№ 5352
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110150764 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „Т. С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Т. К. Д., П. К. Д. и
В. К. Д. при условията на разделност при квоти, както следва- 4/6 за Т. Д. и по 1/6 за П. Д. и
В. Д., да заплатят следните суми: 2089,19 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.17г. до 04.2019г. в топлоснабден имот- ап., находящ се в гр. С.,
ж.к., бл., ет., аб. №,, сумата от 342 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 30.11.2020г., сумата от 40,75 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.11.2017г. до 04.2019г. и 8,13 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 30.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба-
31.08.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците Т. К. Д., П. К. Д. и В. К. Д. са
собственици на процесния имот за процесния период и са клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Изложени са съображения, че през процесния
период са консумирали топлинна енергия за процесната стойност, но не са я заплатили.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили идентични отговори на исковата молба от
Т. К. Д., П. К. Д. и В. К. Д., с които се оспорват предявените искове. Правят възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорват да са собственици или носители на вещно право на
имота. Твърдят, че ищецът не претендира суми от ответниците във фактурите, справките,
отчетите и каквито и да е други документи, а сумите се претендирали от друго лице, което
1
ищецът е приел, че е потребител на топлинна енергия. Сочат, че няма основание и за
претендираните суми за лихва и за дялово разпределение. Не оспорват размера на сумите, а
само основанието им и частичното им погасяване по давност. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото са приети като доказателства Договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти от 04.08.1982г., с който
въз основа на решение на Председателя на ИК на РНС от 08.06.1982г. е продаден на К. П. Д.
и Т. К. Д. следния държавен недвижим имот- апартамент №, находящ се в гр. С., ж.к., бл.,
вх., ет.,, застроен на 87,95 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при
граници: изток- улица; запад- градина; север- разделна стена със съседен вход; юг- стълба и
държавен апартамент №, заедно с мазе № 3 на 4,59 кв.м. при граници: изток-мазе № 4; запад
– мазе № 2; север- коридор; юг- разделна стена със съседен вход и 0,811 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо комплексно
2
жилищно строителство по плана на гр. София.
От удостоверение за наследници № 529 от 03.09.1990г. се установява, че К. П. Д. е
починал на 09.08.1998г. и е оставил за свои законни наследници неговата съпруга- Т. К. Д.,
и неговите деца- П. К. Д. и В. К. Д..
В представения списък на собственици към Протокол от 23.08.2012г. за проведено ОС
на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к., бл., вх., се установява, че под № фигурира Т. К. Д.,
посочена за собственик на процесния апартамент №, като срещу имената й е положен
подпис.
Представеният отчет от 01.05.2018г. за отчетен период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. за
процесния апартамент с посочен потребител Т. К. Д. е подписан от потребител.
Представеният отчет от 09.05.2019г. за отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. за
процесния апартамент с посочен потребител Т. К. Д. е подписан от потребител.
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че процесният имот е бил придобит от Т. К. Д. и К. П. Д., както и че след
неговата смърт, притежаваната от него ½ идеална част от апартамента е била наследена от
наследниците му по закон. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН Т. К. Д., П. К. Д. и В. К. Д.
са наследили по 1/6 всеки от процесния апартамент. Така Т. Д. е станала съсобственик на 4/6
идеални части /1/2 +1/6/; а В. и П. Д.и по 1/6.
Поради гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени
разпореждания с правото на собственост върху процесния имот следва да изводът, че страна
по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот и период са ответниците в качеството им на съсобственици на процесния
имот и отговарят за задълженията за заплащане на доставената топлинна енергия до
притежаваните от тях квоти в съсобствеността.
Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите
условия от 2016г. на „Т. С.“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на клиент -
физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по
чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал. 1,
продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на
жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците,
продавачът открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения
дял от удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна
енергия – в случая наследодателят на ответниците- К. П. Д., неговите наследници, явяващи
се съсобственици на процесния топлоснабден имот, могат по постигнато между тях писмено
споразумение да заявят воля кой от тях да стане страна по облигационното правоотношение
с ищеца, като тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и писмено
споразумение между тях. Клаузите на чл. 63 от ОУ са в съответствие и при зачитане на
3
договорната свобода на страните, установено в чл. 9 ЗЗД, като в този смисъл е и
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на ВКС по т.дело № 2/2017г.
Само в хипотезата при която от наследниците на починалия не е изявена изрична воля кой
от тях да е страна по правоотношението, следва да намери приложение общото правило,
установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в частност качество потребител да имат всички наследници
на починалия потребител на топлинна енергия съобразно наследствените им дялове. В този
смисъл и Решение №0 от 24.01.2020г. по в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС.
В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства за
постигнато споразумение между съсобствениците кое лице да е страна по договора за
доставка на топлинна енергия, нито са изложени твърдения такова споразумение да е
депозирано в ищцовото дружество.
С оглед на което съдът приема, че доколкото всички съсобственици не са изразили
воля Т. Д. да отговоря за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред „Т. С.“ ЕАД,
то следва да се приложи разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и всеки от тях да отговаря спрямо
притежаваните от него идеални части в съсобствеността. Евентуални споразумения между
ответниците и обстоятелството кое лице фактически ползва имота са непротивопоставими
на ищцовото дружество, доколкото не е спазена предвидената в чл. 63, ал. 2 ОУ форма. В
този смисъл следва да се посочи и че счетоводното отразяване в ищцовото дружество е
ирелевантно по отношение на възникването на облигационно правоотношение между
страните.
С оглед на което ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на процесния
имот, респ. страни в облигационното правоотношение, съобразно притежаваните от тях
квоти- по 1/6 за П. К. Д. и В. К. Д. и 4/6 за Т. К. Д..
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е спорно между
страните, като с проекта за доклад, обективиран в определението от 17.07.2023г., обявен за
окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.10.2023г., съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че „Т. С.“ ЕАД е доставила в процесния имот и период топлинна енергия
на стойността, посочена в исковата молба.
С оглед на гореизложено по делото е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че за процесния период ответниците са били в облигационни правоотношения за
процесния имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер
от 2089,19 лева.
На следващо място от представените от ищеца договор от 23.08.2012г., сключен между
ЕС и „Т. С.“ ЕАД се установява, че е възложено на ищеца изпълнението на услугата дялово
разпределение на количеството топлинна енергия между отделните клиенти в сградата- ЕС.
От представените отчети се установява и че услугата е била извършвана от ищеца. В чл. 36,
ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
4
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.11.2017г. до м.04.2019г.
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 40,75 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното
заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2018г. до 30.11.2020г. върху
главницата от 2089,19 лева е 342 лева, какъвто е и претендираният общ размер на лихвата.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените срещу ответниците искове за
сумата от 8,13 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.12.2017г. до 30.11.2020г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място, относно релевираното от ответниците своевременно възражение за
изтекла погасителна давност съдът намира същото за частично основателно, поради
следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на
5
месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението
на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на исковата
молба /31.08.2021г./ са налице погасени по давност вземания за цена на доставена топлинна
енергия по месечни сметки за процесния период. Вземането за м.04.2018г. е станало
изискуемо на 14.06.2018г. с изтичането на 45-дневния срок, считано от 01.05.2018г. и
тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.06.2021г., след удължаване на
давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на
чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на 21.08.2021г. – преди
датата на исковата молба. Поради което погасени по давност са всички вземания за периода
от 05.2017г. до 04.2018г. включително. Вземането за м.05.2018г. е станало изискуемо на
14.07.2018г. и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.07.2021г., като след
удължаване на давностния срок същият изтича на 21.09.2021г.- след датата на исковата
молба. Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на
обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение на ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия от давността
период от м.05.2017г. до м.04.2018г. стойността на топлинна енергия е в общ размер от
967,89 лева. Следователно за необхванатия от давността период от 05.2018г. до 04.2019г. се
дължи сумата от 1121,30 лева /2089,19- 967,89/.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на исковата молба няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г. до 30.11.2020г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
6
главницата по общата фактура от 31.07.2018г., включваща погасените по давност месеци, се
равнява на 195,38 лева. С оглед на обстоятелството, че всички вземания по общата фактура
№ 96683858/31.07.2018г. са погасени по давност, то погасени са и лихвите в пълния им
размер от 195,38 лева.
Лихвата върху дължимата и непогасена по давност главница се равнява на 146,62 лева
/лихвата върху вземанията, за които е издадена обща фактура № *********/30.06.2019г./
На последно място, към датата на подаване на исковата молба и при съобразяване на
периода на спиране на давността се установява, че вземанията за цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.11.17г. до м.05.2018г. са погасени по давност, доколкото
вземането за м.05.2018г. е било дължимо на 01.06.2018г., като след удължаването с 2 месеца
и 7 дни, давността за него изтича на 08.08.2021г. /преди подаване на исковата молба/.
Вземането за м. 06.2018г. е било дължимо на 01.07.2018г. като след удължаването с 2 месеца
и 7 дни, давността за него изтича на 08.09.2021г. /след подаване на исковата молба/. Общият
размер на погасените по давност вземания видно от експертното заключение на ССчЕ
/Таблица № 3/ е 15,12 лева. Непогасените по давност вземания за м. 06.2018г. до м. 04.2019г.
са в общ размер от 25,63 лева /40,75- 15,12/.
С оглед гореизложеното предявените установителни искове за главница за цена на
доставена топлинна енергия се явяват основателни за сумата от 1121,30 лева за периода от
05.2018г. до 04.2019г., като следва да бъдат отхвърлени за сумата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2089,19 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
включително. От сумата от 1121, 30 лева Т. Д. дължи 4/6, а именно сумата от 747,52 лева; В.
К. Д. и П. К. Д. дължат по 186,89 лева.
Предявените искове за мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018г.
до 30.11.2020г. следва да бъдат уважени до размера от 146,62 лева, а за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 342 лева исковете подлежат на отхвърляне. От сумата
от 146,62 лева Т. Д. дължи 4/6, а именно сумата от 97,74 лева; В. К. Д. и П. К. Д. дължат по
24,44 лева.
Предявените искове за цена на услугата дялово разпределение следва да бъдат уважени
до размера от 25,63 лева и за периода от 06.2018г. до 04.2019г., а за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 40,75 лева и за м.11.2017г. и м.05.2018г. исковете
подлежат на отхвърляне. От сумата от 25,63 лева Т. Д. дължи 4/6, а именно сумата от 17,09
лева; В. К. Д. и П. К. Д. дължат по 4,27 лева.
Предявените искове за сумата от 8,13 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 30.11.2020г. следва
да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 206,80 лева, депозит за ССчЕ в размер на 250 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определени на основание чл. 25,
ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева, тоест общо 556,80 лева. С оглед
7
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 290,41
лева. Ответниците не са сторили разноски в производството. В. К. Д. е бил представляван по
чл. 38 ЗАдв. от адв. И. А. Н., поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв. на
адв. Н. следва да се присъди възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на В. Д. съразмерно отхвърлената част от исковете в размер от
191,36 лева. П. К. Д. е бил представляван по чл. 38 ЗАдв. от адв. С. К. К., поради което на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв. на адв. К. следва да се присъди възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на П. Д. съразмерно
отхвърлената част от исковете в размер от 191,36 лева. Т. К. Д. е била представлявана по чл.
38 ЗАдв. първоначално от адв. М. И. Д., впоследствие е бил представен договор за правна
защита и съдействие, сключен с адв. И. Н. от 04.10.2023г. – л.78 от делото, поради което на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв. на адв. И. Н. следва да се присъди
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Т. К.
Д. съразмерно отхвърлената част от исковете в размер от 191,37 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет.,, ап., П. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет.,, ап., и В. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к., бл., вх., ет., ап.,, да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на управление: гр.
С., ул., №,, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
условията на разделност при квоти, както следва- 4/6 за Т. Д. и по 1/6 за П. Д. и В. Д.,
следните суми: 1121,30 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.18г. до 04.2019г. в топлоснабден имот- ап., находящ се в гр. С., ж.к., бл., ет.,
аб. №,, сумата от 146,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
30.11.2020г., сумата от 25,63 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.06.2018г. до 04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба-31.08.2021г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2089,19 лева и за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г., предявените искове за мораторна лихва върху тази главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 342 лева, предявените искове за цена на
услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 40,75 лева и за периода от 01.11.2017г. до 31.05.2018г., предявените искове за
сумата от 8,13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017г. до 30.11.2020г.
ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет.,, ап., П. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет.,, ап., и В. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к., бл., вх., ет., ап.,, да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на управление: гр.
8
С., ул., №,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 290,41 лева, представляваща сторените
по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на управление: гр. С., ул., №,, да заплати на адв.
И. А. Н., САК с адрес на упражняване на дейността: гр. Б., ул., №, ет., офис,, на основание
чл. 38 ЗАдв. сумата от 191,36 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на В. К. Д..
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на управление: гр. С., ул., №,, да заплати на адв.
С. К. К., САК с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул., №, ет., офис,, на основание
чл. 38 ЗАдв. сумата от 191,36 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на П. К. Д..
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК, с адрес на управление: гр. С., ул., №,, да заплати на адв.
И. А. Н., САК с адрес на упражняване на дейността: гр. Б., ул., №, ет., офис,, на основание
чл. 38 ЗАдв. сумата от 191,37 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Т. К. Д..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9