№ 73
гр. П., 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500605 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпило Искане с вх.№4992 от
29.12.2021г. от адв.М.П., в качеството й на пълномощник на В. З. Г., с правно
основание чл.248 от ГПК.
В същата се иска да се измени Решение №242 от 26.11.2021г.,
постановено по в.гр.д.№605/2021г. по описа на ОС- П. в частта му за
разноските, с която В. З. Г. е осъден да заплати в полза на Б.З. Г., сумата в
общ размер от 1910лв., от които: 1310лв., представляващи разноски пред
първата инстанция, а пред въззивната инстанция в размер на 600лв.-
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, като се намалят
разноските, които първия дължи на втората. Съответно се осъди Б.З. Г. да
заплати на В. З. Г. разноски.
В тази връзка се твърди, че неправилно и необосновано въззивният съд
е определил размера на дължимите разноски, както пред първата инстанция,
така и въззивна инстанция.
В този смисъл се излагат съображения.
В указания от съда срок не е постъпил писмен отговор от другата страна
в процеса- Б. ИВ. Г..
Съдът запознавайки се с доказателствата по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
1
Видно от Решение №238 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П. по предявените от Б. ИВ. Г., с
ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с
ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 искове с правно основание
чл.109 от ЗС е осъден В. З. Г., с ЕГН********** да премахне преграждаща
стена от тухлена зидария с размери 2,96/2,20м.л. и вградената в нея дървена
врата с размери 1,90/0,80м.л., изградена в коридора на избения етаж на
двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г..
Осъден е В. З. Г., с ЕГН********** да премахне ограда от метална
мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с дължина на оградата 19,36м.л.
и височина 1,25м.л., изградена от лицето към дъното на УПИ ІІІ-282 по плана
на с.Г., както и бетонова настилка с площ от 52кв.м., повдигната над нивото
на терена с дебелина на бетона до 0,10м.л.
Отхвърлени са предявените от Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г.,
Община П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П.,
ул.“Ш.“ №19 искове с правно основание по чл.109 от ЗС, да бъде осъден В.Г.
Г., с ЕГН ********** да преустанови неоснователните се действия, като:
отвори врата с размери 1,90/0,80м.л., осигуряваща достъп до общата
стълбищна клетка до подпокривното пространство в двуетажна масивна
жилищна сграда, построена в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Главница,
както и да възстанови отваряемостта на двукрилен прозорец, намиращ се на
стълбището към избения етаж на двуетажна масивна жилищна сграда.
Отхвърлен е предявения от Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община
П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“
№19 иск, с правно основание по чл.109 от ЗС, да бъде осъден В. З. Г., с ЕГН
**********, да премахне паянтова постройка /гараж/, изпълнена с дървена
конструкция, с размери 4.60/2.90м.л. с площ от 13,34кв.м. с дървени
ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин, изградена откъм лицето
на УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г. на уличната регулация.
Осъдена е Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“
№19, да внесе по сметка на РС- П., държавна такса в размер на 160лв.
Против това решение е постъпила възззивна жалба от Б. ИВ. Г., чрез
пълномощника й адв.В.К. в частта му с което е отхвърлен предявения от
последната иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне
2
паянтова постройка /гараж/ с площ от 13,34кв.м. изграден откъм лицето на
съсобствения УПИ ІІІ-282 по плана на с.Главница на уличната регулация.
Против цитираното по- горе решение е постъпила и въззивна жалба от
В. З. Г., чрез пълномощника му адв.М.П. в частта, в която първия е осъден да
премахне преграждаща стена от тухлена зидария с размери 2.96/2.20м.л. и
вградената в нея дървена врата с размери 1.9м.л./0.80м.л., изградена в
коридора на избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ
ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Главница и в частта с която В. З. Г. е осъден да
премахне ограда от метална мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с
дължина на оградата 19.36м.л. и височина 1.25м.л., изградена от лицето към
дъното на УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г., както и бетонова настилка с
площ от 52кв.м., повдигната над нивото на терена с дебелина на бетона до
0.10м.л.
Видно от Определение №1223 от 02.07.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П., в производство по реда на
чл.248 от ГПК е допълнено Решение №238 от 09.04.2021г., постановено по
гр.д.№2695 по описа на РС- П. в частта за разноските, като е осъден В. З. Г., с
ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19, да заплати на Б. ИВ. Г., с
ЕГН ********** от с.Главница, Община П., ул.“Ш.“ №19, сумата от 1040лв.-
разноски по делото.
Осъдена е Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“
№19, да заплати на В. З. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“
№19, сумата от 120лв.- разноски по делото.
Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от
адв.М.П., в качеството й на пълномощник на В. З. Г. в частта му с която е
осъден В. З. Г. да заплати на Б. ИВ. Г. сумата от 1040лв.- разноски по делото.
Писмен отговор на така подадената въззивна частна жалба от другата
страна в процеса- Б. ИВ. Г. не е постъпил в указания срок.
Видно от Решение №242 от 26.11.2021г., постановено по в.гр.д.
№20215200500605/20-21г. по описа на РС- П. е отменено Решение
№238/09.04.2021г., постановено по гр.д.№20205220102695/2020г. по описа на
РС- П., в частта с която е отхвърлен иска, с правно основание чл.109 от ЗС на
ищцата Б. ИВ. Г. срещу В. З. Г., да премахне паянтова постройка /гараж/
изпълнена от дървена конструкция, с размери 4,60/2,90м.л., с площ от
3
13,34кв.м., с дървени ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин,
изградена откъм лицето на УПИ ІІІ-282 по плана на с.Г. на уличната
регулация вместо което е осъден В. З. Г., на основание чл.109 от ЗС да
премахне паянтова постройка /гараж/ изпълнена от дървена конструкция, с
размери 4,60/2,90м.л., с площ от 13,34кв.м., с дървени ограждащи стени и
покрив от вълнообразен ондулин, изградена откъм лицето на УПИ ІІІ-282 по
плана на с.Г. на уличната регулация.
Отменено е Решение №238/09.04.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П., в частта с която осъден В. З. Г.,
да премахне ограда от метална мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с
дължина на оградата 19,36м.л. и височина 1,25м.л., изградена от лицето към
дъното на УПИ ІІІ-282 по плана на с.Г., както и бетонова настилка с площ от
52кв.м., повдигната над нивото на терена с дебелина на бетона до 0,10м.л.,
вместо което е отхвърлен предявения от Б. ИВ. Г. срещу В. З. Г. иск с правно
основание по чл.109 от ЗС, да се осъди В. З. Г., да премахне ограда от метална
мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с дължина на оградата 19,36м.л.
и височина 1,25м.л., изградена от лицето към дъното на УПИ ІІІ-282 по плана
на с.Г., както и бетонова настилка с площ от 52кв.м., повдигната над нивото
на терена с дебелина на бетона до 0,10м.л.
Потвърдено е Решение №238/09.04.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П., в частта с която е осъден В. З.
Г., с ЕГН********** да премахне преграждаща стена от тухлена зидария с
размери 2,96/2,20м.л. и вградената в нея дървена врата с размери
1,90/0,80м.л., изградена в коридора на избения етаж на двуетажна масивна
жилищна сграда в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г..
Решението в частта му, с която отхвърлени предявените от Б. ИВ. Г., с
ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с
ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 искове с правно основание
по чл.109 от ЗС, да бъде осъден В.Г. Г., с ЕГН ********** да преустанови
неоснователните се действия, като: отвори врата с размери 1,90/0,80м.л.,
осигуряваща достъп до общата стълбищна клетка до подпокривното
пространство в двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІІІ-282
в кв.26 по плана на с.Главница, както и да възстанови отваряемостта на
двукрилен прозорец, намиращ се на стълбището към избения етаж на
4
двуетажна масивна жилищна сграда, както и в частта с която е осъдена Б.
ИВ. Г., да внесе по сметка на РС- П. държавна такса в размера на 160лв. не е
обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна сила.
Отменено е Определение №1223/02.07.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П..
Осъден е В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19, да
заплати на Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19
сумата в общ размер от 1910лв., от които: 1310лв., представляваща разноски
пред първата инстанция, а пред въззивната инстанция в размер на 600лв.- за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
В мотивната част на това определение е посочено, че с оглед изхода на
делото, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените от
страна Кацарски разноски- за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
При тези данни, настоящата инстанция приема следното:
Подадената молба с вх.№4992/29.12.2021г. от В. З. Г., чрез
пълномощника му адв.П. с правно основание чл.248 от ГПК обективирано
като искане е допустима, но по съществото си е неоснователна.
В този аспект следва да се посочи от настоящата инстанция, че
последната не намира за основателно първото възражение изложено в
искането, че изписаната сума от 1310лв. /дължими разноски пред първата
инстанция/ не става ясно как е формулирана. По отношение на тази сума,
въззивният съд в мотивната си част на определението ясно е посочил
разбивска на тази сума, съответно 800лв.- адвокатски хонорар, 300лв.-
възнаграждение за вещо лицее, както и ДТ в размер на 210лв.
Действително, съдът не се е произнесъл по възражението на защитата на
ответника В.Г. за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
произнесеното от него решение. В случая последният приема, че с оглед
правната и фактическа сложност на делото, респ. предявени 5 обективно и
кумулативно съединени иска по чл.109 от ЗС не са налице основанията за
приемане на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
което следва да остане в размера от 800лв.
Навежда се възражение, че при условието на приемане възражението за
прекомерност, то адвокатския хонорар на Г. в размер на 600лв. следва да се
редуцира до адвокатско възнаграждение от 480лв., като това се отнася и за
5
възнаграждението за вещо лице което следва да бъде редуцирано до сумата от
240лв.
В тази връзка следва да се посочи, че с решението на въззивната
инстанция се отменя изцяло определението на първоинстанционният съд с
което е допълнено първоначално постановеното от него решение в частта за
разноските. Това е мотивирано с оглед изхода на делото пред въззивният съд,
като за разноските е прието, че следва те да бъдат присъдени наново.
Изложени са в този смисъл подробни мотиви в решението на последния,
които са му дали основание да се присъди именно посочения по- горе размер
от 1310лв. Наведените доводи не са основания така присъдената сума пред
въззивната инстанция да се коригира, като са изложени съображения за
обстоятелството кои искове са уважани и защо не следва да се присъждат
разноски на ответника, като в случая няма основание за присъждане по
съразмерност.
Относно възражението за неправилно определяне на разноските пред
въззивната инстанция, същото няма основание да бъде споделено, като
основателно. Както и при постановяване на разноските пред първата
инстанция, които се присъдени наново, въззивният съд в мотивите на
постановеното от него решение ясно се е мотивирал защо следва да определи
в тежест на В.Г. направените от Б.Г. разноски за адвокатски хонорар в размер
на 600лв. Съответно е посочил, защо не следва да се присъждат такива на
първия. При тези данни не е налице основание за коригиране на изложените в
този смисъл мотиви касаещи разноските.
При тези съображения, съдът намира искането по чл. 248 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските за неоснователно и като
такова следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искане с вх.№4992 от 29.12.2021г. от
адв.М.П., в качеството й на пълномощник на В. З. Г., с правно основание
чл.248 от ГПК за измение на Решение №242 от 26.11.2021г., постановено по
6
в.гр.д.№605/2021г. по описа на ОС- П. в частта му за разноските, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7