О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на секретаря Пенка Спасова като сложи за
разглеждане докладваното от съдия Яница Ченалова ВЧНД № 562/2019 г. по описа на
съда, за да се произнесе съобрази:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по частна жалба на В.Д.В. – тъжител по
НЧХД № 614/2019 г. по описа на РС – Сливен срещу протоколно определение от 27.09.2019
г., постановено по НЧХД № 614/2019 г. по описа на РС – Сливен, с което на
основание чл.132 ал.1 от Конституцията на Република България е прекратено
производството по делото.
В частната жалба се настоява за
незаконосъобразност на атакуваното определение. Не се оспорва обстоятелството,
че подсъдимата Г.Ч. ***. Настоява се, че е налице извършено деяние от
подсъдимата, с дадена правна оценка от тъжителката по чл.148 ал.1 вр. чл.146
ал.1 от НК. Според жалбата деянието е извършено в съдебно заседание по НОХД № …../2018
г. по описа на Бургаския районен съд, където прокурор Г.Ч. е представлявала
държавното обвинение. Именно по време на заседанието, според тъжителката, са
били отправени инкриминираните думи, от които са засегнати нейната чест и
достойнство, но тези думи и изрази били извън контекста на предмета на НОХД №…..2018
г. по описа на РС – Бургас. Претендира се отправяне на думите и изразите от
подсъдимата към тъжителката не в качеството на прокурор – представител на
държавното обвинение, а в лично качество. Според жалбата първоинстанционният
съд прибързано е прекратил производството само въз основа на твърденията в
тъжбата, без да е дал възможност на страните да ангажират доказателства в хода
на съдебно следствие. В прилагането на чл.132 от Конституцията на РБ и
прекратяване на делото жалбоподателката намира нарушение на материалния закон,
което от своя страна е обвързано с нарушение на нейните права и законни
интереси. Настоява се за отмяна на атакуваното протоколно определение за
прекратяване на делото на РС – Сливен.
В срока по чл.322 от НПК е постъпило
писмено възражение от упълномошен защитник на подсъдимата – адв. С.К. ***, с
което се настоява атакуваното определение да бъде потвърдено. Изразена е
позиция за солидарност с изводите на първоинстанционния съд за прекратяване на
производството.
В съдебно заседание пред въззивния съд частният
тъжител, редовно призована, се явява и поддържа жалбата. Счита за недопустимо
магистрат да си позволява да клевети когото и да било, без значение дали е
адвокат в качеството му на защитник в съдебно производство, дали е определен
гражданин на страната присъстващ в с.з. или друг магистрат. Настоява за отмяна
на протоколното определение на първоинстанционния съд като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция,
подсъдимата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Сливенският окръжен съд, след като се
запозна изцяло с материалите по обжалваното определение, като съобрази доводите
в частната жалба и възражението срещу нея, както и становището на тъжителката,
изразено в съдебно заседание, установи следното:
Частната жалба е подадена в законния срок от лице с
правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от материалите по НЧХД № 614/2019 г. по описа на
РС – Сливен, производството пред първата инстанция е било образувано по тъжба,
подадена от В.Д.В. срещу Г.Ч.. Изложени са фактически твърдения за отправени от
подсъдимата към тъжителката думи и изрази в съдебно заседание по НОХД №
1092/2018г. по описа на РС – Бургас. Тъжителката е пояснила, че Г.Ч. *** и
именно в това й качество е представлявала държавното обвинение в посоченото
съдебно заседание на РС – Бургас. Претендира се извършено престъпление от Г.Ч.
по чл.148 ал.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, за което същата да бъде призната за
виновна и да й бъде наложено съответно наказание. Тъжбата първоначално е
подадена в РС – Бургас и е образувано НЧХД № 1103/2019 г. по описа на РС –
Бургас.
След отводи на съдии от РС – Бургас с определение № 40/11.04.2019
г. по н.ч.д. № 355/2019г. на ВКС, трето н.о., делото е изпратено за разглеждане
в друг равен по степен съд – Районен съд – Сливен. Образувано е НЧХД №
614/2019г. по описа на СлРС.
С протоколно определение от 27.09.2019 г., прилагайки
разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, съдът е
прекратил образуваното наказателно дело от частен характер. За да постанови
този резултат съдът е цитирал обстоятелствената част на тъжбата, а именно
описание на инкриминираното поведение на подсъдимата в съдебно заседание по
наказателно дело от общ характер, в което подсъдимата е представлявала
държавното обвинение като прокурор от РП – Бургас.
Определението на Сливенския районен съд е правилно и
законосъобразно.
Настоящият въззивен състав
споделя доводите на контролираната съдебна инстанция. В цитираната разпоредба
на чл.132 от Конституцията на Република България е регламентиран т.нар.
функционален имунитет на съдия, прокурор и следовател, който е част от правния
статут на магистрата при осъществяване на правомощията му. Прякото действие на
тази конституционна разпоредба изключва възможността за търсене на наказателна
отговорност при данни за извършено престъпление от частен характер, свързани с
действия при изпълнение на служебни задължения или съдържащи се в постановените
съдебни актове. В обстоятелствената част на тъжбата изрично е посочено, че
твърдяното поведение на прокурор Г.Ч. е по време на съдебно заседание,
провеждано по НОХД в РС – Бургас, което несъмнено е свързано с изпълнение на
служебни задължения по смисъла на чл. 210 от Закона за съдебната власт, във
връзка с процесуалните правила по НПК. Безспорно е също така преследването по
частен път на възприетото от жалбоподателката като престъпление и квалифицирано
от нея в частната жалба като деяние по чл. 148, ал.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК –
преследването се възбужда по тъжба на пострадалия, съгласно особената
разпоредба на чл.161, ал.1 от НК.
Становището на жалбоподателката
за събиране на доказателства относно твърденията в тъжбата и едва тогава за
преценка наличие или не предпоставките на чл.132 ал.1 от Конституцията на РБ е
незаконосъобразно. С тъжбата са очертани фактическите рамки на обвинението –
заявено е следното: „… в качеството ми на упълномощен защитник по НОХД №
1092/18г. по описа на БРС, държавното обвинение в лицето на прокурор Г.Ч. ме
обиди като изрече обидни за мен думи…“, „Това се случи по време на съдебно
следствие при разпита на свидетел…“. Посочено е качеството на подсъдимата –
прокурор в РП – Бургас и участието й като представител на държавното обвинение
в описаното в тъжбата съдебно заседание пред РС – Бургас. В това съдебно заседание
се настоява да са изречени от прокурора Г. Ч. думи и изрази, които тъжителката
е възприела като накърняващи нейната чест и достойнство. При тези фактически
твърдения на тъжителката правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че наказателното производство от частен характер касае действия на
прокурор, осъществени в кръга на службата му – участие в съдебно заседание по
НОХД, въз основа на което и без да е необходимо събиране на доказателства, е
констатирал наличието на т.нар. функционален имунитет по отношение на
инкриминираните с тъжбата действия.
Ето защо, атакуваното определение за прекратяване на
делото се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното, Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.09.2019 г. по
НЧХД № 614/2019г. по описа на РС – Сливен, с което е прекратено производството
по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: