О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
13.05.2021 год.,
гр. Лом
Ломският районен съд, ІV-ти състав, в закрито
съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван Йорданов
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2022 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от *******, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: област Габрово, община Габрово, *******, представлявано от управителите
М.В.К. и С.В.С., срещу *******, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: област Монтана, община Лом, *******, представлявано от Н.П.Ц.,
за неизпълнено задължение за плащане на цена за доставена стока.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен
договор за покупко-продажба, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника следните стоки:
- преформа 22 гр. олио натурална - 23 040 броя, с единична цена от 0.07200 лв./бр.;
- преформа 46 гр. зелена - 38 880 бр., с ед. цена 0.12900 лв./бр.;
- преформа 46 кафява - 129 600 броя, с ед. цена 0.12900 лв./бр.;
Общата стойност на доставената стока – преформи е 23 392.80 лв., но купувачът
не изпълнил задължението си за плащане.
Затова, по искане на ищеца, по ч. гр. д. 1155/2019 год. на ЛРС е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се възползвал от правото
си на възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите
искове.
Иска се: да бъде
признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, дължи на ищеца сумата 22 071.36 лв. с начислено ДДС,
представляваща общият размер на незаплатената от купувача /ответника/ цена за
доставената стока, съгласно фактура № **** г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение /25.06.2019 г./ до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените във връзка
с водене на делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът
е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора счита предявения иск за
допустим, но неоснователен, тъй като издадената фактура не му е връчвана и няма
доказателства описаната стока да е предадена от ищеца на ответното дружество.
Дори да е предадена, задължението му е погасено по давност.
Предвид заявеното в отговора на ответника,
съдът е приел с доклада си, че спорът по делото е относно наличието и размера
на задълженията на ответника.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Постъпила е
молба с искане производството по делото да бъде спряно, тъй като пред ОС –
Монтана е депозирана молба от ответника за откриване на производство по
несъстоятелност.
Ответникът не се явява и не се представлява.
На основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във вр. с чл. 637, ал. 1 от ТЗ
производството по настоящото дело е спряно.
След справка в публичния електронен търговски регистър за фирмата на
ответника се установява, че **** е обявено в несъстоятелност. Несъстоятелността
е обявена с Решение от 24.06.2020 год. по т. д. № 223/2019 год. на ОС Монтана,
което е влязло в законна сила на 02.07.2020 г.
Съгласно
чл. 637, ал. 1 ТЗ „с откриване на производство по несъстоятелност се спират
съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски
дела срещу длъжника…“. Тази разпоредба се прилага на общо основание спрямо
висящите към момента на откриване на производството по несъстоятелност дела,
образувани по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове
срещу длъжника за съществуване на парични вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 463/07.08.2015 г. по ч. т. д. № 1207/2015 г. на ВКС, II т.о. „След
откриване на производството по несъстоятелност установяването на вземането е
възможно и допустимо само в рамките на това производство по реда за предявяване
на вземането в сроковете по чл. 685, чл. 688 и чл. 639 ТЗ, респ. по реда на чл.
692 ТЗ във вр. с чл. 694 ТЗ. Развитието на спряното производство по чл. 422,
ал. 1 ГПК е обусловено от изхода на производството по предявяване на вземането.
В случай, че бъде включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, с
изключение на случаите по чл. 694, ал. 1 ТЗ, вземането се счита за прието по
смисъла на чл. 693 ТЗ. Приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ наподобява ефекта на силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за уважаване на иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК, като създава безспорност в отношенията между длъжника и кредитора /и
другите кредитори на несъстоятелността/ относно съществуването на вземането и
правото на кредитора на принудително удовлетворение в производството по
несъстоятелност, съобразно поредността по чл. 722 ТЗ. От момента, в който
вземането придобие статут на прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ,
кредиторът губи правен интерес от продължаване на исковото производство по чл.
422, ал. 1 ГПК и същото подлежи на прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ“.
От
друга страна, молбата за спиране е подадена от ищцовото дружество преди съдебното
заседание, проведено на 10.06.2020 г., в което производството по делото е
спряно. В 6-месечен срок от спирането нито една от двете страни не е направила
искане за възобновяване, което е още едно основание за прекратяване на
настоящото производство.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2022/2019 год. по описа на ЛРС.
Препис от настоящото определение да
бъде връчен на страните.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: