№ 196
гр. Свищов, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело №
20254150100567 по описа за 2025 година
Искове по чл.422 ал.1 от ГПК , вр. чл.79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „А“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. **,
представляван от Х.М.М. и П.В., чрез пълномощник юрисконсулт Борис
Тихолов твърди, че на 17.03.2019г. ответницата Р. В. С. сключила Договор за
кредит № 1249615, по електронен път, с „К”ЕАД, по силата който получила
сумата в размер на 800,00 лава, която се съгласила да върне на 13 – месечни
вноски по 77,34 лева, в срок до 30.04.2020 г., съгласно Приложение 1,
съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и
годишен процент на разходите в размер на 50%.
Твърди, че на 17.03.2019 година длъжникът сключил и договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството А, по силата на договора за
предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи
договор с трето за процеса лице – „К“ и да отговаря пред „К“ солидарно с
длъжника за всички задължения на длъжника по договора за кредит с „К“
така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството-
заявител се е задължило да плати всички изискуеми задължения при
1
поискване от „К“.
На 17.03.2019 година дружеството „А“ и „К“ са сключили договор за
поръчителство, по силата на който дружеството „А“ се е задължило спрямо
„К“ за всички задължения на длъжника по договора за кредит. Така „А“ е
изпълнило задълженията си към длъжника Р. В. С. по договора за
предоставяне поръчителство.
Длъжникът Р. В. С. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит, поради което „К“ е поканило А да плати всички изискуеми
задължения на длъжника по договора за кредит на 18.02.2021 г.
На 23.02.2021 г. дружеството „А“ е погасило дължимите от Р. В. С. на
К суми.
На 18.02.2021 г. „А“ е уведомило по електронна поща ответника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встъпването на „А“ в правата на кредитора
„К“.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021
г. „К“ ЕАД и „А“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. ***.
За посочената сума от 750,15 лева /седемстотин и петдесет лева и
петнадесет стотинки/-главница; 664,58 лева /шестстотин шестдесет и четири
лева и петдесет и осем стотинки/- възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство; 177,93 лева /сто седемдесет и седем лева и деветдесет и три
стотинки/ - дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по
Договор за кредит за периода от 17.03.2019 г. до 30.04.2020г.; 460,82 лева
/четиристотин и шестдесет лева и осемдесет и две стотинки/ - дължима
законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 17.03.2019 г. до
26.03.2025 г.; 353,95 лева /триста петдесет и три лева и деветдесет и пет
стотинки/ - дължима законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 17.03.2019 г. до 26.03.2025 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
23.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението , ищецът е подал
заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 303/2025г. на СвРС е издадена Заповед
за изпълнение № 187/24.04.2025г. Длъжникът е получил съобщение за
2
издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, поради което
ищецът предявява настоящия установителен иск. Моли съда да постанови
решение с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по
отношение на ответника Р. В. С., че същия дължи на А сума в общ размер на
2407,43 лева. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. В
хода по същество ищецът не се явява и не взема становище. В писмен молба
ищецът поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени. На
основание чл.238 ал.1 от ГПК прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
ответницата Р. В. С. не е подала писмен отговор, не се явява в съдебно
заседание, не се представлява и не е правила искане за разглеждане на делото
в нейно отсъствие.
Съдът като прецени, че са налице предпоставките на чл.239 от ГПК,
намери че са налице основания за постановяването му. На страните са указани
последиците от неспазване на сроковете по размяна на книжата. Исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представени доказателства.
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №
187/24.04.2025г. по ч.гр.д. 303/2025г. на СвРС - Р. В. С. с ЕГН **********
следва да заплати на кредитора „А“ ЕООД, ЕИК *, сумата 750,15 лева
/седемстотин и петдесет лева и петнадесет стотинки/-главница; 664,58 лева
/шестстотин шестдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/-
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 177,93 лева
/сто седемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ - дължима
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за
периода от 17.03.2019 г. до 30.04.2020г.; 460,82 лева /четиристотин и
шестдесет лева и осемдесет и две стотинки/ - дължима законна лихва за забава
по Договора за кредит за периода от 17.03.2019 г. до 26.03.2025 г.; 353,95 лева
/триста петдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ - дължима законна
лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от
17.03.2019 г. до 26.03.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от
3
датата на подаване на заявлението в съда - 23.04.2025г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата 98,15 лева /деветдесет и осем лева
и петнадесет стотинки/- разноски по делото, от които 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 48,15 лева за ДТ. В едномесечен срок от
получаване на съобщението, длъжника е подал възражения, поради което след
дадени указания ищецът е подал настоящият установителен иск.
Приложени са по делото Договор за потребителски кредит № 1249615 от
17.03.2019г., сключен между „К“ ЕАД и ответницата, ведно с Приложение №1
към договора, Общи условия за предоставяне кредити, Договор за
предоставяне на поръчителство от 17.03.2019г., сключен между „А“ ЕООД и Р.
В. С., Приложение № към договор за предоставяне на поръчителство, Договор
за поръчителство то 17.03.2019г., сключен между „К“ ЕАД и „А“ ЕООД,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.03.2021г., сключен между „К“ ЕАД, „А“ ЕООД и „А“, ведно с
извадка от Приложение № 1 към същия, уведомление за цесия, справка
извлечение от системата на „К“ ЕАД, разписка за извършено плащане №
2000000174941191/17.03.2019 г..
Установява се от същите, че ответницата Р. В. С. е сключила с
дружеството „К“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 1249615 от
17.03.2019г., при следните параметри: сума на кредита: 800,00 лв., която
следвало да върне на 13 – месечни вноски по 77,34 лева, в срок до 30.04.2020
г., съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към
Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
41,24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. На 17.03.2019
година, ответницата сключила и друг договор, а именно договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „А“, по силата на който
дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „К“ и
да отговаря пред „К“ солидарно с длъжника за всички задължения на
длъжника по договора за кредит с „К“ така, както те са установени в Договора
за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството-заявител се е задължило да плати
всички изискуеми задължения при поискване от „К“. Видно от писмените
доказателства на същата дата -17.03.2019 година дружеството „А“ и „К“ са
сключили договор за поръчителство, по силата на който дружеството „А“ се е
4
задължило спрямо „К“ за всички задължения на длъжника по договора за
кредит. Ответницата не е заплатила дължимите суми, поради което
дружеството „А“ е изпълнило задълженията си към длъжника Р. В. С. по
договора за предоставяне поръчителство и платило всички изискуеми
задължения. Видно от представяния договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021г. и приложенията към него „К“ ЕАД и „А“ ЕООД като
цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „А“ ЕООД. С гореизложеното обосновава
и активната си материалноправна легитимация да претендира процесните
вземания. С уведомление за цесия ищецът е уведомил ответницата за
извършената цесия. Към настоящия момент целия погасителен план по
договора е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си размер.
По делото няма представени доказателства за извършени плащания от
страна на ответника.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което следва да се уважат в претендирания
размер.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се
произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да
разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и
в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство в размер на 98,15 лева /деветдесет и осем лева и петнадесет
стотинки/, от които 48,15 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсулстско възнаграждение. Ответникът следва да заплати и сторените
в исковото производство разноски за ДТ в размер на 50,00 лева и 100,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното на основание чл.239 ал.1 от ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 23.04.2025г. (датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) и към
настоящия момент в полза на „А“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. ****, представляван от Х.М.М. и П.В., съществува вземане
против Р. В. С. с ЕГН ********** от гр. *****, за сумата 750,15 лева
/седемстотин и петдесет лева и петнадесет стотинки/-главница; 664,58 лева
/шестстотин шестдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/-
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 177,93 лева
/сто седемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ - дължима
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за
периода от 17.03.2019 г. до 30.04.2020г.; 460,82 лева /четиристотин и
шестдесет лева и осемдесет и две стотинки/ - дължима законна лихва за забава
по Договора за кредит за периода от 17.03.2019 г. до 26.03.2025 г.; 353,95 лева
/триста петдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ - дължима законна
лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от
17.03.2019 г. до 26.03.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 23.04.2025г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.303/2025г. на СвРС е
издадена Заповед за изпълнение № 187/24.04.2025г.
ОСЪЖДА Р. В. С. с ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на „А“
ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. ****, телефон: -,
представляван от Х.М.М. и П.В. сумата 98,15 лева /деветдесет и осем лева и
петнадесет стотинки/, представляваща разноски по заповедното производство
и 150,00 лева/сто и петдесет лева/-разноски по исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание чл.240 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
страна, против която е неприсъственото решение може да иска отмяната му от
Великотърновски окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7