РЕШЕНИЕ
№ 1613
гр. Пловдив, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330101412 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул.
„Д. И.” № **, ет. *, ап. *, представлявана от пълномощника си- адв. В.Н. против „Фератум
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Младост-3”, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. Ау ет. 9, офис № 20, представлявано от
И. В. Д. и Д. В. Н. за прогласяване спрямо ответното дружество, че Договор за
потребителски кредит № *****/06.09.2019г. и свързания с него Договор за поръчителство
между „Фератум Банк” и ищцата са нищожни и за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 296 лева, от които- 30,72 лева неоснователно заплатена
договорна лихва и 265,28 лева заплатена без основание такса за обезпечение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда-
27.01.2021г. до окончателното изплащане /съобразно допуснатото изменение на иска в
съдебно заседание, проведено на 07.04.2021г./
При условията на евентуалност съдът е сезиран с искане да прогласи процесните
договори за унищожени.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № **** от 06.09.2019г., по който на ищцата била отпусната в заем
сумата в размер на 800 лева. Сумата, която следвало да върне ищцата била в размер на
830,72 лева, с уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 3,84% - лихва в размер на
30,72 лева и годишен процент на разходите в размер на 49,86%. В договора било уговорено,
че изпълнението на задължението следвало да бъде обезпечено от Фератум Банк. Ищцата
следвало да заплати на ответното дружество възнаграждение в общ размер на 669,28 лева.
Твърди се, че ищцата е погасила изцяло сумата по договора в общ размер на 1500 лева.
Счита, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК,
както и че същият е сключен в нарушение на разпоредбата по чл.10, ал.1 от ЗПК. Не била
спазена процедурата по ЗПФУР. На ищцата не била предоставена изискуемата
преддоговорна информация, а всички разменени между страните съобщения не отговаряли
1
на изискванията на ЗЕДЕУУ. Счита, че ответникът е приел за сключен договорът с ищцата
в нарушение на предвидените императивни правила без тя да е изразила валидно съгласие за
това. Нарушени били правилата и на чл.11 от ЗПК поради непосочване на размера на
отпуснатия заем, както и ГПР по кредита и общата дължима от ищцата сума. ГПР бил
посочен единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване. Твърди, че в договора бил посочен грешен размер на
ГПР, а действителният такъв бил над максималния праг на ГПР. Счита клаузата в договора,
с която е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум -
Банк“ в полза на ответника да е в противоречие на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета. Твърди се, че има нарушение и на разпоредбата на чл.19 от ЗПК
поради невключване в ГПР на разходите по заплащане на възнаграждението по сключения
договор в размер на 669,28 лева. Счита, че грешно посочения размер на ГПР следва да се
приравни на хипотезата за непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Грешно
посоченият ГПР водел до неправилно посочване и на общата сума дължима от ищеца, а това
до заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗПК. Счита определения от ответника
размер на възнаградителна лихва за изключително висок и противоречащ на добрите нрави,
тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, което
водило до нищожност на целия договор. Твърди се, че не били посочени условията за
издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В договора била
посочена единствено общата дължима сума по кредита 830,72 лева, вместо реално
изплатената сума от 1500 лева . Счита, че са налице явно неизгодни условия по договора с
оглед на драстично несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации, предвид това, че ищцата е получила сумата от 800 лева по кредита, а е върнала
сумата от 1500 лева. Твърди се, че ответното дружество е получило възнаграждение за
предоставения заем в размер на 700 лева или печалба за предоставената услуга в размер на
около 50%, което обстоятелство явно не съответствало на пазарните и икономически
условия.
С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
направените разноски съобразно представения списък.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск.
Счита твърденията в исковата молба за нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП
за бланкетни и недоказани. Твърди се, че процедурата по сключване на договор за кредит
била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Страните
били изпълнили всички стъпки свързани с отпускане на кредит през интернет страницата на
ответника. При кандидатстването ищецът избрал да се възползва от допълнителна услуга-
гаранция, предоставена от Фератум Банк, като размерът на възнаграждението за услугата
възлизал на сумата от 265,28 лева. Избора на кредитполучателят дали да предостави личен
гарант или да избере услуга по предоставяне на гаранция от юридическо лице се вписвала и
предоставяла във форма на СЕФ. Твърди се, че в договора и в преддоговорната информация
е посочена главницата, лихвата, както и общия размер на вноската за съответния месец и
падежната дата. Твърди се, че ищецът бил наясно още при кандидатстването както за
размера на ГПР, така и за всички разходи по кредита свеждащи се единствено до уговорена
възнаградителна лихва. Предвидените разходи в СЕФ били включени впоследствие по ясен
и разбираем за ищеца начин и в договора за кредит. Посоченият ГПР от 49,86 % в договора
за кредит бил в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, и не бил по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а възнаграждението за
предоставената от Фератум Банк услуга за гаранция не се включвала в размера на ГПР, тъй
като не била задължителна за сключването на договора за кредит. Счита за напълно
неоснователно твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция с Фератум
Банк имало за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
Получаването на обезпечение от ответника имало за цел да се гарантира, че дружеството
2
няма да търпи вреди от неплатежоспособността на ищеца. Твърди се в отговора, че размера
на възнаграждението за предоставена гаранция възлизал на сумата от 265,28 лева.
Неоснователно било и твърдението на ищеца относно противоречието с добрите нрави на
възнаградителната лихва, чиито размер възлизал на 30,72 лева. Този размер бил ясен още на
етап кандидатстване чрез електронна заявка, чрез СЕФ и се включвал в договора за кредит,
който се одобрявал от потребителя, като в размера не се включвало възнаграждението за
услугата по предоставяне на гаранция. Условията за издължаване на кредита, включително
информацията за размера на плащане, броя и падежната дата били посочени в договора за
кредит, както и в преддоговорната информация. На всеки един етап от кандидатстването
ищецът е могъл да се откаже от искания кредит. Ищецът изрично избрал ползването на
услугите на Фератум Банк, вместо да посочи личен гарант. Моли се за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че между тях е сключен договор за потребителски кредит
№ **** от 06.09.2019г., по който на ищцата е отпусната в заем сума в размер на 800 лева.
Посочена е в договора общата сума, която ищцата следва да върне- 830,72 лева, в която е
включена лихва в размер на 30,72 лева, изчислена при уговорения фиксиран лихвен процент
в размер на 3,84%, като е посочен и годишен процент на разходите в размер на 49,86%. В
разпоредбата на чл. 5 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Фератум Банк” в полза на ответното дружество, който следва да се сключи
не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може
да се отмени нито от заемателя, нито от гаранта, съгласно процесния договор, а самото
одобряване на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от
06.09.2019г., извлечение от регистъра на БНБ, извлечение от системата на Фератум относно
процесния кредит /искане за кредит/, извлечение от уебсайта на Фератум, Общи условия,
преддоговорна информация, извадка от системата на ответното дружество за изпратените
съобщения на ел. поща на ищеца и заявки за кредит на ищеца, както и справка за получени
плащания по договора.
От заключението на техническата експертиза, извършена от вещото лице С.М. се
установява, че процесния договор е написан с посочен сериен шрифт с големина 11,3
пункта.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в.
л. М. М., от което се установява, че на 08.10.2019г. ищцата В.В. , чрез банков превод е
заплатила на „Фератум България” ЕООД сума в размер на 1096 лева с основание на
превода- пълно погасяване на кредит. Погасените задължения по договора за заем към
ответника са, както следва: главница- 800 лева, договорна лихва- 30,72 лева, такса за
предоставяне на услуга гаранция към Фератум Банк-265,28 лева.
Размерът на годишния процент на разходите по процесния договор, изчислен
съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 т Закона за
потребителския кредит е в размер на 49,86 %. В годишния процент на разходите е включена
само договорна лихва. Според вещото лице, процентът с който би се оскъпил процесния
кредит посредством постигнатата договорка за заплащане на такса за услугата гаранция
/поръчителство към „Фератум Банк” в качеството на гарант/ годишно е в процент на
355,98%, а месечния процент на таксата за услугата спрямо главницата по кредита възлиза
на 314,10%.
Съдът кредитира заключенията на съдебните техническа и счетоводвна експертизи
3
като компетентно изготвени, отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси и
неоспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума в размер на 800 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
паричен заем, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 49,86%, а възнаградителната лихва- 41,22 % годишно. От съдържанието на процесния
договор не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на
ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не
знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това
именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово
основание.
Отделно от това, в договора за заем е посочено, че кредитополучателят дължи по
договора сумата от общо 830,72 лева, а в същото време от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза е видно, че В.В. е заплатила по договора на ответната страна
сумата от общо 1096 лева, от които- главница- 800 лева, договорна лихва-30,72 лева и такса
за предоставяне на услуга гаранция в размер на 265,28 лева. Последната сума на практика
оскъпява кредита, а двата договора-за кредит и за поръчителство не само, че са свързани, но
възнаграждението по единия (за услугата), е заплатено на кредитодателя- ответник в
настоящото производство. Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но
при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез
включването на предвидената клауза за обезпечение и от тук за договора за услуга също ще
са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора
за услуга. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за обезпечаване
на кредита и такса за допълнителна услуга, която макар и формално да е дължима (да
4
произтича) от друг договор, се явява част от договора за кредит, като включена в
съдържанието на същия. В този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора
на ответника за това, че двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен
без отношение към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се
установява точно обратното. Аргумент в полза на този извод е и факта, че в съдържанието
на самия договор за кредит е предвидено, че одобряването на обезпечението се извършва
посредством одобряването на заема и от този момент уговорката свързана с обезпечението
неможе да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Предвид горното, съдът намира, че с уговорката за заплащане на допълнителна
услуга - обезпечение, но клаузата за сключването на което е предвидена в договора за
кредит, се нарушава императивната норма на чл. 10а от ЗПК. Формално в договора за кредит
не е вписана такса за действия, свързани с усвояване или управление на кредита, но реално
тази допълнителна услуга по естеството си представлява именно заплащане на разходи,
свързани с отпускането и управлението на кредита.
Договорът за поръчителство в случая няма самостоятелно значение, а заплащането на
такса е предвидена в договора за кредит, от който произтича и задължението за обезпечение,
а таксата е платена именно на ответното дружество, като по този начин въпреки разписаното
в договора, на практика се предвидената такса се превръща в разход по кредита по смисъла
на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19 ал. 4 от закона.
Допустимата граница е предвидена да е петкратният размер на законната лихва (или ГПР да
е около 50 %), а според ССчЕ с включването на таксата за допълнителната услуга,
превишението става многократно – 355,98%. Затова и тази клауза е нищожна на основание
чл. 19 ал. 5 от ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в параграф 1 т. 1 от
ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така таксата за
поръчителство прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР. В
тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че всички
клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона,
са нищожни.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10
от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че клаузата е недействителна, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.
26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на страните. Нищожността на договора за кредит влече след себе си и нищожност
на договора за поръчителство, доколкото същия е без предмет.
Гореизложеното е достатъчно да се направи извод за основателност на предявения
иск, но за пълнота на мотивите следва да се посочи, че в случая са налице и други основания
за нищожност на договора за потребителски кредит и в частност- от една страна
предвидената договорна лихва действително превишава трикратния размер на законната
лихва, а отделно от това не е спазено изискването и за размер на шрифта, който съгласно
заключението на техническата експертиза в процесния случай е 11,3 пункта вместо
предвидения в закона минимален размер от 12 пункта, което съставлява и самостоятелно
основание за нищожност на договора за потребителски кредит.
5
Ответната страна, въпреки указаната тежест и предоставената възможност за
ангажиране на доказателства /издадено е съдебно удостоверение на страната, което същата
не е получила, нито е предоставила информацията, във връзка с която е издадено / не
установи твърденията си, че е сключен самостоятелен договор за поръчителство, като не
представи екземпляр от такъв договор, нито че сумата за предоставената услуга по
обезпечаване на кредита е заплатена на трето за спора юридическо лице.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на общо 200 лева, от които
–заплатена държавна такса в размер на 50 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 150 лева, за тях е представен списък и са налице доказателства за реалната им
направа. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото не
е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищец е посочено, че той се представлява безплатно от адв. С.
Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от
ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено
съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на
сключване на договора възлиза на сумата от 300 лева Направените от ответната страна
разноски следва да си останат за негова сметка.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. В. В., ЕГН **********, с
адрес в гр. П., ул. „Д. И.” № **, ет. *, ап. * и „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост-3”, бул. „Александър
Малинов” № 51, вх. Ау ет. 9, офис № 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., че Договор
за потребителски кредит № *****/06.09.2019г. и свързания с него Договор за поръчителство
между „Фератум Банк” и ищцата са нищожни.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Младост-3”, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. Ау ет. 9,
офис № 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на ищцата В. В. В., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „Д. И.” № **, ет. *, ап. * сумата от 296 лева, от които- 30,72
лева /тридесет лева и седемдесет и две стотинки/ неоснователно заплатена договорна лихва
и 265,28 лева /двеста шестдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ заплатена без
основание такса за обезпечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда- 27.01.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Младост-3”, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. Ау ет. 9,
офис № 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на ищцата В. В. В., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „Д. И.” № **, ет. *, ап. * сумата 200 лева /двеста лева/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Младост-3”, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. Ау ет. 9,
6
офис № 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на адвокат В. Й. Н. с ЕГН:
********** от ****** **** *****, с адрес в гр. С., ул. „И. Д.“ № *, ет. *, ап. * сумата от 300
лева /триста лева/ адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно
процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7