№ 1504
гр. Плевен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430104080 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез ***, против Л. В.
В., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.***, за признаване за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от *** лева главница, *** лева
договорна лихва за периода *** г. – *** г., 24,00 лева разноски за връчване на
покани, 68,11 лева лихва за периода *** г. – *** г., ведно със законната лихва
върху главницата от *** г. до окончателното изплащане на сумата. Сочи се,
че между страните бил сключен договор за издаване на кредитна карта без
депозит №*** г., по силата на който *** предоставила на ответника кредитен
лимит в размер на *** лева, с краен срок на погасяване *** г., с опция за
автоматично подновяване при условията и по реда, предвиден в ОУ на ***.
Твърди се, че суми от кредита са многократно усвоявани, като последното
усвояване е на *** г., а последното погасяване – на *** г. Твърди се, че
кредитът е в просрочие от *** г. и поради неплащане в срок на задълженията,
на *** г. ***, чрез *** е връчила покана за доброволно изпълнение на
задълженията по договора. Сочи се, че поради неплащане в дадения срок, ***
е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем считано от *** г. Сочи се,
че *** предприела действия за събирането на кредита по съдебен ред,
подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
1
Образувано било ч.гр.д.№*** г. на ПлРС, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя, който
възразил. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца към *** г. в размер на *** лева главница, ***
лева договорна лихва за периода *** г. – *** г., 24,00 лева разноски за
връчване на покани, 68,11 лева лихва за периода *** г. – *** г., ведно със
законната лихва върху главницата от *** г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното
производство. В с.з. проц.представител на ищеца – ***., сочи, че поддържа
становище си, което е подала на *** г. Моли съда да признае за установено
вземането по процесния договор, като претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи,
че вземането е погасено по давност, тъй като последното плащане към *** е
от *** г. Твърди се, че срокът на договора е до *** г. и не са представени
допълнителни споразумения към него от които да е видно, как суми са
усвоявани и след тази дата. Посочва се, че в Договора няма конкретна
информация относно дължимата лихва, като не са приложени и Общи
условия, действащи към момента на сключване на договора, за да се
установят същите. Оспорва се извлечението от счет.книги. Посочва се, че
вземането за лихва се основава на неравноправната клауза на чл.6 от
Договора. Твърди се, че няма нарочно уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост. В с.з. ответникът поддържа изложеното в писмения
си отговор и най-вече възражението си за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на
ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение
между него и ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите
услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с
2
определението по чл.140 от ГПК от 25,10,2021 г.
От приложеното ч.гр.д. №*** г. на ПлРС се установява, че същото е
образувано на *** г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника
заявление на основание чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за
сумата от *** лева главница, *** лева непогасена договорна лихва за периода
*** г. – *** г., 24,00 лева разноски за връчване на покани, 68,11 лева законна
лихва за периода *** г. – *** г., както и деловодни разноски – 377,25 лева за
държавна такса и 50,00 лева за юрк.възнаграждение. В заповедта е отразено,
че сумите произтичат от договор за кредитна карта без депозит №*** г. На
*** г. е издаден и изпълнителен лист. С определение №*** г. по в.ч.гр.д.
№457/2021 г. на ПлОС е отменено разпореждане от *** г. по ч.гр.д. №*** г.
на ПлРС, в частта, с която е разпоредено издаването на изп.лист за сумата от
*** лева договорна лихва за периода *** г. – *** г. и 68,11 лева законна лихва
за периода *** г. – *** г., вместо което искането е оставено без уважение за
тези суми и е обезсилен издадения изпълнителен лист за сумите от *** лева
договорна лихва за периода *** г. – *** г. и 68,11 лева законна лихва за
периода *** г. – *** г.
От представения с исковата молба договор за издаване на кредитна карта без
депозит №*** г. се установява, че ищецът е приел да открие и води на името
на ответника банкова сметка и да издаде към нея кредитна карта без депозит,
по която картова разплащателна сметка ще предостави банков кредит-
овърдрафт в размер на *** лева /чл.1 и чл.2 от Договора/. Съгласно чл.8 от
Договора, същият е сключен при ОУ на *** за издаване и ползване на *** без
депозит *** и ***, които са неразделна част от съдържанието му и които
ответникът е декларирал, че е приел с подписването му /чл.10 от Договора/.
Съгласно чл.3 от Договора, срокът за ползване на кредита овърдрафт е до ***
г. В т.6 от договора е посочено, че за предоставения овърдрафт
Оправомощеният държател заплаща на *** фиксиран лихвен процент в
размер на ….% на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща
датата на падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна
сметка, формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до
датата на падежа. При изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на
договора лихвеният процент, начисляван съгласно договора, се равнява на
годишна лихва в размер на ….%.
3
От представеното от ищеца извлечение от счетоводните му книги по
процесния кредит е видно, че кредитът е в просрочие считано от *** г. – общо
1939 дни към *** г. Позовайки се на това неизпълнение, кредиторът е
изпратил на кредитополучателя Покана за доброволно изпълнение изх.№***
г. чрез ***, с предоставен 7-дневен срок за заплащане на просрочени
задължения за непогасена наказателна лихва за забава. Поканата е връчена на
*** г. В същата е посочено, че в случай на непогасяване на просрочените
суми в дадения срок, *** ще упражни правото си да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че по процесния
договор ищецът е предоставил на ответника банков кредит овърдрафт по
картова разплащателна сметка в размер на *** лева, като за периода *** г. –
*** г. кредитът е усвояван многократно. ВЛ е посочило, че по кредитната
карта са начислявани такси – годишни, такса теглене и такса извлечение –
общо в размер на 346,20 лева, като са начислявани и лихви върху
непогасеното задължение към съответната дата в общ размер на *** лева. ВЛ
е установило, че погасяванията по договора са в общ размер на *** лева, като
с тях са погасени 8103,86 лева главница, 346,20 лева начислени такси и ***
лева лихва /договорна 18,64 % и наказателна 28,64 %/. Последното
погасяване на суми по Договора е на *** г. ВЛ е посочило и задълженията по
процесния договор, които са *** лева непогасена главница, *** лева
непогасена договорна лихва за периода *** г. – *** г., 68,11 лева непогасена
законова лихва за периода*** г. – *** г. и 24,00 лева разноски. В
заключението е посочено, и се разяснява от ВЛ в съдебно заседание, че на
датата на отпускане на овръдрафта като начално салдо е отразена сума в
размер на *** лева, която представлява задължение по предходно издадена
кредитна карта. От заключението се установява, че последното усвояване на
суми е на *** г., когато чрез ПОС терминал е изтеглена сума в размер на
500,00 лева.
От представените с допълнителна молба от *** г. Общи условия на *** за
издаване и ползване на *** без депозит *** и ***, приети с Решение от *** г.
на *** на ***, изменени и допълнени с Решение от *** г. на УС на ***,
Съгласно т.14 от ОУ, за ползвания овърдрафт оправомощения държател
заплаща на *** лихва в размер съгласно договора. В т.36 от ОУ е посочено, че
4
срокът за ползване на овърдрафта е съгласно договора, като може да бъде
продължен по взаимно съгласие на страните с анекс.
От представения от ищеца с молбата от *** г. Бюлетин за лихвите,
начислявани от ***, по банкови сметки в национална и чуждестранна валута,
се установява, че в Раздел Втори са посочени лихвите по ползвани кредити и
овърдрафти по картови сметки.
Представени са и подробни извлечения от картовата разплащателна сметка на
ответника.
От представените с допълнителна молба от *** г. Общи условия на *** за
издаване и ползване на револвиращи *** с чип *** и ***, приети с Решение
от *** г. на *** на ***, изменени и допълнени с Решение от *** г. на УС на
***, се установява, че съгласно т.36 от същите, срокът за ползване на
овърдрафта е съгласно договора. В т.36.1. е регламентирано автоматично
удължаване за нов едногодишен срок, при условие, че никоя от страните не
уведоми другата за прекратяване на договора в посочените в т.36.1 от ОУ
срокове.
От представените с допълнителна молба от *** г. Общи условия на *** за
издаване и ползване на револвиращи *** с чип *** и ***, приети с Решение
от *** г. на *** на ***, изменени и допълнени с Решения от *** г., *** г. и
*** г., се установява, че съгласно т.36 от същите, срокът за ползване на
овърдрафта е съгласно договора. В т.36.1. е регламентирано автоматично
удължаване за нов едногодишен срок, при условие, че никоя от страните не
уведоми другата за прекратяване на договора в посочените в т.36.1 от ОУ
срокове.
От представените с допълнителна молба от *** г. Общи условия на *** за
издаване и ползване на револвиращи *** с чип *** и ***, приети с Решение
от *** г. на *** на ***, изменени и допълнени с Решения от *** г., *** г., ***
г., *** г., *** г. и *** г., се установява, че съгласно т.36 от същите, срокът за
ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е съгласно договора. В т.36.1. е
регламентирано автоматично удължаване за нов едногодишен срок, при
условие, че никоя от страните не уведоми другата за прекратяване на
договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.
От представените с допълнителна молба от *** г. Общи условия на *** за
издаване и ползване на револвиращи *** с чип *** и ***, приети с Решение
5
от *** г. на *** на ***, изменени и допълнени с Решения от *** г., *** г., ***
г., *** г., *** г., *** г. и *** г., се установява, че съгласно т.36 от същите,
срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е съгласно договора. В
т.36.1. е регламентирано автоматично удължаване за нов едногодишен срок,
при условие, че никоя от страните не уведоми другата за прекратяване на
договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.
От представения с допълнителна молба от *** г. Протокол за получаване на
международна револвираща КК с чип от *** г. /в заверено копие/, се
установява, че на посочената дата ответникът е получил КК ***, с № ***,
валидна до 08/13 г. Оправомощеният държател /ответника/ е декларирал и че
е запознат с Общите условия на *** за издаване и ползване на револвиращи
*** с чип *** и ***, както и с Тарифата за таксите и комисионните,
прилагани от ***.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗПК / отменен, но приложим към момента на
сключване на процесния договор/, вр.чл.10, т.3 от ЗПК /отм./, договорът за
потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта, е
недействителен, ако не съдържа задължително информация за годишния
лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора
ЛИПСВА посочен лихвен процент. В ОУ, които евентуални биха били
приложими към момента на подписване на процесния договор, разпоредбата,
касаеща дължимата лихва /т.14 в ОУ, приети с Решение от *** г. на *** на
***, изменени и допълнени с Решение от *** г. на УС на ***/, препраща към
договора, а в следващите по време ОУ /приети с Решение от *** г. на *** на
***, изменени и допълнени с Решение от *** г. на УС на ***/, изобщо не се
коментира лихвата по този вид договори. В заключението на ВЛ е посочен
лихвен процент, но няма данни възоснова на какъв документ е констатиран.
По делото, с молба от *** г. от ищеца е приложен Бюлетин за лихвите,
начислявани от ***, по банкови сметки в национална и чуждестранна валута,
но от самия документ не може да се извлекат данни дали е действал към
момента на сключване на процесния договор, не е ясно дали е общодостъпен,
и най-вече нито Договора, нито ОУ препращат към него. Липсата на посочен
лихвен процент възпрепятства съда и да прецени евентуалната
6
неравноправност на клаузата. Съобразно нормата на чл.14, ал.2 от ЗПК /отм./,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Следва да се посочи, че цитираният текст не съставлява
самостоятелен иск, който следва да бъде предявен в отделно производство, а
по-скоро е предвидена последица от прогласяването на недействителността
на правоотношението, по която съдът следва да се произнесе в същото
производство. В тази връзка, законодателят е предвидил, че длъжникът ще
следва да върне само чистата стойност на получения финансов ресурс-
доколкото в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
длъжника, в каквато насока е и константната съдебна практика.
От заключението на ВЛ се установява, че общо усвоените суми от ответника
са в размер на *** лева, а общо погашенията са в размер на *** лева. При това
положение, и с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2 от ЗПК /отм./, съдът приема,
че усвоената главница /която е била единствено дължима с оглед
гореизложените съображения/ по процесния договор за кредит е погасена от
ответника с направените погашения в размер на *** лева, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
такъв, включително и за сумата от 24,00 лева за разноски, явяващо се „други
разходи по кредита“ по смисъла на чл.14, ал.2 от ЗПК /отм./.
При тези изводи на съда, не следва да се обсъждат останалите релевирани от
ответника възражения за недължимост на сумите по издадената по ч.гр.д.
№*** г. на ПлРС заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Само за пълнота
следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на ответника за
погасяване по давност на претендираните суми. Съгласно чл.3 от договора,
срокът за ползване на овърдрафта е до *** г. За продължаване на срока му в
договора не са уредени начин, предпоставки или условия. Не може да се
установи кои ОУ от всички приложени от ищеца по делото са били
приложими към процесния договор, тъй като се установи, че ищцовото
дружество доста често е приемало и изменяло Общите си условия, и не може
с категоричност да се определи какъв е периодът на действието им в
правоотношенията по процесния вид договори и дали включва момента на
сключване на договора. Действително, хронологично най-ранните
представени Общи условия, са тези, приети с решение от *** г., изменени и
допълнени с решение от *** г. на УС на ***. Дали между тях и последващите
7
представени – тези, приети с решение на УС на *** от *** г., изменени и
допълнени с Решение от *** г. на УС на ***, са били действащи други ОУ,
съдът няма възможност да прецени. При това положение, приложението на
конкретни общи условия към правоотношението може да бъде установено
само с удостоверително изявление на ответника, че се е съгласил с тяхното
действие, но такова липсва върху представеното копие и не може да бъде
изведено еднозначно от клаузата на чл.10 от процесния договор. От всичко
посочено е явно, че договорът бил сключен при Общи условия, но
неустановяването на тяхното съдържание възпрепятства съда да установи
действителната воля на страните по повод начина на продължаване на
действието на договора. Съгласно идентичния по съдържание Раздел XVII на
всички обсъждани по-горе общи условия, срокът за ползване на овърдрафта е
съгласно договора и може да бъде продължен по взаимно съгласие на
страните с анекс след учредяване на договорените обезпечения, а ***
служебно подновява срока на валидност на кредитната карта, доколкото е
продължен срокът на овърдрафта, като издава нова карта. Посочените
условия разграничават срока за ползване на кредита и срока на валидност на
картата, чрез която той се ползва, като определят за водещ срокът на кредита,
в зависимост от който се издава и кредитната карта. Доколкото по делото има
доказателства, неоспорени по надлежния ред от ответника, че на *** г. /близо
4 години след сключване на договора за кредит/ ответникът лично е получил
нова кредитна карта /нова пластика/ и е използвал същата – датата на
последното усвояване на суми е *** г., то следва да се приеме, че между
страните е било постигнато валидно съглашение срокът за ползване на
овърдрафта да бъде продължен след изтичане на първоначално определения в
чл.3 от Договора – *** г. Приемо-предавателния протокол от *** г. съдържа
декларация от картодържателя, че е запознат с ОУ на *** за издаване и
ползване на *** с чип *** и *** и с тарифата за таксите и комисионите на ***
и приема да бъдат прилагани в отношенията между страните. Във всички ОУ,
считано от тези, приети с решение на УС на *** от *** г., изменени и
допълнени с Решение от *** г. на УС на ***, е уредено по идентичен начин,
че срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за
нов едногодишен срок при условие, че титулярят не е уведомил *** за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок,
респ. при условие, че *** е уведомила титуляря за прекратяване на договора
8
най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. С посоченото изменение
на общите условия, от *** г. насетне е изменен начинът за продължаване на
срока на ползване на кредита, като е дерогирано общото диспозитивно
правило за постигане на съгласие между страните всеки път преди изтичане
на срока на договора и наместо него е уредено продължаване на срока при
липса на уведомление за прекратяване на договора. Посоченото не
противоречи на чл.6, ал.4 от ЗПК /отм./, действал към момента на сключване
на договора, защото предпоставките за продължаване на срока на договора, са
уредени писмено. Служебната проверка по чл.7, ал.3 от ГПК не установи
клаузата да е нищожна поради неравноправност. Срокът, в който
потребителят трябва да заяви прекратяването на договора – най-малко 60 дни
преди датата на изтичането му, не е прекалено отдалечен от тази дата,
предвид общата продължителност на срока, с който договорът се подновява –
една година. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на
ответника, че не е получавал карта след 2013 г. са неотносими към спора,
доколкото неполучаването на кредитна карта не води до прекратяване на
договора, както и фактическото преустановяване на ползването на кредита не
е сред основанията за прекратяване на договора. Ето защо, при липса на
твърдения за отправени от страните уведомления за прекратяване на
договора, срокът му не е изтекъл нито с изтичане на две години от
сключването му, нито с изтичане на срока на валидност на предоставената с
протокола от *** г. нова кредитна карта, нито в друг момент след тези дати.
Безспорната между страните липса на плащания след *** г. най-малкото
представлява неизпълнение на задължението за заплащане на минимална
погасителна вноска, дължимо ежемесечно. В тази хипотеза *** има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем след писмено предизвестие до
титуляря за срок, определен от ***. Не се спори, че такава покана е получена
на *** г., а даденият от *** 7-дневен срок е изтекъл към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г. Между
осъществяването на двете предпоставки за надлежно упражняване на правото
на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60,
ал.2 от ЗКИ – неизпълнение на договорните задължения за плащане и
уведомяване, че *** ще упражни правото, са изтекли повече от пет години.
Падежът на задължението обаче е настъпил след осъществяване и на втората
от кумулативно предвидените предпоставки. С оглед съдържанието на
9
правоотношението и начинът на ползване и погасяване на кредита,
предоставен като овърдрафт, за процесния договор не е приложимо
разрешението, че изискуемостта на отделни части от главницата настъпва в
различни моменти съобразно уговореното в погасителен план и давността за
всяка част тече от датата падежа на погасителната вноска. Изложеното до тук
мотивира съда да приеме, че изискуемостта на вземането за главница,
представляваща отпуснатия кредитен лимит, е настъпила с изтичането на
дадения срок за доброволно плащане, както и че не са изтекли повече от пет
години от тази дата преди предявяването му в заповедното производство.
При този изход на делото, ответникът има право на разноски, но доколкото не
са претендирани такива, съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, чрез ***, против Л. В. В., ЕГН **********, от гр.Плевен,
ул.***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
сумата от *** лева главница, *** лева договорна лихва за периода *** г. – ***
г., 24,00 лева разноски за връчване на покани, 68,11 лева лихва за периода ***
г. – *** г., ведно със законната лихва върху главницата от *** г. до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№*** г. на ПлРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10