№ 1009
гр. Сливен, 07.08.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230102918 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Молителят – В. Д. С., със съгласието на майка си Г. С. С. и Н. Д. С.,
представляван от своята майка и законен представител Г. С. С., редовно призовани, се
явяват лично и с адв. А. С. от АК – Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от
днес.
Ответникът – Д. Н. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т.
Д. от АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от днес.
В залата присъства Д.Т.С.И. - главен социален работник в отдел „Закрила на
детето“ /ДСП – Сливен/, упълномощена със Заповед от 02.08.2023 г.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. С.: Поддържам исковата молба. Децата се явяват за изслушване. Освен
писмените доказателства, които сме приложили към молбата, няма да сочим други
доказателства.
АДВ. Д.: От името на моя доверител заявявам, че не отричаме случилото се
написано в исковата молба с тази разлика, че има доста неща, които не са се случили,
като това да се души детето. Имало е само конфликт между тях, шамари и дотолкова,
1
но такова насилие каквото е описано не се е случило. Доверителят ми не отрича факта,
че е имало спречкване, детето се е опитало да се намеси между бащата и бабата, за да
няма конфликти и е пострадало от ситуацията, която се е създала.
Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД по делото, както
следва:
Производството е образувано по молба на В. Д. С., със съгласието на своята
майка Г. С. С. и Н. Д. С., представляван от своята майка и законен представител Г. С.
С., като молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че на
20.07.2023 г. спрямо тях е осъществен акт на домашно насилие, като издаде Заповед за
защита, с която да се наложи забрА. на ответника да ги доближава на разстояние по-
малко от 50 метра, да доближава жилището, в което живеят на адрес гр.
................................, както и местата за социален контакт и отдих за срок от 18 месеца.
В молбата молителите твърдят, че ответникът Д. Н. С. е техен баща. Родителите
им били разведени и те живеели при майка си Г. С..
Твърдят, че от развода на родителите им имали проблеми с баща си, който ги
тормозел с обиди, понякога и заплахи по телефона, поради което от около пет месеца
В. посещавала и психолог.
На 20.07.2023 г., баща им ги поканил да отидат на тържество – курбан по личен
повод, който той правел за здраве. Те отишли около 15 часа.
По време на гостуването баща им бил пиян, бил употребил много алкохол.
Сочат, че баща им имал проблеми с алкохола и когато пиел, ставал агресивен. Първо се
скарал на баба им, с приятелката си и стА.л раздразнителен. В. му казала да не се кара
с баба им, а той й казал да не се намесва, за да не започнел и нея.
В един момент тръгнал агресивно и заплашително към хола, в който били те и
братовчедка им ВилиА., на 12 години. Влязъл в хола със свити юмруци, гледал
заплашително братовчедка им, викал й, че майка й била виновна за всичко и че вече не
бил неин вуйчо. В. му казала да престане, че няма смисъл да бъде агресивен, а той се
обърнал към нея и я ударил. Тя паднала до вратата на хола, а баща й продължил да я
удря с ръце – с шамари и с юмруци. След като се изправила, той я ударил с глава в
лицето, като удара бил в горната част на носа и между веждите. След удара с глава,
баща й я натиснал в стената в ъгъла на хола и започнал да я души.
Н. видял първоначалните удари, но баба му ги отвела него и братовчедка му
навън на терасата, за да не ударел и тях. Още в хола баба му му казала да се обади на
майка си. Той първо писал на майка си, че баща му пребива кака му, да дойде. След
това баба му му казала да й звънне и когато той звъннал, баба му й казала „идвай
бързо“.
2
Баба й в някакъв момент успяла да дръпне В. от ръцете на баща й, който я душал
и я изкарала навън пред блока. Баща им дошъл при тях и казал на Н. да се обади на
майка си да дойде да вземе В., а на него му предложил да ходят двамата и братовчедка
им на басейн. После му казал, че той не бил виновен за нищо, защото сестра му се
правела на интересна на много голяма и му казал „тя си заслужи боя“.
Майка им веднага след обаждането на Н. извикала полиция на адреса на баща
им. След майка им и полицаите дошли, разговаряли с тях и съставили протокол за
предупреждение на баща им.
Твърдят, че се страхуват за живота и здравето си, както и че баща им отново
може да нанесе побой над всеки от тях, а може и да ги удуши. Живеели в постоянно
психическо напрежение, в постоянен страх за живота и здравето си.
Представят Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която декларират, че на
посочената дата е извършен спрямо тях акт на домашно насилие от ответника, Съдебно
медицинско удостоверение, Лист за преглед на пациент и Амбулаторен лист.
Издадена е заповед за незабавна защита на 21.07.2023 г.
В законоустановения срок отговор от ответника не е постъпил и не е изразено
становище.
Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като в тежест на
молителите е да докажат, че на посочената дата спрямо тях от ответника е осъществен
акт на домашно насилие, подробно описан в молбата.
Във връзка с представените писмени доказателства и Декларацията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, съдът намира, че не са налице факти и обстоятелства, които подлежат на
доказване.
АДВ. С.: Нямам възражения по направения доклад.
АДВ. Д.: Нямам възражения по направения доклад.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложената към
молбата Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, Съдебно-медицинско удостоверение №
265 от 21.07.2023 г., Амбулаторен лист от 21.07.2013 г. издаден от д-р Емил Кирилов и
Лист за преглед на пациент от 20.07.2023 г. издаден от д-р Н.й Илиев.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на молителите в присъствието на социален
работник Дияна Танева Стойнова - Иванова.
3
Съдът отстрани от залата детето Н. Д. С. и майката Г. С. С..
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на детето В. Д. С..
В. С., ИЗСЛУША. КАЗА: Казвам се В. Д. С., на 16 години съм. Баща ми беше
пиян. Реши да ходим на басейн. Тръгнахме, но беше затворено и се върнахме. Има
маси пред блока и беше седнал отпред. Той беше остА.л пред блока, после се качи,
понеже беше ядосан, че баба е затворила комарника много силно, т.е. демонстративно
все едно било и пред хората го излагала и започна да се заяжда с нея със заплахи,
блъскаше столове и понеже друг път не ми е посягал, реших да защитя баба, понеже на
нея й е посягал. Той продължи като се разхождаше из апартамента, викаше и блъскаше.
След това каза „тръгваме си, много съм ядосан, да не направя нещо“. Баба каза „какво
толкова съм ти направила, затворих просто един комарник“ и той тръгна пак към нея и
пак викаше и аз го дръпнах и му казах да престане. Той пак продължи и тръгна към
хола където бяха Н. и бротовчедка ми, със свити юмруци и ядосан поглед и казваше на
братовчедка ми, че майка й е виновна, защото преди това се били скарали с майка й.
Каза да не се намесвам, защото да не започне и мен. Пак излезе от хола и пред вратата
пак ми каза да не се намесвам и аз казах какво толкова ще стане, ако ме удари, в
смисъл, че нищо няма да постигне с това. Тогава той ме удари, аз паднах и след това
продължи. С шамар ме удари, явно е бил силен и ме зашемети. Паднах на земята и пак
ме удари. Аз понеже бях зашеметена и не можех да се защитя, той продължи да ме
удря с шамари и юмруци главно по главата, по тялото не ме е удрял. Изправих се, той
ме бутна към ъгъла на стаята, продължи да ме удря в лицето и главата с юмруци и
шамари, където му падне общо взето, след това тръгна да ме души и повтаряше как
щял да ме убие и някакви такива и ако не беше баба, щеше да ме удуши. Тя беше
отишла да прибере децата на терасата, за да не гледат и да не им посегне и дойде да го
дърпа да престане. Бях на земята когато тя изведе децата извън стаята. На терасата се
излиза от стаята. Тя ме изкара отвън, той излезе и беше застА.л пак пред мен и
продължаваше да ме обижда. След това се качи горе. След това майка ми дойде понеже
я бяха извикали, после дойде и полиция.
Съдът въведе в залата детето Н. Д. С. и майката Г. С. С..
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на детето Н. Д. С..
Н. С., ИЗСЛУШАН КАЗА: Казвам се Н. Д. С., тази година ще стА. на 12
години. Добре съм в училище, отличен ми е успеха. Преди побоя разбрах, че беше се
ядосал от нещо, викаше, но не разбрах защо, започна столове да бута, такива неща, на
никой не беше посягал до момента, докато аз, братовчедка ми и сестра ми бяхме в
нейната стая, на братовчедка ми. Отидохме в хола аз и В., а кака отиде да го успокоява,
защото всеки път като е правил такива спорове, е успявала да го успокои, не е посягал
4
на нея. На мен не ми е посягал. Започна да вика и дойде към нас готов като че ли да
бие В. и кака понеже я беше страх, защото В. е много една такава малка, на моите
години е, но е дребничка, тя каза на баща ми, че няма смисъл да проявява такава
агресия и няма смисъл да удря някой. Каза нещо, но не чух точно какво, защото ме
беше страх, бях в шок, не знаех на кого може да посегне. Тогава той удари кака с
шамар, после я беше бутнал май и тя беше паднала на земята и продължаваше, но аз
бях отворил телефона да пиша на майка да дойде. Баба беше дошла и каза да звънна на
майка, защото не знаеше, че съм й писал. Аз й звъннах и дадох телефона на баба и тя
каза „бързо, бързо“. Като писах бяхме в стаята. Много малка част видях и като каза
„бързо“ на майка, тя ни изведе с В. на терасата и от там нататък нищо не видях. Не
разбрах как излязоха, но той дойде към терасата и каза да звънна на майка да ме взима.
После звъннах на майка, но не помня точно какво й казах, но нещо тихо просто,
обясних й, че е пребил кака и после той дойде и аз затворих телефона. Директно
затворих, беше ме страх и скрих телефона под крака ми. Той дойде, седна до мен и
започна да ми говори, че тя се направила на много умна, че заслужавала боя, че тя е
виновна все едно. Погледна към прозореца и видя колата на мама и каза „ето майка ти“
и като тръгнах да излизам от стаята, той ме спря и ме пита, защото по-рано него ден
щеше да ни заведе на басейн, ме пита дали ще ходим на басейн, все едно нищо не е
стА.ло. Аз казах, че не знам. Беше пиян. Отиде при неговата приятелка, защото тя беше
в другата стая и доколкото чух каза „дай ми една цигара“. Тя беше в една стая и най-
нормално си пушеше, все едно нищо не се случваше.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за други доказателства.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. С.: Считам, че по делото се установи безспорно, че фактическата
обстановка описА. в молбата за издаване на заповед за защита се е осъществила по
описания в молбата и декларацията начин. Ответникът е нанесъл побой над своята
дъщеря, като жестоко я е удрял в областта на главата, ударил я с юмруци, с шамари, с
глава и след това я душил продължително, като ако не била намесата на нейната баба и
неговата майка, това му действие би довело неминуемо до отнемане живота на В. С..
Всичко това се е осъществило пред очите и в присъствието на по-малкото дете на
5
ответника Н. С., който е възприел началото на конфликта и докато е пишел съобщение
на майка си за помощ, че баща му пребива кака му, не е видял изцяло развитието на
действията осъществени спрямо неговата сестра, по-точно не е видял самия акт на
душене, но аз ви моля да приемете, че този акт се е осъществил, защото в съдебно-
медицинското удостоверение съдебният лекар е установил белези на душене по
долната част на шията на В.. Прегледа е извършен сутринта след акта на насилие,
който е извършен на 20.07.2023 г. в дома на бащата. Моля да бъде издадена заповед за
защита, с която да задължите ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на двете си деца и Ви моля да забраните същия да приближава
на разстояние по-близо от 50 метра молителите – неговите деца и тяхното жилище на
адрес гр. ................................ и Ви моля за максимално дългия срок, за който закона
допуска издаване на такива ограничения, а именно осемнадесет месеца. Моля да ми
присъдите възнаграждение, което ответникът да ми заплати, тъй като видно от
договора за правна помощ, безплатно представлявам молителите в настоящото
производство, на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. В този смисъл Ви моля да
постановите Вашия съдебен акт.
АДВ. Д.: От името на моят доверител заявявам, че същият не оспорва исковата
молба, с изключение на пресиленото написано в нея за жестокия побой, душене,
събаряне и т.н. Не твърди, че не е нашамарил дъщеря си, но не с такава грубост и сила.
Същият пред мен сподели, че е бил предизвикан, за да се случи всичко това и
съжалява, че детето се е намесило и е пострадало в цялата ситуация. Неговата майка е
употребила алкохол преди това и именно тя е предизвикала тази агресия у него и за
съжаление си го е изкарал на детето. Съжалява за стореното и твърди, че преди това не
е посягал на дъщеря си никога, не й е нА.сял побой и предоставя на съда да вземе
решение за срока на ограничение.
Съдът счете делото за изяснено, ОБЯВИ устните състезания за приключени,
като ще се произнесе с решение днес в 11.30 часа.
На именното повикване в 11.30 часа, се явиха:
Молителите В. Д. С., със съгласието на майка си Г. С. С. и Н. Д. С.,
представляван от своята майка и законен представител Г. С. С., не се явяват.
Представляват се от адв. А. С..
Ответникът Д. Н. С., не се явява и не се представлява.
Съдът ОБЯВИ решението си в съдебно заседание.
6
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.35 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7