ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15964
гр. С., 06.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110141774 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. А. Т., В. Л. Т. и Й. Л. Т. срещу С.О, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че последният не е с собственик на част от 225 кв. метра от
поземлен с идентификатор **************, и адрес: С., район „В.", *** (в.з.
„С.“) ***, описана в скица – неразделна част от Решение от 24.11.2010 г. по
въззивно гражданско дело № 1612/2009 г. на Софийския градски съд, IV-а
състав.
Ищците твърдят, че на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ са
собственици като наследници на Л.Т.Т, който от своя страна е наследник на
Т.Т.К, на когото с Решение № 6279/18.02.2002 г. на Поземлена комисия – В. е
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници
на имот, представляващ нива с площ 0,654 дка в землището на с. С.,
местността „Б.Е", имот с планоснимачен Nº ****, кадастрален лист Nº *** от
кадастралния план, изработен 1950 г., при граници: н-ци на М.Х.Г. С.Т.К, като
е отбелязано, че са възстановени 654 кв.м. от парцел ***** от кв. 2 по ЗРП на
в.з. „С. С.". С Решение от 24.11.2010 г. по въззивно гражданско дело
Nº1612/2009 г. на Софийския градски съд, IV-а състав, влязло в сила на
14.05.2012 г., и отбелязано в книгите за вписания като Акт Nº***, том XXI,
рег. Nº********** г., е признато за установено между Л.Т.Т, Д.И.С, Д.И.Б и
М.И.Б, че наследодоателят на ищците Л.Т.Т е собственик на същия недвижим
имот. Твърдят, че на 07.08.2012 г. последният е получил от неучастващите по
делото Д.И.С, Д.И.Б и М.И.Б владението на описаните 654 кв. метра земя.
Поддържат, че от последната дата наследодателят им е установил владение и
върху частта от УПИ ***** с площ от 225 кв. метра, като същият е декларирал
имота и за данъчни цели, като ищците и наследодателят им при всички случаи
са придобили имота и по силата на давностно владение, продължило от
07.08.2012 г. до дата на подаване на иска в съда – 11.07.2024 г. Във връзка с
искане за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена
1
проверка за описаната част от недвижим имот, ответникът чрез
администрацията на „В.“ е издадено Удостоверение № РТВ20-ГР94-2830-
[12]/07.06.2021 г., заявил, че частта от 225 кв. метра, е общинска собственост
по силата на чл. 30 ЗСПЗЗ. Ищците оспорват това, тъй като имотът е бил
предмет на реституционни претенции. Затова за ищците възникнал интерес с
отрицателния установителен иск да установят несъществуването на спорното
право за ответника, доколкото твърдят да са собственици. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – С.О, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че
решението, на което ищците се позовават в исковата молба, е постановено по
порцес между тях и трети лица, по който решението не може да обвърже
общината. Твърди се, че спорните 225 кв.м. не са били част от поземлените
имоти, съществували преди обособяването на УПИ по регулационен план от
1989 г., като всъщност били придадени от съседен имот с планоснимачен №
1729. Процесният имот е бил земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ и оттам
следват изводите, че на основание чл.30 от 3СПЗЗ процесните 225 кв.м. „имат
общински характер“. Направено е и възражение, че спрямо процесния имот не
е можело изтекла погасителна давност, тъй като в периода от 19 51 г. до 1996
г. действала забрана за придобиване по давност на държавни и общински
имоти, а теченето на давностния срок било спряно от 06.06.2006 г. до
08.03.2022 г. съгласно § 1 ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 46/06.06.2006 г.) и ищците
не можели да придобият имота по силата на давностно владение. За да
придобият имота, ищците следвало да закупят процесните 225 кв.м. по цени,
определени от Столичния общински съвет и с предявяване на иска, те се
опитвали да заобиколят това изискване. Иска се отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Съдът намира, че е предявен иск с отрицателен установителен иск за
собственост правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка
с чл. 77 ЗС, на който ответникът противопоставя възражение за придобиване
на право на собственост по чл. 30 ЗСПЗЗ, като разпределя доказателствената
тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед на становищата на страните се съдът намира, че като безспорни
между тях се установяват следните факти: че с Решение от 24.11.2010 г. по
въззивно гражданско дело № 1612/2009 г. на Софийския градски съд, IV-а
състав, влязло в сила на 14.05.2012 г., наследодателят на ищците е признат за
собственик на спорните 225 кв.м. по отношение на неучастващите по делото
Д.И.С, Д.И.Б и М.И.Б; че процесните 225 кв.м. попадат в С.ната част на
урегулиран поземлен имот по действащия регулационен план на С., местност
„вилна зона С. – С.“; че ищците са наследници на Л.Т.Т и Т.Т.К при равни
квоти в наследството.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
2
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба, с изключение на скицата –
приложение към решението на СГС (на лист 20 – 21), която съгласно текста на
решението следва да се представи по делото в цвят, за да прецени съдът коя
част е оранжева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищците (чрез адвоката им).
НАСРОЧВА гражданско дело 41774 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 14
май 2025 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск за правото на собственост
върху част от поземлен недвижим имот на ответника с правна квалификация
чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 77 ЗС. Този иск се разглежда,
ако ищците установят правно основание, годно да ги направи собственици,
като същите претендират за такова земеделска реституция в полза на техен
наследодател по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и наследство по чл. 5 ЗН и чл. 9, ал. 1
ЗН, евентуално – изтекла придобивна давност при добросъвестно владение по
чл. 79, ал. 1 ЗС. Искът ще се уважи, освен ако ответникът не установи, че за
него е било основание за придобиване на имота по реда на чл. 30 ЗСПЗЗ – че
към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 26.02.1991 г., имотът е принадлежал
на ТКЗС или друга селскостопанска организация, както и че за него не е имало
искания за продажба или заемане от член на такава организация
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че с Решение от 24.11.2010 г. по въззивно
гражданско дело № 1612/2009 г. на Софийския градски съд, IV-а състав,
влязло в сила на 14.05.2012 г., наследодателят на ищците е признат за
собственик на спорните 225 кв.м. по отношение на неучастващите по делото
Д.И.С, Д.И.Б и М.И.Б; че процесните 225 кв.м. попадат в С.ната част на
урегулиран поземлен имот XVII-18 по действащия регулационен план на С.,
местност „вилна зона С. – С.“; че ищците са наследници на Л.Т.Т и Т.Т.К при
равни квоти в наследството..
УКАЗВА на ищците, че в тяхна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установят, че са упражнявали (вкл. и чрез наследодател) фактическа власт
върху спорните 225 кв. метра от 2012 г. до образуване на делото.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че към 26.02.1991 г. процесните 225 кв. метра са попадали в имот
3
на ТКЗС или друга селскостопанска организация, създадена въз основа на
такова; че не са били поискани от членове на тази организация.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника – С.О, че НЕ
СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА процесните 225 кв. метра да са били част от имот
на ТКЗС към 1991 г.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 9 май 2025 г., като срокът не е преклузивен, но
при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне
на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не
посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето
на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, с
изключение на две скици на вещото лице (Приложение № 3), намиращи се на
лист 20 – 21 от делото.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищите В. А. Т., В. Л. Т. и Й.
Л. Т. да представят в срок до датата на откритото заседание по делото пред
съда цветен препис на намиращите се на лист 20 – 21 от делото скици –
Приложение № 3 към заключение на вещо лице по въззивно гражданско дело
№ 1612/2009 г. на Софийския градски съд, IV-а състав.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да взема предвид тези
доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищците, че ако нито
изпратят представител, нито се явят в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да ги осъди да заплатят
разноски на ответника.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
4
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5