№ 7409
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело №
20251100505376 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответникът в първоинстанционното
производство Г. П., чрез особения представител – адв. Л. Г., срещу Решение №
5041 от 22.03.2025 г., постановено по гр. д. № 66933/2023 г. по описа на СРС,
41 състав – в частта, с която е прието за установено по предявеният иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Г. П. дължи на
„Софийска вода“ АД, сумата от 928,70 лв. представляваща цена на потребени
ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, апартамент № 46,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52498/2022г. по
описа на СРС, 41 с-в.
В жалбата се сочат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение и че същото е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд погрешно е
интерпретирал и подвел под съответните норми установената от него
фактическа обстановка. Поддържа се, че погрешно районният съд е достигнал
до извод, че ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги, с
оглед отсъствието на данни, че процесния имот е бил обитаван от него. Сочи
се, че претендираните от ищеца суми съставляват стойност, формирана от
загубите на водопреносната мрежа.
По тези съображения моли първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната му част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
въззиваемия ищец в първоинстанционното производство, с който се оспорват
1
доводите на въззивнка. Сочи се, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В останалата си част, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над
928,70 лева до сумата от 5544,58 лева и е обезсилена на основание чл. 130
ГПК издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК ч.гр.д. № 52498/2022г. по описа на СРС, 41 с-в за сумата над 5544,58
лева до сумата от 7392,77 лева, поради прекратяване на производството с
влязло в сила определение № 45984/12.11.2024 г. по отношение на О.О.И. в
качеството му на правоприемник на починалата в хода на производството А.Л.
П.а, поради отказ от наследство решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на
въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото
доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този
смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден,
допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е
приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният
съд споделя и на основание чл. 272 ГПК не следва да повтаря. В отговор на
възраженията, адресирани с въззивната жалба, следва да се посочи:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203, вр. чл. 198о ЗВ за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца, представляващо стойността на
потребени ВиК услуги за периода от 21.05.2020г. – 17.01.2023г. в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, апартамент № 46, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52498/2022г. по описа на СРС, 41
с-в.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че от съвкупния
прочит на приобщените по делото доказателства, в частност: Справка №
1458693/14.11.2021г.за вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния
имот; Талон за пломбиране; Справка от „Национална база данни“;
Удостоверение за наследници на А. П.а, Съдебно удостоверение от СРС, за
подадена молба за отказ от наследство, че за процесния период като
собственици на водоснабдения имот се легитимират другият ответник в
производството А. П.а /починала в хода на процеса/ и Г. М. П. в режим на
обикновена съсобственост при равни дялове, поради което между тях и ищеца
е било налице валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги по отношение на
2
имота, поради което А. П.а, с оглед на квотата й в собствеността, отговаряла за
½ част от задължението.
Обемът и стойността на ползваните услуги за процесния период е приет
за установен въз основа на неоспорените от страните заключения на Съдебно-
техническата и счетоводна експертиза.
С оглед на своевременно релевираното възражение за давност,
първоинстанционният съд приел, че за периода от 01.04.2012г. – 20.07.2019г.,
претенциятата на ищеца е погасена по давност, а стойността на услугите за
периода, необхванат от давността, възлиза на 1857,39лв.
С тези съображение районният съд е уважил предявеният иск за главница
в размер на 92870 лв., като приел, че ответникът Г. П., в качеството си на
правоприемник на А. П.а, отговаря за ½ част от задължението и отхвърлил
иска за разликата над 928,70 лв. – до пълния предявен размер, като
неоснователен и погасен по давност.
Спорът във въззивното производство е концентриран около
възражението за отсъствието на качеството потребител у ответника,
респективно залипсата на облигационно правоотношение между ищеца и
ответника и твърденията за погрешното приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения свързани
с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на
изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите
в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се
съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като
съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители
на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. Следователно,
нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г., предвижда
качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение
на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно
право, като никакви други облигационни правоотношения на договорно или
3
извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически
възможността да се държи съответния обект, присъединен към
водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват
възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими
единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно
право или концесия и лицето, което фактически ползва имота.
Нормата на чл. 8 от Наредбата не установява императивен характер на
задължение за сключване на писмен договор, като условие за действителност
на договора за предоставяне на ВиК услуги, като не съществува съмнение, че
публично известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват
сочените в чл. 3 от Наредбата лица и по сключен неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги /в подкрепа на неформалния характер на
договора за предоставяне на ВиК услуги на заварени от действието на
Наредбата потребители, са нормите на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата/.
Както правилно е съобразил районният съд, от приобщените по делото
писмени доказателства, в рамките на процесния период, титуляр на ½ ид. ч. от
правото на собственост върху водоснабдения имот е А.Л. П.а – до 20.10.2021г.,
когато, според вписванията в представеното по делото Заявление за промяна
на титуляр на партида имотът е придобит от К.М..
След смъртта си, на 17.11.2023г., А. М. е оставила за свои наследници по
закон синовете си: О.О.И. и Г. Г. П.. Видно от представеното Съдебно
удостоверение, с Молба с вх. № 16.10.2024г О.О.И. е депозирал пред СРС,
заявление за вписване на отказ от наследството на А. П.а.
С оглед на гореизложеното, основателни са възраженията, че ответникът
Г. П. не притежава качеството „потребител на ВиК“ услуги за процесния
период, което обстоятелство обаче, не го освобождава от задължението за
заплащане на стойността на потребените ВиК услуги.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, задължението му
произтича от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, според която наследниците,
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно размера на дяловете си. При липса на твърдения за диференциран
ред на приемане на наследството, по арг. на чл. 5, ал. 1 ЗН, следва да се
приеме, че ответникът Г. П. е придобил наследството на своята майка
„направо“, а с оглед на направения от другия наследник отказ на наследство,
по арг. на чл. 53 ЗН, ответникът е придобил изцяло наследство на своята
майка.
От гореизложеното следва, че за периода 21.07.2019г. – 09.08.2021г.
въззивникът е задължен за сумите за доставени ВиК услуги, не в качеството си
на потребител на ВиК услуги, а в качеството си на наследник на
задълженото по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. лице – А.Л. П.а.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
ревизираният акт следва да бъде потвърден.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, право на
разноски има въззиваемия, като същите следва да бъдат определени в размер
на 200 лв., представляващи претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5041 от 22.03.2025 г., постановено по гр. д.
№ 66933/2023 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА Г. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „********
да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 200 лв.,
представляваща, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5