Р
Е Ш Е
Н И Е
№260028
Ботевград, 04.08.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на четвърти юли през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при секретаря-*****,
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА *****
гражданско дело № 2175 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
С Определение № 3400 от 19.11.2019г. по
гр.д.№4595/2019г. по описа на РС-Пазарджик е прекратено производството по
делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград.
Р.Т.Р. ***, с ЕГН: **********, моли да бъде обявена за недействителна спрямо нея на прехвърлителната
сделка на недвижим имот, отразена в договор за продажба, сключен на 19.11.2014г. между ответника
И.Л.П. ***, с ЕГН: ********** като продавач и ответника К.А.К. ***,
с ЕГН: ********** като купувач, както и върху уговореното между
ответниците пожизнено право на ползване, запазено за продавача И.Л.П., обективирани в нотариален акт № *****, с район на
действие РС-Ботевград, тъй като с него И.Л.П. уврежда ищеца,
който е нейн кредитор за сумата от общо 123 500.88лв.
съгласно удостоверение № 36819 от 28.10.2019г. на ЧСИ № 790-*****, с район на
действие СГС,
за които суми има издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№48833/2009г. по описа на РС-София,
съдебно решение по чл.422 от ГПК от 13.01.2014г. по гр.д.№ 17053/2011г. по
описа на СГС, влязло в сила на 16.05.2016г., съдебно решение №
211336/08.09.2019г. по гр.д.№ 14215/2011г. по описа на СРС, съдебно решение №
114081/09.05.2017г. по гр.д.№ 44475/2011г. по описа на СРС, съдебно решение №
16230/11.08.2014г. по гр.д.№ 7863/2012г. по описа на СГС, като
има и образувано
изпълнително дело № 20147900401748 по описа на ЧСИ *****, с
район на действие СГС, които суми ответникът И.Л.П. дължи на ищеца по
сключен между тях договор за заем с нотариална заверка на подписите с
рег. № 21358/11.10.2007г. на нотариус № 030-*****, с район на действие РС-София, тъй като договорът
за продажба на недвижимия имот в с.Скравена, община Ботевград, Софийска област,
представляващ двуетажна
масивна вилна сграда, ведно с принадлежащото й право на строеж върху мястото,
където е построена, представляващо урегулиран поземлен имот *****, в с.
Скравена, Община Ботевград, Софийска област, с урегулирана площ от 672 кв.м.,
при съседи: улица,*****, УПИ *****, *****и *****, без мястото, са сключени с
ответника К.А.К., с
който ответникът И.Л.П. е в трайни близки отношения, тъй като имат
родено дете К. Калоянов К., ответникът К.А.К. е с настоящ адрес на
описания по-горе имот в с.Скравена, върху който ответникът И.П. има запазено
право на ползване, както и ответникът И.Л.П. е управител на ***** с едноличен
собственик на капитала ответника К.А.К.. Моли ответниците да заплатят
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник адв. П.Х. от АК-гр.Пазарджик, е
депозирал молби, с които заявява, че
поддържа иска, моли да бъде уважен и се присъдят направените по делото
разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.137/.
Ищецът, чрез пълномощник адв. Х. представя писмени бележки с вх.№ 260840 от
11.07.2022г.
ОТВЕТНИКЪТ-И.Л.П. *** е направила
възражения по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 260065 от 18.01.2022г., изпратен по куриер
с дата
от 17.01.2022г., който е извън предвидения
законов срок, тъй като е депозиран по куриер с дата
17.01.2022г./понеделник/, а едномесечният срок за писмен отговор е изтекъл на
14.01.2022г./петък/.
В с.з.
ответникът И.Л.П. оспорва иска, заявява, че отразеното в писмения отговор е
становището й по делото. Продадените на публични търгове нейни имоти напълно
покриват дълга й към ищцата, ако същата е била съгласна да й прехвърли
собствеността върху тях, а не да се продават на безценица на публични
търгове. Процесната вила е закупена със
средства от апартамента на майката на втория ответник като тя е нейно
единствено жилище и това на ответника и сина им К.. С ответника К.К. е в лоши
отношения с оглед на това, че ищцата е взела всичките й имоти.
ОТВЕТНИКЪТ-К.А.К. *** не е направил
възражение по иска и не е представил
писмен отговор в предвидения
законов срок.
В с.з.
ответникът К.А.К., редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от приложеното по делото писмено доказателство-
копие от
Договор за заем с нотариална заверка на
подписите с рег. № 21358/11.10.2007г. на Нотариус № 030-*****, с район на
действие РС-София, се установява, че ищцата е дала в заем на ответника П. сумата от 250 000 лв. и последната се е
задължила да я върне на три вноски като последната е до края на месец март 2008г.
Страните са постигнали съгласие в договора, че за всяко просрочие на плащанията
заемателят дължи на заемодателя лихва изчислена на база основния лихвен процент
за РБългрия плюс 2 пункта отгоре.
Възникналите облигационни
отношения между ищцата и ответника П. във връзка с договора за заем от
11.10.2007г. не са оспорени от ответниците.
Ищцата признава, че част от сумата по описания
по-горе договор за заем е била върната доброволно от
ответника П.,
а за част от неизплатената сума в размер на 40 000 лв. ищцата се е снабдила със
Заповед
за незабавно изпълнение но чл. 417 ГПК от 06.11.2009г. по ч.гр.д. №48833/2009г.
по описа на СРС, както и с изпълнителен лист.
Съгласно приложеното копие от удостоверение с изх. № 1446/13.01.2017г. на ЧСИ *****, се установява, че на основание
издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20107900400769 по
описа на ЧСИ с peг. № *****, с район на действие СГС.
От приложеното копие от съдебно решение от 13.01.2014г.
по гр.д. 17053/2011г. по описа на СГС, което
е влязло в сила на 16.05.2016г., се установява, че ответникът П. като длъжник
по ч.гр.д.
№48833/2009г. по описа на СРС е подала възражение по чл.414 от ГПК, за
което е
проведено исково производство и с горното решение по гр.д. 17053/2011г. по
описа на
СГС при условията на чл. 422 от ГПК е признато за
установено съществуването в полза на ищцата на същото вземане в размер
на 40 000лв., като част от общия размер на паричното вземане в размер на 250
000лв., както и законната лихва върху вземането за периода от 30.10.2009г. до
окончателното му изплащане, както и разноски в исковото производство в размер
на 2450лв.
Съгласно приложеното
съдебно решение № 21 1336/08.09.2019г. по гр.д.№14215/2011г. по описа на
СРС, ответникът П. е осъдена да заплати на ищцата и сумата от 3788.85лв.,
представляваща договорна лихва за забава за периода 01.04.2008г. до 22.10.2009г. върху гореспоменатата присъдена
главница от 40 000 лв.,
произтичаща от нотариално заверения договор за заем от 11.10.2007г. и разноски от 151.50лв.
Видно от приложеното копие от решение от
09.03.2017г. по гр.д. № 44475/2011г. по описа на СРС
ответникът П. е осъдена да заплати на ищцата и
сумата от 3319.78лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващо се в разликата между договорената неустойка за
забава и по-високия размер на законната лихва за забавено плащане на главницата
от 40000лв., дължима по договор за заем с нотариална заверка на подписите с
рег. № 21358/11.10.2007г. по описа на нотариус *****, с район на действие СРС,
за от 18.10.2008г.-3О.10.2009г.
и разноски в размер на 134,40 лв.
Съгласно приложеното копие от решение № 16230/11.08.2014г. по гр.д. 7863/2012 по описа на
СГС ответникът П. е осъдена да заплати на ищцата на основание чл.240,
ал.1 от ЗЗД останалата
част от заемната сума или сумата от 36941,48лв.,
представляваща част от общия размер на задължението на ответницата за
главница, произтичащо от Договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите с рег. №
21358/11.10.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 08.03.2011г. до окончателното изплащане, на основание чл. 92, ал.1. предл.
второ от ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД е осъдена да заплати на ищцата и сумата от
9000лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за
връщане на главницата от 36 941.48лв. по Договора за заем от 11.10.2007г., за периода 01.06.2009г. -
31.05.2012г., съизмеримо със законната лихва за този период след приспадане па
дължимата за периода договорна неустойка в размер на 2 718лв. На основание чл. 92. ал.1, предл. 1 от ЗЗД е осъдена
да заплати на ищцата и сумата от 2718лв.,
представляваща договорна неустойка за периода от 01.06.2009г. до 31.05.2012г., произтичаща от Договор за заем от I 11.10.2007г., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано 01.06.2012г. до окончателното изплащане, а също и 4720.51лв. за
деловодни разноски.
Въз основа на издадения на
28.10.2014г. по гр.д. 7863/2012 по описа на СГС
изпълнителен лист е образувано изп.д. №201479001748 по
описа на
ЧСИ рег.
№ 790 ***** с район на действие СГС видно от приложеното копие от удостоверение на ЧСИ с изх.№ 36819/28.10.2019г. От
същото се установява, че производството по изп. дело № 20107900400769
по описа на ЧСИ с peг. № *****, с район на действие СГС е
присъединено към изп.д. №201479001748 по описа на съшщия ЧСИ, както
и че общо дължимите суми по това изпълнително дело към 28.10.2019г. са в общ
размер от 123500.88лв. Има наложена възбрана върху УПИ ***** в с.Скравена,
община Ботевград, Софийска област, с площ от 672кв.м.
От
горните писмени доказателства се установява, че ищецът е кредитор на ответника И.П.
за парични вземания, възникнали на основание сключен между тях Договор за заем с
нотариална заверка на подписите с рег. № 21358/11.10.2007г. на Нотариус № 030-*****,
с район на действие РС-София и с краен падеж на изпълнение или връщане на
заетата сума до 31.03.2008г. или от 01.04.2008г. ответникът П. дължи
незаплатената част от главницата в общ размер от 76941.48лв.
Към датата на сключване на договора за заем на 11.10.2007г. и към момента
на възникване на изискуемостта на описаната по-горе сума-главница по същия
договор за заем към дата 01.04.2008г.,
ответниците И.П. и К.К. се познавали и работили заедно, тъй като имат общо дете К. Калоянов К., роден на ***г.
съгласно приложените писмени доказателства-копия от удостоверения за семейно
положение и членове на семейството на ответника П. и на ответника К.К.. Горното
обстоятелство не се оспорва от тях. В приложеното писмено становище, наречено
писмен отговор от ответника П. същата признава, че с другия ответник К. са в
близки отношения, имат общ син, че майка й е Ст. Новакова.
От приложеното копие от пълномощно с нотариална заверка на подписа от
18.07.2007г. на нотариус №201-Камен Каменов, с район на действие СРС се
установява, че ищцата е упълномощила всеки един от двамата ответници заедно или
поотделно да я представляват пред
нотариус, физически и юридически лица като продаде от нейно име и за нейна
сметка на лице, което прецени и при условия каквито договори, както и да вземе
продажната цена, както и пред банка с право да ипотекира, както и да получи
кредитните средства по кредита за собствения й наследствен недвижим имот,
представляващ апартамент в *****. Видно от приложеното копие от нотариален *****,
с район на действие СРС, ответникът К.К. като пълномощник на ищцата е продал на *****апартамента в ***** за
сумата от 230 00 лев, която сум ответникът К.К. е получил в качеството му на
пълномощник на ищцата. Купувачът *****е майка на ответника И.П. съгласно
приложеното удостоверение за родените от майката деца от 02.02.2022г., издадено
от 04 район Оборище при Столична община.
Съгласно приложената справка от 09.02.2021г. от Търговския регистър, се
установява, че ответниците работят заедно, тъй като управител на фирма „*****е
ответникът И.П., а едноличен собственик на капитала е ответника К.К..
Следователно ответниците И.П. и К.К. се познават, трайно са близки и
работят заедно от 1998г., когато е роден сина им и към момента на сключване на
договора за заем на 11.10.2007г. и възникване на изискуемостта на вземането на
ищеца срещу ответника П. за сумата от 250 000лв. на 01.04.2008г. по този
договор за заем са в близки отношения, като ответникът К. е получил продажната
цена от продажбата на апартамента в гр.София, собственост на ищцата като нейн
пълномощник на 20.08.2007г. Или ответникът К. е знаел, че ответникът П. дължи голяма
парична сума на ищцата във връзка с договора за заем, сключен между тях.
Видно от
приложеното копие от нотариален акт № *****, с район на действие РС-Ботевград,
се установява, че на 19.11.2014г. ответникът И.Л.П. е продала на ответника К.А.К. следния недвижим имот, а именно: двуетажна масивна
вилна сграда, ведно с принадлежащото й право на строеж върху мястото, където е
построена, представляващо урегулиран поземлен имот *****, в с. Скравена, Община
Ботевград, Софийска област, с урегулирана площ от 672 кв.м., при съседи: улица,*****,
УПИ *****, *****и *****, без мястото за сумата от 8000лв., при
данъчна оценка от 6153.90лв., като си е запазила пожизнено правото на ползване
върху имота, подробно описано в нотариалния акт.
От горното се установява, че договорът
за продажба на двуетажната масивна вилна сграда в с.Скравена е сключен между ответниците
след възникване на изискуемостта на вземането за връщане на парична
сума-главница от 76941.48лв. на 01.04.2008г. от ответника П. по сключения между
нея и ищцата договор за заем от 11.10.2007г. с падеж на връщане на сумата до
края на месец март на 2008г. и по време, когато тя и ответникът К. са в трайни
близки отношения, тъй като имат родено общо дете К. през 1998г., работят
заедно, тъй като ответникът К. се явява като пълномощник на ищцата по сключен
договор за продажба на имот в гр.София и имат регистрирана фирма *****, на
която управител е ответника П., а едноличен собственик на капитала е ответника К.,
както и последният живее на адреса в с.Скравена във вилната сграда, върху която
ответникът П. има запазено пожизнено право на ползване.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че от изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният иск е с
правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, който съдът приема за допустим, тъй като е предявен между
надлежни страни.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен като доказан, по
следните правни съображения:
Съдът е сезиран
с конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1
от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не
засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди
вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. А съгласно ал. 2
на чл. 135 от ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Следователно, за да се уважи иска по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки
от фактическия му състав: 1. ищецът да има качеството кредитор по отношение на
един от ответниците, като вземането му по отношение на ответника е
достатъчно да бъде действително, като не е необходимо да е ликвидно или
изискуемо (Решение № 4/26.01.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на IIIг. о.,
Определение № 838 от 11.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1913/2013 г., I т. о., ТК,
Постановление № 1/1965 г. на ОСГК на ВС); 2. кредиторът да е увреден чрез
намаляване имуществото на длъжника (Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 57 от 14.01.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4476/2014 г., III г. о., ГК); 3. длъжникът и лицето, с което той е
договарял да са знаели за увреждането (Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д.
754/2009 г. на IV г. о., Определение № 838 от 11.11.2013 г. на ВКС по т. д. №
1913/2013 г., I т. о., ТК).
В случая са налице всички предпоставки
на закона за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Установи се от представените писмени
доказателства, че ищцата е кредитор на ответника И.П. относно парични вземания,
произтичащи от сключен между тях договор за заем с нотариална заверка на
подписите с рег. № 21358/11.10.2007г. на нотариус № 030-*****, с район на
действие РС-София и присъдени разноски с влязла в сила Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№48833/2009г. по описа на
РС-София, съдебно решение по чл.422 от ГПК от 13.01.2014г. по
гр.д.№ 17053/2011г. по описа на СГС, влязло в сила на 16.05.2016г., съдебно
решение № 211336/08.09.2019г. по гр.д.№ 14215/2011г. по описа на СРС, съдебно
решение № 114081/09.05.2017г. по гр.д.№ 44475/2011г. по описа на СРС, съдебно
решение № 16230/11.08.2014г. по гр.д.№ 7863/2012г. по описа на СГС, като
има и образувано
изпълнително дело № 20147900401748 по описа на ЧСИ *****, с
район на действие СГС, съдебни решения по гр.д. № 35818/2019г. по описа на
РС-София, което е в сила от 05.03.2021г.
като потвърдено с Решение от 05.03.2021г. по в.гр.д.№ 5433/2020г. по
описа на СГС и издаден изпълнителен лист на 17.06.2021г. от СРС за присъдените
с решенията парични суми.
Транслативната сделка или договорът за
продажба, с който длъжникът
П. се е разпоредила със собствената й вилна сграда
в с.Скравена в полза на ответника К. е сключен на 19.11.2014г., след като ищцата е придобила качеството на
кредитор по вземане на основание договор за заем от 11.10.2007г. с
изискуемо вземане от
01.04.2008г., поради което съдът приема за установена първата материална
предпоставка, обуславяща възникването на потестативното право по чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Увреждането на интересите на кредитора от
извършеното правно действие, в случая сключването на договор за продажба на 19.11.2014г.,
е налице, тъй като длъжникът П. намалява имуществото си. Съдът приема, че при всяка
прехвърлителна сделка с вещ, собственост на задълженото лице се застрашават
интересите на кредитора, тъй
като се препятства възможността да се насочи принудително изпълнение върху нея.
Поради това намира за
неоснователно възражението на ответника П., че сделката е осъществена, тъй като ответникът К. ипотекирал собствения си имот и за да има къде да
живее той и детето им му прехвърлила собствеността върху вилата. Съдът счита,
че кредиторът няма задължение да доказва конкретни факти с оглед твърдяното
увреждане- липса на друго имущество, цялостното финансово състояние на
длъжника, налице ли е разлика между действителната и продажната цена на
прехвърления имот. Оспорената сделка страда само от относителна
недействителност, която може да бъде преодоляна, ако длъжникът изпълни задължението
си. Не е нужно намерение да се вреди, а само длъжникът да съзнава увреждането,
като увеличава неплатежоспособността си във вреда на кредитора.
Процесната разпоредителна сделка, с която ответникът
П. се е разпоредила със собствеността на недвижим имот в с.Скравена в полза на бащата на детето
й К. представлява увреждащо кредиторите действие, тъй като по този начин тя е затруднила евентуалното
удовлетворяване на ищеца-кредитор от имуществото й.
Налице е и последната предпоставка за
уважаване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, а именно, че с договора за продажба
от 19.11.2014г. длъжникът П. е увредила ищцата-кредитор,
като е знаела за увреждането, като е налице и знание от страна на ответника К.,
с който е договаряла, тъй като същите се познават много добре поради факта, че
имат общо дете от 1998г., работили са заедно, имат регистрирана фирма с
едноличен собственик на капитала ответника К. и управител ответника П.,
ответникът К. е с настоящ адрес *** във вилна сграда, върху която ответникът П.
има запазено право на ползване и
ответникът К. е запознат с това, че ответникът П. дължи парична сума на ищцата
във връзка със сключен между тях договор за заем от 11.10.2007г., тъй като той
е пълномощник на ищцата при продажба на апартамент в гр.София, сключен на
20.08.2007г. като е получил цената на имота от 230000лв. като пълномощник на
ищцата. Двамата ответници са били упълномощени от ищцата да продават собствения
й апартамент в гр.София с пълномощно от 18.07.2007г. Освен това мястото в
с.Скравена върху, което се намира вилната сграда, която е станала негова
собственост, е с наложена възбрана от ЧСИ по изпълнително дело за парични
вземания, дължими от ответника П. на ищцата.
Възражението
на ответника П., че сега са в лоши отношения с ответника К. по повод на делото
не касае основателността на иска относно знанието му, че с прехвърляне на
собствеността върху вилната сграда в с.Скравена на 19.11.2014г. уврежда ищцата.
Съдът намира, че с оглед на факта, че
ответниците към момента на сключване на договора за продажба се познават много
добре като родители на общо дете, работили заедно, пълномощници на ищцата във
връзка с продажбата на апартамент в гр.София, която се е реализирала на
20.08.2007г., ответникът К. е наясно със сключения договор за заем на
11.10.2007г. между ищеца и и ответника П. и задълженията й за връщане на сумата,
съдът приема, че се установи наличие на знание за увреждането у ответника К. поради събраните по
делото писмени
доказателства, установяващи този факт. Според
Решение №13 от 19.02.2015г. по
гр.д.№4606/2014г., ІV г.о., за да е налице знание за
увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са
представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено
съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно
как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са
известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. В
случая е налице знание у
ответника К., че длъжникът
П. е получила
в заем от ищцата сумата от 250 000лв. и следва да я върне до 31.03.2008г.,
което не е направила изцяло.
По изложените
съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, така, както е
предявен, а именно до размера на правата на собственост на ответника П. или за
прехвърления недвижим имот с нотариален акт № *****, с район на действие РС-Ботевград
и пожизненото запазено право на собственост върху този имот.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
уважаване на иска, съдът след като взе предвид приложените писмени
доказателства за направените разноски от ищеца по делото, отразени в списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.137/ и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК намира, че
ответниците ще следва да заплатят на ищеца сумата от 746.75лв. за направени
разноски по делото, включващи платени държавни такси и адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.135 от ЗЗД ОБЯВЯВА за
недействителен по отношение на Р.Т.Р. ***, с ЕГН: ********** сключения между И.Л.П.
***, с ЕГН: ********** като продавач и ответника К.А.К. ***,
с ЕГН: ********** като купувач, както и върху уговореното между
ответниците пожизнено право на ползване, запазено за продавача И.Л.П., договор
за продажба от 19.11.2014г.
на следния недвижим имот, находящ се
във вилна зона *****, представляващ двуетажна масивна вилна сграда, ведно с
принадлежащото й право на строеж върху мястото, където е построена,
представляващо урегулиран поземлен имот *****, в с. Скравена, Община Ботевград,
Софийска област, с урегулирана площ от 672 кв.м., при съседи: улица,*****, УПИ *****,
*****и *****, без мястото, подробно описан в нотариален акт № *****, с район на
действие РС-Ботевград.
ОСЪЖДА И.Л.П. ***, с ЕГН: ********** и К.А.К. ***,
с ЕГН: ********** да заплатят на Р.Т.Р. ***, с ЕГН: ********** сумата от 746.75лв./ седемстотин и четиридесет и шест
лева и 75 стотинки/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/*****/