РЕШЕНИЕ
№ 500 19.04.2019
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
V-ти наказателен състав
На дванадесети април през
две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав :
Председател : Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа
докладваното от съдия Стефанова НАХД №1089 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано
по повод жалбата на К.В.К. с
ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № 22-0000051 от 05.03.2019г.,
издадено от Началник Областен отдел „АА” в гр.Бургас, с което за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба №41 от
04.08.2008г на Министерство на транспорта и на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр)
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Иска се
отмяна на наказателното постановление, като се изтъкват доводи за незаконосъобразност.
Сочат се нови писмени доказателства. Редовно призован за открито съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично. За него се явява упълномощен
адвокат. Поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява представител. Не се сочат доказателства.
Съдът, като взе предвид изтъкнатите в жалбата доводи, прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима по следните съображения:
На първо място, същата е подадена от надлежно лице, посочено като нарушител. Съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд и производството е редовно образувано.
След като се запозна с представените писмени и гласни доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия А-2018 с бланков № 249133 от 21.02.2019г., за това, че на същата дата, в 16,30 часа, в гр.Б., на КПП-3, в посока от гр.Б. към кв.К. в качеството на водачът на товарен автомобил марка Рено модел Керакс с рег. № ..., извършвал обществен превоз на товари (към момента на проверката бил натоварен с асфалт), видно от товарителница серия №0006000 от 21.02.2019 г по маршрут от база Ч. в. до местността „О.” видно от пътен лист № ********** от 21.02.2019 г.
Бил спрян от свидетелите П.Р. и Д.Т. -двамата инспектори в ОО„АА” в гр.Б. От проверката на документите на водача се установило, че извършвал обществен превоз на товари без да има карта за квалификация на водача на МПС, като този факт бил установен от представената от водача карта за квалификация с № 5b P035979 валидна до 13.05.2017 г (приложена по делото).
За констатираното административно нарушение актосъставителят П.Р. в присъствието на свидетеля Д.Т. съставил акт за установяване на административно нарушение, като квалифицирал нарушението по чл.2 ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 г. на МТ. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля Т. Подписан бил от жалбоподателя без възражение. Екземпляр от акта е връчен на К.. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени писмени възражение.
Административнонаказващият орган въз основа на акта е издал атакуваното наказателно постановление № 22-0000051 на 05.03.2019 г. В него е описана същата фактическа обстановка и били направени същите правни изводи и правна квалификация на нарушението. На основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на водача К. било наложено наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Р. и свидетеля Т. Съдът кредитира техните показания, като отчете, че са безпристрастни, последователни и непротиворечащи си. Същите потвърждават описаните в акта и в наказателното постановление фактически констатации.
Горната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му по закон по аргумент на Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. (лист № 10 от делото). Актът и НП са издадени в предвидените от закона срокове. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Безспорно
се установи от обективна страна, че жалбоподателят К. е представил в момента на
проверката пред контролните органи на ОО„АА” в гр.Бургас карта за квалификация
на водача, която задължително следва да носи по време на работа, съгласно
императивната разпоредба на чл.89, т.9 от Наредба № 33/1999 г. на МТ, но същата
е била с изтекъл срок. Нарушението е формално, на просто извършване. В тази
част от обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят К. е санкциониран
с глоба от 2000 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП. Последната предвижда, че водач на МПС, което
извършва обществен превоз на пътници и товари, без редовно издаден лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба в размер на 2000 лева, когато нарушението е първо. Редът за придобиването
и издаването на картата е регламентиран в Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация на МТ (обн., ДВ,
бр.73 от 19.08.2008 г.). Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № 41/2008 г.,
Министърът на транспорта или оправомощено от него
лице издава карта за квалификация на водача (приложение № 1) на лица,
притежаващи удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2),
удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на водача. А
съгласно ал.3 от същия текст, началната квалификация на водача е налице тогава,
когато той притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение и
е положил успешно изпит. Нормата на чл.29 от Наредба № 41/2008 г. на МТ пък
сочи реда, по който водачите придобили удостоверение за професионална
компетентност, могат да се снабдят с карта за квалификация на водача. Съгласно
нея, водачите подават заявление по образец до Министъра на транспорта, към
което прилагат и удостоверението за професионална компетентност и съгласно ал.2 от същия текст, министърът или
оправомощено от него длъжностно лице издават карта за
квалификация на водача в 30-дневен срок от получаване на заявлението. Този факт
и обстоятелството, че нарушението е формално, на просто извършване, водят до
безспорния извод, че от обективна страна то е било осъществено и в този смисъл
съдът не споделя довода на жалбоподателя, че неправилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Според §4 от ПЗР на Наредба №41/2008 г на МТ издадена на
основание чл. 7б, ал.5 и чл.
7г, ал.4 от Закона за автомобилните превози въвежда
изискванията на Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003
г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои
пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива
91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета. Настоящият състав счита, че задължението е
вменено на водачите, а не на превозвача. Разпоредбата на чл.5,§1, 2 и 4 на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 предвижда, че водачи на превозни
средства, ангажирани в автомобилен превоз на товари и пътници, трябва, в
зависимост от тяхната възраст, от категорията на използваното превозно средство
и от разстоянието, което трябва да се пропътува, да притежават удостоверение за
професионална компетентност в съответствие с правилата на Общността относно
минималното равнище на обучение за някои водачи на превозни средства в
автомобилния транспорт. Това минимално равнище се определя с Директива
76/914/ЕИО. Жалбоподателят представи в делото две такива удостоверения
(лист 35 и 36 от делото). Те обаче не заместват картата за квалификация на
водача.
Съгласно приложената
с НП санкционна разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните
превози, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба от 2000 лева при първо нарушение.
Чл. 5 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ регламентира изчерпателно
случаи, при които такава карта за квалификация не е необходима. Настоящият
случай не попада в тези хипотези. Обстоятелството, че към момента на проверката
водачът К. не е притежавал карта за квалификация на водача не се оспорва
Според съда нарушението не представлява
маловажен случай , тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайните нарушения от същия вид.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 предложение първо и трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
22-0000051 от 05.03.2019г., издадено от Началник Областен отдел „АА” в гр.Бургас, с което за нарушение на чл.2
ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г на Министерство на
транспорта и на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) на К.В.К.
с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 2000
(две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административния
съд в гр.Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.