Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. СОФИЯ, 20.09.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В
въззивен състав, в открито съдебно заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с.МАРИЯ СТОЙКОВА
при
участието на секретар–протоколиста Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия АНТОНОВА
в.гр.д. № 5380 по
описа на СГС за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ –МВР срещу решение № 20276859/15.12.2020г.
постановено по гр.д. № 3593/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 53 състав, с
което е осъдена да заплати на Д.С.К., както
следва:
-
на основание чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР
във връзка с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.178
ал.1, т.3 ЗМВР сумата 1815,30 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода от 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 23.01.2020г. до окончателното й изплащане;
-на
основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 245,33 лв. – обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода 01.01.2017г. – 22.01.2020г.;
-на основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР /ред. до изм. с ДВ бр.60/20 г./ сумата от 1602,56 лв. –
възнаграждение за положен извънреден труд изразяващ се в 30 минутин инструктаж
преди всяко дежурство за периода 10.12.2016г. –
10.12.2019г., ведно със законната лихва върху главицата считано от 23.01.2020г.
до окончателното й изплащане;
-на
основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 211,41 лв. – обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода 01.01.2017г. – 22.01.2020г.;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК
сумата от 360,00 лв. разноски по
делото;
Както и е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд държавни такси
и разноски общо в размер на 408,20 лв.
В жалбата се
твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице
празнота в нормативната уредба и следва да се
прилагат разпоредбите на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ и Кодекс на труда, доколкото съществува специална
правна уредба, с която е допусната
продължителност на часовете нощен труд за служителите от системата на МВР от 8
часа – чл.187 ЗМВР. Като последица от горното, въззивникът счита, че
неправилно пъровинстанционния съд е приел, че следва часовете нощен труд да бъдат
преизчисляват при прилагане на коефициент 1,143 и получените в повече часове
след това преизсчисление да се считат като извънреден труд, за който се дължи
заплащане. Относно иска за заплащане на извънреден труд представляващ 30
минутен инструктаж преди всяко дежурство
- счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния
закон. Релевирани за възражевия, че по отношение на действителния брой
отработени часове съгласно чл.23, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
отработеното време от държавните служители, работещи на смени, за отчетния
период се изготвя протокол /приложение № 1 от наредбата/-за тримесечен
период и се изплаща също на тримесечие. Посочва, че нормата на чл.26, ал.3 от
същата наредба предвижда, че в случаите, когато работещите на смени са
пологали труд по заповед, положеният труд се точита като труд извън работното
време с пртокол /приложение № 3/, който се изготвя ежемесечно, но се отчита и
заплаща на тримесечие. Твърди, че ако е налице извънреден труд, то същия е компенсиран
като такъв извънработно време, поради което и не се дължи заплащане на
претендирните суми.
Моли въззивната инстанция да отмени
решението и присъди разноски.
Въззиваемата страна Д.С.К. получил препис от въззивната
жалба, не подава отговор по реда на чл.263 ал.1 от ГПК.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт
и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е
допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на
решението - само по наведените
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно, а
в обжалваните части – допустимо.
Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, настоящата
въззивна инстанция намира следното:
Относно исковете с правна квалификация чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР /ред. ДВ
бр.81/2016 г./ във връзка с чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД – предмет
на инстанционен контрол:
По делото е безспорно установено, че за процесния период 10.12.2016г. – 10.12.2019г. между
страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което
ищецът в качеството му на „младши инпектор“-ст.полицай към ГПУ София, към РДГП
Аерогари към Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР е полагал труд
на 12-часови смени по график, вкл. и през нощта - от 22,00 часа до 6,00 часа /8
часа/, при сумарно отчитане на работното
време на тримесечен период. От приетото и неоспорено в
първоинстанционнот разглеждане на делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което въззивният съд също кредитира,
като компетентно и обосновано,
се установява, че за процесния период,
служителят е отработил общо 1808 часа нощен труд, като от
същите след преизчислението на нощните часове в дневни коефициент
1,143 са
2064,67ч.и от които 256,00 часа се явяват извънреден труд,
за които се следва възнаграждение в размер на сумата от 1815,30 лв., което не е
заплатено.
Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от визираната наредба, или се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, и оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Посочените въпроси са
разрешени с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по 2 тълк.дело № 1/2020
г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ разяснения дадени в мотивите на ТР, които настоящия състав напълно споделя ЗМВР
не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите
в МВР, изразено в брой на часовете. С императивната норма на чл.187 ал.1 ЗМВР е
предвидено, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно
/40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като по смисъла на чл.187 ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден е разположен – в „светла“ част на деня или
през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00 часа до 06,00 часа. Съпоставката
на нормите на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ показва, че
разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време
на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение, която се аргументира с основните функции
на МВР, изрично посочени в чл.2 ал.1 ЗМВР: защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението.
Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и
заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на
министъра на вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален
административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя
размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените
наредби /действали в исковия период/ липсва правило като това на чл.9, ал.2
НСОРЗ /каквото е съществувало в чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от
11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143. /, но тази липса е обяснима с волята на
законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните часове в
дневни.
Както изрично е подчертано в мотивите на ТР следва да се има предвид и
това, че трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес,
а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт. Прилагането
на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения противоречи на цялостната
система приета от законодателя по отношение на тази категория служители и
съответно целта на правоотношението, а именно еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта и
съответно компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл.178 ал.1 т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189
ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234
ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187 ал.5
ал.6 и ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и
по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69 ал.2 КСО/,
пенсиониране при условията н І категория
труд /чл.69 КСО/ и др. , всички обусловани с целите по чл.2 от ЗМВР.
Изложеното
разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото с решение от 24.02.2022 г.
по дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз /СЕС/
се дава тълкуване на чл.
8 и чл. 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО във вр. с чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, а именно, че е допустимо определената в законодателството на
държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Такава цел в
случая е установена във визираната по-горе норма на чл., ал.1 ЗМВР, като
разликата в третирането е съизмеримо с тази цел и при наличие на
компенсаторни механизми, каквито са предвидени в националната ни нормативна
уредба /посочени по - горе/.
С
оглед изложеното въззивната инстанция намира, че при
изчисляване на положения нощен труд от ищеца за процесния период без часовете
нощен труд да бъдат превръщани в дневен
с допълнителен коефициент на основание чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, се установява, че няма положен
извънреден труд съответно такъв, за които да не е извършено плащане.
Отхвърлянето на главния иск обуславя неоснователността и на иска за
присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на главницата - по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Като
последица от това решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, касаеща
присъдените в полза на ищеца разноски за тези два иска,
както и в частта, в която ответникът е
осъден да заплати в полза на СРС разноски по производството за държавна такса и възнаграждение за вещо лице – относно двата иска.
Относно исковете с правна квалификация чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД – предмет на инстанционен контрол:
Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР – в релевантната за спора
редакция, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с: възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а съгласно ал.6 този
труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От приетото за установено по – горе се установява, че ищецът по делото е
полагал труд на смени от по 12 часа. Съгласно приетата като доказателство по
делото заповед № 4064з-828/08.08.2016 г.
на директора на Главна дирекция „Гранична полиция за служителите, на длъжността „младши инспектор“ в ГПУ – София, се установява разпределение на работно
време - дневна смяна – от 08,00 ч. до
20,00 ч. и нощна смяна – от 20,00 ч. до 08:00 ч., с включени 30 минути време за
хранене в 12-часовите смени. Няма спор между страните, а и се установява от
заключението по ССчЕ, неоспорено от страните в първоинстанционното
производство, че за процесния период преди
началото на всяко дежурство /работна смяна/ задължително се извършва инструктаж
на състава на смяната и разпределение на същия по работни места, съгласно
посочената от ответната дирекция Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и
организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните
контролно-пропускателни пунктове – чл.17, ал.1 в продължение на 30 минути.
Съдът счита, че времето, през което ищеца е присъствал на задължителния
инструктаж преди всяка работна смяна, който инструктаж е част от служебните му
задължения, представлява действително отработено време, което при превишение
следва да се отчита и заплаща като извънреден труд – положен труд извън
редовното работно време.
Във връзка с направените възражения във въззивната жалба на ответника, следва да се уточни, че не
е приложим друг ред за отчитане на реално отработеното работно време от
служителите от предвиденото в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
отработеното време от държавните служители, работещи на смени, за отчетния
период за отчетния период се изготвя протокол – чл.23 и
чл.26 , респективно – приложоение № 1 и приложение № 3. В случая, вещото лице
установява, че 30-минутното време на инструктаж, което се явява несъмнено
отработено време, не е включено и отчитано в посочените протоколи, поради което
и не е отчетено изобщо като отработено
време, съответно няма превишение на сумарния размер отработени часове и
извънреден труд, който да бъде заплащан от ответника.
От заключението на ССчЕ, се установява, че през процесния период ищеца е
положил 272 часа извънреден труд за явяване на инструктаж 30 минути преди всяка
смяна, които не надвишават предвидените в чл.187 ЗМВР и чл.187а ЗМВР лимити при
съобразяване на начисления и заплатен й извънреден труд за периода, както и че
размерът на дължимото му се възнаграждение за тях е в 1602,56 лв.
Следователно иска се явява основателен и доказан до предявения му размер
/идентичен с установеното по ССчЕ след допускане на изменение на петитума по
реда на чл.214 от ГПК в последно съдебно заседание пред районния съд/ и
правилно първоинстанционния съд е уважил същия.
С оглед дължимостта на сумата по главния иск, обстоятелството, че липсва
плащане от работодателя след тримесечното отчитане и плащане в целия процесен
период, както и обстоятелството, че липсват конкретни възражения във въззивната
жалба срещу решението по иска за присъждане на обезщетение за забавено
изпълнение на главницата по иска с
правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр.
чл. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, въззивната инстанция не следва да извършва служебна проверка на
правилността, доколкото липсва и нарушение на императивна правна норма.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
на първоинстанционния съд по отношение на исковете с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД, решението на СРС в същите като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски
С
оглед изхода на делото, изрично направеното искане от въззивника още във
въззивната жалба и поддържано в хода на устните състезания, на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да му се присъдят
разноски съобразно основателната част от жалбата, а именно: от общо направени
177,49 лв., от които 77,49 лв. - държавна такса по въззивната жалба и 100,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции на основание чл.78 ал.8 ГПК, следва да се присъдят 94,40
лв.
Решението
на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта, с което ответникът
е осъден да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК държавни такси и разноски
към бюджета на съда относно исковете, които се отхвърлят, а именно - за държавна такса над сумата от 97,61 лв. и
за възнаграждение за вещо лице над сумата от 125,00 лв., както и в частта, с
което е осъден да заплати на ищеца разноски по делото за разликата над 168,52
лв. до присъдения размер от 360,00 лв.
С
молба от 13.02.2023г. въззиваемана страна е поискала присъждане на разноски
пред въззивната инстанция - за платено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
17.11.2022г. в размер на 300,00 лв. и от които с оглед изхода на въззивното
производство следва да се присъдят 140,00 лв.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20276859/15.12.2020г.
по гр.д. № 3593/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 53 състав, в частта, с което ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес:гр.
София,бул. *********№ 1 е осъдена да заплати:
-на Д.С.К. с ЕГН: ***********
и с адрес: *** *************и съдебен адрес:***, офси 204 – адв. А., както следва:
- на
основание чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР
във връзка с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.178
ал.1, т.3 ЗМВР сумата 1815,30 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода от 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 23.01.2020г. до окончателното й изплащане;
-на
основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 245,53 лв. – обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода 01.01.2017г. – 22.01.2020г.;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в
първоинстанционното производство за разликата над 168,52 лв. до пълния присъден размер от 360,00 лв.;
както и в частта,
с което на основание чл.78 ал.6 от ГПК ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ КЪМ МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес:гр. София,бул. *********№ 1 е осъдена да заплати
в полза на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД държавни такси за първоинстанционното производство за разликата
над 97,61 лв. до пълния присъден размер
от 158,20 лв. и за разноски за възнаграждение за вещо лице за разликата над 125,00 лв. до пълния присъден размер от
250,00 лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.К. с ЕГН: *********** и с адрес: *** ************ и съдебен адрес:***,
офси 204 – адв. А. срещу ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес:гр. София,бул. *********№ 1, искове, както следва:
- с правно
основание чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР
във връзка с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.178
ал.1, т.3 ЗМВР сумата 1815,30 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода от 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 23.01.2020г. до окончателното й изплащане;
-с правно основание
чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 2454,53 лв. – обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода 01.01.2017г. – 22.01.2020г.;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20276859/15.12.2020г. по гр.д. № 3593/2020г. на Софийски районен
съд, ГО, 53 състав, в частта, с което ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес:гр. София,бул. *********№ 1 е осъдена да заплати:
-на Д.С.К. с ЕГН: ***********
и с адрес: *** ***************** и съдебен адрес:***, офис 204 – адв. А., както следва:
-на основание чл.178
ал.1 т.3 вр. чл. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР
/ред. до изм. с ДВ бр.60/20 г./ сумата от 1602,56 лв. – възнаграждение за положен
извънреден труд изразяващ се в 30 минутин инструктаж преди всяко дежурство за
периода 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главицата считано от 23.01.2020г. до окончателното й изплащане;
-на
основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 211,41 лв. – обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода 01.01.2017г. – 22.01.2020г.;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК
разноски в първоинстанционното производство за сумата от 168,52 лв.;
-в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата от 125,00 лв.
ОСЪЖДА Д.С.К. с ЕГН: *********** и с адрес: *** ******** и съдебен адрес:***, офис 204 – адв. А. да заплати на ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес:гр. София,бул. *********№ 1 на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 94,40
лв. /деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ КЪМ
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес:гр.
София,бул. *********№ ** да заплати на Д.С.К. с ЕГН: *********** и с адрес: *** **************** и съдебен адрес:***,
офис 204 – адв. А. на основание чл.78
ал.3 от ГПК разноски за въззивното производство в размер на 140,00 лв. /сто и четиридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.