№ 4624
гр. Варна, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Т. Ц. С. и Т. Д. С., чрез
процесуален представител адв. С. З. срещу Разпореждане № 260226/15.04.2022 г. по гр. д. №
447/2018 г. по описа на РС-Провадия, с което е разпоредено издаването на изпълнителен
лист въз основа на Решение №260/02.03.2022г. по ГД №1687/2021г. по описа на Окръжен
съд-Варна, с което на основание чл. 75 от ЗС Т. Д. С., ЕГН **********, и Т. Ц. С., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр.Провадия, обл. Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 22, са
осъдени да преустановят нарушението - нахлуване в имот, находящ се в с.Тутраканци, общ.
Провадия, а именно: дворно място с площ от 1 600 кв.м, съставляващо УПИ III-283 в кв. 38
по плана на селото, при граници: улица, ПИ II-284, IV-282, V-281 и IX-280, както и да
възстановят фактическото положение отпреди нарушението, изразяващо се във връщане на
отсечените дървета (трупи) - един орех, две черници, една топола и две върби, във владение
на ищеца Х. Р. И., ЕГН **********, в имота, находящ се в с.Тутраканци, общ. Провадия, а
именно: дворно място с площ от 1 600 кв.м, съставляващо УПИ III-283 по плана на селото.
Жалбоподателите изразяват становище за недопустимост, а в условията на
евентуалност и неправилност на обжалваното разпореждане. Сочат, че постановеното по
делото въззивно решение е обжалвано с касационна жалба, поради което същото не е влязло
в сила и не подлежи на изпълнение. В същото време считат, че постановеното връщане на
изсечените дървета е и неизпълнимо. Ако в законодателството не е предвиден способ, чрез
който да се осъществи принудително изпълнение на притезателното право, то, макар и
последното да се съдържа в изпълнителното основание, изпълнителен лист не следва да
бъде издаден. По изложените съображения отправят искане разпореждането да бъде
обезсилено или отменено.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Х. Р. И., чрез адв. И. И., с
който частната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че съгласно чл. 282, ал. 1
от ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението, а освен това
в настоящия случай жалбата срещу въззивното решение е била върната като недопустима.
По отношение на доводите, касаещи неизпълнимост на съдебното решение се твърди, че
възприемането им би довело до недопустимо пререшаване на правния спор. Отправя се
искане частната жалба да бъде оставена без уважение с присъждане на разноски.
1
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство по делото е образувано пред РС – Провадия по
предявени от Х. Р. И. субективно съединени искове с правно основание чл. 75 от ЗС срещу
Т. Д. С. и Т. Ц. С. за осъждане на ответниците да преустановят нарушението - нахлуване в
имот, находящ се в с.Тутраканци, общ. Провадия - дворно място с площ от 1600 кв.м,
представляващо УПИ III - 283 в кв. 38 по плана на с.Тутраканци, изсичане на дървета от
имота и изнасяне на вещи от имота, както и да върнат изсечените дървета в тяхното
отсечено състояние обратно във владение на ищеца.
С Решение № 260/02.03.2022 г. по в.гр. дело № 1687/2021г. по описа на ВОС е
отменено първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, и вместо него е
постановено осъждането на основание чл. 75 от ЗС, ответниците да преустановят
нарушението - нахлуване в имот, находящ се в с.Тутраканци, общ. Провадия, а именно:
дворно място с площ от 1 600 кв.м, съставляващо УПИ III-283 в кв. 38 по плана на селото,
при граници: улица, ПИ II-284, IV-282, V-281 и IX280, както и да възстановят фактическото
положение отпреди нарушението, изразяващо се във връщане на отсечените дървета (трупи)
– един орех, две черници, една топола и две върби, във владение на ищеца, в имота,
находящ се в с.Тутраканци, общ. Провадия, а именно: дворно място с площ от 1 600 кв.м,
съставляващо УПИ III-283 по плана на селото, както и да му заплатят сумата от 1218 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Срещу постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от Т. Д. С. и
Т. Ц. С., която е оставена без разглеждане с Разпореждане №2305/105.2022 г. по делото.
Същото е потвърдено с окончателно Определение № 50205/05.10.2022 г. по ч.гр. дело №
3135/2022 г. по описа на ВКС, поради което следва да се приеме, че въззивното решение,
постановено по осъдителен иск е влязло в сила като неподлежащо на обжалване.
Междувременно с молба с вх.№ 260193/24.03.2022г. Х. Р. И. е поискал издаването на
ИЛ по ГД №447/2018г. по описа на ПРС, в общ размер на 1223 лева за двете инстанции,
включващи 114 лева държавна такса за първоинстанционното производство, 10 лева
държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 5 лева такса за банкови преводи, 2
лева държавна такса за призоваване на свидетел, 15 лева държавна такса за въззивна частна
жалба вх.№6442/30.10.2019г., 59 лева държавна такса за въззивното производство, 500 лева
платено в брой адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанции, представляващи
съдебно-деловодни разноски по делото, която е уважена и е издаден исканият изпълнителен
лист с Разпореждане №260205/25.03.2022г. по делото.
С нова молба с вх.№260228/05.04.2022г. от адв.И. И., в качеството си на процесуален
представител на ищеца Х. Р. И. е поискал допълване на издадения изпълнителен лист
№260019/25.03.2022г. издаден по ГД №447/2018г. по описа на ПРС, съобразно Решение
№260/02.03.2022г. по ГД №1687/2021г. по същество на спора, с което исковете по чл. 75 от
ЗС са уважени в цялост. С обжалваното разпореждане е постановено издаването на искания
изпълнителен титул.
На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат
влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на
въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи,
решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато
предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на
арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела.
Съобразно чл. 405, ал. 1 и ал. 2 от ГПК изпълнителният лист се издава по писмена
молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове от първоинстанционния съд, който
2
е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът
подлежи на незабавно изпълнение-до съда, който е постановил решението или заповедта за
изпълнение.
При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 от ГПК, съответно при реализиране на
предвидената в чл. 407, ал.1 от ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено
разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на
делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително
изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния
лист.изпълнителният лист удостоверява правото на принудително изпълнение на
притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният
лист се издава, и чието съдържание възпроизвежда. Единствените предпоставки, които
съдът следва да провери преди да се произнесе по искането са дали актът е редовен от
външна страна и обективира ли подлежащо на изпълнение вземане. Изпълнителният лист
удостоверява правото на принудително изпълнение на притезанието, доказано с
изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист се издава, и чието
съдържание възпроизвежда.
В настоящия случай обжалваното разпореждане е издадено въз основа на влязло, с
оглед своята необжалваемост, в сила съдебно решение от компетентния съд, разгледал
делото като първа инстанция. С него е постановено издаването на изпълнителен лист за
подлежащо на принудително изпълнение притезание. В този смисъл напълно неотносими и
неоснователни са възраженията на частните жалбоподатели за невъзможност за изпълнение
на въззивното решение, доколкото способът на изпълнение и възможността за неговото
прилагане са въпроси, които касаят евентуалното изпълнително производство, което може
да бъде образувано въз основа на изпълнителното основание, като в този смисъл е и
съдебната практика, обективирана например в Определение № 497 от 26.11.2009 г. по ч.гр.д.
№ 358/ 2009 г. на Върховен касационен съд. Само за пълнота на обосновката следва да се
посочи, че редът за принудително предаване на движими вещи е подробно уреден в
разпоредбата на чл. 521 от ГПК, като в ал. 2 от нея изрично е посочено как следва да се
процедира ако бъде установено, че същите не се намират у длъжниците или са развалени.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че обжалваното разпореждане е
валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на Х.
И. следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260226/15.04.2022 г. по гр. д. № 447/2018 г. по
описа на РС-Провадия.
ОСЪЖДА Т. Д. С., ЕГН **********, и Т. Ц. С., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.Провадия, обл. Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 22 да заплатят на Х. Р. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. Провадия, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ № 37, вх. А, ет. 3, ап. 7
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените в частното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4