РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Благоевград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Г.
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело №
20251210200500 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Кристиан Цветков“ ЕООД с ЕИК ********* с
адрес гр. ****, представлявано от управителя **** против Наказателно постановление №
11/19.03.2025г, издадено от директора на РЗИ - Благоевград, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл.218, ал.2 Закона за здравето е наложено имуществена санкция
в размер на 3000лв. за нарушение на чл.56, ал.1 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните
правила. Навежда се, че актът и наказателното постановление не съответстват на
предвидените към съдържанието им изисквания. В тази връзка се твърди, че описанието на
нарушението е направено бланкетно, като не са посочени обстоятелствата около
извършването му. Липсвала и конкретизация на тютюневите изделия, използвани от
клиентите на търговския обект.
Твърди се, че помещението, в което е установено санкционираното нарушение е
тераса към ресторант, оградена със стъклени прозорци и врати, които през летния сезон са
изцяло и напълно отворени и не представлява закрито обществено място по смисъла на
закона.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. А., която
поддържа депозираната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Митева, която моли да бъде
потвърдено атакуваното НП. Счита, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
съответства на фактическото положение, като доказателствата по делото установявали по
несъмнен начин извършването на нарушението, за което е отговорно санкционираното
юридическо лице. Подчертава, че обектът, в който е констатираното тютюнопушеното
представлява закрито обществено място. Излага съображения, че нарушението не може да
бъде прието като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Сочи, че при съставянето на акта и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, предпоставящи
отмяна на санкционния акт. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 27.01.2025 г. в 09.55ч. свидетелите Б. И., М. Д. – служители на РЗИ- Благоевград
и Д. Б. – служител на 02 РУ - Благоевград извършили проверка на ресторант „Бар 7“,
находящ се в гр. ****, стопанисван от „Кристиан Цветков“ ЕООД
Проверяващите установили, че стопанисваният от дружеството-жалбоподател
ресторант се състои от две помещения- една основна зала и странично помещение –тераса.
Страничното помещение /тераса/ било разделено от основното, като една от стените била
тухлена, а останалите - представлявали отваряеми стъклени прозорци и врати, като към
момента на проверката всички врати и прозорци били плътно затворени.
Проверяващите констатирали, че към момента на проверката страничното
помещение било силно задимено, като се усещала миризма на цигарен дим. На седем от
масите били поставени пепелници, които били пълни с угарки /фасове/ от тютюневи
изделия, а на три от масите клиенти на търговския обект пушели никотинови изделия
/цигари/ като се образувал тютюнев /цигарен/ дим.
Направените при проверката констатации били обективирани в Констативен
протокол от извършена проверка на обект с обществено предназначение за спазване на
изискванията на ч.54 и 56 на ЗЗдр.
Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката И. приела, че
дружеството е извършило нарушение на чл.56, ал.1 ЗЗ.
На 28.01.2025 г свидетелката И. в присъствието на свидетелите М. Д. и В. Георгиеа
и управителя на дружеството съставила срещу последното АУАН № 7/28.01.2025г. Актът е
връчен на управителя на дружеството, който го подписал като посочил, че залата за пушачи
е отделена от основната част и с отваряеми страни, като по време на проверката - 09.45 ч. не
е отворена.
Въз основа на съставения АУАН, на 19.03.2025 г директорът на РЗИ- Благоевград
издал обжалваното НП, което е връчено на управителя на санкционираното дружество на
26.03.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда Б. И., М. Д., В. Г., Д. Б., **** и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Схема № 15-877460/29.05.2025 г.,
Скица на сграда № 15- 877267/29.05.2025 г., Схема № 15-877266/29.05.2025 г., пълномощно,
договор за наем на недвижим имот от 01.10.2023 г., пълномощно, Писмо от 02 РУ при ОД на
МВР Благоевград с изх. №УРИ 7352 р-1103/24.01.2025 г., Писмо с изх. №05-8-1/24.01.2025 г.
на директора на РЗИ - Благоевград за определяне на служители за участие в СПО и
съвместни проверки на 27.01.2025 г.; Констативен протокол от 27.01.2025 г., фискален бон,
Покана до управителя на „КРИСТИАН ЦВЕТКОВ“ ЕООД от 27.01.2025 г. за явяване в РЗИ -
Благоевград за съставяне на АУАН, Акт за установяване на административно нарушение от
юридическо лице №7/28.01.2025 г., известие за доставяне.
При изграждането на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на
свидетелите Б. И., М. Д., В. Г. и Д. Б., като съобрази незаинтересоваността им от изхода на
делото, хронологичната издържаност и непротиворечивостта на показанията им.
Показанията на тези свидетели притежават висока доказателствена стойност,
основана на пресъздаването на пряко възприети от тях обстоятелства.
Свидетелите И., Д. и Б. последователно описват местоположението и
характеристиките на стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, както и
направените по време на проверката констатации. От показанията им се установят всички
съществени елементи от фактическия състав на санкционираното нарушение- дата, мястото
2
на извършване на нарушението, описание на обекта, в тази част и че допълнителното
помещение било с плътно затворени врати и прозорци и извършването на тютюнопушене в
него.
При анализа на показанията на свидетелите **** – клиенти на търговския обект към
времето на извършената проверка, съдът отчете наличието на противоречия, както между
показанията на двете свидетелки, така и с тези на проверяващите служители на държавните
органи.
Ето защо съдът кредитира частично показанията на ****. Районният съд се довери
на показанията на двете свидетелки в частта им, че били в стопанисвания от дружеството
обект към времето на извършената проверка и възприели пряко действията на
проверяващите
Съставът на районния съд не кредитира показанията на Смиленова, че в
допълнителното помещение към ресторанта не е видяла някой от клиентите на заведението
да пуши тютюневи цигари, с оглед оборването на тази част от показанията й от показанията
на проверяващите и свидетелката ****, която сочи, че две жени и един мъж пушели
обикновени цигари .
Не следва да се приемат за достоверни и показанията на ****, че към момента на
проверката в допълнителното помещение, където е констатирано нарушението имало
отворени прозорци. В тази част показанията на **** са опровергани от констативния
протокол, показанията на проверяващите и тези на свидетелката Смиленова.
Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и
въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показания на свидетелите И., Д. и Б. и писмените документи се установят и
обстоятелства около извършената проверка, направените при нея констатации, а от тези на Г.
и за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната им и териториална компетентност с оглед разпоредбата на чл. 231, ал. 2
Закона за здравето, съгласно която нарушенията по чл. 218, ал. 1 - 6 се установяват с актове,
съставени от държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции и/или от
държавни здравни инспектори от Министерството на здравеопазването, а наказателните
постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция.
Двата акта са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване
на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по съставянето и връчването.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на предвидените
с чл.42 и съответно чл.57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание. Фактическите
обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му са отразени
ясно и пълно в акта и наказателното постановление, по начин, който да гарантира
упражняване правото на адекватна на административното обвинение право на защита.
3
Подробно е описано проверяваното помещение, както и обстоятелство, че в същото към дата
на проверка се извършвало тютюнопушене.
Дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация съответства
на направеното словесно описание на нарушението, като наказанието е наложено въз основа
на приложимата в конкретния случай правна норма.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за материалноправно законосъобразно.
С разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗЗ законодателят е въвел абсолютна забрана за
тютюнопушене в закрити обществени места, чието съблюдаване е безусловно и не зависи от
броя на пушилите лица, тяхната самоличност.
Задължителността на забраната по чл. 56, ал. 1 ЗЗдр и отговорността по чл. 218, ал.
3 ЗЗдр за неспазването й не зависи от това дали представител на наказаното дружество е
възприело действията на пушилите в проверяваното помещение, стопанисвано от
дружеството нито дали е позволил тютюнопушене в това помещение. Отговорността му
като юридическо лице е обективна и е основана на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗЗдр, която
съгласно чл. 83, ал. 1 ЗАНН, е за неизпълнение на задължение, визирано в императивната
разпоредба на чл. 56, ал. 1 ЗЗдр.
Съгласно § 1, т. 11,б. „о“ от ДР на ЗЗдр спазването на нормативните установените с
нормативен акт забрани и ограничения за тютюнопушенето е дейност със значение за
здравето на човека. Изпълнението на всички тези държавни здравни изисквания се дължи по
силата на закона от всички юридически лица, чиито обекти са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване с въздействие на рискови за здравето фактори,
поради което всяка неосъществена дейност със значение за здравето на човека ангажира
административнонаказателна отговорност на основание чл. 83, ал.1 ЗАНН, независимо от
причините на които се дължи.
В случая, нарушението се състои в констатираното от контролните органи
неспазване на забраната за тютюнопушене по чл. 56, ал. 1 ЗЗдр на описаните в НП време и
място в закрито обществено място, стопанисвано от дружеството-жалбоподател.
В приложимия материален закона няма дефиниция на понятието "тютюнопушене".
Съгласно § 1, т. 4 ДР Закона на тютюна и тютюневите изделия "тютюневи изделия" са
всички продукти за пушене, дъвчене, смъркане и орална употреба, доколкото те са дори
частично произведени от тютюн с изброяване от б. "а" до б. "з". Ето защо без значение е
какъв продукт се пуши от обхвата на тютюневите изделия, за да е налице неизпълнение на
забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. В тази връзка следва да се
отбележи, че правилно в АУАН и в НП е посочено "пушели тютюневи изделия".
Поредността на съставите по чл. 218, ал. 1, 2 и 3 ЗЗдр в редакцията им към датата на
издаване на НП, разделната им регламентация и ясното им нормативно разграничаване
показват, че може да се наложи глоба на всяко пушило физическо лице и/или имуществена
санкция на едноличния търговец или юридическо лице, в чийто обект се е извършвало
тютюнопушене.
Действително юридическото лице със свои лични действия не би могло пряко да
наруши забраната, но отговорността на юридическите лица/едноличните търговци е
следствие от тяхно бездействие, т.е. позволяване, съгласяване, непротивопоставяне на
клиентите, които пушат в търговския обект, като в настоящия случай чрез поставянето на
пепелници са били създадени и съответните условия за тютюнопушене. /Възможността
юридическо лице да бъде субект на нарушението по чл.56, ал.1 се установява още по-ясно с
направени промени в чл.218, ал.1, 2 и 3 ЗЗ , обнародвани с ДВ бр.58/23.07.2019г., съгласно
които е предвидена имуществена санкция за юридическо лице, което допусне в управляван
4
от него обект извършването на нарушение на чл.56 ЗЗ/.
С разпоредбата на чл. 56, ал.1 ЗЗ е въведена забрана за тютюнопушене в закрити
обществени места, като същата, както беше посочено може да бъде нарушена само чрез
действия на физически лица, които пушат в закрито обществено място по смисъла на § 1а
от ДР на ЗЗ.
Доказателствената съвкупност по делото установява по несъмнен начин, че
дружеството жалбоподател е нарушило регламентираната с чл.56, ал.1 ЗЗ забрана, като е
допуснало да се пушат тютюневи изделия в стопанисвано от него ресторант "Бар 7", което
представлява закрито обществено място съгласно легалната дефиниция на §1а, б. „в“от ДР
на ЗЗ, според която "обществени места" по смисъла на чл. 54а, 56 и чл. 56а, ал. 2 и 3 са
всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване,
без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и: търговските обекти по
смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената
стойност;
По делото е установено по категоричен начин, че на 27.01.2025 г. в 09.55ч. в
заведение, стопанисвано от дружеството-жалбоподател посочената забрана е била
нарушена, като клиенти на заведението са пушели тютюневи изделия - цигари в закрита
търговска част на заведението, поради което жалбоподателят в качеството му на юридическо
лице, стопанисващо заведението, в което се е пушело, следва да понесе предвидената в чл.
218, ал.2 от Закона за здравето отговорност.
Съдът намира за несъмнено доказано и че помещението, в което е извършена
проверката от служителите на РЗИ- Благоевград и което представлява част от стопанисвания
от „Кристиан Цветков“ ЕООД търговски обект представлява закрито обществено място. От
показанията на проверяващите, свидетелката Смиленова и отразените в съставения в деня
на проверката Констативен протокол обстоятелства, се установява, че процесното
помещение е било затворено, било оградено от всички страни, като вратите и прозорците
били плътно затворени.
Доказателствата по делото установяват също, че помещението било със стабилна
конструкция, като покривът му бил плътно прикрепен към страните на затворения обект и
нямало отворени врати и прозорци.
При така констатираното устройство на помещението следва да се приеме, че
същото по конструктивните си особености представлява закрито помещение, в което
липсвала естествена въздушна вентилация, като този извод намира подкрепа и в показанията
на проверяващите, установяващи, че към момента на проверката помещението било
задимено и се усещала специфичната миризма на тютюнев дим.
Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено, че дружеството -
жалбоподател е извършило от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
административно –наказателната му отговорност.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна, то субективната
съставомерност на нарушението не следва да се бъде обсъждана.
За извършено нарушение на забраната на чл.56 ЗЗ санкционната разпоредба на
чл.218, ал.2 ЗЗ предвижда за юридическо лице имуществена санкция от 3000 до 5000 лв.
Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в минимално установения от закона размер от 3000
лв, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии, като същата
съответства на характера на извършеното нарушение и би постигнала, визираните в ЗАНН
цели.
В случая размерът на наложената имуществена санкция е определен в предвидения
от закона минимум, поради което въпроса за неговото намаляване не следва да бъде
обсъждан. Така наложената имуществената санкция според настоящия съдебен състав се
явява справедливо наказание за извършеното нарушение и ще постигне необходимия
5
превантивен и предупредителен ефект към спазване на установения правов ред в страната.
Въззивната инстанция приема, че в случая не са налице основанията на чл. 28 ЗАНН
и определяне на нарушението като маловажен случай. Съгласно разпоредбата на §1, т.4 ДР
на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице
или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
Преценката за "маловажност" следва да се прави по законосъобразност от
административнонаказавщия орган и на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и размера на вредните последици,
степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и др., отчитайки
същността и целите на административно-наказателната отговорност, като тази преценка по
чл. 28 ЗАНН подлежи на съдебен контрол - ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС.
В случая правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
доколкото санцкционираното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид,
като обект на защита от Закона за здравето са важни обществени отношения, свързани с
опазване здравето на българските граждани. Обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път от дружеството жалбоподател също не обуславя прилагането на чл.28 ЗАНН,
доколкото същото е отчетено при индивидуализиране на наказанието.
С оглед изложеното и след извършената цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното наказателното постановление, съдът намира, че при
законосъобразно проведено административнонаказателно производство, правилно
установена фактическа обстановка, квалифициране на нарушението и при правилно
определена санкция, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. На основание ал.5 размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза
на наказващия орган, съдът намира, че за производството пред Районен съд-Благоевград на
РЗИ- Благоевград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер малко
над минималния такъв, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредба за заплащане на правната
помощ, а именно сумата от 100 /сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11/19.03.2025г, издадено от
директора на РЗИ - Благоевград, с което на „Кристиан Цветков“ ЕООД с ЕИК ********* с
адрес гр. ****, представлявано от управителя **** на основание чл.218, ал.2 Закона за
6
здравето е наложено имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.56, ал.1
от Закона за здравето.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „Кристиан Цветков“ ЕООД с ЕИК
********* с адрес гр. ****, представлявано от управителя **** ДА ЗАПЛАТИ на
Регионална здравна инспекция - Благоевград сума в размер на 100лв /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в производството
пред РС- Благоевград
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7