанието, следователно, не припознават възмездието като определящ фактор при
индивидуализацията му. Във всеки конкретен случай съдът дължи особено внимание
при преценка на въпроса нужна ли е изолацията на подсъдимия от останалите членове
на обществото, за да бъде той поправен и превъзпитан, и необходима ли е подобна
мяра за постигането на генералните цели на наказанието. Лишаването от свобода е
едно от най-тежките наказания и ефективното му изпълнение е оправдано тогава,
когато целите на наказанието не могат да се постигнат по друг начин и когато
обществото е застрашено от личността на дееца и несъмнено се налага той да бъде
временно изолиран, за да не върши други престъпления. При зачитане на тези
отправни положения, този съдебен състав на САС прие в конкретната хипотеза, че
законоустановените цели на наказанието могат бъдат постигнати успешно спрямо
искателя Т. и без въдворяването му в местата за лишаване от свобода, а само с
определянето на изпитателен срок от 4 (четири) години, каквато продължителност е
приел за меродавна и първостепенния съд, в рамките на който, под страх от
активизиране на наказанието, той ще е мотивиран да се въздържа от други престъпни
деяния и ще преосмисли и преформулира ценностната си нагласа към спазване на
законите и добрите нрави. Този състав на САС отчете и че макар и тежко, с деянието
не е засегнато такова значимо благо като човешкия живот, налагащо непременно
изолацията на дееца; последиците от засягането на телесната неприкосновеност не са
необратими за здравето на пострадалата Д. и че инкриминираната е първата от 2015г.
криминална проява на искателя, което не определя степента на обществената му
опасност като висока. Налице е и социален елемент за отлагане изпълнението на
наказанието, тъй като данните по делото сочат, че деецът е баща на две деца. Затова
САС заключи, че евентуалното разрешение, поискано от частното обвинение и
уважено от СОС, да се постанови ефективно изтърпяване на лишаването от свобода би
надхвърлило легитимните цели на наказанието, които в този случай са отлично
реализуеми и с приложението на института на условното осъждане. Ето защо САС
прие в противовес с преценката на СОС, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на дееца не е необходимо той да изтърпи ефективно
наказанието, тоест че е налице и другата предпоставка, подлежаща на конкретна
преценка, за приложението на института на условното осъждане.
С оглед на изложеното, САС намери, че искането по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр.
6
чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е основателно и следва да бъде уважено. За отстраняване му
не се налага отмяна на решението на СОС и връщане на делото за ново разглеждане от
въззивния съд, тъй като, в случая, се явява приложима хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 4
от НПК, която дава възможност на настоящата инстанция да възобнови ВНОХД №
93/2025г. СОС и да пререши въпроса за приложението на чл. 66, ал.1 от НК по
отношение на наложеното на осъдения Т. наказание „лишаване от свобода“, което
произнасяне несъмнено е в полза на осъдения. В този смисъл решение № 115 /
10.07.2025г. на СОС по ВНОХД № 93/2025г. следва да бъде изменено, като бъде
приложен чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 (четири) години за определеното
на Т. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 ( шест) месеца.
В обобщение на всички тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4
от НПК Софийски апелативен съд намира, че е налице основание за възобновяване,
поради което
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 93/2025г. по
описа на Софийски окръжен съд, III второинстанционен наказателен състав.
ИЗМЕНЯ решение № 115 / 10.07.2025г. на Софийски окръжен съд, III
второинстанционен наказателен състав, постановено по ВНОХД № 93/2025г. по описа
на съда, КАТО на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
на Д. И. Т. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 ( една) година и 6 (
шест) месеца за изпитателен срок от 4 ( четири) години и ОТМЕНЯ
приложението на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7