№ 22829
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М.А
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М.А Гражданско дело №
20241110110851 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу П. М. П..
Ищецът твърди, че между „СТИК КРЕДИТ“ АД и П. М. П. в качеството
на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит под формата
на кредитна линия № 747466/23.10.2021 г., по силата на който „СТИК
КРЕДИТ“ АД е предоставило на П. М. П. потребителски кредит в размер на
сумата 500 лв. срещу задължение да върне сумата на една вноска с падеж
22.11.2021 г., при лихвен процент от 36 % и ГПК по кредита от 42,58 %.
Ищецът твърди, че ответникът има задължение по сключения договор за
следните суми:
сумата 500 лв., представляваща главница;
сумата 15 лв., представляваща договорна лихва за периода 23.10.2021 г. –
22.11.2021 г.;
сумата 117, 77 лв., представляваща мораторна лихва за периода
22.11.2021 г. – 13.10.2023 г.;
сумата 864, 74 лв., представляваща неустойка по чл.29 от договора.
С договор за цесия от 12.07.2023 г. „СТИК КРЕДИТ“ АД е прехвърлило
в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД свои вземания, в т.ч. към
ответника П. М. П..
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 28.11.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 63634/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника П. М. П. чрез назначения особен представител адв. Т., с който
оспорва исковете. Оспорва на ответника да е предоставена посочената сума.
Оспорва последният да е сключвал договор със „СТИК КРЕДИТ“ АД.
Оспорва да е осъществено уведомяване за твърдяната цесия. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 20.11.2023 г. заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е сезирал СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу П. М. П. за:
сумата 500 лв., представляваща главница;
сумата 15 лв., представляваща договорна лихва за периода 23.10.2021 г.
– 22.11.2021 г.;
сумата 117, 77 лв., представляваща мораторна лихва за периода
22.11.2021 г. – 13.10.2023 г.;
сумата 864, 74 лв., представляваща неустойка.
С разпореждане от 28.11.2023 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 29, 95 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Представен е неподписан от страните договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №
747466/23.10.2021 г., между „СТИК КРЕДИТ“ АД и П. М. П. за сумата от 500
лв. максимално разрешена кредитна линия, заедно с Общи условия към
същия.
Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити.
По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен
документ – разписка № 2000000274721690/23.10.2021 г. с наредител „СТИК
КРЕДИТ“ АД и получател П. М. П. за сумата 500 лв. с посочено основание:
паричен превод към EasyPay; усвоен кредит № 747466, за нареден паричен
превод в полза на П. М. П. чрез системата за електронни плащания ePay.bg.
С договор за цесия от 12.07.2023 г. „СТИК КРЕДИТ“ АД е прехвърлило
на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД парични вземания по договори за кредит,
за които се сочи, че са индивидуализирани в Приложение № 1, каквото не е
представено по делото.
2
Към исковата молба е приложени уведомление за цесията до П. М. П..
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото е представен договор за потребителски кредит под формата
на кредитна линия, предоставен от разстояние № 747466/23.10.2021 г. между
„СТИК КРЕДИТ“ АД и П. М. П., който не носи подписи на страните. Ищецът
твърди договорът да е сключен по електронен път по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
По силата на § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие
на доставчика и на потребителя.
Съгласно чл.18, ал.1 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1.
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2.
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя
за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор.
За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис (с изменено заглавие с ДВ, бр. 85 от 2017 г., както следва – Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги), по силата на
чл.18, ал.2 ЗПФУР.
В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства не може
да се приеме за доказано в условията на пълно и главно доказване, че между
кредитора и ответника е възникнало договорно правоотношение по сключен
договор за заем от разстояние по реда на ЗПФУР.
За пълнота следва да се посочи и че по делото не се установява в
3
условията на пълно и главно доказване предаване на сумата в размер на 500
лв. на ответника. По делото е представен обективиран на хартиен носител
електронен документ – разписка № 2000000274721690/23.10.2021 г.,
генерирана от ePay.bg., от която се установява, че „СТИК КРЕДИТ“ АД е
наредило чрез системата за електронни плащания ePay.bg извършването на
паричен превод към EasyPay в полза на П. М. П., но не и получаване на сумата
чрез EasyPay от страна на ответника, който изрично е оспорил такова да е
било осъществено.
Наред с посоченото, ищецът твърди в негова полза да са цедирани
вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Представен е
договор за цесия от 12.07.2023 г., по силата на който „СТИК КРЕДИТ“ АД е
прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД парични вземания по
договори за кредит, за които се сочи, че са индивидуализирани в Приложение
№ 1, каквото обаче не е представено по делото. По тази причина не може да се
приеме за доказано и че вземанията по процесния договор за потребителски
кредит, са цедирани в полза на ищеца.
По изложените съображения исковете се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед неоснователността на предявените искове ищецът няма право
на разноски по делото.
Ответникът има право на разноски, но доколкото не претендира такива,
нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да му се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* срещу П. М. П., ЕГН ********** искове за признаване на
установено, че П. М. П. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, както следва:
сумата 500 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
747466/23.10.2021 г. между „СТИК КРЕДИТ“ АД и П. М. П.;
сумата 15 лв., представляваща договорна лихва за периода 23.10.2021 г.
– 22.11.2021 г.;
сумата 117, 77 лв., представляваща мораторна лихва за периода
22.11.2021 г. – 13.10.2023 г.;
сумата 864, 74 лв., представляваща неустойка,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 28.11.2023 г. по
4
ч.гр.д. № 63634/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5