РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Горна Оряховица, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20244120101025 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл.262,ал.2 от ЗЗД във вр. чл.88 във вр.
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД и иск с правно основание чл.82 от ЗЗД във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Д. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Л...общ.С...ул..., чрез
пълномощник – адв. М. Николова от ВТАК, твърди в исковата си молба, че съгласно
договорни взаимоотношения, ищецът, в качеството си на възложител, е възложил на
ответника в края на м. юни 2021г. - началото на м. юли 2021г., в присъствието на И.Н и
строителни работници, да извърши подмяна на улуци на негова къща в с. Лозен, общ.
Стражица. Заявява, че в изпълнение на възложеното на ответника са заплатени в аванс 1400
лв. за водосточни тръби, които трябвало да подготви и съхранява, докато започне
изпълнението. Твърди, че на 22 декември 2021 г., пред съда в гр. Г. Оряховица, в
присъствието на М. К. и други лица, са заплатени още 550 лв., за да се „обшият" двете
страни на стълбището на къщата, както и 1 бр. комин с ламарина, както и да се постави улук
на стълбището. Заявява, че на същата дата са заплатени още 150 лв. за поставяне на „шапка"
на комина. Твърди, че от страна на ищеца са изпълнени задълженията по договора -
заплатени са суми, необходими за изпълнение на възложеното, и е осигурен достъп до
имота.
Посочва, че до датата на предявяване на исковата молба, въпреки многократни обещания
от страна на ответника, не е изпълнена възложената работа - коминът да бъде обшит и да се
монтира шапка, на стълбищната клетка да се поставят улици и да се обшият страните с
1
ламарина, да се поставят водосточните тръби. Твърди, че поради неизпълнението са
настъпили вреди в размер на 2000 лв., в имота на ищеца - компроментирани челни дъски на
сградата на покрива и ламперия в къщата на ищеца, вреди в котелното помещение от комина
понеже няма шапка и не е обшит.
Заявява, че е отправена покана, с която е предоставен срок за изпълнение на възложената
работа - коминът да бъде обшит и да се монтира шапката, на стълбищната клетка да се
поставят улуците и да се обшият страните с ламарина, да се поставят водосточните тръби.
Сочи, че с поканата ответникът е предупреден, че при неизпълнение в предоставения срок,
се приема, че договорът е развален поради неизпълнение от страна на изпълнителя. Твърди,
че със същата покана ответникът е поканен да възстанови получените суми в размер на 2
100 лв. и да заплати обезщетение за вреди в размер на 2000 лв., като поканата е получена от
ответната страна на 15.04.2024г. Заявява, че от страна на ответника не е изпълнено
насрещното задължение, като не е извършено възложеното, нито е върната получената сума,
както и не е заплатено обезщетение за претърпените вреди.
Посочва, че на 18.04.2024г. от ответника е извършен превод по банкова сметка на ищеца
на сума в размер на 550 лв., но като основание за превода е посочен - заем. Поради това
ищецът е възстановил на ответника получената сума.
Моли съда да осъди М. И. М. с ЕГН ********** да заплати на Д. М. М. ЕГН **********
сумата от 2100 лв., представляваща предоставена сума за обшиване на комина на сградата на
ищеца и монтиране на шапката, поставяне на улуци на стълбищната клетка и обшиване на
страните с ламарина, за водосточните тръби, както и сумата от 2000 лв., представляваща
претърпени вреди от компроментирани челни дъски и ламперия в къщата на ищеца, вреди в
котелното помещение, заедно със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Посочва
банкова сметка, по която длъжникът може да плати – ..., при ЦКБ.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. М. Николова от
ВТАК, поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да
уважи предявените искове и да й присъди разноски.
Ответникът М. И. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О. ул..., телефон: **********,
депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Заявява, че исковата молба е
процесуално допустима, а по същество е изцяло неоснователна. Моли съда да отхвърли
исковата молба и да му присъди разноски.
Оспорва твърдението в исковата молба ответникът да е имал устна договорна уговорка за
изработка на водосточни тръби, които да подготви и съхранява до момента за тяхното
поставяне, както и за обшивка на двете страни на стълбището на къщата в село Лозен и един
брой комин с ламарина, на който да бъде поставена „шапка", както и поставянето на улук на
стълбището. Посочва, че действителна уговорка с ищеца имали лятото на 2021 г. за
поставяне, а не подмяна на всички улуци на къщата в село Лозен, за която уговорка Д. му
заплатил сумата от 1400 лв. в аванс. Заявява, че към момента, в който договорили
2
поставянето на улуци на къщата, друго лице - М. К., изпълнявало възложена на последния
работа от Д. изработка на покрив на цялата къща, след завършването на който ответникът
можел да започне и довърши работата съгласно договореното, която М. приел без
възражение. Оспорва да са имали и да са постигали уговорка за изработка, съхранение и
поставяне на водосточни тръби, предвид, че към момента, в който била възложена работата
за поставянето на улуци, къщата била в етап на ремонтни работи, работело се по покрива и
нямало поставена външна изолация, а поради това обективно не било възможно
извършването на подобна работа. Сочи, че с ищеца коментирали евентуална възможност за
бъдеща такава работа, но не са уговаряли конкретна по вид работа, цена и време за
изпълнение, като Д. М. не му е възлагал и ответникът не е приемал да извърши изработка на
водосточни тръби, които да съхранява до настъпване на подходящ момент за тяхното
поставяне, както и не са уговаряли цена за тази работа, нито пък е получавал от М. пари за
този вид работа.
На самостоятелно основание заявява, че на 22 декември 2021 г. пред съда в гр. Горна
Оряховица Д. М. настоявал да му даде сумата от 550 лв. като вид заем, с уговорка, че за в
бъдеще, когато се прибере в България , след като изрично му се обади, може допълнително
да се разберат ответникът да отиде до имота в село Лозен, когато е там, за да договорят
някаква работа евентуално, която обаче не са договаряли конкретно. Твърди, че цена за
конкретни видове работа не са договаряли, като конкретно искане, още по-малко възлагане
от Д. М. за извършване на ремонтни работи, не е имало и ответникът изрично не се е
съгласявал предварително да извърши. Твърди, че разговорът бил единствено в посока
евентуална бъдеща работа по къщата, подлежаща на допълнително договаряне. Твърди, че
други пари Д. не му е давал и други конкретни уговорки не са имали. Сочи, че след този
момент - 22 декември 2021 г. Д. заминал за чужбина. Посочва, че в едно от обажданията,
когато Д. се върнал в България, времето било дъждовно, валяло и никаква работа не можело
обективно да се върши по имота, поради което и не са постигали уговорка за конкретен вид
работа и възнаграждение за нея, както и време за изпълнение. Заявява, че след няколко дни
се свързал с него по телефон и му заявил, че не може да посети имота в село Лозен за
конкретно извършване на работа по принцип, предвид, че има поети работи за изпълнение
към трети лица. Сочи, че и в този разговор отново нищо конкретно не са договаряли като
вид работа, възнаграждение и време за изпълнение. Ответникът направил опит няколко пъти
след това да се свърже с ищеца, но той му заявил в телефонен разговор, че отново е заминал
за чужбина и той достъп до имота нямал. Поради това ответникът превел по банков път
сумата от 550 лв. на Д. като посочил в основание „заем", предвид, че никаква конкретна
работа и цена не били договорили за изпълнение. Заявява на съда, че едва с получаване на
книжата по делото разбира, че Д. М., чрез адвокат Н., на 18 юли 2024 г. и много след
завеждането на исковата молба в съда - 10 май 2024 г. е изпратила чрез Easy Pay до
ответника сумата от 550 лв., без обаче да бъде уведомен. Твърди, че това действие е
единствено с цел инициирания висящ процес, а не защото Д. М. проявява добросъвестно
поведение. Счита, че ако не е образувано гражданско дело, последният не би му превел
сумата от 550 лв.
3
Заявява, че оспорва ищецът да е осигурявал непрекъснат и безпрепятствен достъп до
имота в село Лозен. Посочва, че по време на поставяне на улуци на къщата достъп бил
осигурен, като по това време се ремонтирал покривът на последния. Твърди, че през
останалото време достъп до имота не е имал. Оспорва и твърдението да са настъпили
имуществени вреди, неясно какви, които да са в причинно-следствена връзка с твърдението
за неизвършена работа, която да му е възложена и той да не е извършил. Посочва, че
ремонтни работи по покрива е извършало други лице, а не ответникът, поради което не
следва да отговаря за компрометирани челни дъски на покрива. Оспорва твърдението на
ищеца да е действал с умисъл и виновно, с цел увреда. Оспорва претенцията за настъпили
имуществени вреди в размер на 2000 лв. в нейната цялост по основание и размер. Твърди, че
в този имот през различен период от време са работили различни лица, поради което и
ответникът не следва да понася гражданска отговорност. Твърди, че ищецът чрез
собственото си недобросъвестно поведение цели без основание да се облагодетелства,
получавайки имуществена облага чрез настоящия съдебен процес.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да остави без уважение в тяхната
цялост предявените искови претенции като недоказани по основание и размер, и да присъди
в тежест на ищеца всички съдебни разноски, включително и такива за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител - адвокат В. Т. от
ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли
съда да отхвърли предявения иск изцяло ведно със законните последици.
Съдът, след като съобрази становището на ищеца, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно фактите, че ищецът е предал на ответника, който е получил
от него през 2021 г. първоначално сума в размер от 1400 лв., а впоследствие и сума в размер
от 550 лв.
Видно от показанията на свидетеля И.С.Н. /майка на ищеца/, когато М. правел покрива на
сина й, станало въпрос, че трябва да се направят улуците и да се обшият комините.
Свидетелката посочва, че М. се обадил на М., който дошъл и започнали да мерят; М. казал
каква е цената на покрива да се поставят улуци, да се спуснат улучни тръби, да се обшие с
ламарини, а синът й искал той да смъкне малко от цената, защото ще прави и нейния покрив.
Свидетелката установява, че това се случило през 2021 година - месец юни, началото на
месец юли, като за обшиване на стълбищната клетка с ламарина, поставяне на улуци и
водосточни тръби синът й заплатил на М. сумата от 1400 лв. Свидетелката Николова твърди,
че синът й платил на М. и на следващия ден той дошъл и започнал да реже, да поставя, като
останало да се спуснат улучните тръби и да се обшие. Видно от показанията на св. Николова,
от страна на стълбищната клетка М. не поставил нищо, защото тя не била довършена, а
уговорката била синът й да му заплати парите предварително, и след като се завърши
4
стълбищната клетка, М. да постави улуците и да пусне тръбите. Свидетелката сочи, че след
това със сина си тръгнали за Германия със спокойствието, че на М. са платени парите и ще
си свърши работата, но в един момент синът й няколко пъти търсил М. и дори веднъж тя му
звъннала, защо той не вдигал на ищеца. Видно от показанията на св. Николова, когато през
месец декември на 2021 г. големият и малкият й син си дошли в България, се срещнали с М.
тук пред съда и Д. му казал, че клетката е завършена, кога ще отиде да си свърши работата,
да обшие комина и да сложи шапка, а той отговорил, че цените се вдигнали и ще трябва да
плати още“. Свидетелката твърди, че тогава малкият й син дал на М. 550 лв., за да обшие
комина с ламарина, плюс още 150 лв. за шапка на комина, и от този ден повече няма никакъв
контакт с М.. Свидетелката Николова твърди, че след тези уговорки през 2021 г. М. не се е
явявал в къщата на Д. и не е извършил дейностите, за които му е заплатено. Видно от
показанията на св. Николова, поради това, че М. не поставил водосточни тръби и не
поставил улуците на стълбищната клетка, се стигнало до там, че всичко е унищожено по
фасадата, водата от покрива слиза до котелното помещение, което също се наводнява,
всички челни дъски и тези отдолу, които се слагат, също са унищожени. Свидетелката
твърди, че М. имал достъп до къщата; винаги имало човек, който има ключ за къщата и може
да отключи. Сочи, че след като М. спрял да им вдига телефона, многократно молили М. да
му звънне, а той отговорил, че поне сто пъти е казал на ответника: „Не ме излагай така пред
хората, върви си свърши работата“. Свидетелката твърди, че през 2022 г. синът й постоянно
бил тук, защото се достроявала стълбищната клетка; той купил съседен имот и там имало
работници; Д. й казал, че е видял Миро, който щял да купи шапка за покрива и да довърши
стълбищната клетка; до 2023 г. имало работници, които да работят по къщата. Свидетелката
Николова допълва, че в цената от 1400 лв., като вид услуга, влизало да се поставят улуците с
водосточните тръби и на двете къщи, като на нейната къща тези тръби са 5, а на сина й - 6
или 7. Свидетелката твърди, че на нейната къща не са поставени водосточните тръби, а са
поставени само улуци. Видно от показанията на св. Николова, синът й казал, че тези 550 лв.
ги е дал на М., за да обшие комина и да сложи шапка, но М. искал още 150 лв. за шапката.
Не знае синът й е давал на М. пари на заем.
Видно от показанията на свидетеля М.В.К. /приятел на ответника/, Д. го попитал дали
може да му помогне да си направи покрива на къщата в с. Лозен и той се съгласил, като
първо направили покрива на Д., а след това и на майка му. Свидетелят сочи, че Д. попитал
дали може да извикат човек да постави улуците и свидетелят посочил М.. Свидетелят
твърди, че през м.06.2021г. си тръгнали, а след 10 дни е дошъл М., който веднага започнал да
поставя улуците. Свидетелят знае, че М- трябвало да постави улуци и тръби, но не е бил там,
когато са се разбирали. Не знае нищо за водосточни тръби. Не знае дали Д. е плащал на М..
Свидетелят Кемалов знае, че това, което М. трябвало да направи, е направено. Видно от
показанията на св. К., имало една сграда, където са стълбищата, трябвало да се доиззиди -
друг майстор правил това, а те трябвало да довършат покрива над стълбищата и след това
М. щял да бъде извикан да сложи улуци на тези стълбища. Свидетелят си свършил работа и
заминал и след това не е ходил в обекта. Свидетелят посочва, че Д. му е пращал снимки, че
челната дъска е изгнила; на снимката се виждало нещо като отпечатъци от вода; тогава
5
нямало страници и изолация. Свидетелят не знае Д. да е давал пари на заем на М..
Свидетелят пояснява, че го наричат с името М., че той е правил покрива на къщата на Д. М.,
като къщата била стара със стар покрив, те съборили изцяло стария покрив до долу и
изградили нов покрив, а след изграждането на новия покрив М. поставил нови улуци.
Свидетелят не е присъствал на разговор, в който М. да поема ангажимент за обшивка и
шапка на комин. Видно от показанията на св. Кемалов, когато той ремонтирал покрива и М.
поставял улуците, Дидо бил в България и нямал забележки по работата на М.: харесали му и
покривът и улуците. Свидетелят твърди, че когато работели покрива, винаги Дидо ги е
чакал, посрещал и изпращал. Не е ходил в къщата, когато Дидо го е нямало, и не знае дали
може да се влезе без него. Свидетелят К. пояснява, че стълбищната клетка е изградена през
м. октомври 2021 г., когато тях ги е нямало там, а през зимата им звъннали и те довършили
покрива към 22-23 декември. След като довършили покрива, завалял сняг и нямало как да се
монтират улуци. Видно от показанията на св. К., Д. се е оплаквал, че М. не си е свършил
работата. Той звъннал на М., който казал, че в момента е зает и може да отиде в къщата на Д.
след 20-30 дни; той предал това на Дидо и спрял да комуникира. Свидетелят твърди, че
когато отишъл да довърши покрива през декември месец, цялата къща била обшита с улуци;
само около стълбището, което е 4 м. на 5 м., не било довършено; всичко останало било
довършено. Видно от показанията на св. К., къщата има един голям комин, който бил обшит
и нямал шапка; покривът е с много чупки и там, където има чупка, имало поставена улама,
като това е ламарина - това било свършено.
Видно от показанията на свидетеля Г.Д.Д., той бил в бригадата на М. и с него правили
покрива на къщата в с. Лозен в летния период на 2021 година; тази къща била на Д.; те
направили цялостен ремонт - изцяло нов покрив изградили, а Д. М. бил там. Свидетелят Д.
установява, че М. слагал улуците на тази къща, на целия покрив. Свидетелят твърди, че е
присъствал на разговор между Д. и М. - задачата му била да сложи улуците. Не е чувал те
двамата да коментират за друга уговорка, освен поставяне на улуци. Видно от показанията
на св. Д., Д. нямал възражения по улуците, които поставил М., харесал ги. Свидетелят
посочва, че след това те направили покрива на къщата на майката на Д., която се намира в
същото село на 200 м. от къщата на Д.; М. трябвало и там да сложи улуци и е нямало
забележки по тях. Свидетелят посочва, че когато Д. го няма, не се влиза в къщата, защото
няма достъп. Не знае след като М. е приключил с поставянето на улуци, да е имал друга
задача. Мисли, че нямало поставени водосточни тръби на къщата; на къщата имало улуци
навсякъде, улама имало също. Свидетелят е присъствал на слагането на улуците: те
нареждали циглите, а М. слагал улуците, като без неговия монтаж те не могат да завършат
покрива. Свидетелят Д. установява, че после правили допълнението на стълбищната клетка
през м. декември, имало сняг, и там нямало улуци. Видно от показанията на св. Димитров,
къщата има комин, но не си спомня този комин дали е обшит и дали има шапка. Сочи, че
след това не е ходил в този имот.
Видно от показанията на свидетеля С. Н. /познат на ответника/, М. имал работа в с. Лозен
в една къща, която се намира в началото на селото. Това се случило към края на лятото преди
6
около 3 години - М. монтирал улуци на една къща, на която правили нов покрив. Когато се
видели с М. пред къщата, която ремонтирали, свидетелят взел по едно кафе, М. си приказвал
нещо със собственика, след което дошъл при него да си изпият кафетата и държал някакви
пари в ръката си - около 500 лв. Свидетелят чул, че се уговарят, ако има да се довършва
нещо, да има пари в него, но нямало нищо обещано от страна на М..Свидетелят не е чувал
русото момче да иска нещо от М. и М. да обещава някаква работа; не се уговорили за нещо;
дал му парите, ако трябват материали – да купи. Свидетелят не е чувал М. да има проблеми с
това момче впоследствие.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К., Д. и Х., с оглед непосредственото
възприемане на фактите, които установяват във връзка със сключването и изпълнението на
процесните договори (първите двама като преки участници в договарянето и извършването
на строителните дейности в къщата на ищеца в с. Лозен, а св. Кемалов и като посредник за
намирането на майстор за поставяне на улуци), предвид липсата на съществени
противоречия помежду им и неопровергаването им с никакви други годни доказателства по
настоящото дело.
Съдът кредитира частично (само относно фактите досежно реално свършената работа от
ответника в къщата на М.) показанията на св. И. Н.а - майка на ищеца, като в конкретния
случай съдът счита, че този факт създава вероятност за заинтересованост на свидетелката от
изхода на делото в полза на ищцовата страна, въпреки че това не може само по себе си да
изключи достоверността на показанията й. Процесуалният закон нито забранява такива лица
да бъдат разпитани като свидетели, нито съществува легална пречка въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят
се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната. Съгласно чл.172
ГПК в такава хипотеза съдът е задължен да прецени достоверността на показанията чрез
цялостна съпоставка с всички останали доказателства по делото, при отчитане на
възможната необективност на свидетелите. Настоящият съдебен състав намира, че в случая,
предвид различното местоживеене (в различни домове в Р.България), различните периоди на
пребиваване на ищеца и неговата майка в страната, както и обстоятелството на
ангажираността им в различни периоди с ремонт и строителство в закупените от двамата
различни имоти в с. Лозен, св. Николова реално не е имала обективна възможност да
възприеме пряко и непосредствено както договарянето на всички строителни дейности за
къщата на ищеца в с. Лозен, така и отношенията между него и строителните работници през
целия период на осъществяване на ремонтните дейности. Същевременно, предвид
установените от показанията на свидетелите К. и Д. факти относно общо договаряне за
извършване на сходни ремонтни дейности в имота на ищеца и в имота на неговата майка в
същото село и предоставянето на общи парични средства за реализирането на тези дейности,
съдът намира, че св. Н. се явява и пряко заинтересована от изхода на спора в случай, че
съществуват неуредени договорни/финансови отношения между нея и ответника по повод
поставянето на улуци от М. и на нейния жилищен имот в с. Лозен. Не на последно място,
съдът отчете и обстоятелствата, че дадените от св. И.Н. показания относно поети
7
задължения от ответника да постави на къщата на М. през 2021г. водосточни тръби (,имайки
предвид улучни тръби от покрива към земята), да обшие стълбищната клетка и да й постави
улуци, да обшие комин и да му постави шапка, както и предоставянето на парични средства
в размер от 1400 лв., а впоследствие още 550 лв. и 150 лв., за тези дейности, в т.ч. и относно
поемането на задължение от М. да закупи с тези средства всички необходими материали и да
ги съхранява до момента на поставянето на къщата, съдържат съществени противоречия
сами по себе си, противоречат на показанията на свидетелите К., Д. и Х., разминават се
съществено и с установеното от съдебно-техническата и оценъчна експертиза, извършена по
делото от вещото лице Д.Д.. Предвид изложеното, след като извърши преценката по чл.172
от ГПК, отчитайки частичната добросъвестност на свидетелката по време на разпита й и
противоречието на голяма част от изложените от нея факти на приетите писмени и гласни
доказателства, съдът намира основание да заключи, че заинтересоваността на същата е
повлияла на достоверността на показанията й досежно изложените по-горе факти, поради
което възраженията на ответната страна в тази насока се явяват основателни.
С покана, връчена на ответника по пощата с обратна разписка на 15.04.2024г., ищецът е
заявил на ответника, че съгласно договорни взаимоотношения Д. М. е възложил на М. М. –
като възложител, в края на м.юни и началото на м.юли 2021г., да извърши подмяна на улуци
на негова собствена къща в с. Лозен, като в изпълнение на възложеното са му заплатени в
аванс 1400 лв. за водосточните тръби, за да ги подготви и съхранява, докато започне
изпълнението. Посочено е, че на 22-ри декември пред съда в гр. Г.Оряховица, в
присъствието на М.К., са му заплатени още 550 лв., за да „обшие" двете страни на
стълбището и 1 бр. комин с ламарина, както и да постави улук на стълбището; на същата
дата са му заплатени още 150 лв. за „шапка" на комина. Изложено е, че от страна на М. са
изпълнени задълженията по договора и му е осигурен достъп до имота, както и са му
заплатени посочени от него суми, но до днес (липсва посочена дата), въпреки многократни
обещания от негова страна, не е изпълнена възложената работа. Посочено е също, че
вследствие неизпълнението са настъпили вреди в размер на 2000 лв. Отправена е покана в 7-
дневен срок от получаването й да изпълни насрещната престация и да извърши възложената
работа - поставяне на улуци на къщата на М., да „обшие" двете страни на стълбището и 1 бр.
комин с ламарина, както и да постави шапка на камина. Изложено е също, че в случай на
неизпълнение в предоставения срок, М. приема, че договорът е развален поради
неизпълнение от страна на М. и го кани в 3-дневен срок, считано от датата на разваляне на
договора от страна на възложителя, да заплати на Д. М. през Easy pay сумата от 2100 лв.,
както и вреди в размер на 2000 лв., а в противен случай ще потърси правата си по съдебен
ред.
По делото е приложен препис от известие за доставяне, видно от което М. М. е получил
пратка по пощата на 15.04.2024г. с подател – адв. М. Н. от ВТАК.
Видно от приетата по делото съдебна техническа и оценъчна експертиза, извършена от
вещото лице Д.Д., процесната жилищна сграда е в ремонт и към момента на огледа.
Експертизата установява, че покривът на сградата е изцяло нов - нова дървена конструкция
8
и ново покритие от бетонови керемиди; основният покрив на сградата е четирискатен, с три
повдигания от изток, запад и юг; на север до основната сграда е направена пристройка -
стълбище и над него покривът е едноскатен. От приетата СТЕ се установява, че са
изработени, доставени и монтирани PVC улуци, улама, всички видове обшивки на основния
покрив на сградата, включително и на всички повдигания, както и обшивки на връзката на
покрива над стълбището с основната сграда; монтирани са водосточни казанчета и
водосточни къси тръби /кривка/. Видно от приетата СТЕ, след измерване на място на
видовете тенекеджийски работи по покрива на сградата, вещото лице определя, че
поставените улуци и изпълнените тенекеджийски работи възлизат на обща стойност 2071,76
лв., в това число стойността на труда е 630,61 лв. и стойността на материалите с включено
ДДС е 1441,14 лв. към 2021 г. От заключението на СТЕ се установява, че към момента на
огледа сградата е с един комин - новоизграден от керамични комински тела и намиращ се в
северозападната част на покрива на сградата, като коминът не е обшиван с ламарина и няма
монтирана шапка. Вещото лице Д. дава заключение, че обшиването на комин 32/32 е 1,64
кв.м., доставката на ламарина с PVC покритие, единичната цена за труд, материали и
доставка е 24,58 лв./кв.м. или стойността към 2021г. е 40 лв.; доставката и монтажът на
метална шапка на комина с PVC покритие е 100 лв. към 2021 г., т.е. общата стойност за
обшивка на комин и шапка е 140 лв. Видно от СТЕ, става дума за обшивка по едноскатен
покрив над стълбището, направена е обшивка пола, под циглите и чело на стената на
пристройката, която е по-висока и допираща се до покрива на основната сграда, с дължина
2,70 м. от двете страни, както и частично корниз с профилиран щорц на дължина 2,75 м. от
двете страни, като е останала обшивка на челна дъска и монтиране на корниз с профилиран
щорц на дължина 3,25 м. от двете страни, и да се монтира улук на северната челна дъска с
дължина 5 м. Експертизата установява, че не са извършени тенекеджийски работи по
покрива на стълбището - улук и корнизи, на обща стойност 234,73 лв. към 2021 г., в това
число стойност на материали - 170,30 лв. и стойност на труд - 64,43 лв. От приетата СТЕ се
установява също, че обикновено дългите водосточни тръби се монтират, след като е
направена топлоизолация и мазилка (към момента на монтиране на улуците сградата е била
без мазилка; такава е изпълнена в края на 2023г.-2024г. по сведения от присъстващите на
огледа).
Съдът кредитира заключението на приетата СТОЕ като обосновано, кореспондиращо на
приетите по делото доказателства и неоспорено и неопровергано с никакви други годни
доказателства в съдебното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.262,ал.2 от ЗЗД във вр. чл.88 във вр.
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД е допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява частично основателен по изложените по-
долу съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
9
последната - да заплати възнаграждение. От приетите по делото писмени доказателства се
установява по безспорен и несъмнен начин, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на сключен в края на месец юни – началото на
месец юли 2021г. между ищеца - като възложител и ответника – като изпълнител, договор за
изработка, с предмет: изработване и поставяне на улуци на къщата на ищеца, намираща се в
село Лозен, община Стражица срещу възнаграждение в размер от 1400 лв. Съдът счита, че
приетите по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите К., Д., С.Х.и
частично тези на св. Н. удостоверяват по несъмнен начин твърдените от ищеца факти, че е
налице валидно сключен между страните договор за изработка, предметът на този договор,
посочен по-горе, както и че в изпълнение на задълженията си по този договор ищецът М. -
възложител е предал на ответника М. - изпълнител паричната сума от 1400 лв.,
представляваща част от договореното възнаграждение, включващо закупуване на
необходимите материали, изработване на договорените улуци и монтирането им на къщата
на ищеца. При така установените в случая факти относно възникване на валидни договорни
отношения между ответника и ищеца, съдът приема, че действително за М. М. е възникнало
договорно задължение да изпълни процесната поръчка, като изработи и постави поръчаните
улуци във вида, количеството, качеството и в срока, уговорени между страните по делото. В
тази връзка, свидетелят К. установява по категоричен начин фактите, че докато той
извършвал други ремонтни дейности в къщата на ищеца – премахване на стария покрив и
изграждане на изцяло нов покрив през лятото на 2021 г., ищецът го попитал дали познава
човек, който да постави улуци на къщата, той ги запознал с М. и ответникът веднага след
приключването на покрива сложил нови улуци. Свидетелят К. установява пред съда и
фактите, че не знае за уговорка между Д. и М. за поставяне на водосточни тръби на къщата
(,има се предвид улучни тръби от покрива към земята), но е запознат, че след поставянето на
улуците ответникът трябвало да сложи улуци и на къщата на майката на ищеца в същото
село, което е сторил. От своя страна, св. Димитров установява по делото фактите, че през
летния период на 2021 г. той участвал в бригадата на М. (прозвище на св. К.), която
изградила нов покрив на къщата на ищеца в село Лозен, а М. слагал улуци на целия нов
покрив, след което те направили нов покрив на къщата на майката на ищеца, а ответникът
поставил нови улуци и на тази къща. Тези факти се установяват и от показанията на св.
Хараламбиев, който потвърждава пред съда, че е виждал М. да работи на къщата на Д. в село
Лозен, където изграждали нов покрив, а ответникът слагал нови улуци. При така
установените факти, съдът приема за неоснователни, необосновани и недоказани
възраженията на ответната страна, че между страните не е сключван договор за изработка с
предмет – поставяне на улуци на къщата на ищеца в с. Лозен през 2021 г., както и че за
ответника не е възникнало задължение да изпълни тази възложена му от ищеца поръчка.
Наред с изложеното, настоящият съдебен състав намира за установени по делото и
фактите, че в случая е налице пълно и точно изпълнение от страна на ответника на
задължението му да изработи възложената му от ищеца работа – поставяне на нови улуци на
къщата в село Лозен във вида, количеството, качеството, цената и срока, уговорени между
10
тях. Тези факти се установяват по несъмнен начин от показанията на свидетелите К., Д. и
Х., които съдът кредитира и в тази им част, като неоспорени с други годни доказателства и
удостоверяващи в своята съвкупност и логическа последователност, че след сключване на
договора и веднага, след като първите двама свидетели приключили изграждането на новия
покрив на къщата, ответникът започнал изпълнение на възложената му поръчка и в
уговорения срок за изработване на поръчаното доставил и поставил на къщата нови улуци,
за изработването на които е получил уговореното частично („авансово“) възнаграждение в
размер на 1400 лв. В тази връзка св. Кемалов удостоверява в производството, че Дидо нямал
никакви забележки по свършената от М. работа и улуците му харесали. Свидетелят
Димитров потвърждава пред съда от страна на Д. не е имало забележки по поставените от
М. улуци на къщата, харесал ги, като ответникът освен договорените улуци, поставил и
улама, и накрая работели заедно, защото без неговия монтаж те не можели да завършат
покрива. В този смисъл са и показанията на св. Николова, която посочва, че когато М.
сложил улуците на къщата, синът й ги харесал. Фактите относно извършване на
договорената работа, описана по-горе, се подкрепят изцяло и от заключението на приетата
по делото СТОЕ, видно от която при огледа на място се установява по категоричен начин, че
в случая от ответника са изработени, доставени и монтирани PVC улуци, улама, всички
видове обшивки на основния покрив на сградата, включително и на всички повдигания,
както и обшивки на връзката на покрива над стълбището с основната сграда, монтирани са
водосточни казанчета и водосточни къси тръби /кривка/, като стойността на свършената
работа е общо 2071,76 лв. (в т.ч. труд - 630,61 лв. и материали с включено ДДС - 1441,14 лв.
към 2021 г.).
На следващо място, въз основа на цитираните по-горе писмени и гласни доказателства
съдът приема, че след изпълнението на договора за изработка на улуци на къщата на ищеца
в с. Лозен, между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на други
нови уговорки между страните, постигнати между тях в края на 2021г., към договора за
изработка на улуци, с предмет: изработване и поставяне на улук и обшиване с ламарина на
стълбищна клетка, изградена в къщата на ищеца в село Лозен през м.12.2021г., срещу
допълнително възнаграждение в размер от 550 лв., получено от М. в края на м.12.2021г. В
тази връзка, свидетелят Кемалов установява по делото, че след като направили новия покрив
и М. направил това, което трябвало да направи, имало друг майстор, който трябвало да
иззиди сградата около стълбищата, след това те трябвало да направят покрив над
иззиданото, а след това Миро щял да бъде извикан да сложи улуци на тези стълбища.
Свидетелят К. удостоверява и фактите, че стълбищната клетка е изградена през м. октомври
2021г., те довършили покрива над нея на 22-23 декември 2021г., след което завалял сняг и
нямало как да се поставят улуци. Наред с това, св. Димитров установява фактите, че когато
правили покрива, на къщата нямало изградена стълбищна клетка; те правили допълнението
на покрива на стълбищната клетка през м. декември и там нямало улуци. Свидетелят Х. от
своя страна посочва, че присъствал на предаването на сума около 500 лв. от ищеца на
ответника в с. Лозен, като чул, че парите се дават, ако се наложи нещо да се довършва, М. да
има пари, но не знае за конкретни уговорки между тях. При така установените в случая
11
факти относно възникване на валидни договорни отношения между ответника и ищеца,
съдът приема, че действително за М. М. е възникнало договорно задължение да изпълни
процесната поръчка, като изработи и постави допълнително поръчаните му от ищеца
обшивки и улук на покрива на новоизградената стълбищна клетка на къщата, като срокът за
изработване на тези допълнителни работи не се установява с никакви годни доказателства в
настоящото производство.
Настоящият съдебен състав намира за установени по делото фактите, че към момента на
приключване на съдебното дирене по делото е налице неизпълнение от страна на ответника
на задължението му да изработи възложената му от ищеца допълнителна работа - обшиване
и поставяне на улук на покрива на новоизградената стълбищна клетка на къщата. Тези
факти се установяват по несъмнен начин от приетата СТОЕ, видно от която при огледа на
процесния имот се констатира нуждата от извършване на обшивка на челна дъска и
монтиране на корниз с профилиран щорц на дължина 3,25 м. от двете страни, както и
монтиране на улук на северната челна дъска с дължина 5 м., общо тенекеджийски работи по
покрива на стълбището - улук и корнизи на стойност 234,73 лв. към 2021 г. (в т.ч. материали
- 170,30 лв. и труд - 64,43 лв.). Наред с изложеното по-горе, по делото не са ангажирани
никакви годни писмени или гласни доказателства, които да удостоверяват изработване от
ответника на тази допълнителна работа, поръчана от ищеца, въпреки възложената върху
ответната страна доказателствена тежест досежно тези факти.
На следващо място, съдът приема за доказани в случая и твърденията на ищцовата страна,
че при липсата на договорен между страните срок за изпълнение на поръчаното по втория
договор, ищецът е предприел действия по разваляне на този договор, като е изпратил на
ответника покана за изпълнение на насрещната престация в 7-дневен срок от получаването
й, като при неизпълнение в този срок ще счита договорът за развален поради неизпълнение
от страна на изпълнителя. Ответникът не оспорва фактите, че е получил цитираната покана
по пощата с обратна разписка на 15.04.2024г., при което предоставеният му 7-дневен срок се
явява изтекъл на 22.04.2024г.
Съобразно съдебната практика, обективирана в Решение № 186 от 15.07.2014г. на ВКС по
гр. д. № 6836/2013 г., III г.о., ГК, едностранно разваляне на двустранен договор от изправната
страна е допустимо и при изтичане на срока за изпълнение на насрещната страна, която не е
изпълнила, като в хипотезата на чл.87,ал.3 от ЗЗД възможността за разваляне на договора е
обусловена от представяне от изправната страна на допълнителен срок, подходящ за
изпълнение с предупреждението, че след изтичането му, ще се счита, че договорът е
развален. Разпоредбата на чл.87,ал.2 от ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора
от кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. Договорът може да бъде развален
и с искова молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на
договора се осъществява с исковата молба с петитума, на която се претендират последиците
от развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне на договора трябва да се установени
предпоставките по чл.87 от ЗЗД. Развалянето на договора с исковата молба може да се
реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на
12
обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок. Ако длъжникът се е поставил
в невъзможност да изпълни, другата изправна страна може да упражни преобразуващото си
право да развали договора и с исковата си молба и при съобразяване на обстоятелствата,
настъпили след предявяването на иска – чл.235,ал.3 от ГПК. При тези обстоятелства
страната, която е доказала, че е изправна по отношение изпълнението на задълженията си
може да иска връщане на даденото по договора.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на
приетата СТОЕ, настоящият съдебен състав намира, че с отправената покана и с предявената
искова молба ищецът е постигнал целения правен ефект - разваляне на втората договорна
връзка по вина на ответника, което да обуслови основателност на иска му за връщане на
претендираната сума от 550 лева, получена като задатък по чл.93,ал.2 от ЗЗД.
Неизпълнението от ответника на задължението за изработка на обшивки и улук в срока,
предоставен му с покана, получена от него на 15.04.2024г., както и до датата на предявяване
на настоящите искове в съда, е обусловило неговото пълно виновно неизпълнение по този
договор, което е породило преобразуващото право на ищцовата страна да развали този
договор с изтичане на срока за изпълнение, респ. с предявяване на исковата молба.
В случая ищецът претендира възстановяване както на възнаграждението в размер от 1400
лв., авансово платено от възложителя за поставяне на улуци на къщата му в с. Лозен от
изпълнителя, така и на възнограждението от 550 лв., платено авансово за поставяне на
обшивка и улук на новоизградения покрив на стълбищната клетка на същата къща. При
предявен иск за връщане на платени по договор суми в хипотезата на чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД,
спорът следва да се концентрира върху въпроса налице ли е основание за тяхното
задържане. При безспорната установеност за изпълнена, предадена и приета от страна на
възложителя без забележки и възражения работа – поставяне на нови улуци, както и
извършените допълнителни дейности по поставяне на улама, всички видове обшивки на
основния покрив на сградата, включително и на всички повдигания, както и обшивки на
връзката на покрива над стълбището с основната сграда, монтирани водосточни казанчета и
водосточни къси тръби /кривка/, на къщата, която се извежда от заключението на приетата
СТОЕ, кореспондиращо на показанията на свидетелите К., Д., Х. и частично на показанията
на св. Н., съдът намира, че в случая не са били налице основания за прекратяване на тази
договорна връзка от ищеца поради виновно неизпълнение от страна на ответника, тъй като
същата е била прекратена през м.07.2021г. с изпълнение на възложената работа от страна на
изпълнителя М. и приемането й без възражения от ищеца-възложител. Поради това и с оглед
изложените по-горе съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл.262,ал.2 от ЗЗД във вр. чл.88 във вр. чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД по отношение на тази
исковата претенция, тъй като ответникът разполага с правото да задържи получената от
ищеца сума от 1400 лв. за своевременно, точно и качествено изпълнената от него работа,
чиято действителна пазарна стойност е в по-висок размер - 2071,76 лв., установен по
категоричен начин от заключението на приетата СТОЕ. Не на последно място, съдът намира
за неоснователни и недоказани по делото твърденията на ищцовата страна за наличие на
13
договорни отношения между страните по повод поставянето на улучни тръби от покрива на
къщата към земята, за което на М. да са предадени паричните средства в размер от 1400 лв.
Твърденията на ищеца в тази им част се потвърждават единствено от показанията на св. Н.,
които съдът не кредитира досежно тези обстоятелства като вътрешно противоречиви и не
кореспондиращи на останалите годни доказателства по делото, както и предвид
заинтересоваността на свидетелката от изхода на спора, обсъдена по-горе. В тази връзка,
съдът счита за необходимо да отбележи, че от показанията на свидетелите К. Д. и Х., не се
установява такива уговорки между страните да са постигани, както и че реално такива
договорни задължения не биха могли и да бъдат изпълнени от ответника през 2021 година,
когато е протичал цялостен ремонт на къщата, предстояло е извършването на СМР по
изграждане и покриване на стълбищна клетка, поставяне на външна изолация и мазилка и
пр. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели като кореспондиращи помежду
си и на заключението на приетата СТОЕ, което дава категорично становище, че дългите
водосточни тръби се монтират, след като е направена топлоизолация и мазилка, а към
момента на монтиране на улуците сградата е била без мазилка, като такава е изпълнена едва
в края на 2023г.-2024г. По изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция в
тази нейна част е лишена от основание и следва да бъде отхвърлена като такава.
Следва да бъде отхвърлена като неоснователна и претенцията за връщане от ответника на
ищеца на сумата от 150 лв., за която се твърди да е предоставена на М. за поставяне на
шапка на комин и обшиването му с ламарина. Настоящият съдебен състав намира за
недоказани твърденията на ищеца за възникване на такава договорна връзка между него и
ответника, като единственото доказателство относно наличието на такива уговорки между
страните се съдържат в показанията на св. Ирка Николова, които съдът не кредитира в тази
тяхна част с оглед изложеното по-горе относно тяхната достоверност, както и с оглед
липсата на други годни доказателства в подкрепа на същите.
Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл.262,ал.2 от ЗЗД във вр. чл.88
във вр. чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД по отношение на исковата претенция за връщане на
платеното без основание възнаграждение от 550 лв. са налице в конкретния
случай. Съгласно правилото на чл.55,ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика,
изразена в ППВС № 1/1979г., в тежест на ищеца по иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД и в трите й
хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на
основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. В случая, съобразно
посоченото правило ответникът е този, който следва да установи фактически изпълнените на
обекта работи, за които платеното от ищеца възнаграждение от 550 лв. е осъществено на
валидно правно основание. Приетата по делото СТОЕ, неоспорена от страните,
кореспондираща и на показанията на разпитаните свидетели, удостоверява по категоричен
начин пълно неизпълнение от страна на ответника на възложената му работа за изработка на
обшивки и улук на новоизградения покрив на стълбищната клетка на къщата в срока,
предоставен му с покана, получена от него на 15.04.2024г., и до приключване на съдебното
дирене по делото, като виновното неизпълнение на М.М. е обусловило правото на ищеца М.
14
да прекрати този договор по реда и на основание на чл.262,ал.2 от ЗЗД във вр. чл.88 от ЗЗД.
При тези данни настоящият състав приема, че безспорно основанието за предаване на сумата
от 550 лв. от ищеца на ответника и за задържането й от М. е отпаднало и същият дължи
връщането й на М.. В този смисъл съдът възприема и извънсъдебното поведение на
ответника чрез извършване на паричен превод на 18.04.2024г. (след получаване на поканата
за изпълнение на 15.04.2024г.) на сумата от 550 лв. в полза на ищеца със сочено от него
основание „паричен заем“, което от своя страна съставлява извънсъдебно признание за
липсата на основание да задържи тази сума при неизпълнение на възложената му работа и
липсата на намерение да изпълни същата в предоставения му срок. По тези съображения,
съдът намира, че предявената от ищеца претенция се явява доказана в тази нейна част не
само по основание, но и по размер. Поради това съдът следва предявения иск в предявения
му размер от 550 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба
– 10.05.2024г., до окончателното й изплащане.
Предявеният иск с правно основание чл.82 от ЗЗД във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД се явява
допустим, но разгледан по същество, същият е неоснователен и не подлежи на уважаване.
Обезщетението по чл.82 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението
по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и
изправност на насрещната страна. Отговорността по чл.82 от ЗЗД е обусловена от
настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната
отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и
предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при
пораждане на задължението. В случая ищецът твърди, че е претърпял загуби -
компроментирани челни дъски на сградата на покрива и ламперия в къщата на ищеца, вреди
в котелното помещение от комина, в размер на 2000 лв., произтичащи от договорно
неизпълнение от ответника на поети от него задължения да постави улуци на стълбищната
клетка и да обшие страните с ламарина, да постави водосточните тръби, да постави шапка и
да обшие комина. Понятието "претърпени загуби", като елемент от фактическия състав на
обезщетението за вреди, според съдебната практика, е вид имуществена вреда, изразяваща се
в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между
имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал,
ако задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба.
Разграничението с пропуснатите ползи, вторият вид имуществени вреди, които подлежат за
обезщетяване, се изразява в това, доколко вредите са обективирани като резултат на
неизпълнението. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди,
изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. Пропуснатите ползи са
само определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката - при тях вредата произтича
15
от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора. В
този смисъл, по претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени загуби кредиторът
следва да докаже настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в
имущественото му състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на
длъжника, както и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.
Действително, с оглед изложените по-горе мотиви, съдът приема, че в случая е налице
договорно неизпълнение, изразяващо се единствено в неизпълнение от ответника на поети
от него задължения да постави улуци на новоизградената стълбищна клетка и да обшие
страните й с ламарина (не се доказва по делото поемането от отв. М. на договорни
задължения да постави водосточни тръби, да постави шапка и да обшие комина на къщата
на ищеца в с. Лозен срещу предоставените му за това суми от 1400 лв. и от 150 лв.).
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че от приетите по делото писмени
и гласни доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин в процесния случай
ищецът да е претърпял реални имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, като
пряка и непосредствена последица от увреждане, което да му е причинено от ответника в
резултат на такова договорно неизпълнение. По делото е изслушано и прието заключението
на СТЕ, (изцяло кредитирана от съда и в тази нейна част, като обоснована и съответстваща
на приетите писмени и гласни доказателства), което установява по категоричен начин, че в
имота на ищеца в с. Лозен няма увреждания по челните дъски и по обшивката на стрехите
на основната сграда, като навсякъде са монтирани улуци, казанчета и водосточни тръби -
кривка, която отвежда водите, встрани от стрехата и челната дъска. От приетата СТЕ се
установяват и фактите, че не е монтиран улук и част от корнизите на покрива на
пристройката на стълбището, тъй като към момента на изпълнение на другите
тенекеджийски работи не е бил готов, като на тази част най-вероятно има течове и
подлизвания по челните дъски и стрехата, но съществени повреди не са настъпили;
обшивката на стрехата и челните дъски на покрива на пристройката не са и лакирани както
останалите и това ги прави по-уязвими на повреди, за което е необходимо да се направи
допълнително шкурене на дървото и да се нанесе водоустойчив лак, съответно да се
монтират улук и корнизи. Заключението на приетата СТЕ удостоверява по делото и фактите,
че няма увредена ламперия в жилищната сграда, като няма стая с ламперия, само при
стълбището, но не се забелязват увреждания. Експертизата не открива увредени страници на
жилищната сграда, а констатира единствено овлажняване, от което към настоящия момент
не са настъпили трайни повреди; няма увредена стена в котелното помещение, което е
пристройка на един етаж на северозапад до жилищната сграда; не се забелязват и течове по
външните стени на жилищната сграда около комина. При тези категорични данни,
установени от експертното заключение, съдът намира за недоказани изложените в исковата
молба твърдения, че ищецът е претърпял имуществена загуба, изразяваща се в реално
компроментирани челни дъски на сградата на покрива и ламперия в къщата на ищеца, вреди
в котелното помещение от комина, които да са в пряка причинна връзка с неизпълнението на
длъжника по договора между страните по спора и да възлизат на стойност от 2000 лв.
16
С оглед изложените по-горе съображения, съдът приема, че в случая ответникът не следва
да носи отговорност по реда на чл.82 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД за причинени вреди,
описани в исковата молба, вследствие на твърдяното от ищеца виновно неизпълнение на
договорни задължения от ответника, тъй като от приетите годни писмени и гласни
доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на елементите на
фактическия състав на посочената разпоредба. По тези съображения, съдът намира, че
претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди на обща стойност от 2000 лв.,
произтичащи от виновно договорно неизпълнение на ответника, е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена изцяло като такава.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК се явява основателна
претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство
разноски за платена държавна такса /164 лв./, з възнаграждение на вещо лице /500 лв./ и за
платено адвокатско възнаграждение /710 лв./, общо 1374 лв., които следва да се възложат в
тежест на ответника съразмерно на уважената част от исковете, а именно в общ размер от
179 лв.
Наред с изложеното, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане в
негова полза на сторените по настоящото дело разноски за платено адвокатско
възнаграждение /750 лв./, съразмерно на отхвърлената част от исковете, поради което
същите следва да бъдат възложени в тежест на ищеца в размер от 653 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О. ул...,, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Л...общ.С...ул..., СУМА в размер от 550 лв.
/петстотин и петдесет лева/, представляваща предоставена сума за възложена работа през
м.12.2021г. за поставяне на къщата му в с. Лозен на улуци на стълбищната клетка и
обшиване на страните й с ламарина, получена от ответника на отпаднало основание, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба –
10.05.2024г., до окончателното й изплащане, по банкова сметка в „ЦКБ“ АД с ....
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.262,ал.2 от ЗЗД във вр. чл.88 във вр.
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, предявен от Д. М. М. с ЕГН **********, чрез пълномощник – адв.
М. Н. от ВТАК, против М. И. М. с ЕГН **********, за присъждане сума в размер от 1400 лв.
/хиляда и четиристотин лева/ като платена на отпаднало основание по договор за изработка
от м.06.-м.07.2021г., както и на сума в размер от 150 лв. /сто и петдесет лева/ като платена на
отпаднало основание по договора за изработка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.82 от ЗЗД във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД, предявен от
Д. М. М. с ЕГН **********, чрез пълномощник – адв. М. Н. от ВТАК, против М. И. М. с
ЕГН **********, за присъждане сума в размер от 2000 лв. /две хиляди лева/ за имуществени
17
вреди, произтичащи от договорно неизпълнение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. И. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Л...общ.С...ул..., СУМА в размер от 179,00 лв.
/сто седемдесет и девет лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно
на уважената част от исковете, по банкова сметка в „ЦКБ“ АД с ....
ОСЪЖДА Д. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Л...общ.С...ул..., ДА
ЗАПЛАТИ на М. И. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О. ул..., СУМА в 653,00 лв.
/шестстотин петдесет и три лева/, представляваща направените по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ЗАДЪЛЖАВА ответника М. И. М. в двуседмичен срок от получаване на преписа от
настоящото решение да посочи по делото банкова сметка или друг способ за заплащане на
присъдените в негова полза разноски от ищеца Д. М. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването
му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
18