№ 142
гр. С., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20251800900010 по описа за 2025 година
ИЩЦИТЕ – В. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес гр.Е.П., ул. „Н.Й.В.“ №9, вх.А, ет.4,
ап.10 и Г. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес - гр.Р., ул. Н.Й.В. 1Б1 вх.2, ет.5, ап.13, чрез
пълномощника си адвокат Е. Б. от САК, със съдебен адрес гр. С., ж.к. М. 3“, бл.383, партер
са предявили обективно и субективно съединени, осъдителни искове по чл. 557, ал.1, т.2, б.
„в“ от КЗ срещу Г.О., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Г.И.“ № 2, за заплащане на сумите в размер от по 100 000 (сто хиляди) лева - главници,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психологически болки и страдания, в резултат на смъртта на техния втори
баща - П.К.П., настъпила вследствие на ПТП от 08.11.2023г., осъществило се на ПП I-5,
между гр. В. Т. и с. Самоводене, при км 100.500, между товарен автомобил марка „ДАФ” с
турска рег.№ 27APJ791, управляван от турският гражданин Ю.М. и лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“ с ДК № Р 5795 КН, управляван от К.К. Д.а, по вина на водача на
товарния автомобил, управлявал го без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите или „Зелена карта“, ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от 04.12.2023г. - датата на депозиране на молбата за
изплащане на обезщетенията пред Г.О., до окончателното заплащане на обезщетенията.
Претендира се присъждане на направените разноски по делото, вкл. и адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА.
С протоколно определение на съда от 30.09.2025г. е допуснато изменение на
предявените от ищците против Г.О. искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“в“ от КЗ,
чрез увеличение на техния размер от 100 000 лева на 130 000 лева за всеки един от ищците.
1
В исковата молба се твърди, че 08.11.2023г. около 14,40ч. на път ПП I-5, км. 100+050,
турският гражданин Ю.М., управлявайки товарен автомобил марка „ДАФ” с турска рег. №
27APJ791 нарушил правилата за движение по пътищата, предизвикал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на П.К.П..
Ищците сочат още в исковата си молба, че за настъпилото ПТП било образувано ДП
№ 1143/2023г. по описа на РУ-В.Т., съответно пр.пр. №3565/2023г. по описа на ОП - В.Т. и
към настоящия момент наказателното производство било приключило с постановена по
НОХД № 9/2024г. по описа на ОС-В.Т. влязла в сила присъда. С последната турският
гражданин Ю.М. бил признат за виновен за процесното ПТП и съответно за смъртта на
П.К.П..
Изложено е още от ищците, че в резултат на пътнотранспортното произшествие им
били нанесени непоправими неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена
последица от възникването на процесното ПТП и се изразяват в морални болки и страдания,
които те претърпели вследствие на внезапната и нелепа смърт на П.П., който бил техен
втори баща, но се превърнал в единствен след раздялата на техните родители.
Ищците твърдят, че от 1994г., когато майка им заживяла на семейни начала с П.П.,
последният се превърнал в техен единствен баща. Излагат, че биологичният им баща не се
интересувал от тях и съответно не се грижил за тях.
Ищците сочат в исковата си молба още, че след смъртта на П.П. изгубили своя
небиологичен, но единствен баща. Той бил най-добрият баща за тях, през всичките години,
през които били заедно, тъй като се грижел за тях като за родни деца. Бил им опора,
съветник и другар.
Поддържа се още в исковата молба, че ищците са предявили на 04.12.2023г.
претенция за обезщетение на неимуществени вреди пред ответника, тъй като процесното
МПС - товарен автомобил марка „ДАФ” с турска рег.№ 27АР1791 нямал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите или Зелена карта. По повод на молбата им
била образувана претенция № 23210263/04.12.2023г., но ответникът отказал да изплати
обезщетение на ищците.
Ищците считат, че справедливият размер на застрахователно обезщетение, което би
могло да възмезди неимуществените вреди, които търпят е в размер на по 130 000 лева за
всеки от тях.
Претендира се и законната лихва върху присъдените обезщетения от датата на
уведомяване на Г.О. – 04.12.2023г. до окончателното изплащане на сумите.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с
указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е депозирал
писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. К. Я., с който се оспорват предявените искове
изцяло по основание и размер и се прави искане същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С отговора на исковата молба Г.О. е посочил, че е отказал изплащането на
2
застрахователни обезщетения на ищците, тъй като П.П. не е бил техен биологичен баща,
както и поради факта, че не е установил особена близост между тях и П.П..
С отговора на исковата молба са оспорени изложените в исковата молба твърдения на
ищците и са изложени съображения касаещи съществото на спора.
Ответникът оспорва материалноправната легитимация на ищците В. Д. Д. и Г. Д. Д. да
получат обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на П.К.П..
Оспорват се с отговора на исковата молба предявените искови претенция в размер на
по 100 000 лева, за неимуществени вреди, като изключително завишени, с доводи, че не
отговарят на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и
съдебна практика към датата на ПТП и като противоречащи на принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът оспорва по основание и искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди, предвид акцесорния му характер, поради
неоснователност на главния иск.
В условията на евентуалност ответникът оспорва началния момент на претендираната
законната лихва и твърди, че Г.О. следва да се счита в забава от датата на завеждане на
исковата молба в съда- 15.01.2025г.
Моли, съда да отхвърли предявените искове и да присъди в полза на Г.О. всички
сторени в хода на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 540.00 лева.
Ответникът е направил и искане в случай, че претендираното от ищцовата страна
адвокатско възнаграждение надвишава размера от 540 лв., същото да бъде счетено за
прекомерно и да бъде намалено.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото обстоятелството, че П.К.П. с ЕГН ********** от гр.Р. е
починал на 08.11.2023г. при процесното ПТП.
Не са представени по делото доказателства за родствена връзка между ищците и
починалият при ПТП П.К.П..
От представения по делото заверен препис от присъда № 10 от 22.05.2024г.
постановена по НОХД № 9/2024г. по описа на ОС – В.Т. се установява, че подсъдимият
турски гражданин Ю.М., роден на 20.05.1990г. Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на
08.11.2023г. на ПП I-5, между гр. В. Т. и с. Самоводене, при км 100.050, при управление на
МПС - товарен автомобил влекач марка „ДАФ” с турски рег.№ 27APJ791 и прикачено
полуремарке марка TIRSAM, модел ХS, с турски регистрационен номер 27 UM 874,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, навлязъл
в лентата за насрещно движение, предизвикал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Ярис“ с ДК № Р 5795 КН, собственост на К.К. Д.а от гр.Р., при което
по непредпазливост е причинил смъртта на П.К.П. – пътник в лекия автомобил марка
3
„Тойота“, модел „Ярис“ с ДК № Р 5795 КН и средна телесна повреда на водача на този
автомобил - К.К. Д.а, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 1, вр. ал.
1, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и
четири месеца, което наказание да бъде изтърпяно при общ първоначален режим. Присъдата
е влязла в законна сила на 13.11.2024г.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищците, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.
Г.ев и М.Й.. Последната установява, че от 1995г. познава ищците и от тогава знае, че те
живеят с П. /който съжителствал с майката на ищците/ в едно домакинство. П. нямал други
биологични деца и бил приел ищците като свои деца, и се грижел много добре за тях. Г. Д.
бил 1-2 клас, а В. Д. ходел все още на детска градина, когато П. заживял с майката на
ищците и с тях в едно домакинство. Прибирал ги от училище, когато били втора смяна и
било тъмно, водел Г. на танци и го прибирал, въобще се грижел много добре за децата, които
са ищци в настоящото производство.
Ищците се отнасяли много добре с П. и били щастливи, че имат баща, защото
биологичният им баща не се интересувал от тях. След катастрофата Г. организирал
погребението на П., защото той живеел в Р., а В. живеел в гр.Е.П.. Свидетелката установява
още, че ищците редовно ходели на струванията за П. – когато се правят 9 дни, 3 месеца, 6
месеца, година, както и от време на време ходели на гробищата заедно с майка си и други
близки на П..
Видно е още от свидетелските показания на свидетелката Йорданова, че на ищците
им липсва П., защото той бил човекът, който ги бил научил на всичко което знаят и им дал
такава обич, каквато дори биологични бащи не давали на децата си. Към настоящия момент
ищците имали свои семейства. В. живеел от 6-7 години в Софийска област, а Г. и съпругата
му живеели с П. и К. в едно домакинство, като се изнесли след смъртта на П. или малко
преди катастрофата. И двамата ищци имали свои деца. В. имал две деца – едното било в
детската градина, другото ходело на училище, а В. имал едно дете на 2 години към
настоящия момент. Г., съпругата му, К. и П. живеели заедно с децата на Г.. Жилището било
двустайно и заедно с децата в него живеели 6 човека.
Свидетелят Г.ев излага, че е брат на К. и живее в С. от 2004г., поради което повече
общувал със сестра си и семейството й по телефона. Преди това живеел при родителите си в
Р.. Установява се от свидетелските показания на този свидетел, че Г. от доста време е семеен
и живее в негов собствен дом, като бил напуснал дома на К. и П. около 2017г. В. също бил
семеен и живеел в гр. С. от повече от 3-4 години /може би от 2018г./. Съвместния живот с П.
на ищците започнал около 1996г. П. бил за Г. и В. бащата. Той поел възпитанието им в
крехките години на децата Г. и В.. Били щастливи всички заедно. П. винаги се грижел за
децата. Давал им бащинско отношение и грижовност. Свидетелят Г.ев рядко се виждал с
ищците, но поддържал с тях възможните комуникации.
За периода след ПТП свидетелят сочи, че ситуацията продължава да е неприятна за
всички им, включително и за ищците от гледна точка на преживяното, тъй като те чувствали
4
П. като собствен баща. Впечатленията на свидетеля са, че ищците изпитвали „носталгия“
след смъртта на П. и тази смърт за тях била „сериозен залък за преглъщане“.
На въпроси на съда свидетелят Г.ев отговори, че съвместно Г. и съпругата му, П. и К.
не са живели под един покрив, а Г. и В. се обръщали към П. с „П.“.
Не е спорно между страните по делото че не е налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесния товарен автомобил към момента на ПТП.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от
ищците до ответника с дата 04.12.2023г. е, че ищците са сезирали ответника с претенция за
доброволно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на
П.П.. Установява се от писма на ответника до пълномощника на ищците с изх. № № 24-01-
548 и 549/14.12.2023г., че ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение на
ищците.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“в“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща
на увредените лица от фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на трета държава и за което няма гранична застраховка или
сертификат „Зелена карта“.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
като се прилага и чл.380 от КЗ. Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния
фонд, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
пътнотранспортното произшествие, а лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват
и изплащат при спазване на чл.497 – чл.558, ал.1 от КЗ.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. претенция вх. № 24-01-547/04.12.2023год. по описа на Г.О., подадена от
ищците Г. и В. Д.и – за заплащане на обезщетение на причинени им неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния близък – П.К.П., по която с писма изх. № 24-01-548 и
549/14.12.2023 год. ответникът е отказал изплащане на обезщетения на ищците.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
Фактическият състав, от който в конкретната хипотеза възниква имуществената
отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение на близките на починалото
лице за причинени им неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки:
1.делинквентът виновно да е увредил пострадалия, като му е причинил травми, довели до
5
летален изход, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на деликвента; 2. травматичните увреждания да са причинени
при ПТП с участието на водач на моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на трета държава и за което няма гранична застраховка или сертификат „Зелена
карта“; 3. да са настъпили твърдените неимуществени вреди.
В настоящия случай ищците установиха посочените по-горе предпоставки, но
независимо от това, съдът намира предявените искове за недоказани доколкото ищците не са
от кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение.
С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-
близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление №
5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право
на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30.ХI.1984 г. С
него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г.
и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската
държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на
Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при
определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент
националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната
материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на
посоченото тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е
ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга
6
на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на
други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от
1961 г. и 1969 г.) за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради
конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка
духовна и емоционална връзка и когато интензитетът и продължителността на търпените от
тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е
нормално да се понасят.
Според настоящия съдебен състав от събраните по делото доказателства се
установява, че между ищците и починалия П.П. е била създадена духовна и емоционална
близост като между баща и синове, която по смисъла на тълкувателното решение би могла
да породи основание за включване на ищците в кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди. В случая обаче ищците не проведоха необходимото
пълно и главно доказване на втората кумулативно необходима предпоставка, за да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС, а именно, че в резултат на смъртта на П.П. ищците са претърпели сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания, надвишаващи тези, които
е нормално да се понасят от загубата на особено близък човек - Решение № 155 от 11.10.2024
г. на ВКС по т. д. № 423/2024 г., II т. о., ТК.
От една страна установеното от свидетеля Г.ев чувство на „носталгия“ при ищците
след смъртта на П., както и установеното от свидетелката Йорданова, че на ищците им
липсва П., който е полагал бащински грижи за тях, е нормална последица при загуба на
особено близък човек и не може да бъде квалифицирано като изключително по своя
интензитет и продължителност страдание.
Наличието на сериозни като интензитет и продължителност морални болки и
страдания, надвишаващи, тези, които е нормално да се понасят от загубата на особено
близък човек, не се доказа по делото от показанията на разпитаните свидетели, нито от
други събрани доказателства. Извън недоказаността за наличието на изключителност на
болките и страданията, настоящият състав отчита и факта, че към датата на злополуката
ищците са били на 34г. и 37г., имат собствени семейства и живеят в отделни домакинства.
Недоказването на възприетите от ОСНГТК кумулативни предпоставки като
основание за присъждане по справедливост на обезщетения за неимуществени вреди от
смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на
Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС обуславя
неоснователност на исковите претенции по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“в“ във вр. с чл. 558, ал. 5,
пр. 1 от КЗ, поради липса на активна легитимация на ищците.
Предвид на гореизложеното предявените от ищците В. и Г. Д.и искове, като
неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на
7
ответника.
В хода на производството по делото ответникът е бил представляван по делото от
юрисконсулт. В тази връзка, дължимото му се на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение,
определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, се определя от съда в максималния размер от
Наредбата – 360 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на
сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 540 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК
ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника сумата от 540 лева, съставляваща
направени по делото разноски - възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес гр.Е.П., ул. „Н.Й.В.“
№ 9, вх.А, ет.4, ап.10 и Г. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес - гр.Р., ул. Н.Й.В. 1Б1 вх.2, ет.5,
ап.13, чрез адвокат Е. Б. от САК, със съдебен адрес гр. С., ж.к. М. 3“, бл.383, партер,
обективно и субективно съединени, осъдителни искове по чл. 557, ал.1, т.2, б. „в“ от КЗ
против Г.О., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, за
заплащане на сумите в размер от по 130 000 (сто и тридесет хиляди) лева - главници,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психологически болки и страдания, в резултат на смъртта на техния втори
баща - П.К.П., настъпила вследствие на ПТП от 08.11.2023г., осъществило се на ПП I-5,
между гр. В. Т. и с. Самоводене, при км 100.500, между товарен автомобил марка „ДАФ” с
турска рег.№ 27APJ791, управляван от турският гражданин Ю.М. и лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“ с ДК № Р 5795 КН, управляван от К.К. Д.а, по вина на водача на
товарния автомобил, управлявал го без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите или „Зелена карта“, ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от 04.12.2023г. - датата на депозиране на молбата за
изплащане на обезщетенията пред Г.О., до окончателното заплащане на обезщетенията.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, В. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес
гр.Е.П., ул. „Н.Й.В.“ № 9, вх.А, ет.4, ап.10 и Г. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес - гр.Р., ул.
Н.Й.В. 1Б1 вх.2, ет.5, ап.13 да заплатят на Г.О. сумата от 540 лева /петстотин и четиридесет
лв./, съставляваща направени по делото разноски - възнаграждение за представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8