№ 79
гр. Сливница, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200622 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. И., ЕГН **********, срещу Електронен фиш Серия К
№ 8413496, издаден от ОДМВР – С., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 2, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
това, че на 22.11.2023 г., в 09.07 часа, в обл. Софийска, общ. Божурище, ПП I-8, км. 40+500, с
посока на движение от гр. Сливница към С., при въведено ограничение на скоростта извън
населено място от 60 км/ч с пътен знак В 26, е управлявал МПС марка „ИНФИНИТИ“,
модел „КХ 70“, рег. № ***, със скорост на движение 87 км/ч, при разрешена скорост 60 км/ч,
като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 653, насочено
към гр. Сливница, и е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4547106
на 03.01.2023 г.
В жалбата се твърди, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен тъй като в него не се
съдържа ясно и конкретно посочване на мястото, на което е било установено въпросното
нарушение, тъй като в случая е била посочена посоката, в която било насочено въпросното
техническо средство, но не и посоката, в която се е движил засечения с уж превишена
скорост автомобил. На следващо място се твърди, че не налице посочената в ЕФ повторност,
тъй като няма доказателства за влизане в сила на ЕФ К/4547106, като за да е налице
повторност следва да и предходното нарушение да извършено извън населено място,
доколкото според жалбоподателя само при пълна идентичност на двете нарушения
законодателят е предвидил възможност за увеличаване на санкцията в двоен размер.
Поддържа се, че дадената с процесния ел. фиш правна квалификация на нарушението е
непълна до степен да се приеме, че липсва такава, тъй като в електронния фиш било
дължимо, за всяко едно нарушение, на което наложената санкция е относима, да бъде
посочено коя от различните хипотези по чл. 182, ал. 1, ал. 2, или, ал. 3 ЗДвП е осъществена,
за да се наложи съответното наказание, в т.ч. и за повторност именно на това нарушение.
Изтъква се, че посочване на пълната правна квалификация за пръв път от сезирания с
1
жалбата съд съществено би ограничило и нарушило правото на защита, тъй като
изначалната липса на конкретно волеизявление от наказващия орган не може да бъде
преодоляна чрез преквалификация на изпълнителното деяние по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, тъй
като подобен подход жалбоподателя, счита, че е в противоречие с принципа на
двуинстанционния съдебен контрол по този вид производства. С оглед на горното, счита, че
обжалваният ЕФ подлежи на отмяна.
В последно проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, нередовно
призован, не се явява, като не изпраща и представител. Делото на основание чл. 61, ал. 2
ЗАНН е разгледано в отсъствието на жалбоподателя, доколкото призовката до същия,
изпратена чрез РУ Сливница, е била върната в цялост, като към писмото е била приложена
докладна записка, видно от която при посещение на адреса, посочен в молба вх. №
1270/04.03.2025 г., в с. Хераково, ул. „Симеон Велики“ № 8, който е настоящият адрес на
лицето, същото не е бил открито и след проведен разговор по телефона с жалбоподателя,
последният е заявил на полицейските служители, че в момента се намира в чужбина, и ще се
прибере в края на месеца, като е бил уведомен и за причината, поради което е търсен.
В съдебно заседание въззиваемата страна – ОДМВР – С., редовно уведомена, не
изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита вх. № 143 от 13.01.2025 г., с
която се иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган
бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. Позовава се на
Решение .на СЕС от 25.01.2024 г. касателно размера на адвокатското възнаграждение, което
следва да се разгледа като възражение за прекомерност на последното (макар и по делото
жалбоподателят да не е бил представляван от адвокат).
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП (по делото
липсват доказателства за връчване на ЕФ, доколкото наличната по делото разпечатка АИС
АНД не удостоверява надлежно връчване, но наред с това в същата е отразено че ЕФ е
връчен на 19.10.2024 г., а жалбата е подадена по ел. поща на РС – Сливница на 21.10.2024 г.,
поради което и в двата случая следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8
ЗДвП), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 25.02.2021 г., в 17.58 часа, в гр. Перник, по път II-63, км. 2+500, до склад за дърва
и въглища, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно и за населено място и отчетен
толеранс от –3 км/ч, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство
TFR1-M № 576, нарушение, извършено със собственото на жалбоподателят В. И. И. МПС –
марка „Нисан, модел „Мурано“, рег. № ****, движещо се със скорост от 67 км/ч, поради
което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП с ЕФ Серия К № 4547106 му
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. за нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Електронният фиш бил обжалван, като бил потвърден с Решение
№ 8/05.01.2022 г. по АНД № 891/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, потвърдено с
Решение № 223/03.01.2023 г. по КАНД № 243/2022 г. по описа на Административен съд –
Перник, влязло в сила на същата дата – 03.01.2023 г.
Към 22.11.2023 г. В. И. И. бил собственик на товарен автомобил марка
„ИНФИНИТИ“, модел „КХ 70“, рег. № ***, като по делото няма данни (декларация,
представена пред ОДМВР – С. по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП) автомобилът да е бил
предоставян на трети лица.
2
На 22.11.2023 г., в 09.07 часа, собственият на жалбоподателя В. И. И. товарен
автомобил марка „ИНФИНИТИ“, модел „КХ 70“, рег. № ***, бил заснет с преносима
система за контрол на скоростта – автоматизирано техническо средство TFR1-M № 653, с
посока на заснемане към гр. Сливница, намираща се в началото път на ПП-I-8 Калотина –
С., на 125 метра от пътен знак В 26, ограничаващ скоростта на 60 км/ч, в точка с координати
42.78037º и 23.17262º, в началото на отбивката пред входа на необозначена фирма, срещу
„Оскар-Ел” на ПП I-8 Калотина — С.. Системата за контрол на скоростта било включено в
режим „Д“ с обсег на действие 80 метра и режим „П“ – заснемане на приближаващи се
обекти. Автомобилът се движел с посока на движение от гр. Сливница към гр. С. със
скорост от 87 км/ч, въпреки че посоченият участък от пътя, бил регулиран с пътен знак „В
26“ – „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, на който била
отразена и максимално разрешената скорост, а именно 60 км/ч.
Заснемането било извършено от определения със Заповед № 517з-7325/29.09.2023 г.
на ВПД директор на ОДМВР – С. – К.Б.Б.. За използването служителят Б. съставил
Протокол за използване на АТСС от 23.11.2023 г., в който било отразено мястото на
позициониране на камерата и разстоянието от нея до пътния знак В 26, като била направена
и снимка на местоположението на уреда TFR1-M № 653, намиращ се в служебния
автомобил.
При заснемането бил изготвен клип № 66126 с четири броя снимки.
По делото няма доказателства за връчването на атакувания ЕФ, но след връчването
му е подадена жалба в Районен съд – Сливница и не е подавана декларация по чл. 189, ал. 5
ЗДвП.
Системата за видеоконтрол TFR1-M е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
24.02.2010 г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., и на основание чл. 30,
ал. 5 ЗИ, доколкото уред с № 653 се намира в употреба, преминал е периодична проверка на
31.01.2023 г. (със срок на валидност до 31.01.2024 г. съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на
основание чл. 43, ал. 4 ЗИ) и отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип средство за
измерване. Въз основа на констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с
мобилна система за видеоконтрол и след приспаднат на толеранс от 3 км (вино от клипа
установената от АТСС скорост е била 90 км/ч), от ОДМВР – С. бил издаден процесният
електронен фиш Серия К № 8413496, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП на В. И. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на допустимата скорост с 27 км/ч.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: електронен фиш
Серия К № 8413496, издаден от ОДМВР С., ведно с приложен към него снимков материал;
един брой справка от КАТ относно собствеността на товарен автомобил марка
„ИНФИНИТИ“, модел „КХ 70“, рег. № ***; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра
на вътрешните работи; Заповед № 8121з-871/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M”; Протокол № 4-39-
23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, с фабричен №
653; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система „TFR1-M ”,
с фабричен № 653 от 23.11.2023 г., ведно със снимков материал към него, Заповед рег. №
517з-1761/16.04.2021 г. на директора на ОДМВР – С., акт за встъпване в длъжност на К.Б.Б.
и Заповед № 517з-7325/29.09.2023 г. на ВПД директор на ОДМВР – С., ЕФ Серия К №
4547106, Решение № 8/05.01.2022 г. по АНД № 891/2021 г. по описа на Районен съд –
3
Перник, Решение № 223/03.01.2023 г. по КАНД № 243/2022 г. по описа на Административен
съд – Перник както и приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебна техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M” и
Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-
M”, с фабричен № 653 се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните
изисквания. Доколкото писмените доказателства са обективни, достоверни и
непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед
на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния
електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същото се установява
видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 90 км/ч (от която е приспаднат толеранс от 3 км/ч).
За да изгради изводите си относно наличието на твърдяното в ЕФ нарушение, съдът
съобрази представения по делото снимков материал към електронния фиш, който снимков
материал е подробно анализиран в заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
техническата експертиза, което съдът възприема изцяло, като изготвено от специалист в
областта и отговарящо изчерпателно и обосновано на поставените му въпроси. От
заключението на вещото лице се установява обстоятелството, че точката с координати
42.78037ºи 23.17262ºсе намира в границите на 41-ви км. (40 + 500), като участъка на км. 41
(40+500) от ПП I-8 от Калотина към С. започва на 420 м. след моста на кръстовището с пътя
за гр. Костинброд – с. Пролеша и завършва на 170 м. след кръстовището за гр. Божурище.
Установява се, че към 22.11.2023 г. в участъка на 41-ви километър на ПП I-8 по посока от
Калотина към С. пътя е с две платна за движение в двете посоки, разделени с двойна
непрекъсната ления М2, с по две ленти всяко платно, разделени с единична прекъсната
линия МЗ, като вдясно от пътното платно за движение в посока към С. в точка с координати
42.78106º и 23.17147º (км. 40+375) има поставен пътен знак В 26 – забранено е движението
със скорост по-висока от означената и ограничението на скоростта е 60 км/ч. Разстоянието
между този пътен знак и мястото в което е бил позициониран радарът - точката с координати
42.78037ºи 23.17262ºвъв формат DD (десетични градуси), намираща се в началото на
отбивката пред входа на необозначена фирма, срещу „Оскар-Ел” на ПП I-8 Калотина – С.,
било 125 метра, като посочените в клип № 66126 на радар TFR1-M № 653, показващи
местоположението на радара координати и тези, показващи местоположението на пътен знак
В 26 (60 км/ч) – 42.78106º и 23.17147º, напълно съвпадат с тези измерени при огледа,
извършен от вещото лице на място и показани в схемите, снети от сайта „Google карти”.
Установява се, че при изготвянето на видеоклип № 66126, камерата е била включена в режим
„Д“ с обсег на действие 80 метра и режим „П„ – заснемане на приближаващи се обекти” и е
можела да засече скоростта на автомобила, само след като е подминал знака, въвеждащ
ограничение на скоростта. В заключение вещото е лице е приело, че като се има предвид
разстоянието между пътния знак и камерата – 125 м., както и обхвата на камерата – 80 м., е
видно, че в момента на заснемането товарен автомобил марка „Инфинити”, модел „КХ70”, с
рег. № *** е подминал пътния знак, ограничаващ скоростта и е бил в обхвата на камерата –
4
на разстояние 80 м. и по-малко от нея и на разстояние 45 м. и по-голямо, след пътен знак В
26, ограничаващ скоростта на 60 км/ч.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по
безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното
МПС. Изрично е посочено, че нарушението е извършено извън населено място, в района на
общ. Божурище, обл. Софийска, на ПП I-8, км. 40+500, с посока на движение към гр. С.,
като възраженията на жалбоподателя в тази насока съдът намира за необосновани.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в
случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Редакция чл. 189, ал. 4 ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП никога не е предвиждала нарушението да се установява
в отсъствието на контролен орган, доколкото и предходните редакции на тази норма
предвиждаха, че при нарушение, установено и заснето с (автоматизирано – след
изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.) техническо средство (или система – след изменението ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От правилния
граматическия прочит на тази разпоредба е видно, че нарушението не се установява в
отсъствието на контролен орган (доколкото е невъзможно да бъде установено и в
отсъствието на нарушител, до какъвто извод би се достигнало при направеното от
жалбоподателя тълкуване), а глобата се налага в отсъствието на контролен орган и
нарушител, доколкото този процес е свързан единствено с изтегляне на информацията,
записана на твърдия диск на мобилната система за видеоконтрол. Съгласно § 6, т. 65 (Нова –
ДВ, бр. 19 от 2015 г.) ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи” са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба
5
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализът на всички посочени нормативни разпоредби налага извода, че към дата на
нарушението, отразена в ЕФ – 22.11.2023 г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TFR1-M, представляваща
одобрен тип средство за измерване. Процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес.
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, с фабричен № 653, съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. § 6 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Видно от техническата спецификация на мобилната система за видеоконтрол,
съдържаща се в протокола за последваща проверка, в електронния фиш е приспаднат в полза
на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната мобилна система за видеоконтрол е +/– 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/– 3 %
при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 87 км/ч, което е с 27 км/ч
повече от максимално позволената в съответния участък скорост от 60 км/ч.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя В. И. И., доколкото от приложената справка от за МПС с рег. № *** е видно,
че последният е собственик и лице, на което е регистриран заснетият при извършване на
нарушението автомобил марка „ИНФИНИТИ“, модел „КХ 70“. С оглед разпоредбата на чл.
189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на МПС носи административнонаказателна
отговорност за така извършеното нарушение, ако не посочи на кое лице е предоставил
управлението на МПС. В 14-дневен срок от връчване на електронния фиш В. И. И. не е
представил декларация с посочване на лицето, което е управлявало процесния автомобил,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Следва да се отбележи, че обстоятелството, че фишът е връчен на 19.10.2024 г. (видно
от представената справка АИС-АНД), без да се посочват други данни за връчването, нито да
се представя разписка за връчване (служебно или по пощата), не съставлява процесуално
6
нарушение от кръга на съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание,
тъй като това не е рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на наказаното
лице. В процесния случай, след като на нарушителя е бил връчен електронният фиш,
същият го е обжалвал в предвидения от закона срок и е реализирал в пълнота правото си на
защита, а отделно от това е имал възможност да представи писмена декларация по чл. 189,
ал. 5, изр. второ ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението, каквото няма данни да е било сторено. Личната отговорност за извършено
административно нарушение е дерогирана от чл. 188 ЗДвП, който въвежда презумпция за
отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по
регламентирания в чл. 189, ал. 5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не
съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на
МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, защото законът е създал
презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран
извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл. 189, ал. 5
ЗДвП способи – декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на
действителния водач. Тази законова презумпция не може да се оборва по друг начин, с други
писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания, каквито впрочем по делото
въобще не е искано да бъдат събрани.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя В. И. И., който именно се явява собственик на процесното
МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
„повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двугодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
В настоящия случай безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил
процесното нарушение, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 4547106
(влязъл в сила на 03.01.2023 г.), с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Обстоятелството, че това деяние е било
извършено в населено място, а процесното е извън населено място, е ирелевантно, доколкото
и двете деяния се квалифицират като нарушение на правилата, свързани със скоростта на
движение на МПС, като и двете съставляват именно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП. Ирелевантно за наличието на повторност по смисъла на горецитираната разпоредба е
и обстоятелството кога е било извършено нарушението, обосноваващо повторността,
доколкото от значение е единствено следващото нарушение да е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на предходния санкционен акт за същото по вид нарушение.
Според чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална
скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч с глоба в размер
на 100,00 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 2 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а именно
200,00 лв. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази си част,
доколкото на жалбоподателя е наложено именно административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лв.
Доколкото нарушението е извършено на 22.11.2023 г., тоест след влизане в сила на
разпоредбата на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно
който за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания, то този въпрос не следва да бъде обсъждан.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което
7
електронният фиш следва да бъде изцяло потвърден.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 и чл. 144 АПК, вр. чл. 77 и 76
ГПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски,
а именно разноските по служебно допусната на разноски на съда СТЕ (които, с оглед
тежестта на доказване, биха били сторени от въззиваемата страна, която би имала право на
разноски).
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63д, ал. 1 ЗАНН). По смисъла на
чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от
мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
ЗПрПом. Впрочем и разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН препраща към чл. 37 ЗПрПом.
Според чл. 37 ЗПрПом заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредбата за заплащане на правната помощ от
01.01.2006 г. (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лв., т.е. съдът
следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта,
че юрисконсултът не се е явявал по делото, а и с оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
минимален размер, а именно – 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН, Районен
съд – Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8413496, издаден от ОДМВР – С., с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП на В. И. И., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „С.К.“ №*, ет. *, ап. *, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.К.“ №*, ет. *, ап. *, да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Сливница сторените по делото
разноски в размер на 391,86 (триста деветдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки)
лева за съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.К.“ №*, ет. *, ап. *, да
заплати на Областна дирекция на МВР – С., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „Г.М.” № 71, ЕИК ***, представлявана от директора, сумата в размер на 80,00
(осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение в производството пред въззивния съд
по НАХД № 622/2024 г. по описа на Районен съд – Сливница.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9