Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на осми юни, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 838 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
чрез пълномощника си, ю.к., срещу К.Н.К.,
ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Ищецът
твърди, че между третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД и ответника е сключен Договор
за кредит "Бяла карта" № 545723/23.05.2018 год., по силата на който
ответникът е получил револвиращ кредит в размер на 100 лв., които е следвало
погасява, съобразно датите на усвояване на кредитния лимит. В договора са били
разписани размерът на дължимите лихви и условията, при които се дължат
неустойки.
С
подписването на договора, на ответника е била предоставена кредитна карта и
ПИН-код. От предоставеният максимален лимит по кредитната карта ответникът е
усвоил сумата от 100 лв.
В
договора е договорено задължение в случай, че не плати текущото си задължение,
представляващо сбор от сумите на усвоена главница, лихви и такси в 3-дневен
срок от падежа, а именно 2-ро число на месеца, длъжникът да представи в
3-дневен срок обезпечение чрез поръчителство. Това задължение възниква за всеки
отделен случай на забава при плащанията и за неизпълнението му се дължи
неустойка. Едновременно с неустойката, при забава в плащанията е договорено да
се дължи и такса разходи.
В
случая, поради трайна забава и неизпълнение на договорните задължения от страна
на ответника, цялото задължение е обявено за предсрочно изискуемо на 06.09.2018
год.
С
Рамков договор от 11.11.2016 год., за прехвърляне на парични задължения /цесия/
и подписаното към него Приложение № 1/27.03.2019 год., сключен между ищеца и
третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД /цедент, първоначалният кредитор - третото лице
АСЕКС ФАЙНЕНС ООД е прехвърлил вземанията си към ответника на настоящия ищец.
За
това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1659/2019 на ЛРС, като издадената заповез по за изпълнение е връчена на
ответника/длъжник при условията на чл. 47 ГПК, поради което съдът е указал на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
За
това ищецът иска: да бъде
признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу
ответника:
-
100,00 лв. главница,
-
222,50 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на предсрочно задължение,
Ведно
със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК
/07.02.2018 год./ до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират
се и направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът,
чрез назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв.
Е. К., МАК счита исковете за допустими, но неоснователни.
На
първо място въвежда възражение за липса на уведомление по смисъла на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД за извършената цесия, още повече, както заповедта по чл. 410 ГПК,
така и исковата молба са връчени на ответника при условията на чл. 47 ГПК.
На
следващо място твърди, че Договорът за кредит "Бяла карта", сключен
между ответника и третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД е безсрочен и не е обявяван за
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
За
това моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща процесуален представител.
Ответникът К.Н.К., редовно и своевременно призована не се
явява, представлява се от назначеният
при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Е.К., МАК, който
поддържа становището, изразено в писмения отговор, като оспорва исковете по основание, а не по размер и моли да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 1659/2019 г. по описа на Ломския районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 1121/20.09.2019 год., за изпълнение на парично задължение, в
полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника – К.Н.К., за сумата от 372,43 лв., представляваща: 100,00 лв. – главница – задължение по
договор за кредит „Бяла карта“ № 545723/23.05.2018 год., сключен с третото лице
АСЕКС ФАЙНЕНС ООД, ЕИК *********, 10,92
лв. – договорна лихва за периода 07.06.2018 – 06.09.2018 год., 30,00 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, такса разходи за извънсъдебно събиране в размер на 222,50 лв. и 9,01 лв. –
законна лихва за периода 07.09.2018 год. – 30.07.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 13.08.2019 год. /датата на подаване на
заявлението/, до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 225,00
лв., направени по заповедното производство.
Така издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 25.02.2020
год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе следващата се държавна такса.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство на 26.05.2020 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК
е подаден в указания срок.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се установява, че между
ответника и третото лице АСЕКС ФАЙНАНС ООД, ЕИК *********, гр. София, е сключен
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА КАРТА № 545723/23.05.2018 год., по силата на който на
ответника е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 100,00 лв.,
под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез международна кредитна карта
Access Finance/iCard/Visa,
който да бъде погасен съгласно условията за ползване в договора. Валидността на
картата не е ясна. Съгл. чл. 2, ал. 4 от Договора – до края на месеца,
отбелязан върху нея, след което кредитодателят издава нова карта, която се
предава на кредитополучателя след подписването на анекс. Текущото задължение за предходния месец
следвало да се заплаща на всяко 2-ро число на месеца.
Договорен е срок на
кредита – неопределен, а съгл. чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Договора – 43,2%
фиксиран годишен лихвен процент и 45,9% ГПР.
Договорено е всички съобщения до кредитополучателя да се
изпращат на личния му акаунт на интернет страницата на кредитора – www.bialakarta.bg или на посочения в договора адрес за
кореспонденция.
Съгл. чл. 12 от Договора, в случай, че кредитополучателят не
погаси текущото си задължение на падежа е длъжен да предостави на Кредитодателя
обезпечение съгл. чл. 16, както и да заплати 15% от максималния кредитен лимит.
В чл. 16 от Договора е предвидено, че при неплащане на
текущото си задължение на падежа, кредитополучателят е длъжен да предостави на
кредитора в 3-дневен срок от този падеж допълнително обезпечение – поръчителство, като поръчителят да
отговаря едновременно на следните условия: - да е над 21 години, с минимален
осигурителен доход 1500 лв., - да работи от минимум 6 месеца по безсрочен
трудов договор, - да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна
история със статус „Редовен“, - служебна бележка от работодател, - да не е
поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с
кредитодателя. Предвидено е, че това задължение (за предоставяне на
допълнително обезпечение – поръчителство) възниква за всеки отделен случай на
забава за плащане на текущото задължение.
В чл. 20 от Договора е уговорено, че ако кредитополучателят
не предостави допълнителното обезпечение в срок, дължи неустойка, която се начислява към 5-то число на следващия месец в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница.
В чл. 21, ал. 1 от Договора е предвидено, че при забава за
плащане на което и да е задължение по договора над 10 дни, или ако кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения
си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един
месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит,
кредитодателят има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, а съгл. ал. 4 неустойката е 15% от одобрения
кредитен лимит. Според ал. 2 на същата клауза, при забава на плащанията на
текущото задължение или на сумата по чл. 12, кредитополучателят дължи по 2,50
лв./ден такса. Съгл. ал. 5,
кредитополучателят дължи и еднократна такса
в размер на 120 лв. в случай на
настъпване на предсрочна изискуемост на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е усвоил кредитния
лимит, като дължимата сума за главница е в размер на 100,00 лв., а поради трайна
забава на погасителните вноски предсрочна изискуемост е обявена на 06.09.2018 год.).
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 год. и подписаното Приложение № 1/27.03.2019 год., първоначалният кредитор АСЕКС ФАЙНАНС ООД е
прехвърлил вземането си към ответника на ищеца (под № 665), за което длъжникът
е уведомен. Уведомително писмо е приложено и към исковата молба. Цесията е
потвърдена от цедента.
Правни
изводи:
По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели
установяване съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването
му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това
производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане, а в тежест на ответника е и да установи факта на
изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита,
че не дължи претендираната сума.
От представения по делото ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА КАРТА от 31.08.2017
год. /л. 8/ е видно, че "Аксес Файнанс" ООД се е задължило да
предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 600 лева,
който ответникът се задължил да върне, по реда уговорен в чл. 3, ал. 2 и ал. 3
от договора. В договора е уговорена и договорна лихва – 43. 2 % фиксиран
годишен лихвен процент или по 0. 12 % дневен лихвен процент върху усвоения размер на кредита.
Договорът е сключен за срок от шест години. По делото е представен договорът за
кредит и приложенията към него. Ответникът не е оспорил, че е подписал договора
за кредит, а в него е обективирана и разписка за получаването на кредитната
карта. (чл. 2, ал. 3 и 4) с валидност две години.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ се приема,
че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите /чл. 4, т. 4/, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът /чл. 4, т. 2/, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски,
представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор /л. 3,
ал. 2, ал. 3/, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 11 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания /чл. 16 и чл. 19 от договора/, право да се откаже от
договора /чл. 19/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия не съществуват
като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в договора, който е подписан на
всяка страница от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно
сключен.
По материално-правната
легитимация на ищеца:
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на
вземания от 11.11.2016 год. и Приложение № 1 от 27.03.2019 год. към него /л. 20-22/
вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на ищеца.
В Приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е
посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 1, т.
1. 2 от договора/.
Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 26/. Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014
г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително
писмо от пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 24/ по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о. /.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор. Възраженията на процесуалния представител на
ответника за ненадлежно уведомяване за цесията са неоснователни.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът
намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на 100 лева,
която е усвоена от ответника и е останала незаплатена. В тежест на ответника е
да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради
което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по
договора за заем в размер на търсената сума от 100 лева.
Независимо, че по делото не е установена точната дата, на
която е преустановено плащането, с оглед позоваването от страна на ищеца на
предсрочна изискуемост, обявена на 06.09.2018 год. (която не е обявена на
ответницата), но е индиция, че към тази дата целият кредитен лимит е бил
усвоен.
В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че усвоената главница /текущо задължение по
смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 и 4/ следва да се върне до 2-ро число на текущия месец, а кредитополучателят дължи минимална месечна
погасителна вноска от 15% от максималния размер на кредита (в случая кредитният
лимит е 100 лв., а минималната месечна погасителна вноска – 15 лв.).
Това означава, че при така уговореният начин на погасяване на
формирания дълг, целият размер на усвоения кредит – падежирала главница е
станала изискуема най-късно на седмия месец (6 м. х 15% + 1 м.), т.е. към
06.03.2018 год., която дата предхожда момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 13.08.2019 год.
Следва да се отбележи, че макар ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г.,
по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС да разглежда въпроса за присъждането на
падежирали вноски по договор за банков кредит, не следва да бъде игнорирано
принципното становище, застъпено в решението, че вноските с падеж преди датата
на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит, поради което позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо
за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В този смисъл, заявеното от ищеца, че вземането по процесния
договор е станало предсрочно изискуемо преди иницииране на заповедно
производство, по същността си е твърдение, че претендираното вземане към този
момент (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) е с настъпил падеж.
Ето защо в случая е без
правно значение, че заявителят се позовава на обявена предсрочна изискуемост,
за която не доказва да е уведомил длъжника преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, доколкото вземането за главницата вече е било изискуемо.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че процесният договор е сключен като безсрочен. В общия случай при
договори за заем с неопределен срок вземането става изискуемо след изтичане на
1 – месечен срок от поканата. В чл. 35, ал. 2 ЗПК обаче съществува
специална регламентация според която при прекратяване на договор за
потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на предизвестие
до длъжника, като е посочен и минимален срок на предизвестието – двумесечен. В
случая не се твърди и не се установява ищецът да е отправил до длъжника каквото
и да било, още по-малко – двумесечно предизвестие и това да е станало преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Претенцията за главница е основателна.
По претенцията за
разходи за извънсъдебно събиране
В чл. 21, ал. 4 от процесния договор е предвидено, че при
забава в плащането на погасителна вноска с повече от 10 дни, кредиторът ще бъде
принуден да направи разходи за събиране на вземанията, в които случаи
потребителят дължи заплащане на разходи в размер на 2,50 лева на ден до заплащане на задължението. В чл. 21, ал. 5 е
уговорено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят
дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейностите на
служител за извънсъдебно събиране на вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, приложим и в
настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В настоящия случай в чл. 21, ал. 3 е предвидено, че
при забава на плащане на някоя от погасителните вноски потребителят дължи
законна лихва за всеки ден забава.
Наред с това задължение заемателят следва да заплаща и
посочените по-горе такси и разноски. Макар и последните да са наименувани
"такси и разноски", плащането им не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а представляват фиксиран
предварителен размер на обезщетение за допуснато неизпълнение на договорно
задължение.
С определяне на горните плащания по същество се заобикаля
ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че цитираната клаузи е
нищожна и като такава не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Същото се отнася и за еднократно начислената такса в размер
на 120 лева, още повече по делото не се установи настъпване на предсрочна
изискуемост, а настъпване на падежа на усвоените суми, съгласно чл. 3, ал. 2, ал.
3 от договора.
Наред с това ищецът не доказа да е направил действителни
разходи по събиране на вземанията по договора, съгласно тази клауза на договора
в претендирания размер.
Предвид изложеното претенцията за сумата в размер на 222,50
лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране поради забава, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора, разноските
следва да се присъдят съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
И двете страни претендират разноски.
Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК, обективиран в исковата
молба. Ответникът се представлява от особен представител.
Общо сторените/претендирани разноски от ищеца са 950,00 лв.,
от тях 225,00 лв. по заповедното и 475,00 лв. по исковото производство /включително
държавна такса -75 лв. разходи за особен представител на ответника – 300 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Предявените установителни искове са уважени в обем от 50%,
респ. – отхвърлени в 50 %. От сумите, предмет на заповедното производство пък,
иск не е подаден за три от тях (заявеното оттегляне на исковете по нередовни
претенции е направено в срока за отстраняване на нередовност на исковата молба
по отношение на тях), поради и което по отношение на тези суми заповедта по чл.
410 ГПК подлежи на обезсилване, а разноски не се следват.
Така, съобразно изхода от делото ответницата ще следва да
понесе разноски в общ размер на 282,50 лв., от които 237,50 лв. по исковото и
45 лв. – по заповедното производство, които се присъждат на ищеца.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.
26, ал.1, т.1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК: чл. 12, ал. 1, Раздел VІІ ОТГОВОРНОСТ
ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ. ДОГОВОРНА ЛИХВА И САНКЦИИ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ – чл. 21 алинея 4 и 5 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА КАРТА №
545723/23.05.2018 год., със страни - АСЕКС ФАЙНАНС ООД, ЕИК *********, гр.
София и К.Н.К., ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ
адрес ***.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София срещу К.Н.К., ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 100,00 лв. (сто лева) – главница, представляваща задължение по
договор за кредит „Бяла карта“ № 545723/23.05.2018 год., сключен с третото лице
АСЕКС ФАЙНЕНС ООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата от
13.08.2019 год. /датата на подаване на заявлението/ до окончателно погасяване на вземането, за
което вземане по ч.гр.д.№
1659/2019 г. по описа на
Ломския районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 1121/20.09.2019
год., за изпълнение на парично задължени, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за: претендираната такса
разходи за извънсъдебно събиране в
размер на 222,50 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА ИЗДАДЕНАТА
по ч.гр.д.№ 1659/2019 г. по
описа на Ломския районен съд на осн. чл.410 ГПК ЗАПОВЕД № 1121/20.09.2019 год.,
за изпълнение на парично задължени в частта за сумите: 10,92 лв. – договорна лихва за периода
07.06.2018 – 06.09.2018 год., 30,00
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 9,01 лв. – законна лихва за периода
07.09.2018 год. – 30.07.2019 год., поради неподаване на иск.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН **********,***, с
постоянен и настоящ адрес *** да заплати на
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София сумата от 282,50 лв. (двеста осемдесет и два
лева, 50 ст.), представляваща разноски пред първата инстанция по настоящото
производство и по ч.гр.д.№ 1659/2019 г. на ЛРС, съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен съдия: