ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 330
гр. В*, 03.08.2022 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Н* Д. Н*
като разгледа докладваното от В* Й. М* Въззивно частно гражданско дело №
20221300500231 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл ГПК.
М. С. В. от гр.С* чрез адв. Пълномощник И.И. обжалва определение № 957
от 24.06.2022год. по гр. Дело № 1018 /2022г. по описа на ВРС в частта за
разноските - относно присъждането на държавна такса .
Поддържа, че постановеното определение е неправилно, тъй като
ищцата е осъдена да заплати държавна такса за всеки от предявените искове
в размер на 50 лв.
Посочва, че не става ясно на каква база е определена така присъдената
държавна такса, тъй като разпоредбата на чл.71, ал.2 от ГПК указва, че :
„Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права
върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за
разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на
окончателен договор е такъв предмет, размерът на държавната такса се
определя върху една четвърт от цената на иска.
По делото не била установена цена на иска именно поради прекратяването на
същото.
Предявените искове не са неоценяеми, за да се приложи разпоредбата на
чл.71, ал.1, изр.2-ро от ГПК.
Поради горните съображения молят Съда да приеме, че обжалваното
1
Определение от 24.06.2022г. в частта за присъдената държавна такса е
незаконосъобразно и да бъде отменено.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частната
жалба, данните по грд № 1018822г на ВРс , прие за установено следното :
Производството пред ВдРс е образувано по искова молба от М. С. В.
против Б* В* Александров.Твърди се, че страните по делото са наследници на
В* Ал* К*, бивш жител на гр. В*, починал на 27.10.2020г. Сочи се, че по
настъпило наследствено правоприемство, страните са съсобственици на
недвижим имот находящ се в гр. В*, ул.“М* В*“ № *, ет. *. Поддържа се, че
приживе на наследодателя, ответната страна се е снабдил с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство
№ 154, том III, н.д. № 485/2007г. на нотариус Л* Ц* с район на действие
Районен съд В*.
Иска се да бъде прогласена нищожността на Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 154, том
III, н.д. № 485/2007г. на нотариус Л* Ц* с район на действие Районен съд В*
поради противоречие на закона и като издаден при липса на съгласие.
С Определение № 831 от 07.06.2022г. исковата молба е оставена без
движение.
Съобщено е на ищеца М. С. В., в едноседмичен срок от получаване на
препис от горното определение, да отстрани нередовността на исковата молба
като посочи правен интерес от водене на настоящето дело. В указаниян срок
ищцата не е отстранила нередовността и производството по делото е
прекратено.
Правилно ВдРС е приел, че с формулираният петитум на исковата молба е
отправено единствено искане за прогласяване нищожност на констативен
нотариален акт, поради противоречие на закона и издаден при липса на
съгласие, като естеството на искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК по правило
няма характер на самостоятелен иск, а отмяната на констативен нотариален
акт е законова последица от уважаване на предявен от претендиращия
отмяната ищец, вещен иск, насочен срещу ответника ползващ се от
нотариалния акт.
С обжалваното определение ВдРс е оставил без разглеждане
предявения от М. С. В. против Б* В* А* иск за прогласяване нищожността на
2
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 154, том III, н.д. №485/2007г. на нотариус Л* Ц* с
район на действие Районен съд В*, поради противоречие на закона, като
недопустим, както и иск за прогласяване нищожността на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство
№ 154, том III, н.д. № 485/2007г. на нотариус Л* Ц* с район на действие ВРС,
поради липса на съгласие
М. С. В., ЕГН**********, от гр. С*, ул.“О*
път“ № 7, е осъдена да заплати сумата в общ размер на 100,00лева за
държавна такса по всеки иск, в полза на ВРС.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 70 от ГПК и трайната съдебна практика по
приложението й, въпросът относно цената на иска, може да се повдига от
ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за
разглеждане на делото, след което същата се стабилизира и остава
непроменена до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт,
освен ако не бъде променена по реда на изменение на иска (в този смисъл
и Определение № 423/23.09.2015г. по дело № 4061/2015 г. на ВКС, I г.о.).
Първоинстанционният съд е определил цена на всеки отделен иск в размер на
по 4 404 лева, съобразно данните в нот. Акт № 154 т.III рег №2894 н.д №
485/2007г . за пазарната оценка на имота.
Съгласно т. 1Б на Тълкувателно решение №4/2014 г. от 14.03.2016 г. по т.д.
№4/2014 г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК (ред. ДВ бр.
59/2007 г.) е приложима при определяне на държавната такса по исковете,
чиято цена се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. По правилата на чл.
69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК по исковете за нищожност на сделки цената на
иска се равнява на данъчната оценка или определена в настоящия случай
от първоинстанционния съд -4 404 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че дължимата държавна такса по иска с
правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради
противоречие със закона възлиза на сумата от 50 лева, определена на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, доколкото е определена съобразно чл. 71, ал. 2 ГПК вр.
3
чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, или математически - 4% от ¼ от
4 404 лева, се равнява на сума по-малка от законоустановения минимум.
Дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
за прогласяване нищожност поради липса на съгласие се определя по
идентичен начин, по изложените по-горе съображения, поради което ищцата
дължи държавна такса в размер от 50 лева.
Общият дължим размер на д.т правилно е определен -100 лв.
По тези съображения и като взе предвид задължителните постановки на т. 1Б
на Тълкувателно решение №4/2014 г. от 14.03.2016 г. по т.д. №4/2014 г. на
ОСГК на ВКС, съдът приема, че дължимата държавна такса възлиза на сумата
от 100 лв.
Постановявайки определение в горният смисъл Видинският районен съд
е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 957 от 24.06.2022год. по гр. Дело №
1018 /2022г. по описа на ВРС в частта за разноските - относно присъждането
на държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4