Решение по КНАХД №2044/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на М. Г. Г., против Решение № 777/20.06.2025 г. по НАХД № 822/2025 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна НП № 24-0819-001774/12.07.2024 г. и същият е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

С посочени в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, предвид погрешните правни изводи на ВРС за осъществяване на визираният в обжалваното НП състав на адм. нарушение и такива за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, предвид липсата на мотиви относно всички наведени от наказаното лице възражения , се иска постановяването на касационно решение за отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора за отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа с подаденото от упълномощения адвокат К. М. становище с.д. 17185/23.10.2025 год.

Ответникът ОДМВР- Варна , чрез представените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 16990/20.10.2025 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатското възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на Г. на основание чл. 177 , ал.4, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 1500 лв. за следното нарушение : затова, че на 15.04.2024 г. в 18.50 ч. в [населено място] на [улица], на пътния възел с [улица]в посока изхода на града, управлява товарен автомобил /влекач/ „Ман ТГХ“ с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „БТС“ ЕООД, като извършва превоз на товар – навито на ролка метално арматурно желязо /кангал/ при който избрания метод за обезопасяване на МПС е напълно неподходящ в нарушение на изискванията на чл.3, ал.1 и чл.4, ал.3 от Наредбата по чл. 127, ал.4 от ЗДвП – Наредба №7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара, вследствие на което част от него пада на пътното платно и блъска пластмасово табло за електроразпределение , безопасността на движението е пряко застрашена поради изпадане на товара и поради реалната опасност, застрашаваща живота или здравето на хората, ПТП с материални щети по таблото и прикаченото ППС.

За да потвърди обжалваното НП , въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила доколкото нарушението е ясно и недвусмислено описано, а несъответствието между АУАН и НП не представлява израз на съществено процесуално нарушение.

Осъществявайки на основание чл.218 от АПК проверка на атакуваното съдебно решение съобразно посочените в касационната жалба пороци, сочещи на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е постановено при отсъствието на същите сочени касационни основания.

По въззивното дело не е съществувал спор относно факта за изпадане на пътното платно на част от товара на управлявания от настоящият касатор товарен автомобил. Съгласно чл. 127, ал.4 от ЗДвП, условията и реда за укрепване на превозваните товари се определят с издадената от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари. Разпоредбите на чл.3 и чл.4 от тази Наредба вменяват отговорност именно на водача, регламентирайки задълженията му за укрепване на превозвания от него товар. В този смисъл и противно на повдигнатото с касационната жалба възражение , именно водачът М. Г. явяващ се настоящ касатор е субект не на друг, а именно на визираният в процесното НП състав на адм. нарушение по чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП.

Действително, налице е несъответствие между АУАН и НП относно извършеното в тях описание на вменяващото тази отговорност деяние – в АУАН не са цитирани посочените в НП разпоредби на чл.3, ал.1 и чл.4, ал.3 от Наредбата, т.е. касае се за нередовност в правната квалификация. Това несъответствие не представлява съществено процесуално нарушение по две причини – правото на защита на наказаното лице не е ограничено, когато фактите са ясно и недвусмислено посочени, както е в процесния случай ; съществуващата в АУАН нередовност е преодолима по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

От обективна страна, спорът е бил за това дали водачът е изпълнил вменените му с Наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП задължения по укрепване на товара превозван с управляваното от него ППС, а именно : да приложи съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл.8 и да провери съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата начина на укрепване на товара, когато той е предварително натоварен на полуремарке или ремарке и се приема от интермодален терминал.

По повдигнатите в тази връзка възражения на наказаното лице, ВРС действително е изложил пестеливи мотиви, като не е коментирал Приложение № 1 към чл.9, ал.4 от Наредбата, който пропуск не представлява в случая съществено процесуално нарушение, тъй като същият не лишава проверяващия касационен съд от възможността да извърши преценка за законосъобразност на обжалваното решение. Категорично установените от събраните по въззивното дело гласни доказателства факти за късане на обезопасителните колани и за тежестта на превозвания товар и липсата на странична преграда в товарното отделение на ремаркето, сочат че така избраният метод на обезопасяване е напълно неподходящ по смисъла на т. 20.1.2.4 от цитираното Приложение № 1 към чл.9, ал.4 от Наредбата , което от своя страна дава оценка на неизправностите така както е посочено в последната колона от таблицата на Приложението, а именно „опасна“. При така констатираните и описани в процесното НП опасни неизправности при укрепването на товара, за които по гореизложените съображения отговорността е на водача, то правилно с обжалваното НП е наложено на същият предвиденото в нормата на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП адм. наказание глоба в размер на 1500 лв. Така , като е приел същото и е потвърдил процесуално и материално законосъобразното НП, въззивния съд при липсата на допуснати от него съществени процесуални нарушения е приложил правилно материалния закон.

Освен процесуално и материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд служебна проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат, а съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН на ЮЛ на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт Л.-А. процесуално представителство, което съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в минималния размер от 130 лв.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 777/20.06.2025 г. по НАХД № 20253110200822/2025 год. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА М. Г. Г. с [ЕГН] с адрес : [населено място], [улица], ет.* да заплати на ОДМВР-Варна за разноски по делото сумата от 130,00 лв.

Решението е окончателно.