№……../……..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2664 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна, предявена чрез
пълномощник юрисконсулт О , срещу решение
№ 260213/08.10.2020 г. по н.а.х.д. № 1084/2020 г. на ВРС, ХХVІІ състав, с което
е отменено наказателно постановление № 03-009969/14.08.2018 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Иесина“ АД ЗТ за нарушаването
на чл. 28 ал. 7 т. 2 ЗНЗ и чл. 4 ал. 1 от Наредба за условията
и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., на
основание чл. 81 ал. 2 ЗНЗ. По съображения
за допуснато от въззивния съд нарушение на закона се иска обжалваното решение
да бъде отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция
по съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се
потвърди.
В с. з. на 04.02.2021 г. касаторът
Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна и ответната по касация страна „Иесина“ АД
ЗТ, редовно призовани, не се представляват. От пълномощника на касатора юрисконсулт
О на електронна поща на съда е постъпила
молба с. д. № 1868/03.02.2021 г., с която касационната жалба се поддържа. От
пълномощника на ответника адвокат П. е постъпила писмена молба с. д. № 399/11.01.2021
г., с която се поддържа представеният подробен писмен отговор на касационната
жалба от 23.11.2020 г., иска се обжалваното решение да се остави в сила от
касационната инстанция и на „Иесина“ АД ЗТ да се присъдят сторените в
касационното производство разноски за адвокатска защита. Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира
следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена
е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната
разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на
жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение
е получено редовно от касатора на 15.10.2020 г., а касационната жалба според
поставения печат на ВРС, чрез който е подадена, е предявена на 29.10.2020 г. С
нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на
обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост
на касационното производство.
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.
218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд
наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Иесина“ АД ЗТ по чл. 81 ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта
/ЗНЗ/ за нарушаването на чл. 28 ал. 7 т. 2 ЗНЗ и на чл. 4 ал. 1 от Наредба за
условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа,
обективирано в обстоятелството, че като посредник по наемане
на работа в чужбина дружеството е предоставило чрез клона си в България, притежаващ
удостоверение № 2169/09.12.2016 г. за извършване на посредническа дейност по
наемане на лица на работа в други държави с безсрочна регистрация, посреднически
услуги по наемане на работа за Великобритания на лицето Д Н М като за услугите
е събрало от него такси и други плащания.
Според направените във въззивното
решение фактически установявания, кореспондиращи изцяло с документите по административно-наказателната
преписка, нарушението е установено при извършена от Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна проверка на клона, констатациите от която са обективирани в
протокол № ПР1805637/26.03.2018 г.
За нарушението е съставен АУАН №
03-009969/16.07.2018 г., с който на основание чл. 36 ал. 1 ЗАНН е образувано административнонаказателното
производство срещу „Иесина“ АД ЗТ, приключило с обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление № 03-009969/14.08.2018 г.
При съпоставка между датите на
констатиране на нарушението с протокола на контролните органи от 26.03.2018 г.
и на съставянето на АУАН от 16.07.2018 г. се установява, че в случая е нарушен
чл. 34 ал. 1 ЗАНН, според който административнонаказателно производство не се
образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението.
Съставянето на АУАН извън
регламентирания в разпоредбата тримесечен срок от откриването на нарушителя /в
случая то съвпада с установяването на нарушението/ от самото начало опорочава административнонаказателно
производство, което е достатъчно основание за отмяна на финализиращото го наказателно
постановление.
Поради това като е отменил
наказателното постановление районният
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила от
касационната инстанция.
Предвид крайния изход на делото и направеното
от страна на пълномощника на ответната по касация страна искане за присъждане
на сторените от доверителя й разноски за касационната инстанция, Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна следва да бъде осъдена, на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН, да
заплати на „Иесина“ АД ЗТ направените разноски за адвокатска защита в
касационното производство в размер на 500 лв., съгласно представения на л. 22
от делото списък и приложените на л. 12 и 13 от делото договор за правна защита
и съдействие. Относно присъждането на пълния размер на договорения и заплатен
адвокатски хонорар следва да се има предвид, че от страна на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна не е направено възражение за прекомерност, поради което чл. 63
ал. 4 ЗАНН не намира приложение в случая.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260213/08.10.2020 г. по н.а.х.д. № 1084/2020 г. на ВРС, ХХVІІ състав, с което е
отменено наказателно постановление № 03-009969/14.08.2018 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Иесина“ АД ЗТ за
нарушаването на чл. 28 ал. 7 т. 2 ЗНЗ и чл. 4 ал. 1 от Наредба за условията и
реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., на основание чл. 81 ал. 2 ЗНЗ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна да заплати на „Иесина“ АД ЗТ направените в касационното производство
съдебни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/