№ 41349
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110125607 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език с
участието на Република Италия да заплати на И. Ц. Ц. сумата от 2391.25 лева,
представляваща неизплатена част от брутно трудово възнаграждение, следващо се на
ищцата за периода от 01.01.2023г. до 17.07.2023г. по силата на съществувало между страните
трудово правоотношение, сумата от 241.87 лева, представляваща обезщетение за забава
върху тази сума за периода от 11.08.2023г. до 07.05.2024г., сумата от 763.93 лева,
представляваща неизплатена част от обезщетение за неспазен срок на предизвестието при
прекратяване на трудовото правоотношение от ответника като работодател на основание
нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, сумата от 77.27 лева, представляваща обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 11.08.2023г. до 07.05.2024г., сумата от 4256.08 лева,
представляваща неизплатена част от обезщетение, следващо се на ищцата поради
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника след придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, сумата от 430.49 лева, представляваща обезщетение
за забава върху тази сума за периода от 11.08.2023г. до 07.05.2024г., сумата от 1804.17 лева,
представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, както и сумата от 182.49 лева,
представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода от 11.08.2023г. до
07.05.2024г., ведно със законната лихва върху всяко от главните вземания- за трудово
възнаграждение и за обезщетения по чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ, считано
от 07.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение в периода от
07.09.2005г. до 17.07.2023г., когато последното било прекратено на основание нормата на чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ, по силата на което заемала длъжността „старши учител- география“ в
Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език с
участието на Република Италия. Твърди, че последното изменение на трудовото й
възнаграждение по силата на сключено с работодателя допълнително споразумение било от
01.09.2022г., когато страните уговорили размерът на индивидуалната й работна заплата да
бъде 1796.00 лева, която сума, както и следващите й се допълнителни трудови
възнаграждения й били изплащани след изменението, вкл. в периода от 01.01.2023г. до
прекратяване на трудовия договор. Твърди, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към
Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование №
Д01-269/06.12.2022г., подписан след обнародване на 01.08.2023г. на Закона за държавния
1
бюджет на Република България за 2023г. и във връзка с него, било прието увеличение със
задна дата- считано от 01.01.2023г., на трудовите възнаграждения на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование, при което работната заплата за заеманата от
ищцата длъжност била увеличена на 1763.00 лева, като билo предвидено, че в случай че
индивидуалната работна заплата на конкретния служител е между старата и новата по КТД
или по- висока, същата се увеличава с не по- малко от 15 %. С оглед на това и поддържайки,
че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. има обратно действие- считано от
01.01.2023г., счита, че необосновано работодателят отказал да й изплати разликата между
действително получените трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, чл.
222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и възнаграждението и обезщетенията, които й се следват
съобразно заложеното увеличение с оглед периода, в който фактически е била заета в
сферата на образованието- 01.01.2023г.- 17.07.2023г. При тези доводи в настоящия процес
претендира неизплатената част от трудовото възнаграждение за посочения период,
неизплатената част от следващите й се при прекратяване на трудовоправната връзка
обезщетения за неспазен срок на предизвестието, за неизползван платен годишен отпуск и за
прекратяване на правоотношението след придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, оспорвайки доказаността по делото, че
процесният колективен договор и анекс от 10.08.2023г. към него са приложими спрямо
ищцата, оспорвайки в тази връзка доказателствената стойност на представеното с исковата
молба заявление за присъединяване към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование. Наред с това, оспорва и правната
обоснованост на претенцията на служителя, че му се следва увеличението на работната
заплата за заеманата от него в периода от 01.01.2023г. до 17.07.2023г. длъжност и
поддържайки в тази връзка, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. е приложимо
спрямо заетите в сферата на образованието и членуващите в синдикалната организация към
тази дата лица. С оглед на това и доколкото трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено, считано от 17.07.2023г., нямало основание за прилагане на увеличението спрямо
нея, вкл. при изчисляване на следващите й се във връзка с прекратяването обезщетения.
Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на
ищеца е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че през
исковия период е бил страна по трудово правоотношение с ответника, че през този период
спрямо него е бил приложим колективният трудов договор за системата на предучилищното
и училищното образование от 06.12.2022г., че през релевантния за спора интервал от време
реално, фактически е предоставил работната си сила в полза на работодателя през пълната
уговорена продължителност на работното му време, както и размера на следващото му се
брутно трудово възнаграждение, в частност на претендираното увеличение след
изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ процесуално задължение на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното трудово
правоотношение е било прекратено, след като е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване на трудовоправната връзка,
както и че е работил при същия работодател през последните 10 или повече години от
трудовия му стаж, респ. че между страните е уговорен по- висок размер на обезщетението от
установения в нормата на чл. 222, ал. 3 КТ.
Основателността на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ предполага установяване
на следните обстоятелствата с правно значение: трудовото правоотношение между страните
да е прекратено; работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен
2
годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години;
правото на отпуск да не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 01.08.2010г.;
размер на полагащия се на служителя платен годишен отпуск; размер на последното
получено за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е пълно и главно да
докаже уговорения срок на предизвестието, размера на последното получено от него за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, както и че се касае за прекратяване
на правоотношението на основание, предполагащо отправяне на предизвестие от
работодателя.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и вредата,
изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
При установяване на тези обстоятелства процесуално задължение на ответника е да
установи, че е заплатил претендираните възнаграждения и обезщетения в пълен размер и в
срок, а по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ- евентуално, че служителят е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск в пълен размер, за които обстоятелства не се сочат
доказателства, но и не се излагат твърдения.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради
това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните правнорелевантни
обстоятелства: че през исковия период- 01.01.2023г.- 17.07.2023г., страните по делото са
били обвързани по трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „старши учител- география“ в Национален учебен комплекс по култура с лицей
за изучаване на италиански език с участието на Република Италия, че фактически е
престирала работната си сила в полза на работодателя през релевантния за спора интервал
от време, че правоотношението между страните е прекратено, считано от 17.07.2023г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, че при прекратяването му на ищеца са се следвали
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, за неспазено предизвестие от два
месеца, както и обезщетение за прекратяване на трудовия договор след придобиване от
служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на единадесет
брутни трудови възнаграждения.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на
представените от страните с исковата молба документи, доколкото същите са представени за
установяване на релевантни за спора обстоятелства.
На основание нормата на чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде задължен да
представи по делото конкретно посочените в исковата молба документи с уточнението, че
съобразно искането по т. 2. 3 от доказателственото искане следва да бъдат представени
всички протоколи за присъединяване към КТД, съставени след 06.12.2022г. и до
прекратяване на процесното трудово правоотношение.
Съобразно искането в исковата молба следва да бъде допуснато извършването на
съдебно- счетоводна експертиза по формулираните от ищцата задачи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищцата с исковата молба документи.
3
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание нормата на чл. 190, ал. 1 ГПК в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по делото
посочените в т. 2.1- т. 2.4 документи с уточнението, че съобразно искането по т. 2. 3 по
делото следва да бъдат представени всички протоколи за присъединяване към КТД,
съставени след 06.12.2022г. и до прекратяване на процесното трудово правоотношение, като
му УКАЗВА, че непредставянето на който и от документите ще бъде преценявано съгласно
чл. 161 ГПК, според който с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства- арг. чл. 190, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА извършване на съдебно- счетоводна експертиза по формулираните от
името на ищцата с исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши експертизата, Е.В.Ж..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00 лева от
бюджета на съда.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025г. от
10:35 часа, за когато страните и вещото лице да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4