РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Петрич, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200482 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. М., с ЕГН ********** и адрес : с. П., общ.
С., подадена чрез упълномощен представител – адв. К. П. - САК против
Наказателно постановление (НП) № 687 от 31.05.2022 година на Началник на
Отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. С., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 179, ал.3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лв. С
жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на издаденото
НП и се иска неговата отмяна, сочат се допуснати процесуални нарушения
при ангажиране отговорността на жалбоподателя, както и недоказаност на
вмененото нарушение и неговото авторство.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят, не се явява, не
се представлява, като от името на процесуален представител е депозирано
становище, в което се доразвиват доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Претендира сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна)
Началникът на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
1
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. С.,
редовно призован, изпраща представител – юрисконсулт Д. А., която пледира
за потвърждаване на наказателното постановление. Представя писмени
бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на
наказателното постановление, тъй като било издадено законосъобразно и не
били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се
разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прави
се възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски по
делото.
Районна прокуратура – Б., Териториално отделение - П., редовно
призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна
следното:
На 09.12.2021 година в 09:16 часа свидетелят И. Г. Т. изпълнявайки
служебните си задължения на ГКПП „К.“, в направление излизане от
територията на Р България, извършил проверка на ППС – влекач, марка „
ДАФ ФТ ХФ 105“, с рег. № Е **** МА, с обща техническа допустима
максимална маса на пътния състав над 3,5 т. /над 12 тона/, собственост на „Д.
Г.“ ЕООД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление : гр. С., общ. Б.,
ул. „С.“, бл. ** (видно от СРМПС част I), което се е управлявало от
жалбоподателя ван К. М.. След проверка в Електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), (т. нар. тол
система), контролният орган - свидетелят И. Т. констатирал, че контролно
устройство (техническо средство) с идентификатор № 10112, е засякло на
дата 26.11.2021 година в 06:13 часа на М., по път А-3, отсечка 163+488,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1
на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса, за посоченото ППС не била заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За
извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под
формата на доклад и снимков материал като е наличен снимков материал, на
който е виден регистрационният номер на автомобила. От същият се
установява, че е заснет автомобил с регистрационен № Е **** МА, датата и
часа на движение. Изготвено е и Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление,
от което е видно, че за дата на извършване на нарушението няма получена и
платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено
нарушението.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на
09.12.2021 година, свидетелят И. Г. Т., на длъжност инспектор в отдел „Пътни
2
такси и разрешителен режим“ при Териториална дирекция Митница С. към
Агенция „Митници“, във връзка с възложените му функции е съставил против
жалбоподателя К. С. М., в качеството му на водач на процесното ППС и в
негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 687/09.12.2021г. Това процесуално действие актосъставителт е
извършил и с участието на колегата си – свидетеля А. А. М.. В изготвения
АУАН актосъставителят сочи, че след извършена проверка е установено, че
ППС попада в категорията на ППС, за което е дължима, но незаплатена такса
по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението е правно
квалифицирано с разпоредбата на чл. 179, ал.3а от ЗДвП. АУАН е предявен
на жалбоподателя на същата дата 09.12.2021 година, който бил подписан без
възражения. АУАН е връчен срещу подпис. Срещу така съставения Акта в
законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение. В хода
на извършената проверка, на 09.12.2021 г. жалбоподателят М. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция,
такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133.00 лева, видно от
приложената Квитанция за платени пътни такси в Р България № АМ-
21BG005731Х43612569-********** от 09.12.2021г. Компенсаторна такса,
предвид дадената възможност на жалбоподателя, съгласно чл. 189е, ал. 3 от
ЗДвП по АУАН № 687/09.12.2021г. не е постъпила по сметка на АПИ.
След получаване на образуваната преписка от Началникът на Отдел
„Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ е издадено процесното
наказателно постановление № 687 от 31.05.2022 год. В издадения санкционен
акт, от административнонаказващия орган са възприети изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 179, ал.3а от ЗДвП и е
наложено на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на
1 800 лв. Обжалваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя по пощата с обратна разписка. Известието за доставяне се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване, че е получено на 22.06.2022 година от жалбоподателя К. М..
Възражения относно начина и формата на връчване на наказателното
постановление не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на Началника на Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-167
от 08.02.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно
от която Г. А. Т. е оправомощен да издава наказателни постановления по
ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал.12 от ЗДвП -
Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Г. А.
Т. се установява от приложената Заповед № ЧР-НТУ-ЗЗ от 23.01.2019 година
на Председателя на Управителния съвет на АПИ. Материалната
3
компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП,
също се доказа, тъй като свидетеля И. Г. Т. е длъжностно лице от Агенция
„Митници“, гр. С. В случая по отношение компетентността на
актосъставителя е приета по делото Заповед № 3АМ-332/32-66544 от
28.02.2020 година, издадена от Директора на Агенция „Митници“.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Т. и М.,
които чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка, чрез показанията си установяват
извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по
съставяне на АУАН, като сочат, че са установили нарушението чрез проверка
в електронната система, в която излиза камиона като нередовен, но шофьора
не излиза.
Представено е свидетелство за регистрация на МПС, от което се
установява, че процесното ППС е собственост на „Д.Г.“ ЕООД, с ЕИК ***** и
със седалище и адрес на управление : гр. С., общ. Б., ул. „С.“, бл. **. Съдът е
изискал от това дружество информация за дата на извършване на
нарушението 26.11.2021г. кое лице е управлявало процесното МПС, като е
представена разпечатка от дигиталния тахограф, монтиран в ППС, с рег. № Е
**** МА, от който се установява, че именно жалбоподателя К. М. е
управлявал процесното ППС на датата на нарушението – 26.11.2021г. /л.52-53
от делото/.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното наказателно постановление/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
основателна, по следните съображения.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл.
189е, ал.12 от ЗДвП лице със Заповед на председателя на управителния съвет
на АПИ, а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а,
4
ал.2 от ЗДвП, определен със Заповед на председателя на управителния съвет
на АПИ. Съдът, намира обаче, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление в следния
смисъл.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които
управляват ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗДвП за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същите
задължения са определени в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и която
гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен, когато
тези задължения са изпълнени от трето лице.“. Абсолютно никъде в АУАН и
в наказателното постановление не е посочено и конкретното нарушение, за
което е санкциониран жалбоподателя. Посочено е единствено, че ППС попада
в категорията, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 т. 2
от ЗП, тъй като на 26.11.2021 г. в 06:13 часа …. засечено с контролно
устройство …Не е описано каквото и да е действие или бездействие на
жалбоподателя. По-надолу е описано, че жалбоподателят управлява ППС, за
което е дължима, но не е заплатена пътна такса. С разпоредбата на чл. 139, ал.
7 от ЗДвП, както спомена съдът по-горе, е въведено в задължение на водачите
на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от
ЗДвП не е вменена като нарушена от жалбоподателя нито в АУАН, нито в
атакуваното наказателно постановление. Описаното в АУАН и наказателно
постановление деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна
разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти.
Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и
основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
5
единство с конкретна разпоредба на закона. Посочената неяснота,
противоречие между фактическите и правни констатации на актосъставителя
и на наказващия орган, води до грубо нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за
какво точно нарушение му е наложено наказание. В случая констатираните
пороци при описание на нарушението в АУАН и наказателно постановление
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не
за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Изискванията за реквизити на АУАН и наказателно постановление са
императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или
дедуктивен път от доказателствата по делото.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Наред с горното, съдът констатира, че в казуса не се доказа и че
жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение.
Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване
по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние, в това число и такса за изминато разстояние - тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък и изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. От своя страна, нормата на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата сочи, че
тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й
6
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Следователно, ако и доколкото
изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение на
жалбоподателя е това посочено в АУАН и респ. е едно от тези по
наказателното постановление, а именно незаплатена и дължима се пътна тол
такса при управление на процесното ППС на процесната дата и място, то
адресат на такова задължение за плащане на тол такса, не е водача, нает от
превозвача да извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното
МПС или съответното ползвател /наемател/ на същото. В казуса не се
представиха никакви доказателства, че жалбоподателят Ц. е собственик на
описаното в наказателното постановление превозно средство, с което се
твърди, че той е извършил процесното нарушение, нито пък се представиха
доказателства, че е ползвател на това ППС на самостоятелно основание и
извън трудовата си дейност по нарочен трудов договор. Ето защо, съдът
приема за недоказано и обстоятелството, че жалбоподателят е адресат на
задължението за заплащане на пътна тол такса в този казус и поради тази
причина, не може да бъде административнонаказателно отговорно лице за
неизпълнение на такова задължение за посоченото ППС. В тази насока следва
да бъде посочено, че съгласно приложената от наказващия орган норма чл.
179, ал. 3а от ЗДвП Водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона
за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с
глоба в размер 1800 лева. Следователно последната адм. санкционна
разпоредба не се отнася до посочената и установена в АУАН фактическа
обстановка по делото свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се
отнася до друго това, че водача управлява ППС, като не изпълни
задълженията си за установяване на изминато разстояние или няма закупена
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва,
сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка. Следователно както
се посочи, неправилно е определен и субекта на отговорност, тъй като при
такова нарушение адресат на задължението е собственика на ППС по смисъла
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. От своя страна
нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
7
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси
при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна
мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси. Тези „съответни задължения“ са регламентирани в Закона за
пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
(Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. Неизпълнението на
горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а не приложената от наказващия орган.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя е
безпредметно да бъде обсъждано дали случаят е маловажен, като за пълнота
следва да бъде посочено, че дори и при изход различен от настоящия чл. 28
от ЗАНН не е приложима, по аргумент от чл. 189з от ЗДвП.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда за жалбоподателя.
В случая жалбоподателят чрез процесуалния си представител претендира
присъждане на разноски по представен списък за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което районният съд намира за основателно
предвид това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
изискващи специални процесуални усилия по обжалване на наказателното
постановление, доколкото се представят по делото единствено писмени
становище. Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от ЗА препраща към Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес от 1000 до 10000 лева са 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева.
Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление имуществена санкция в размер на 1800 лева, определеният по
реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата 480.00 лева, която сума следва да бъде присъдена в полза
на жалбоподателя.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна
инфраструктура“, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
С оглед изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
8
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 687 от 31.05.2022г. на
Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. С., с
което на К. С. М., с ЕГН ********** и адрес : с. П., общ. С., за нарушение на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 АПК Агенция
„Пътна инфраструктура“, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. М., с ЕГН ********** и
адрес : с. П. общ. С. сума в размер 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Б. в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9