Присъда по дело №3358/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 67
Дата: 14 март 2023 г.
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20215330203358
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 67
гр. П., 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
СъдебниВеличка Сл. Христева

заседатели:Росица Н. Звездарова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
и прокурора А. Анг. И.
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Наказателно дело от общ
характер № 20215330203358 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Я. М. К., роден на ...... в гр.П., живущ в гр.П.,
....., български гражданин, с основно образование, женен, неработещ,
осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 15.09.2020г. в гр.П., в
условията на опА. рецидив – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е
отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 270/двеста и
седемдесет/лева, от владението на Е. Н. Г., ЕГН: **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ вр.чл.54
от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
го признава за НЕВИНЕН за това по същото време и на същото място да е
отнел от владението на Е. Н. Г., ЕГН: ********** сумата от 305 лева, поради
което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА за разликата над сумата
1
от 270 лева, до тази от 305 лева
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС така наложеното на
подсъдимия Я. М. К. наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода да се
изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - диск със запис от камера за
видеонаблюдение (л.29 от делото) ДА ОСТАНЕ по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимия Я. М. К. / със
снета по делото самоличност/, със снета самоличност, да заплати по сметка на
ПРС направените разноски в размер на 92 лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред ПОС, по реда на глава 21 от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 67/14.03.2023г. по НОХД № 3358/2021г.
по описа на ПРС - ХХІІІн.с.

Районна прокуратура - П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Я.
М. К. за това, че на 15.09.2020г. в гр. П., в условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими
вещи – парична сума в размер на 305,00 (триста и пет) лева, от владението на
ЕМ. Н. Г., ЕГН: **********, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две
години, което да бъде изтърпяно реално при първоначален „строг” режим.
Подсъдимият Я. М. К. не се признава за виновен, не дава обяснения по
случая, като по отношение на същия производството по делото е приключило
по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.А от НПК.Защитникът на същия в последно
съдебно заседание – адв. А. моли да бъде наложено минимално наказание на
подсъдимия.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият Я. М. К. е роден на ...... в гр. П., Б., български гражданин,
със завършен 7-ми клас, женен, неработещ, осъждан, ЕГН: **********.
С Определение № 31/24.04.2015г. по НОХД № 303/2015г. на ПОС, в
сила от 24.04.2015г. подс. К. е бил признат за виновен за извършено от него в
периода 01.12.2014г. – 12.12.2014г. престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и
т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“, вр. чл.26, ал.1 от НК,
като му е било наложено наказание “лишаване от свобода“ в размер на 6
години, което да изтърпи при първоначален “строг режим“. Наказанието К. е
изтърпял на 06.03.2020г.
Гореописаното осъждане квалифицира настоящото деяние на
подсъдимия като такова, извършено в условията на “опасен рецидив“ по
смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Свидетелят ЕМ. Н. Г. работел като шофьор на товарен автомобил в
“Силоза транспорт“ ЕООД гр. Свищов. На 14.09.2020г. около 13:00ч. свид. Г.
потеглил от гр. Свищов към гр. П., управлявайки товарен автомобил “Ман
ТГА“ с рег. № ..... и полуремарке с рег. № ....., като превозвал дунапрен за
фирма “ТЕД“ в гр. П.. Около 17:00ч. на същата дата Г. пристигнал в гр. П., в
базата на фирма “ТЕД“ на „Голямоконарско шосе“, като от там отказали да го
1
приемат за разтоварване и останал за следващия ден. Тогава свид. Г.
продължил движението си в гр. П., като паркирал управлявания от него
товарен автомобил на бул. “Васил Априлов“, срещу бензиностанция “Еко“,
където да пренощува и следващия ден да разтовари превозвания дунапрен.
Въпросното място, където Г. паркирал, било обособено като паркинг, като и
друг път бил нощувал там с камиона. След това свидетелят отишъл в близко
заведение да вечеря, като около 22:30ч. се прибрал в камиона да спи.
Съблякъл си тениската и панталоните, като ги преметнал на волана и легнал
да спи на леглото, разположено зад седалките в кабината. Тъй като времето
било горещо, свид. Г. оставил левия прозорец напълно отворен. Около 01:30ч.
на 15.09.2020г. пострадалият се събудил, изпушил една цигара, след което
отново заспал. Докато спял Г. бил събуден от разклащане на кабината на
камиона, което първоначално помислил за земетресение, но като се
поразсънил, видял, че в кабината между седалките има човек – лице от мъжки
пол, от ромски произход, на около 30-35 год. Също така лявата вратата на
кабината била отворена. Свид. Г. хванал мъжът за ръката и го попитал “Какво
правиш тук?“. Непознатия мъж се отскубнал от хватката, отворил дясната
врата на кабината, слязъл и избягал в посока „Шекер махала“. След като
мъжът избягал, Г. установил, че от джоба на панталона му липсва цялата сума
от личните му пари, които след вечерята му били останали 270лева.
Свид. Г. подал сигнал в полицията за извършената му кражба, като по
случая работа започнали служители при 03 РУ-ОДМВР-П. – свидетелят Б.С.
и колегата му инсп. Т.М.. В близост до местопроизшествието, а именно във
фирма “Фин Фууд“ ЕООД, на бул. “Васил Априлов“ № 149, било установено
налично видеонаблюдение. При преглед на записите свид. С. установил, че
около 01:45ч. на 15.09.2020г. е заснето лице, което той категорично разпознал
като подс. Я. М. К. – познат му като лице от криминалния контингент, с
множество присъди за кражби и грабежи.
К. бил задържан, като при проведено процесуално-следствено действие
– разпознаване на лице, свид. Е.Г. категорично го разпознал като лицето,
което видял в кабината на камиона след 01:30ч. на 15.09.2020г.
По делото е бил приобщен като веществено доказателство диск със
запис от камера за видеонаблюдение от фирма “Фин Фууд“ ЕООД, находяща
се в гр.П., бул.“Васил Априлов“ № 149, като на записа в хода на
разследването е бил извършен оглед.
От приложена по делото справка за трафични данни от мобилен
оператор “Теленор“ е видно, че ползвания от К. телефон “Хуауей П Смарт
Про“ с ИМЕЙ: ..... е бил засечен на 15.09.2020г. в 00:00ч. от мобилна клетка,
находяща се в гр. П., ул. “Напредък“ № 2 (КАТ-П.).
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
техническа експертиза на посоченият диск с видеозапис, от чието заключение
се установява, че видеофайлът в него е презапис от оригинален файл на
записан върху твърдия диск на видеоохранителна система видеозапис. В
2
същия има вкопиран тайм код за дата, ден, време и номер на камера. Налице е
прекъсване на времевия интервал, като когато същият достигне време
01:43:40ч. записът продължава, но да отчита времевия интервал от 01:44:41ч.
Така очертаната фактическа обстановка се установява, според съда, по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели ЕМ. Н. Г., Б. Р. СТ., М. С. С., В. Ж. ИГН.,
Н. С. Б., П. СТ. К., Т.Д. М., както и от показанията на свидетелите Г., С.,
дадени в хода на досъдебното производство и включени в доказателствата по
делото на основание съответно чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК. Приетата за
установена фактическа обстановка се потвърждава и от приетите и
приложени по делото писмени доказателства – заключение на съдебно-
техническа експертиза, протокол за оглед и фотоалбум към него, протокол за
разпознаване на лице, протокол за оглед на ВД, справка от мобилни
оператори, Заповед за задържане, свидетелство за съдимост, характеристична
справка, находящи се по дознанието и съдебното дело.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Г., С., К., Б., М.,
както и тези на свидетелите С. и И., като ги възприема за логични,
безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си и с
писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло се доверява на заключението на депозираната,
неоспорена от страните и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
тъй като намира същото за обективно, безпристрастно, компетентно
изготвено, с необходимите професионални знания и опит и в съответствие с
доказателствата по делото.
Въз основа на горепосочените гласни и писмени доказателства може да
се направи напълно категоричният извод, че именно подсъдимият К. е автор
на вмененото му във вина деяние. На първо място самият пострадал, който
освен всичко друго е и единствен очевидец на извършеното, извън всякакво
съмнение описва, и то съвсем последователно, случилото се на
инкриминираната дата, като категорично е разпознал непосредствено след
престъплението личността на извършителя, а именно подс. К.. Така
пострадалият заявява: „Легнах в камиона и заключих, понеже беше горещо
оставих двата прозореца отворени и към 02.00 часа усетих, че нещо се люлее
кабината. Събудих се и срещу мен имаше едно лице. Питах го какво прави
тука, опитах се да го хвана, ама аз бях си легнал, а той стоеше прав. Свалих
му маската и се опитах да го задържа, това става за секунди. Той успя да се
измъкне, отвори дясната врата и излезе. След това се обадих на полицията,
дойдоха полицаите и ме закараха в 03 РУП да дам показания. Като се прибрах
павилиона беше отворен. Помолих човекът да ми даде записите от камерите,
извади си телефона и аз гледах записите на телефона. Към 01.45 часа
видяхме същото лице, само че с маската да минава през камерите. Попитах
човекът дали това е неговия работник, той каза не и тогава полицаите дойдоха
и не знам какво стана. Беше облечен с фланелка с къс ръкав, и мисля, че беше
3
с къси панталони. Това е човекът /сочи подсъдимия/.“ Освен това заявеното
от свид. Г. категорично се подкрепя и от показанията на свид. М., който
заявява:“На място установихме, че все още си беше паркиран товарния
автомобил. Беше установен водача на същия. Проведохме беседа с господина.
Същият ни запозна с неговите възприятие по случая. След това пристъпихме
изцяло към оперативно издирвателни мероприятия, а именно установяване на
свидетели, оглед на района, наличие на камери. Такива бяха установени на
търговския обект от веригата „Фиоре Фууд“, като съответно баничарницата
се намира на разстояние около 15 метра от паркирания товарен автомобил.
Съответно на базата на указанията, които ни даде шофьорът изискахме
камерите за инкриминирания период, като установихме, че единствено в
инкриминирания период преминава и се връща едно лице, което по
категоричен начин и двамата с колегата разпознахме, че е К., въпреки че
беше с шапка. В част от записът се виждаше лицето на същият, доколкото си
спомням с характерните татуировки по ръцете, които също се виждаха на
записа. На записът се виждаше само това лице да преминава в посока
автомобила и после се връща в обратна посока. Други лица не сме видели
на записа. И преди сме имали контакт с К.. Той е криминално проявен, познат
е както на 03 РУП, така и на цялото ОДМВР. Имаме данни, че се занимава с
наркотични вещества. Във връзка с изпълнение на служебните ни задължения
го познаваме.“ По отношение на така депозираните показания и
категоричността на свид. М. относно личността на извършителя, то това
обстоятелство намира напълно логично обяснение в характера на работата му
и наличието на множество подобни случаи в практиката му на полицейски
служител. Последното, обаче, не означава, че се поражда съмнение в
достоверността на останалата част от показанията му, която е напълно
подкрепена и от другите доказателства по делото, включително и показанията
на свид. С..
Същевременно липсват основания и за кредитиране показанията на
свидетелите С. и И., тъй като същите описват събития, развили се на
14.09.2020г., като излагат факти за местонахождението на подсъдимия К.
преди самото инкриминирано деяние. Така и двамата безпротиворечиво
заявяват, че на посочената дата до полунощ са били с К., гледали надбягвания
с коне, пили бира и всеки се прибрал в дома си. Тоест същите по никакъв
начин не могат да свидетелстват къде се е намирал подсъдимият в момента на
самото престъпление, а още по-малко могат да опровергаят показанията на
свидетелите Г., М. и С., пряко възприели местонахожданието на К. на мястото
на противоправното посегателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита за доказан
по несъмнен начин факта, че подсъдимият Я. М. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на следните престъпление по чл. 196
ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК, тъй като на 15.09.2020г.
в гр. П., в условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
4
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от
НК, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 270,00 (двеста и
седемдесет) лева, от владението на ЕМ. Н. Г., ЕГН: **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено от него с
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е
съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е целял
настъпването на общественоопасните последици. Доказателство за това са
както целенасочеността и последователността на действията му, така и
показанията на свидетелите по делото – Г., С., М..
На първо място според съда е бил реализиран фактическия състав на
престъплението “кражба” от подсъдимия спрямо вещите, собственост на Е.Г.,
в неговия пълен обем. Действително по отношение на самото деяние и
авторството му са налице доказателства, изхождащи от самия пострадал.
Същевременно, по вече изложените мотиви, съдът намира, че следва да даде
вяра именно на тези показания, като освен това същите се отличават със
своята подреденост, систематичност, вътрешна непротиворечивост и синхрон
с останалите гласни и писмени доказателства – показания на полицейските
служители, протокол за оглед на ВД, заключение на техническа експертиза. В
тази връзка посочените лица са категорични, че в нито един момент не са
възприели в близост до местопрестъплението друго лице, освен подсъдимия
К.. Същевременно единственият очевидец Г. със същата категоричност
потвърждава възпроизведения от действията на подсъдимия шум и неговото
описание, макар и само като силует и облекло. Именно последното,
подкрепено от наличния видеозапис, е насочило полицаите към подс. К., още
повече, че в близост до мястото не е имало запис дори на преминаващи други
лица.
Същевременно от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства се налага категоричният извод, че подсъдимият К. не е
реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК, като да е отнел
от владението на пострадалия Е.Г. сумата от 305лева, а не тази от 270лева. По
отношение на това обстоятелство доказателствата по делото всъщност се
изчерпват с показанията на самия пострадал Г., който описва подробно, че
наистина е имал в себе си сумата от 305лева, но още преди да нощува в
камиона си, тоест вечерта на 14.09.2020г. е похарчил от тях сумата от около
35лева, като си закупил храна и изпил една бира. Тоест следва да се приеме,
че към момента на инкриминираното деяние свид. Г. е имал 270лв, като в
последствие подс. К. е отнел от дрехите му всички налични пари, тоест
цялата посочена сума. Поради това и на основание чл.304 от НПК подс. Я. М.
К. следва да бъде признат за НЕВИНЕН за това на 15.09.2020г. в гр. П. да е
отнел от владението на ЕМ. Н. Г., ЕГН: ********** сумата от 305 лева,
поради което и на основание чл.304 НПК същият следва да бъде ОПРАВДАН
за разликата над сумата от 270 лева, до тази от 305 лева.
5
С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от
Я. М. К. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.
„а” от НК, съдът счита, че в конкретния казус за поправянето и най-вече
превъзпитанието на дееца, на подсъдимия следва да бъде определено и
наложено наказание “лишаване от свобода”. Според настоящият състав
именно с това наказание могат да бъдат постигнати целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчита всички обстоятелства
по делото и по-конкретно превесът на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като такива се сравнително отчитат младата възраст на К.,
невисоката стойност на инкриминираните вещи. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват високият интензитет на противоправната му дейност,
характеризираща престъплението в цялост като такова с по-висока степен на
обществена опасност, наличието на предходни осъждания, извън правната
квалификация, а не на последно място и липсата на критичност спрямо
извършеното. Ето защо, при така посочените обстоятелства, настоящият
състав е на становище, че най-справедливо е на Я. М. К. да бъде определено и
наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер, по-нисък от
средния и ориентиран към минималния такъв, предвиден в санкцията на
съответната норма от НК. Поради това на подсъдимия следва да се наложи
наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид наличието на предходни осъждания на подсъдимия, въпреки
размера на наложеното с настоящата присъда наказание от две години
„лишаване от свобода”, както и факта, че подсъдимият се явява рецидивист
по смисъла на НК и ЗИНЗС, то на основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС така
наложеното на подсъдимия Я. М. К. наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване
от свобода следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Иззетото и приложено по делото веществено доказателство- диск със
запис от камера за видеонаблюдение (л.29 от делото) следва ДА ОСТАНЕ по
делото.
В хода на съдебното производство са били направени разноски за
съдебно-техническа експертиза в размер на 92лева. С оглед признаването на
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.189,
ал.3 от НПК Я. М. К. следва да бъде ОСЪДЕН да заплати посочената сума по
сметка на ПРС.
Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, незачитане
на установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждата
собственост.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6
Съобщи за изтекли лични данни