Р Е Ш Е Н И Е
№260056
гр. Първомай, 05.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 340 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по
реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 109, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл.
52 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО).
Ищецът УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от проф. д-р К. Б. Д.в качеството на Изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от адв. Р.Е.В., вписана в регистъра на Адвокатска колегия
– Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът М.Г.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. А.Н.Н., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
му дължи сумата от 2 500, 00 (две хиляди и петстотин) лева,
представляваща стойността на предоставената му медицинска помощ в изпълнение на
диагностично-лечебен алгоритъм по Клинична пътека № *** „Хирургично лечение при
животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“ в периода на болничния
му престой от 11.07.2016 г. до 16.07.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.05.2018 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда) до пълното й изплащане, за
принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. по
описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че на 11.07.2016
г. ответникът бил хоспитализиран по спешност в Клиниката по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, където в периода до 16.07.2016 г. му била
оказана медицинска помощ в изпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм по
Клинична пътека № *** „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на
меките и костни тъкани“. Доколкото през време на болничното си лечение бил с
прекъснати здравноосигурителни права, на основание чл. 109, ал. 1 във вр. с чл.
52 от ЗЗО пациентът следвало да заплати на лечебното заведение стойността на
предоставените му медицински услуги в размер на 2 500, 00 лева, определен
съгласно ценоразпис на болницата.
Макар да бил приканен към доброволно издължаване с писмена покана, връчена
му лично, ответникът се въздържал от погасителни престации, поради което кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на вземането си
по реда на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав,
срещу която длъжникът подал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил Отговор вх. № ***г., с който ответникът застъпва становище за
неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му с доводи, че през периода
на болничния си престой е бил с изряден здравноосигурителен статус. Пояснява,
че до законодателната промяна на чл. 109, ал. 2 от ЗЗО, влязла в сила от
28.12.2015 г., с която изискуемият за възстановяване на прекъснатите
здравноосигурителни права на лицата брой внесени месечни здравноосигурителни
вноски е увеличен от 36 на 60, е платил общо 44 такива, както следва: през 2013
г. – 4 за месеците август, септември, октомври и ноември 2013 г., на 08.06.2015
г. – 33, на 21.07.2015 г. – 4 за периода от 01.06.2015 г. до 30.09.2015 г., и
на 06.11.2015 г. – 3 за периода от 01.10.2015 г. – 31.12.2015 г., а тези за
2016 г., 2017 г., както и до момента, е заплащал редовно.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява. С Молба вх. № ***г. от пълномощника си поддържа претенцията,
а подробни съображения по съществото на спора излага и в писмена защита. Ответникът
лично и чрез довереника си отстоява процесуалната си позиция, като признава, че
е ползвал твърдените медицински услуги.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от спорещите аргументи, приема от
фактическа страна следното:
Видно от Епикриза И. З. № ***г.
(л. 18 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай), издадена от
Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД – Пловдив, в
периода от 04.06.2015 г. до 08.06.2015 г. ответникът бил хоспитализиран в цитираното
болнично подразделение за лечение на счупване на петната кост.
Според Писмо изх. № ***г. и
вх. № ***г. (л. 35 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай)
на Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП)
– Пловдив, изготвено в отговор на запитване на Обществения посредник на Община
Пловдив с Писмо изх. № ***г. и вх. № *** г. по повод Сигнал вх. № ***г. от
ответника за прекъсване на здравноосигурителните му права, на 08.06.2015 г. същият
изискал от данъчната служба издаване на удостоверение, че е здравноосигурен,
необходимо му във връзка с ползване на медицинска помощ. В Справка за
здравноосигурителния му статус към 04.06.2015 г. от 05.06.2015 г. (л. 51) и
Справка за задължителното му здравно осигуряване от 08.06.2015 г. (л. 52),
изготвени от информационната система на НАП, е удостоверено, че към 08.06.2015
г. здравноосигурителните му права са прекъснати, като липсват данни за платени
здравноосигурителни вноски за следните месеци: от март 2004 г. до май 2005 г.
вкл., януари 2006 г., февруари 2006 г., от септември 2006 г. до февруари 2008
г. вкл., от април 2008 г. до септември 2010 г. вкл., от декември 2010 г. до
септември 2011 г. вкл., от ноември 2011 г. до юли 2013 г. вкл. и от декември
2013 г. до април 2015 г. вкл. След като му бил разяснен редът за погасяването
им, съгласно действащите разпоредби на ЗЗО и ДОПК, на 08.06.2016 г. подал в ТД
на НАП – Пловдив пет броя Декларации обр. 7 вх. № № ***(л. 19 от ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – Първомай), *** (л. 20 от ч. гр. дело № ***г. по описа
на Районен съд – Първомай), *** (л. 21 от ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – Първомай), 164811501550184 (л. 22 от ч. гр. дело № ***г. по описа
на Районен съд – Първомай) и *** (л. 23 от ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – Първомай)/08.06.2015 г. за периодите, за които се самоосигурява на
основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, както и Заявление по чл. 2а от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г., че желае да изпълни задълженията си за времето от 01.05.2012 г.
до 26.08.2013 г. и от 11.11.2013 г. до 31.05.2015 г. След плащането им
здравноосигурителните му права били възстановени.
Въз
основа на обявените по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК обстоятелства
и приобщените писмени доказателствени източници
– Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (л. 16),
издадено на 11.07.2016 г. от д-р П. Д.– ортопед-травматолог в УМБАЛ „С. Г.” ЕАД
– Пловдив, История на заболяването № ***г. (л. 6 – л. 15) и Епикриза И. З. № ***г.
(л. 18), издадени от Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „С. Г.”
ЕАД – Пловдив, се установява, че на 11.07.2016 г. ответникът посетил приемния
кабинет в болницата ищец с оплаквания от неколкодневни болки и зачервяване, а
от два месеца – и гнойна секреция на дясната пета, и след преглед от ортопед-травматолог
бил диагностициран със „Счупване на петната кост” с код по ***и насочен от него
за спешна хоспитализация по Клинична пътека № *** – „Хирургично лечение при
животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“.
На същата дата в 19:50 часа
бил приет в гореспоменатото болнично заведение, сключило договор с Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК), след като с Декларация за информирано съгласие
(л. 17 – л. 18), която подписал на 11.07.2016 г. в 19:50 часа, потвърдил, че е уведомен
за диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението,
разумните алтернативи, очакваните резултати, прогнозата, потенциалните рискове
за здравето, свързани с предлаганите или с други диагностично-лечебни методи
или при отказ от терапия, включително страничните ефекти и нежеланите
лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно
повлияване, че е съгласен с полагането на съответните медицински грижи и с
прилагането на диагностични и лечебни процедури за подобряване на здравословното
му състояние, че разбира и желае да бъда подложен на предвидените за него
такива – изследвания на кръв и урина, рентгенография, упойка и операция, както
и евентуално на тези, необходимостта от които възникне допълнително, и че е
запознат с условията, при които НЗОК заплаща на болницата предоставяната
медицинска помощ и услуги, и утвърдения от нея ценоразпис за тях.
Информацията, съдържаща се в
Предоперативна епикриза от 11.07.2016 г. (л. 28), Лекарски консилиум от
11.07.2016 г. (л. 29), Лист за предоперативна анестезиологична консултация и
преценка към И. З. № *** от 11.07.2016 г. (л. 31 – л. 32), Оперативен протокол
№ ***г. (л. 33), Резултати от клинична лаборатория № № ***г. (л. 20) и ***г.
(л. 21), Искане за клинична лаборатория лаб. № № ***г. (л. 22) и ***г. (л. 23),
Искане за микробиологично изследване на раневи секрет № ***г. (л. 24), Фиш за
имунохематологично изследване № ***г. (л. 25), Резултат от образно-диагностично
изследване от 11.07.2016 г. (л. 26), Електрокардиограма от 11.07.2016 г. (л.
27), Клинико-рентгенологичен минимум към И. З. № ***г. от 16.07.2016 г. (л. 32)
и Температурен лист шифър ***, изготвени от медици в УМБАЛ „С. Г.” ЕАД –
Пловдив, сочи, че в периода до 08:53 часа на 16.07.2016 г., когато бил дехоспитализиран
с подобрение и терапевтични препоръки, на пациента били извършени хирургична
интервенция – фасциотомия с местна спинална анестезия, клинично-диагностични
прегледи и консултации с рентгенолог, интернист-кардиолог и ортопед-травматолог
и клинико-лабораторни, инструментални и образно-диагностични изследвания в
изпълнение на диагностично-лечебен алгоритъм по Клинична пътека № *** при
основна диагноза „Счупване на петната кост” с код по ***на стойност 2 500,
00 лева, съгласно т. 25.184.2. от Ценоразпис за платените услуги на ищцовото
дружество в редакцията, актуализирана със Заповед № 104/13.02.2015 г. на Изпълнителния
му директор (л. 37 – л. 39).
В приложените Преводни нареждания/вносни
бележки за плащане от/към бюджета с уникален регистрационен номер ***г. (л.
57), ***г. (л. 58) и ***г. (л. 59), Преводно нареждане (вносна бележка) за
плащане към бюджета рег. № ***г. (л. 96), Платежно нареждане/вносна бележка за
плащане от/към бюджета с уникален регистрационен номер ***г. (л. 62), първите
три от които издадени от „Т. б.” АД, а последните две от „И.” АД, и Разписки №
№ ***г. (л. 60), ***г. (л. 68), ***г. (л. 63) и ***г. (л. 64), издадени от „И.”
АД, са документирани наредени от ответника по банкова сметка *** – Пловдив парични
преводи на следните суми за здравно осигуряване: на 21.07.2015 г. – 67, 20 лева
за периода от 01.06.2015 г. до 30.09.2015 г., на 06.11.2015 г. – 50, 40 лева за
периода от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г., 22.01.2016 г. – 50, 40 лева за
периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г., на 17.06.2016 г. – 33, 60 лева за
периода от 01.04.2016 г. до 31.05.2016 г., на 29.08.2016 г. – 33, 60 лева, на 16.11.2016
г. – 151, 20 лева за периода от 01.09.2011 г. до 31.07.2015 г., на 18.09.2017
г. – 57, 50 лева, на 16.11.2017 г. – 36, 80 лева за периода от 01.09.2017 г. до
31.10.2017 г., и на 28.12.2017 г. – 36, 80 лева за периода от 01.11.2017 г. до
31.12.2017 г.
Поради пропуска на платеца да
конкретизира по регламента на чл. 41, ал. 2 от ЗЗО във вр. с чл. 2а от Наредба
№ Н-8/29.12.2015 г. вноските, които издължава, по порядъка на чл. 169, ал. 4 и
ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с престациите му от
21.07.2015 г., 06.11.2015 г., 22.01.2016 г. и 20.06.2016 г. приходната
администрация приела за удовлетворени здравноосигурителните му дългове за предходните
периоди от 01.01.2010 г. до 30.09.2010 г. и от 01.12.2010 г. до 28.02.2011 г.
В Писма изх. № № ***г. (л. 35
от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай) и *** г. (л. 89) на
ТД на НАП – Пловдив, първото от които Общественият посредник на Община Пловдив
препратил на ответника с Писмо изх. № ***г. (л. 34 от ч. гр. дело № ***г. по
описа на Районен съд – Първомай), е отбелязано, че през време на процесния болничен
престой последният останал с прекъснати здравноосигурителни права, за
възвръщане на които е било необходимо внасянето на дължимите от него към
07.07.2016 г. вноски за периодите от 01.06.2011 г. до 30.04.2012 г. и от
01.06.2015 г. до 31.05.2016 г. и спазването на чл. 2а от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. и които са били възстановени на 24.11.2016 г. след предприето
погашение със средства от социална помощ в размер на 794, 79 лева, отпусната му
от Фонд „Социална закрила” при Министерството на труда и социаната политика,
сведения в какъвто смисъл се навеждат в Писмо изх. № ***г. на Изпълнителния
директор на Фонда (л. 66) и Удостоверение изх. № ***г. (л. 67), издадено от ТД
на НАП – Пловдив по данни, актуални към 05.12.2016 г.
С Покана за доброволно плащане
изх. № ***г. (л. 34), получена от ответника на 14.11.2017 г., съгласно Известие
за доставяне обр. 243 № ***(л. 36), ищецът го приканил в 14-дневен срок да
му заплати на основание чл. 109 от ЗЗО цената на оказаната медицинска помощ,
остойностена в Сметка на пациент от 16.08.2016 г. (л. 35), а впоследствие
пристъпил и към принудително събиране на притезанието си. За целта на 28.05.2018
г. сезирал Районен съд – Първомай със Заявление вх. № ***г. (л. 2 – л. 3 от ч.
гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай), което било уважено изцяло
със Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № ***г. (л. 9 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Първомай), връчена на
длъжника на 05.06.2018 г. и оспорена от него в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК с Възражение вх. № ***г. (л. 14
от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай) по образец. За постъпването му заявителят бил известен от заповедния съд на 14.06.2018 г., а разглежданият установителен иск предявил на 12.07.2018 г. в
законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с
подадена по пощата Искова молба вх. № ***г.
При така очертаните фактически
положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Претенцията,
заявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрира спора върху
съществуването на подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, което
черпи материалноправното си основание от нормата на чл. 52 от ЗЗО в приложимата за процесното правоотношение редакция
от ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., според която
неосигурените по този закон лица заплащат оказаната им медицинска помощ по
цени, определени от лечебните заведения. Разпоредбата е проявление на общия
принцип на договорното неизпълнение, закрепен в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България прогласява правото на
гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и
безплатно медицинско обслужване при законоустановени условия и ред.
Относимата към казуса законова уредба на визираните обществени отношения се
съдържа в ЗЗО (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.), Закона за здравето (ЗЗ, обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005
г.) и Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ, обн., ДВ, бр. 62 от 09.07.1999 г., доп., бр. 88 от 08.10.1999 г.), а
подзаконовата – в Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП), приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 02.06.2006 г., в сила от 02.06.2006 г.), и Наредба № Н-8
от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена
от Министъра на финансите (Наредба № Н-8, обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., отм., бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г.).
Задължителното здравно осигуряване е дефинирано от чл. 2, ал. 1, изр. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗЗО като
осъществявано от НЗОК и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни
каси (РЗОК), набиране на задължителни
здравноосигурителни вноски, управление на набраните средства и тяхното
разходване за закупуване на здравни дейности, които по понятието на § 1, т. 3
от ДР на ЗЗО са насочени към опазване, поддържане и възстановяване на здравето,
на услуги и заплащане на стоки, предвидени в ЗЗО и в националните рамкови
договори (НРД).
По
правилата на чл. 2, ал. 1, изр. 2, чл.
4, ал. 1 и чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и чл. 2, ал. 1 от НОПДМП на
задължително осигурените се предоставя както свободен достъп до медицинска
помощ в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК по смисъла на § 1, т. 2 във вр. с т. 9 от ДР на ЗЗО пакет
от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, извършвани
от медицински специалисти и класифицирани и специфицирани от чл. 45, ал. 1 от ЗЗО и НРД във
формат на „клинични пътеки”, така
и свободен избор на изпълнители, като каквито чл. 58 от ЗЗО (в редакцията от
ДВ, бр. 72 от 2015 г.) категоризира лечебните заведения или техни обединения по
ЗЛЗ и националните центрове по проблемите на общественото здраве по ЗЗ.
За уреждане на взаимоотношенията по ЗЗО НЗОК чрез РЗОК сключва с тях индивидуални договори и при регулацията на чл. 24, т. 1, чл. 45, ал. 1 и чл. 51 от ЗЗО закупува и им заплаща медицинската помощ по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО, включително извънболнична и болнична за диагностика и лечение на заболяване (чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО), която оказват на осигурени лица в съответствие с националното рамково и индивидуаното договаряне и за която важи забраната на чл. 2, ал. 4 от НОПДМП да изискват и приемат плащания/доплащания от пациентите с издадено по тази наредба съответно направление.
В чл. 19а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НОПДМП е посочено, че правото на задължително здравноосигурените на финансирана от НЗОК болнична терапия се упражнява по преценка на лекар от извънболничната система, а при спешност – и на дежурен екип в център за спешна медицинска помощ или от лекар в структура за спешна медицинска помощ на изпълнител на болнична помощ по договор с НЗОК, към който пациентът се е самонасочил, че диагностичната и/или лечебната цел не може да бъде реализирана в извънболнична среда.
Според чл. 2, ал. 3 от НОПДМП
медицинските услуги, които не са покрити от бюджета на НЗОК и не фигурират в каталога по чл. 82, ал. 1 от ЗЗ на безвъзмездно потребяваните по силата на чл.
82, ал. 1 от ЗЗ, чл. 2, ал. 2, изр. 1 от НОПДМП и чл. 64а, ал. 1, т. 3 от ЗЗО от българските граждани независимо от осигурителното
им положение, се заплащат по цени на лечебните заведения при спазване на
НОПДМП.
Съобразно чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, считано от влизането му в сила, всички български граждани без друго гражданство и тези, които са граждани и на друга държава, но постоянно живеят на територията на Република България, подлежат на задължително здравно осигуряване. По обяснението на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗО предназначената за него „здравноосигурителна вноска” е сума, която се образува като процент, фиксиран, съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЗО, със Закона за бюджета на НЗОК, върху осигурителния доход, който наред с реда и сроковете за внасянето е диференциран по категории субекти в чл. 40 от ЗЗО, и по напътствията на чл. 2, ал. 2, чл. 41 и § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО от 01.07.1999 г. се плаща по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП.
За осигурените по чл. 33, ал. 1, т 1 и т. 2 от ЗЗО, с изключение на новородените, платежната дата се свързва от чл. 34, ал. 2, т. 4 от ЗЗО с момента на пораждане на здравноосигурителните им права, които по изричната законодателна воля, обективирана в чл. 109, ал. 4 от ЗЗО, се запазват, дори и при неизпълнение на задължението, ако то е на работодателя или на друго лице, но които според чл. 109, ал. 1, изр. 1 от ЗЗО се прекъсват, когато задължените да се осигуряват за своя сметка, т. е. „самоосигуряващи се” по разума на § 1, т. 18 от ДР от ЗЗО, не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ този на оказаната им медицинска помощ, в каквато хипотеза чл. 109, ал. 1, изр. 2 от ЗЗО им налага да я възмездят. Така нарушен, здравноосигурителният им статус се възстановява при предпоставките на чл. 109, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО от деня на заплащане на всички изискуеми осигуровки за последните 60 месеца, като вече изразходваните средства за медицинско обслужване не се връщат.
Чл. 87, ал. 1 от ЗЗ повелява предприемането на медицинските процедури да се предхожда от „информираното съгласие” на пациента, което по разяснението на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗ е доброволно изразеното от него, след като бъде уведомен по указанията на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ от лекуващия лекар своевременно и в предразполагащи свободен избор на лечение обем и форма относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от такова. В чл. 89, ал. 1 от ЗЗ е въведено изискване сведенията по чл. 88 от ЗЗ и информираното съгласие да са писмено оформени при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични способи, водещи до повишен риск за живота и здравето или до временна промяна в съзнанието.
При хоспитализация на
пациента е обезпечено от чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ и правото да бъде осведомен за цената на всяка една медицинска
услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и
болничната помощ.
Предвид гореизложеното фактическият състав на процесното притезание
включва предоставяне на покрита от НЗОК медицинска помощ от ищеца на ответника,
когато вторият е бил здравно неосигурен. От чл. 154, ал. 1 от ГПК следва, че за
успешната си защита кредиторът носи тежестта да докаже единствено собствената
си престация, а длъжникът – обстоятелствата,
на които позовава възраженията си, и в частност, че е бил с изряден
здравноосигурителен профил през времетраене на лечебния процес.
Съотнесена към очертаната правна рамка, конкретната
фактическа обстановка позволява да се заключи, че искът е основателен.
Обявено е от съда за доказано и се
потвърждава убедително от здравната информация, поместена в неоспорените
медицински документи по делото, че в периода от 11.07.2016 г. до 16.07.2016 г. ищцовото
дружество, което, реализирайки дейност на болница за активно лечение, се легитимира
от чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ като „лечебно заведение” и в това си качество се
явява изпълнител по смисъла на чл. 58 от ЗЗО, чрез
Клиниката си по ортопедия и травматология е
предоставило на ответника болнична медицинска помощ от пакета по чл. 45,
ал. 1, т. 3 от ЗЗО по повод на заболяване „Счупване на петната кост” с код по ***в
пълно изпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на договорена с НЗОК Клинична
пътека № *** – „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и
костни тъкани“, към което по спешност е бил насочен, съобразно чл. 19а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НОПДМП, с
Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от 11.07.2016 г.
(л. 16) от ортопед-травматолог в УМБАЛ „С. Г.” ЕАД – Пловдив, което по
становище на ангажираните медицински специалисти е било необходимо за оздравяването
му и при съблюдаване на чл. 87, ал. 1 от ЗЗ е било проведено след информираното
му съгласие, заявено в изискуемата се от чл. 89, ал. 1 от ЗЗ писмена форма с
Декларация от 11.07.2016 г. (л. 17 – л. 18), и което не попада в приложното
поле на чл. 82, ал. 1 от ЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.), обхващащо: 1. медицинска помощ при спешно състояние, обяснено
от чл. 99, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ като остро или внезапно възникнала промяна в човешкото
здраве, която налага незабавни медицински процедури за предотвратяване на
смърт; тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено
значими органи и системи; усложнения при родилки, застрашаващи здравето и
живота на майката или плода; 2. профилактични прегледи и изследвания и
акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на
родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването; 3. стационарна психиатрична помощ; 4. осигуряване на кръв и
кръвни продукти; 5. трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. задължително
лечение и/или задължителна изолация; 7. експертизи за вид и степен на увреждане
и трайна неработоспособност; 8. заплащане на лечение за заболявания по ред,
определен от министъра на здравеопазването; 9. медицински транспорт по ред,
определен от министъра на здравеопазването, и 10. асистирана репродукция. Според
чл. 7 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.1999 г.), разходите за неотложното
здравеопазване по чл. 82, ал. 1, т. 1 от ЗЗ се субсидират от държавата до
хоспитализиране на пациента.
С оглед на
българското си гражданство без данни за друго ответникът е задължително
осигурено лице по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, считано от влизането му сила през
1998 г. Доколкото за изминалия от тогова до 16.07.2016 г. период не се установява
принадлежността му към някоя от останалите групи субекти по чл. 40 от ЗЗО, здравноосигурителният му статут
е бил регулиран от чл. 40, ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗЗО. Нормата на чл. 40,
ал. 4 от ЗЗО в редакцията от ДВ, бр. 49 от 2004
г., в сила от 01.01.2005 г., формулирана в ал. 5 със законовото
изменение, обнародвано в ДВ, бр. 95 от
24.11.2006 г., в сила от 24.11.2006 г., е задължавала същия да внася осигурителни вноски върху осигурителен доход не
по-малък от половината от минималния размер на определения за самоосигуряващите
се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване до 10-о
число, а след промяната, обнародвана
в ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. – до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, да
извършва годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данъчната
декларация, и от 01.01.2013 г. в срока за нейното подаване да плаща
окончателните осигурителни вноски.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗЗО, обн. ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 18.12.2009 г., цитираните обязаности са систематизирани в т. 1 на ал. 5 от чл. 40, а с т. 2 в тежест на самоосигуряващите се е възложено по реда на наредба на Министъра на финансите да депозират в срок до края, а след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. – до 25-о число на месеца, следващ този на настъпване на обстоятелството по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, декларация, в която да оповестяват, че ще се осигуряват по регламента на т. 1, а след законовото допълнение, обнародвано в ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. – и избрания осигурителен доход. В чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-8 е уточнено, че тя се подава в компетентната териториална дирекция на НАП по образец № 7, съгласно приложение № 7 от Наредба № Н-8, и че в нея се вписва и началната дата на самоосигуряването.
Всички Закони за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на НЗОК, действали от 2010 г. до 2016 г. вкл., утвърждават величината на минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се и на задължителната здравноосигурителна вноска съответно на 420, 00 лева и 8 на сто. Пресмятането по зададената в чл. 40, ал. 5 от ЗЗО формула сочи, че ответникът месечно е дължал не по-малко от 16, 80 лева.
Чл. 169, ал. 1 от ДОПК регламентира следната последователност при погасяване на публичните вземания, към които чл. 162, ал. 2 от ДОПК класира и тези в приход на НЗОК: главница, лихви, разноски. В чл. 169, ал. 4 от ДОПК е записано, че до започване на принудителното им събиране длъжникът заявява вида на тези, които иска да издължи, по ред и начин, определени със заповед на Министъра на финансите: 1. за данъци и други задължения за централния бюджет; 2. за здравноосигурителни вноски за бюджета на НЗОК; 3. за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, или 4. за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Ал. 5 от същия член гласи, че в случаите по ал. 4 с постъпила сума се ликвидира задължението от дадения вид с най-рано изтекъл срок за внасяне към датата на плащането, освен ако друго не е предвидено в закон, а ал. 6 – че при постановките на ал. 5 към погашение на лихви се пристъпва след покриване на всички главници.
При наличие на няколко неплатени
вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО особената
разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ЗЗО, чиято важимост §50 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност
(обн., ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) разпростира и върху
непогасените с падеж от преди влизането му в сила на 01.01.2013 г., дерогира чл. 169, ал. 5 и ал. 6 от
ДОПК, но само ако длъжникът конкретизира кои от тях погасява по ред, който за
2015 г. и 2016 г. е нормиран в чл. 2а и чл. 3а от Наредба
№ Н-8 в редакцията й от ДВ, бр. 100 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. –като преди
внасяне на сумите подаде в териториална
дирекция на НАП нарочно заявление по образец,
съгласно приложение № 10 от Наредба № Н-8.
В Справка за
здравноосигурителния статус на ответника към 04.06.2015 г. от 05.06.2015 г. (л.
51) и Справка за задължителното му здравно осигуряване от 08.06.2015 г. (л.
52), изготвени от информационната система на НАП, е удостоверено, че към
08.06.2015 г. месеците без данни за здравното му осигуряване са: от март 2004
г. до май 2005 г. вкл., януари 2006 г., февруари 2006 г., от септември 2006 г.
до февруари 2008 г., от април 2008 г. до септември 2010 г. вкл., от декември
2010 г. до септември 2011 г. вкл., от ноември 2011 г. до юли 2013 г. вкл. и от
декември 2013 г. до април 2015 г. вкл. Подведен
под хипотезиса на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, този отрицателен факт обслужва извод,
който е отбелязан и в упоменатите извлечения, че към 08.06.2015 г. здравноосигурителните
му права са били прекъснати поради забава на повече от три дължими
месечни осигурителни вноски за 36-те месеца до началото на месец май 2015 г.,
предхождащ този на болничното му лечение от 04.06.2015 г. до 08.06.2015 г., за
което е издадена Епикриза И. З. № ***г. (л. 18 от ч. гр. дело № ***г. по описа
на Районен съд – Първомай) от Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „С.
Г.” ЕАД – Пловдив.
В Писмо изх. № ***г. и вх. № ***г. на ТД на НАП – Пловдив (л. 35 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай), се навежда, че на 08.06.2015 г., инструктиран
от приходната администрация за законовия ред по ЗЗО и ДОПК за коригиране
на здравноосигурителния си статус, ответникът е депозирал в ТД на НАП – Пловдив пет броя Декларации обр. 7 вх.
№ № ***(л. 19 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай), ***
(л. 20 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай), *** (л. 21
от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай), 164811501550184 (л.
22 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай) и *** (л. 23 от
ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай)/08.06.2015 г., с които е съобщил периодите, за които се самоосигурява на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО,
както и Заявление по чл. 2а от Наредба № Н-8 за приоритетно плащане на осигуровките за времето от 01.05.2012 г. до 26.08.2013 г. и от 11.11.2013 г. до
31.05.2015 г. Последващото
им внасяне е постигнало правния ефект на чл. 109, ал. 2 от ЗЗО, като е
удовлетворило условието му в тогавашната му редакция от ДВ, бр. 12 от
13.02.2015 г. за изчерпателно издължаване за
последните 36 месеца.
Впоследствие, видно от
Преводни нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета с уникален
регистрационен номер ***г. (л. 57), ***г. (л. 58) и ***г. (л. 59), издадени от
„Т. б.” АД, и Разписка № ***г. (л. 60), издадена от „И.” АД, самоосигуряващият
се е наредил преводи по банковата сметка на ТД на НАП – Пловдив на следните суми
за здравноосигурителни вноски: на 21.07.2015 г. – 67, 20 лева, 06.11.2015 г. –
50, 40 лева, 22.01.2016 г. – 50, 40 лева, и 17.06.2016 г. – 33, 60 лева, с уточнението,
че се отнасят съответно за периода от 01.06.2015 г. до 30.09.2015 г., от 01.10.2015
г. до 31.12.2015 г., от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г. и от 01.04.2016 г. до
31.05.2016 г. По съображения обаче че не е спазил вече доведения до знанието му
ред на чл. 41, ал. 2 от ЗЗО, като преди да плати, обяви на органите по
приходите предпочитанията си по начина, указан в чл. 2а от Наредба Н-8,
последиците на чл. 41, ал. 2, изр. 2 от ЗЗО не са настъпили, вместо което по общия
порядък на чл. 169, ал. 5 от ДОПК платежите му са отредени за по-рано
падежирали негови здравноосигурителни задължения от 01.01.2010 г. до 30.09.2010
г. и от 01.12.2010 г. до 28.02.2011 г., което е изяснено и в Писмо изх. № ***г. и вх. № ***г. на ТД на НАП – Пловдив (л. 35
от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай).
Изводът е, че вземанията за
периода от 01.06.2015 г. до 31.05.2016 г. са останали непогасени към датата на приемането
му в болничното заведение – 11.07.2016 г., и респективно за трите години преди месец
юни 2016 г. са натрупани повече от три ненабрани от НЗОК месечни осигуровки,
което при режима на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО е довело до загубване на
здравноосигурителните му права, в каквато насока са и констатациите в Писма
изх. № № ***г. (л. 35 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Първомай) и *** г. (л. 89) на ТД на НАП – Пловдив. За да се сдобие с тях отново
при меродавната уредба на чл. 109, ал. 2 от ЗЗО от
ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г., е трябвало до края на
стационарното си лечение да плати всички неплатени към 07.07.2016 г. вноски за 60-те месеца от
01.06.2011 г до 31.05.2016 г. – а именно тези от 01.06.2011 г. до
30.04.2012 г. и от 01.06.2015 г. до 31.05.2016 г., като преди това декларира намерението
си със заявление по чл. 2а от Наредба № Н-8. По аргумент на противното от чл.
109, ал. 3 от ЗЗО датиращите след изписването му постъпления, за които е
представил доказателства, не биха могли да санират статуса му с обратна сила. Същият
е бил възстановен, но занапред, едва на 24.11.2016 г. след целево погашение със
средства от социална помощ в размер на 794, 79 лева, отпусната от Фонд
„Социална закрила” при Министерството на труда и социаната политика.
Предвид горното на основание
чл. 109, ал. 1, изр. 2 и чл. 52 от ЗЗО в
редакцията
от ДВ, бр.
101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., ответникът дължи на УМБАЛ
„С. Г.” ЕАД – Пловдив стойността от 2 500, 00 лева на оказаните му медицински
услуги, определена в т. 25.184.2. от актуалния през време на ползването им Ценоразпис
на болницата (л. 37 – л. 39), в уверение на предварителното си запознаване с
който по предписанието на чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ е подписал Декларация от
11.07.2016 г. (л. 17 – л. 18).
Важно е да се подчертае, че по
приложимото към обсъжданата конкретика законодателство отговорността му не е
обусловена от и не е вменен на ищеца ангажимент да го предупреждава, че е
здравно неосигурен и че разполага с опцията по чл. 109, ал. 2 от ЗЗО. Чл. 50 от ЗЗО изисква от изпълнителите на медицинска помощ само да проверяват
здравноосигурителния статус на лицата по данни на НАП, а трайната съдебна
практика, израз на която е Определение № 378/14.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
903/2016 г., IV г. о., поддържа тезата, че съществуването на задължението на
неосигурения по чл. 109, ал. 1, изр. 2 от ЗЗО е предпоставено от изпълнението
на насрещното такова на лечебното заведение по чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ, чието виновно неспазване лишава първия от
алтернативите, които има по закон – да възстанови своевременно
здравноосигурителните си права, като веднага плати неплатените вноски, да се
откаже от терапията или да избере друг изпълнител. При произнасянето си ВКС е
отклонил поставения въпрос, нужно ли е пациентът да бъде изрично информиран за прекъсването
по чл. 109, ал. 1, изр. 1 от ЗЗО и за възможността по чл. 109, ал. 2 от ЗЗО, а
по мнение на настоящия състав положителен отговор не би могъл да се изведе по
тълкувателен път от чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ.
Дори да се сподели противното гледище,
крайното разрешение на спора не се променя, тъй като още преди да постъпи в
болницата на 11.07.2016 г., ответникът е бил в известност за компрометираното
си здравноосигурително положение, за което говорят фактите, че по този повод на
22.06.2016 г. е подал Сигнал вх. № ***г. в приемната на Обществения посредник
на Община Пловдив, а на 23.06.2016 г. е сезирал ТД на НАП – Пловдив със Заявление
вх. № 94-00-4967/23.06.2016 г. за коригиране на здравноосигурителния си статус,
във връзка с което е бил известен писмено каква сума да внесе за целта.
След като съобрази, че в съответствие с чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемостта на вземането, което не е обвързано със срок, съвпада с възникването му в момента на дехоспитализацията, и че отсъстват доказателства за плащането му до приключване на съдебното дирене, съдът е мотивиран да постанови решение, с което да уважи иска изцяло, ведно със законната лихва върху главното притезание от датата на съдебното завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.05.2018 г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е действал мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)
Крайният правен резултат изпълва предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да репарира съдебноделоводните разноски на ищеца по списъка, инкорпориран в Молба вх. № ***г., действително понесени, както следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 55, 00
лева, от които 50, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на
претенцията, и 5, 00 лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение;
Ø в заповедното производство в размер на 50, 00 лева
– внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Г.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. А.Н.Н., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
дължи на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от проф. д-р К. Б. Д.в качеството на Изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от адв. Р.Е.В., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 2 500, 00
(две хиляди и петстотин) лева, представляваща стойността на
предоставената му медицинска помощ в изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека
№ *** „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни
тъкани“ в периода на болничния му престой от 11.07.2016 г. до 16.07.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2018 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до пълното
й изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., за
принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. по
описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. А.Н.Н., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
да заплати на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от проф. д-р К. Б. Д.в качеството на Изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от адв. Р.Е.В., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 55, 00 (петдесет и пет) лева –
съдебноделоводни разноски в исковото производство за държавна такса за разглеждане на предявения иск и за издадено съдебно
удостоверение, и
Ø сумата от 50, 00 (петдесет) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, за държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на
състава досието на ч. гр. дело
№ ***г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от
решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД