П Р И С Ъ
Д А № 140
гр.Белоградчик,
25.08.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети
август две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: АННА КАЙТАЗКА
при участието на секретаря Н.С., в
присъствието на прокурора Георги Светославов, като
разгледа докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 235
по описа за 2015г., въз основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимата М.М.Д. - родена
на ***г*** - българка, български гражданин, не омъжена, с основно образование,
не осъждана, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата за времето от
01.12.2013г. до 20.01.2014г. в гр.Б., обл.В.,
склонила малолетните М. М. Д. – на 11 години и Б. М. Д. – на 8 години, да
участват в похотливо показване на половите си органи , поради което и на
основание чл.155 б предл.
І НК /изм./ във вр. във вр.
чл.36 и чл.54 от НК я ОСЪЖДА на “ПРОБАЦИЯ”, като й налага следните пробационни
мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от шест месеца, осъществима в периодичност два пъти седмично на явяване и подписване на
осъденото лице пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице, по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и по чл.42а ал.2
т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото 150 часа годишно за
период от една година.
ПРИЗНАВА
подсъдимата М.М.Д. - родена
на ***г*** - българка, български гражданин, не омъжена, с основно образование,
не осъждана, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че за времето от 01.12.2013г. до 20.01.2014г. в
гр.Б., на неустановена дата, разпространила порнографски материали – 15 бр.
снимки с № 1-15 вкл., съгласно приложен по делото албум към протокол за
доброволно предаване от 19.02.2014г., които снимки предоставила на Д.Д.М. чрез
изпращане на съобщение с мултимедийно съдържание /ММС/– престъпление по чл.159
ал.1 предл.8 от НК, като на осн.
чл.304 от НК я признава за НЕВИННА и я ОПРАВДАВА да е извършила деянието “по
електронен път, подобен на интернет“ и в условията на продължавано престъпление
– чл.159 ал.2 предл.2 от НК / изм./ вр. чл.26 ал.1 от НК.
На осн. чл.159 ал.1 предл.8 от НК вр. чл.36 и чл.54
от НК, ОСЪЖДА М.М.Д.
/с посочена по-горе
самоличност / на "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното на подсъдимата наказание
“лишаване от свобода” за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила и на “ГЛОБА” в размер на 1000,00
лв.
На осн. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс.М.М.Д. /с
посочена самоличност/ едно общо, най-тежко наказание измежду наказанията,
определени й с настоящата присъда, а именно: "лишаване от свобода" за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като
на чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването му за
изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила, а на осн.
чл.23 ал.3 от НК присъединява към него и наказанието и “глоба” в размер на 1000,00
лв., определено за деянието по чл.159 ал.1 пр.8 от НК.
На
осн. чл.53 ал.1 б.”а” от НК веществените доказателства :
- 1 бр. СИМ карта «GLОBUL» № 89359050000704213175, като принадлежаща на подсъдимата и ползвана за извършване на едно от деянията
– се отнема в полза на държавата.
На осн.
чл.301 ал.1 т.11 от НК, веществените
доказателства : Лаптоп “Тошиба”
със зарядно устройство, пластмасова играчка, 4 бр. СД дискове, СД карта 8 ГБ
м.”INTESO”, мобилен
телефон м.”Нокия” м.1200 ведно със СИМ карта на оператор “Глобул-биконект”, мобилен телефон Самсунг
м.GT-C-3300i, ведно със СИМ карта на оператор “Глобул-биконект” и мултимедийна карта памет м.”
На осн. чл.301 ал.1 т.11 от НК, веществените доказателства : Компютър “Quest”, ведно със захранващ кабел, запечатан плик с 33
бр. дискове с музика, запечатан плик с 10бр. дискове с игрални филми, запечатан
плик с дискове 18 бр. порнографски материали.; мобилен телефон м. “Нокия” м.2230с-2, мобилен телефон м.”Нокия”
м.3120с-1с, мобилен телефон м.”Сони Ериксон” м.К320І,
мобилен телефон м.”Сони Ериксон” м.Н320І и интернет USB модем на мобилен оператор “Глобул”,
ведно със СИМ карта на “Глобул”, мултимедийна карта
памет “MikroCD” тип “ММС” с обем 2 и с № I FDF107GA 127, да бъдат върнати, след влизане в законна сила на
присъдата - на свидетеля Д.Д.М. ***,
с ЕГН **********.
На осн. чл.159 ал.7 от НК/ изм./
вр. чл.53 ал.2 б.”б” от НК, съдът ОТНЕМА в полза на
държавата 15 бр. графични файла със порнографско съдържание – придобити в
резултат на престъпление, и записани върху твърдият диск на вещественото
доказателство по делото – компютър м.““Quest”, в папка “М”, като съдът разпорежда след
влизане в сила на присъдата и преди връщане на компютъра на собственика му,
тези файлове да бъдат заличени от твърдият диск на устройството.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимата М.М.Д. /с посочена самоличност/ да заплати: по сметка на РП-Белоградчик направените по делото
разноски за вещи лица в хода на досъдебното производство: в размер на общо
818,00 лв. и по сметка на ВСС направените по делото разноски за вещи лица в
хода на съдебното производство: в размер на общо 213,65 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Районен
съдия:
МОТИВИ към присъда № 140 /25.08.2016г. по НОХ дело №235/2015г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимата М.М.Д. ***, са
повдигнати обвинения затова, че :
-
на неустановена дата, за времето от 01.12.2013г.
до 20.01.2014г. в гр.Б., обл.В., склонила малолетните
М. М. Д. – на 11 години и Б. М. Д. – на 8 години, да участват в похотливо
показване на половите си органи – престъпление по чл.155 б предл. І НК.
-
на неустановена дата за времето от 01.12.2013г. до 20.01.2014г. в гр.Б.,
в условията на продължавано престъпление разпространила порнографски материали
– 15 бр. снимки с № 1-15 вкл., съгласно приложен по делото албум към протокол
за доброволно предаване от 19.02.2014г., които снимки предоставила на Д.Д.М. по
електронен път, подобен на интренет, чрез изпращане
на съобщение с мултимедийно съдържание /ММС/– престъпление по чл.159 ал.2 предл.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, счита че са доказани по безспорен начин и пледира на
подсъдимата да бъде наложено наказание за всяко едно от деянията, като в последствие бъде определена една обща,
най-тежка санкция, отчитайки се чистото съдебно минало на подсъдимата , но и
висока обществена опасност на проявата й.
Подсъдимата Д. не признава вината си и авторството на деянията, не дава обяснения
в хода на процеса, иска от съда да я оправдае. Защитникът на подсъдимата, също
пледира за оправдаване поради липса на доказателства за извършване на двете
деяния.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подс. М.М.Д. е родена на ***г***,
българка, български гражданин, не омъжена, с основно образование, не осъждана,
безработна, с ЕГН **********.
През 2010г. чрез сайт за запознанства, регистриран
в глобалната компютърна мрежа – Интернет, св.Д.М. и подс.М.Д.
се запознали. След като установили контакт по този начин, започнали и да се срещат реално, като имали сексуални
контакти. Св.М. търсел жена именно за интимна връзка. Двамата започнали да се
срещат, като през есента на 2010г. имало период, в който Д. дори отишла да
живее в дома на М. ***, но за кратко време – месеци, до пролетта на 2011г. Тъй
като Д. имала две деца – М. и Б. /М. Д./, непризнати тогава и от баща им, М. не
се задълбочавал в отношенията си с нея. Д.М. идвал на няколко пъти и в гр.Б.,
за да се вижда с Д.. Д. живеела на квартира с децата и баща си в гр.Б., ул.”……………..
“ № ... През 2013г. за около седмица, Д. също пребивавала в дома на М. ***.
Отношенията на М. с подс.Д.
продължили до есента на 2013г., когато той решил да не я търси повече, тъй като
нямал сериозни намерения към нея.Д. обаче, искала да продължи интимните
отношения с М., когото искала да впечатли с порнографски материали.
През зимата на 2013г.-2014г. – м.декември 2013г. – м. януари
2014г., тя предложила на двете си деца – тогава малолетни – на 11 и 8 години – М.
и Б. М. Д., да участват заедно с нея в изготвянето на “голи снимки” – да се
съблекат и заснемат половите си органи, с неин мобилен телефон. Майката
заявила, че ще изтрие после фотосите. Така на неустановена по делото дата, в
посочения период, в дома им, в стаята, която обитавали децата с майка си и в
сервизно помещение – баня, били заснети общо 16 бр. снимки, на които позирали
двете момичета и подс.Д., поотделно или заедно –
майката с едно от децата. На повечето от снимките, и Д. и децата показвали от
по-близо или не толкова половите си
органи, а на две от снимките – Д. ползвала пластмасова играчка на децата й /с удължена
форма/ – за да демонстрира поза с уста, наподобяваща извършването на фелацио.
Подс.Д. не изтрила обаче снимките
от телефона си. На неустановена дата в периода м.12.2013г.-м.01.2014г. тя
изпратила същите, чрез мултимедийни съобщения – ММС, на свид.М..
Той ползвал мобилен телефон, който нямал възможност да съхранява голям обем
информация, и тъй като ММС-ите заемат доста място в
паметта на апарата в един момент решил и прехвърлил снимките чрез флашпамет - на своя настолен компютър м.”Quest”, като
ги записал в нарочна папка, озаглавена “М”. М.
съхранявал в компютъра си и други снимки и видео файлове с порнографско
съдържание, с които се сдобивал чрез изтеглянето им от сайтове в Интернет. След
прехвърлянето на снимките, получени от М.Д., свидетелят ги изтрил от телефона
си.
На 14.02.2014г.
св.В.М.,*** /Инспектор ДПС/ получила
сигнал от гражданка, че в социалната мрежа “Фейсбук”,
в профил на подс.Д. имало публикувани снимки на нея и
децата й – с порнографско съдържание. М., чрез достъп от друг профил - на лицето съобщило й горното, разгледала
профила на Д. и видяла снимките – на част от тях веднага разпознала подсъдимата
и едната й дъщеря – М., тъй като се виждали и лицата им, а иначе – на снимките
се виждали женски полови органи, като свидетелката преценила, че са детски –
предвид структурата на заснетите тела.
Не е установено по делото кога точно са били публикувани
снимките / преди 14.02.2014г. разбира се / в мрежата “Фейсбук”,
в профил на Д. и от кого, но те станали достояние на много хора – имащи достъп
до профила, вкл. и свид. Ив.И., Кр.Б.
– които били ученици в същото училище, посещавано тогава от М.Д. ***. Из училището
се разчуло за снимките, учениците започнали да коментират същите.
Сигнал за публичното показване на снимките в социална мрежа
и показването на малолетните М. и Б. Д. в тях, постъпил и в Д”СП”-Белоградчик,
откъдето служителите на Отдел “Закрила на детето” приемайки, че двете деца се
намират в “риск” по смисъла на социалното законодателство, веднага предприели
мерки за извеждането им от семейната
среда, в която пребивавали. М. и Б. били настанени в кризисен център в гр.В.,
като привременна мярка.
Когато свид.М. установила
публикациите на снимките, тя незабавно ги записала като информация на оптичен
носител – “СД” и изготвила докладна записка до началника си по случая / л.39,
том.І на след. дело/. В докладната отразила видяното от нея през компютър – че
М.Д. има два профила в мрежата “Фейсбук”, като
снимките са публикувани в единия само, до който достъпът е ограничен / достъпен
за определени абонати само/. Също така отразила, че снимките са “поставени” в неозаглавен
албум, а под тях има надпис “ Аз и дъщерите ми Б. и М.”. В последствие по отпочнатото досъдебно производство / ДП № 78/2014г. на
РУ-Белоградчик/ тя предала с протокол за доброволно предаване самият диск - на
разследващият полицай.
За нуждите на наказателното производство записаните от М.
снимки на диск, били свалени на хартиен
носител. Същите станали обект на назначената в хода на разследването
съдебно-психологическа експертиза. От заключението на вещото лице – психолог,
по същата, се установява, че 15 бр. от фотосите имат порнографско съдържание –
това са снимките, номерирани като последователност от 1 до 15 ; те могат да
предизвикат сексуална възбуда у гледащия ги. Снимка под № 16 от обследвания
фотоалбум – на която се виждат женски гърди, но не голи, а с поставен сутиен –
е окачествена като “еротична” само, упражняваща единствено еротично
въздействие.
На 19.02.2014г. в домът, обитаван от подсъдимата, на ул.”………….”
№ .. в гр.Б., било извършено претърсване
и изземване, в присъствието на подс.Д., при
което са взети нейни и на децата й вещи. Изготвен бил и фотоалбум към това
процесуално действие, а последствие -
направени и оглед на иззетите веществени доказателства, ведно с изготвен и към
него фотоалбум – а именно на : Лаптоп “Тошиба”
със зарядно устройство, пластмасова играчка, 4 бр. СД дискове, СД карта 8 ГБ м.”INTESO”, мобилен телефон м.”Нокия” м.1200 ведно със СИМ карта на оператор “Глобул-биконект”, мобилен телефон Самсунг
м.GT-C-3300i, ведно със
СИМ карта на оператор “Глобул-биконект” и мултимедийна карта памет м.”Kingston”, мобилен телефон Самсунг м.GT-S5230, ведно със
СИМ карта на оператор “Глобул-биконект” и мултимедийна карта памет м.”Kingston”, мобилен телефон “Сони Ериксон” ведно с със СИМ карта на оператор “Глобул-биконект”
и мултимедийна карта памет
“Микро СД” /л.9-24 и л.43-59 от том
ІІ , на Следственото
дело, представляващ материали
по преобразуваното ДП № 78/2014г. на РУ-Белоградчик /.
Отново на същата дата – 19.02.2014г., доброволно, с протокол,
подс.Д. предала на разследващия случая полицай – 1
бр. СИМ карта на мобилен оператор “Глобул” с № 89359050000704213175 /
л.27, том ІІ от следственото дело, включващо първоначално воденото ДП/.
По искане на
разследващ полицай от м.02.2014г., на осн. чл.159 от НПК вр. чл.250В ал.4 от ЗЕС, предприятието “Космо
България Мобайл” ЕАД /известно с търговската марка “Глобул”/
е предоставило за нуждите на воденото до момента към отправяне на искането
досъдебно производство, информация в табличен вид / на “СД”/ относно водени
разговори /входящи и изходящи номеро-набирания/ на клиенти на оператора, ползващи мобилни
номера - +359895086750 /регистриран към СИМ карта № 89359050000704213175/ и
+359897209857, установени като съответно абонати : М.М.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.М.
с ЕГН **********, като справката обхваща периода от м.03.2013г. до момента на
изготвянето й – м.03.2014г.
На 28.02.2014г. били извършени: претърсване и изземване в домът, обитаван от
св.М. ***, както и обиск на самият М.. В резултат на обиска, не са намерени у
него, респ. изземвани, никакви вещи, имащи отношение към случая. В резултат на
претърсването в домът на свидетеля обаче, са иззети : Компютър “Quest”, ведно със
захранващ кабел, запечатан плик с 33 бр. дискове
с музика, запечатан плик с
10бр. дискове с игрални филми, запечатан плик с 18 бр. дискове с порнографски
материали ; мобилен телефон
м. “Нокия” м.2230с-2, мобилен телефон м.”Нокия” м.3120с-1с, мобилен телефон м.”Сони Ериксон” м.К320І, мобилен телефон
м.”Сони Ериксон” м.Н320І и интернет USB модем на мобилен оператор “Глобул”, ведно със СИМ карта на “Глобул”. Свидетелят предал доброволно
и 1 бр. мултимедийна карат памет , 2 GB, с № I FDF107GA 127. При извършеният оглед на иззетите дискове,
било установено, че те не съдържат снимки, идентични с предадените като запис
на диск от свид.М. / респ. публикуваните в профил на
подсъдимата в мрежата “Фейсбук”/.
В хода разследването била назначена съдебно-криминалистическа
експертиза в областта на компютърните технологии. При изпълнението на задачите
поставени с нея, тя е била “разделена” и осъществена от двама специалисти – 1. в областта на телекомуникационните
технологии, с обект – 8 бр. мобилни
телефона, ведно с картите в тях, иззети от подсъдимата и св.М., както и
иззетият от М. интернет USB модем-отново с карта, и доброволно предадената от него мултимедйна
карта 2 GB ; и 2. в
областта на компютърните технологии, с обект на изследване:
преносим компютър / “лаптоп”/ м.”Тошиба” / твърдият му диск/, мемори
картата с 8 GB памет, иззета от подсъдимата и настолният компютър м.”Quest” –
иззет от св.М..
Така, експертизата,
изследвала състоянието, възможностите и информацията на телефоните, картите в
тях, отделно предадената мултимедейна карта и модема, е приключила със заключение
/т.5/, че в прегледаните обекти няма снимки, идентични с тези,
отразени в албума към протокола за доброволно предаване на диск със снимки, от свид.М.. Такива снимки вещото лице не е установило нито в
наличните, нито във възстановените / след изтриване или нов запис/ файлове в
устройствата, относно тези възстановени – за които това е било възможно обаче.
В заключението си по втората експертиза – в областта на
компютърните технологии, вещото лице
установило, че в твърдият диск на преносимият компютър “Тошиба” – в наличните и изтрити файлове, няма “изображения
или кадри с голи лица или сексуални сцени”. Но през това устройство – лаптопа е
достъпвана мрежата “Фейсбук” и то от два различни
профила с названия на латиница “marina.danailova.3” и “marina.danailova.18”. Картата памет 8 GB и СД
дисковете, иззети от дома на подсъдимата, също не съдържат информация, имаща
отношение към поставените на вещото лице задачи. В компютърът м.”Quest”,
вещото лице е открило общо 139 файла / налични и изтрити и възстановени от него/ , сред които и 16 бр. графични файла, съхранени в папка с
название “М”, и съдържащи изображения, наподобяващи тези във фотоалбума ,
изготвен по ДП № 78/14г. по описа на РУ-Белоградчик. Вещото лице е констатирало
още, че от компютъра е посещаван профил във мрежата “Фейсбук”,
с наименование “marina.danailova.3”, но това е било до 08.05.2013г. В заключението
си експерта, е направил извод, че не се установява – от обследваните
устройства, обект на тази експертиза – да е направена и публикация в мрежата “Фейсбук” на 16 бр. снимки от фотоалбума, изготвен по ДП №
78/14г. по описа на РУ-Белоградчик, през профил на М.Д..
В разпитите си по делото, вещите лица отговориха и на
допълнително поставени им въпроси от страните по делото и съда, които мотивираха последният да допусне и
провеждането на допълнителна експертиза – комплексна, но която не е изпълнена
поради обективна невъзможност.
Към момента на разглеждане на делото, М. и Б. Д., са
признати като произход от баща им – С.Б. и имената им са променени съответно на
М. и Б. С. Б. Децата са и върнати в семейна среда – да живеят с майка им и баща
си, които живеят заедно към момента, макар и да нямат сключен граждански брак.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: показанията на свид.В.М., Д.М., Ив.И., Кр.Б., С.П.,
Д.Л. и Г.Л., на приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на
проведеното сл.дело № 13/2014г. на ОСО при ОП-Видин и допълнително събраните
материали в хода на съдебното производство – допълнителни разяснения от вещите
лица по делото, становище на НИКК относно назначената допълнителна съдебно
техническа, комплексна експертиза.
Съдът намери, че доказателствата,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин
установяват описаната фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях
своите фактически изводи и прие за доказано авторството на деянията и вината на
подсъдимата.
Съдът намира, че няма причина да не кредитира показанията на
всички, разпитани в хода на съдебното производство свидетели. Св.М. освен това
си качество, е и Инспектор “ДПС” при РУ-Белоградчик, но същата не е извършвала
действия по разследването, поради което няма пречка да бъде допусната и съдът я
допусна до участие в процеса и като свидетел. / Независимо от изказа на някои от
свидетелите – че М. е “водила” разпита на М.Д. и Б.Д. в хода на досъдебното
производство, съдът отчита липсата на яснота и правни познания у тези свидетели , относно това кой какви правомощия има при разследването и в
какви качества участва в различните извършвани действия, респ. съдът приема, че
М. в качеството си на инспектор “ДПС” е присъствала при тези разпити, но видно
от протоколите изготвени за тях – те са провеждани от разследващ полицай и не
е нарушена забраната на чл.118 ал.2 от НПК./ Малолетните към момента на
извършване на деянията М. и Б. Д. се възползваха от правото си съгласно чл.119
от НПК и не дадоха показания пред съда, респ. съдът не може да ползва и тези,
давани от тях пред органите по разследването, те се изключват от доказателственият материал. От думите обаче, на свид. В.М., Д.Л. и Г.Л. /които нямат друго “процесуално
качество” по смисъла на чл.118 ал.1 от НПК /, се установява, че те - от
самите деца М. и Б., са узнали за начинът на изготвяне на всичките, общо 16 бр.
снимки, къде са правени, от кого и най-вече по чия инициатива. Показанията на
изброените свидетели, макар и да се явяват не “първични” доказателства,
съпоставени с писмените и веществени доказателства по делото – компакт диск със
записи на 16 бр. снимки – предаден от свид.М.,
фотоалбум със същите снимки, отразени на хартиен носител, заснетият при
претърсване и изземване дом, обитаван от подсъдимата и децата й към края на
2013г. и началото на 2014г., според съда доказват вината и авторството на подс.М.Д. към деянието по първото обвинение – а именно, че
тя е въвлякла малолетните си дъщери в извършването на похотливо показване на
половите им органи /независимо, че и
самата подсъдима е взела участие в това показване/. Изброените по-горе
свидетели са узнали лично от малолетните – кой е мотивирал същите и по какъв
начин – да показват, макар и само
пред тях самите – двете деца и майка им, половите си органи. Свидетелите по
идентичен начин описаха пред съда разказваното от малолетните при опитът да се
изяснят обстоятелствата относно изготвяне на снимките – че идеята е била на
майка им, с обещанието да изтрие след това снимките, предложението е било като
“на шега”, заснемането е извършено с нейният телефон. Действително децата са
били разстроени при разпитите, но от факта на
публикуването на фотосите в социалната мрежа, т.е. от това че са станали
достояние на много хора, а не от упражнено към тях насилие или принуда да
участват в такова показване на органите
си / което е достатъчно за довършване на изпълнителното деяние/ и
заснемането редом с това / като допълнителен само елемент/, които признаци
/насилие, принуда/ законодателят е въвел в друг, квалифициран състав на това
деяние / сегашна, нова ал.2 на чл.155 Б НК/ . Съдържанието на понятието
"склоняване" следва
да се тълкува като уговаряне, убеждаване, мотивиране на малолетно лице, за
да бъде въвлечено в осъществяване на описаните в разпоредбата на чл.155 Б НК
действия. Склоняването абсолютно може да стане и с непротивоправни действия, както е
и в настоящия случай – молба,
придаване на небрежност в действията – «уж на шега», заблуждаващо общание за унищожаване след това на снимките / и всичко това от родител в случая, т.е. използва се доверието на малолетните/. Думите на двете деца, споделени
пред свид.М., Л. и Л. кореспондират
с установената обстановка, в която е извършено деянието – «вкъщи», в дома обитаван тогава от тях, заснет и при претърсването и
изземването на веществени доказателства от него.
Вещото лице-психолог, разпитано в с.з. потвърди изводите си отразени в заключението по изготвената от него експертиза –
за характера на 16 бр. снимки, свалени
на хартиен носител от
диска, предаден от свид.М.,
а именно че 15 бр. от тях представляват
«порнография» / № 1-15/, т.е. могат да предизвикат сексуална възбуда. На тези именно снимки са показани и
половите органи на малолетните.
А съгласно т.28 чл.93 от НК, «порнографски
материал» е и онзи, в който
се показват по похотлив начин полови органи на лице , т.е. съдът
приема, че подсъдимата е
склонила дъщерите си да покажат
своите полови органи по такъв начин – похотлив и е изпълненен
признака на чл.155 Б от НК /изм.,
сега ал.1 / -
«похотливо показване на човешки
полови органи».
Св.Ив.И.,
С.П. и Кр.Б. потвърдиха
пред съда за обстоятелството
на разпространение на снимки в социалната
мрежа «Фейсбук», в профил с
наименование – имената на подсъдимата
/ но неустановено по делото
кой точно профил, и на латиница или кирилица е било изписано названието му/ , част поне / не уточниха брой/ от снимките, предмет на обвинението по чл.155 Б от НК / изм./.
Съдът приема за безспорно това обстоятелство, предвид и факта, че свид.М. именно от такъв профил, от тази именно мрежа е видяла и се е сдобила със снимките. Но обвинение по делото
за подобно действие – няма и респ.
съдът не се и задълбочава в
обсъждането на това нечие поведение – публикуването
на снимките.
Относно
сдобиването на свид.М. със същите снимки : съдът счита,
че няма пречка
да даде вяра на думите на този свидетел. Независимо от прекратяването
на отношенията им с подсъдимата,
и то по негово искане, същият е призован да свидетелства и е предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК. Съдът не отчита наличие на някаква заинтересованост у него - да даде
определении показания. С думите си свид.М. указва на непостоянни отношения, развили се като
връзка, вкл. и интимна
между него и подсъдимата М.Д.. Свидетелят
заяви пред съда, че тези отношения са били прекратени преди извършване на деянията по обвинителния акт, като тя е пребивавала в неговият дом, докато са поддържали добри
отношения. Начинът на сдобиване
на М. със снимковия материл
е напълно възможен при изложеното до тук и следва да се приеме, че заявеното от него отговаря на истината. Както прие по-горе съдът,
снимките, записани на диска от св.М., са изготвени в домът на М.Д. , с учаситето на децата й, и с помощта на нейн телефонен апарат. Това е станало в период , в който тя не е посещавала
с.П., обл.В., респ. не е живяла
при М., а се е опитвала да контактува
с него, търсейки го по телефон. Няма причина да не се кредитират думите на същия свидетел – че тя от своя телефон е препратила на негов такъв – снимките, а той ги е записал върху твръдият диск на компютъра си, изтривайки ги от телефона си. Снимките
са открити именно в паметта на компютъра на св.М., а като дата на извършване на този запис – това
е станало след с периода, сочен от
обвинението. Както посочи свидетелят М., поради малката памет на неговият телефонен аппарат, той е
«прехвърлил» снимките
в компютъра си , а това е станало
в края на м.януари 2014г. , видно от заключението на вещото лице, по съдебно-компютърната експертиза –
предоставило откритата информация / данни за създаване на запис на файл/ и на оптичен носител към експертизата
/ диск «Приложение № 1», като на него в последователност
папка «Обект 3», папка «files»-папка «D»-папка «М» са
записани 16-те бр. снимки като графични изображения, а в същата папка «Обект 3 », но в папка
«Files» във формат на таблица на програмата
«Excel» - са отразени и данните
за момента на изготвяне на записите/.
Съдът приема, че свид.М., предвид големия период от време, минал от деянието, не указва с точност момента
на получаване на снимките –
с оглед заявеното от него в
с.з., че това е станало прем м.02.1014г. Самата подсъдима, макар и да не даде обяснения в хода на процеса –
пред съда, е предала доброволно
СИМ карта / л.27 от първоначалното ДП № 78/20114г., том.ІІ от след.дело/,
за която лично е отразила в протокола за доброволно предаване – че това е картата,
която е ползвала с продаден вече / към момента на предаването
-19.02.14г./ свой телефон – за да изпраща нейни и на децата си снимки на Д.М..
Според съда отговарят на истината думите на свидетеля М., че той не
е знаел за публикуването на
снимките във «Фейсбук» и е бил изненадан от извършеният му обиск и претърсване на къщата му – твръдейки, че не е знаел какво
търсят органите на реда / през м.02.2014г./. Това е така, тъй
като и най-логично е М. да изтрие записите в папка «М» на твърдия диск на компютъра си, ако би узнал, че
има започнало разследване във връзка с изготвянето и публичното разпространение / чрез
интернет/ на снимките.
Невъзможността към
момента на разглеждане на делото
и проведеното досъдебно разследване да се отрият
технически следи от изпращане и получаване
на ММС в телефоните, ползвани
и иззети от подсъдмиата и свидетеля М. / изяснено
от проведената съдебно-техническа
експретиза в областта на телекомуникационните технологии и допълнителните
сведения-отговор, предоставени
от експерти при НИКК по повод назначената
от съда допълнителна експретиза/ , не означава, че не е ползван този именно начин – изпращане на съобщение «ММС» от единия на другия абонат. Т.е. не могат да се игнорират думите на свидетеля, като свидетелски показания – за истинността на които, той носи отговорност и се подкрепят и от отразеното
в протокола за доброволно предаване
от М.Д.. Самата Д. е заявила при предаването,
че телефона й е продаден вече, т.е. този апарат не е някой от обектите на експертизата по делото .
Както по-горе прие съдът – обвинения спрямо когото и да било
относно разпространението в интернет пространството – чрез мрежата “Фейсбук” на снимките, предмет на деянията по делото – няма,
поради което и без значение са обстоятелствата – от кой профил / наименование/,
от кое населено място, от кое устройство и кога точно тези снимки са попаднали
в публичното пространство.
Изложеното мотивира съдебният състав за вземе решение, с
което да признае за виновна подсъдимата М.Д. по престъплението по чл.155 Б от НК / изм./ за което й е повдигнато обвинение, както и за такова по чл.159 ал.1 предл. 8 от НК.
От
правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.М.Д. от обективна и субективна страна е осъществила
съставите на престъпленията, както следва :
по чл.155б предл.1 НК / в редакцията му към
датата на деянието и изменен към настоящият момент/ и по чл.159 ал.1 предл.8 НК /.
На осн. чл.304 от НПК, съдът намери за невинна и оправда подсъдимата относно първоначално
повдигнатото второ обвинение, в по-тежкият му, квалифициран състав – по чл.159
ал.2 предл.2 от НК/в редакцията му към датата на
деянието и също изменен към настоящият момент / - относно начинът на
разпространение на ММС – в смисъл това да е станало “по електронен път, подобен
на интернет”, както да е извършено в условията на продължавано деяние –
т.е. във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна – Подс.М.Д.:
-
на неустановена дата, за времето от 01.12.2013г.
до 20.01.2014г. в гр.Б., обл.В., склонила малолетните
си дъщери М. М. Д. – на 11 години тогава и Б. М. Д. – на 8 години тогава, да
участват в похотливо показване на половите си органи, като ги подтикнала и
предразположила да участват , заедно с нея в направата на снимки, в които да
показват тези си органи – изготвяйки снимките в домашни условия, с обещанието, че
ще бъдат изтрити.
-
на неустановена дата за времето от 01.12.2013г. до
20.01.2014г. в гр.Б., разпространила порнографски материали – 15 бр. снимки с №
1-15 вкл., съгласно приложен по делото албум към протокол за доброволно
предаване от 19.02.2014г., които снимки предоставила на Д.Д.М., чрез изпращане
на съобщение с мултимедийно съдържание /ММС/.
Съдът не намира за доказани
обстоятелствата, част от състава на деянието – за което е повдигнато
обвинението по чл.159 ал.2 предл.2 от НК /изм./ и
чл.26 ал.1 от НК. От една страна св.М. заяви, че всички фотоси, изпратени
му от подсъдимата са му предоставени от нея “на един път”, еднократно. Съдът
счита предвид това, че и решението на подсъдимата – да се пратят на свидетеля
снимките и изпълнението после на това решение, независимо колко снимки са били
обект на него, – са формирани еднократно, и не са налице признаците на няколко,
еднотипни деяния, всяко от което да осъществява един и същ или няколко състава
на едно и също престъпление, респ. деянието е едно. От друга страна : съставът
на чл.159 ал.2 от НК - към м.12.2013г.-м.01.2014г., е предвиждал обективните
признаци “разпространение чрез интернет или по друг подобен начин” на
порнографски материал. Изпращането на съобщения, вкл. и с мултимедийно
съдържание, т.е. СМС с прикачени към него изображения, аудио или видео запис,
не представлява “начин подобен на интернет”. Начинът за изпращане на кратки
съобщения / независимо СМС или ММС/ може и да е електронен път, но той не е подобен на глобалната
компютърна мрежа “Интернет”, позволяваща обмен на информация между много
потребители, ползващи компютри, включени в специалната мрежа, именно като
устройства за постигане този обмен. Съобщенията са вид телекомуникационна
услуга, предоставяна от мобилни оператори, между конкретни абонати, без това да
е идентичен път на този, който се ползва при осъществяване връзките чрез
интернет. Ето защо, съдът намира че обвинението, повдигнато към Д. в този му
вид – да е разпространила порнографски материали по начин, подобен на интренет – е недоказано, в смисъл не съставомерно
е поведението й по този текст от закона, при условие, че тя е ползвала услугата
“изпращане на кратко текстово съобщение с мултимедийно съдържание”. Към момента
на постановяване на присъдата по делото, текстът на чл.159 ал.2 от НК вече е
изменен, като законодателят е предвидил изрично в състава на деянието и
признака “чрез съобщителна технология”, каквато са услугите на операторите на
телекомуникационни такива, но съдът при разглеждане на обвинението се съобрази
с онзи състав на чл.159 ал.2 от НК, който е действал към датата на деянието
разбира се. Съдът намира на следващо място, че “разпространението” на
порнографски материал, което законодателят е предвидил като противоправно
деяние в чл.159 ал.1 и ал.2 от НК – има различен смисъл. Докато ал.2 от
закона, независимо в предходната редакция или настоящата има предвид свеждане
до знанието на широк, неограничен кръг от лица на материалите, то по ал.1 –
е достатъчно запознаването с порнографският материал/-ли и на едно лице. / В
този смисъл е и съдебната практика, напр. Реш.№341 от
5.01.2015г. на ВКС по н.д. № 1347/2014г., ІІІ н.о., съдия-докладчик Кр.Шекерджиев/ Поради това и
съдът, приемайки че подс.Д. в настоящият казус е
предоставила, чрез ММС-и снимките с порнографско съдържание, макар и само на св.М. – е осъществила
“разпространението” им по смисъла на чл.159 ал.1 предл.8
от НК .
От субективна страна – подсъдимата Д., извършвайки деянието
си по чл.155 Б предл.І от НК, е действала при
условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавала, че действията й – убеждаването, мотивирането на децата - с обещание,
че след заснемане, снимките ще бъдат изтрити,
да демонстрират половите си органи, по похотлив начин – отблизо, пред
обектив, като с помощта на ръцете си, са спомогнали за по-детайлното показване
на някой от органите - ще доведат до
формиране на съгласие у децата да извършат поисканото от майка им, разчитайки
на доверието, което децата имат у извършителя, предвид родствена връзка с нея.
Подсъдимата е съзнавала безспорно обстоятелството, че децата са под 14г.
възраст, предвид факта, че са нейни и знае колко години имат навършени или не. Постигнат
е и резултата от деянието - по неприемлив, неморален за малолетните лица начин
да афишират своите полови органи, макар и само пред майката. Допълнително
обстоятелство като резултат, не съставомерен
дори, и е извършеното заснемане на похотливото показване на органите
посредством мобилен телефон, позволяващ това / лично или посредством
дъщерите – тъй като някой от снимките са
правени от тях, а майката позира/, но пък този резултат именно е спомогнал за
узнаване и разкриване на деянието.
Относно деянието – разпространение на порнографски
материали, съдът също приема, че извършителят Д. е имала пряк умисъл при
осъществяването му. Тя е съзнавала характера на материалите – показаното в
снимките, съзнавала е, че като ги изпрати – без значение по какъв начин дори,
до друго лице и ги доведе до знанието му, е възможно да настъпят тези
обществено опасни последици - разпространение на материали с порнографско
съдържание и е целяла това да се случи,
знаейки че ги праща на конкретен телефонен абонат, с “познат” номер, който ще
узнае за тях и ще се запознае със
съдържанието им / като в случая е прикачила към ММС-и именно определените
снимки/.
Съдът намира, че причините за
извършване на двете престъпленията са
ниското правно съзнание на подсъдимата, желанието й да афишира сексуална разкрепостеност, вкл. и пред св.М. и желание да предизвика
и / или удовлетвори негов сексуален интерес, не уважавайки достойнство и полова
неприкосновеност на пострадалите малолетни тогава деца, които са се намирали във възраст с крехка психика и
с възможност да им въздейства и се възползва от роднинската си връзка с тях –
с оглед осигуряване на съдействие за
показване и дори заснемане на половите им органи.
По вида и размера на наказанието:
1./ За
извършеното от подс. М.Д. престъпление по чл.155 Б
ал.1 НК /изм./ към периода м.12.2013г-м.01.2014г. е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок до три
години или “пробация”.
При наличието на две деяния, за
които съдът намира за виновна подсъдимата, то следва да се отчете признака “
множество престъпления” по смисъла на чл.78 А ал.7 от НК и съгласно тази
разпоредба на закона – въпреки ниският размер на санкцията “лишаване
от свобода” и вида на алтернативната – “пробация”,
т.е “друго, по-леко наказание” по специалната норма на чл.155 Б ал.1 НК / изм./
и чистото съдебно минало на Д. – следва
да се съобрази забраната за прилагане на нормата на чл.78 А ал.1 от НК.
При
така определените възможности по закон – избор между посочените по-горе два
вида санкции, и съобразявайки обстоятелствата по казуса – близките родствени
отношения с пострадалите, средата, в която
е извършено – домашна, без присъствие на други хора, изминалия период от
време от момента на деянието, в който след отделяне на малолетните от родителя
им, те вече са върнати при него, чистото съдебно минало на дееца и принципната
ниска обществена опасност според законодателя на този вид деяния – то не е
“тежко” престъпление по смисъла на НК, съдът намира, че те могат да обуславят
наказание “пробация”, и това се явява справедливо за
извършителя. Затова и съдът взе решение да наложи именно наказание “пробация” на М.Д. за деянието й.
При определяне вида на пробационните мерки по чл.42 а ал.2 от НК, съдът на първо
място наложи задължителните такива по чл.42а ал.2 т.т.1 и 2 от НК в минимален
срок, а именно : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца в периодичност на осъществяване - два пъти седмично на явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него лице и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца. На следващо място, съдът предвид
обстоятелството, че подсъдимата не работи, намира за уместно и налага и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден
труд в полза на обществото, но в близък до минималния размер – 150 часа годишно, отново за период от една
година. Съдът намира, че определени в този им вид и размер, мерките на
наказанието “пробация” била оказали своя поправителен
и възпитателен ефект върху съзнанието на дееца.
2./ За извършеното от подс. М.Д.
престъпление по чл.159 ал.1 пр.8 НК от НК, в редакцията на закона към
м.12.2013г.-м.01.20014г. са предвидени два вида санкции: наказание
"лишаване от свобода" за срок до една година и наказание “глоба” в размер от хиляда до три хиляди лева.
Както
посочи малко по-горе вече съдът, при наличието на две деяния, за които съдът
намира за виновна подсъдимата, то следва да се отчете признака “ множество
престъпления” по смисъла на чл.78 А ал.7 от НК и съгласно тази разпоредба на
закона – въпреки ниският размер на санкцията “лишаване от свобода” и вида на
втората, кумулативна – “глоба”, т.е “друго, по-леко наказание” по специалната норма на чл.159 ал.1 НК и
чистото съдебно минало на Д. – няма
възможност за прилагане на нормата на чл.78 А ал.1 от НК.
При определяне размера на наказанието "лишаване от
свобода", съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства:
доверието, което подсъдимата е имала все пак към свид.М.,
предвид личните им отношения, не съзнаването , че снимките могат да станат
достояние и на повече хора, независимо по какъв начин се е стигнало до това
/подсъдимата е пожелала да ги сподели единствено с М./. Съдът отчита обаче, и
наличието на отегчаващи вината обстоятелства – нежеланието да се признае вината
и авторството на деянието от страна на Д., което може и да се дължи на
изпитвано чувство за срам.
Изхождайки от посочените
обстоятелства, и приемайки, че превес имат все пак смекчаващите, съдът определи
на подс.Д. наказание - "лишаване от свобода" за срок малко над общият минимум по
НК - четири месеца, при съобразяване разпоредбата на чл.36 от НК, след
като прие, че наказание в този размер би отговаряло на специалната и генерална
превенция по българското наказателно право.
Редом с наказанието “лишаване от
свобода”, предвидено в чл.159 ал.1 пр.8 НК, е предвидено кумулативно и
наказание “глоба”. Съдът е длъжен да определи следователно и такова на
подсъдимата, като отчитайки обстоятелството, че
няма данни същата да работи, определи наказанието “глоба” в размер на минималния – а именно 1000,00 лв.
Съдът
намери, че за подс.М.Д. са налице условията на чл.66,
ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание "лишаване от
свобода". Същата не е осъждана към датата на деянието за престъпление от
общ характер на “лишаване от свобода”, наложеното наказание е за срок по-малък от три години,
поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето
на подсъдимата, с оглед възможността да живее с и обгрижва
децата си, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Съдът
счете, че изпитателния срок в случая
следва да бъде определен в размер на минималния, установен в закона – а именно
три години.
3. След като определи наказание за всяко едно от
престъпленията на Д., съдът приложи разпоредбите на чл.23 ал.1 и ал.3 от НК,
като определи измежду тях едно общо,
най-тежко такова – а именно „лишаване
от свобода” за срок от четири месеца, като на осн.
чл.66 ал.1 от НК, отложи изтърпяването
му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Тъй като,
редом с наказанието “лишаване то свобода” за престъплението по чл.159 ал.1 предл.8 от НК, съдът е наложил и такова от вида
„глоба”, на осн.
чл.23 ал.3 от НК, съдебният състав
намира, че следва да се присъедини изцяло и тази санкция към общото
наказание „лишаване от свобода”, определено на Д..
По
веществените доказателства:
1. В хода на досъдебното производство, от подс.Д. / тогава обвиняема/ е предадена доброволно 1 бр.
СИМ карта, на мобилен оператор “Глобул” /«GLОBUL» / с № 89359050000704213175. Относно същата карта, самата Д. е заявила, че е
нейна и я е ползвала при изпращането на съобщения /ММС-и/ със съдържание –
снимки на нея и децата й, на свид.М.. Предвид това,
съдът счита, че така скрепената към наказателното производство вещ – СИМ карта
с № 89359050000704213175
на “Глобул”, притежание на Д., е средство,
ползвано за извършване на едно от деянията по обвинителния акт, за което
подсъдимата е призната за виновна / по чл.159 ал.1 предл.8
от НК/, и поради което тази вещ следва да бъде отнета в полза на държавата,
след влизане в законна сила на настоящата присъда / на осн.
чл.53 ал.1 б”а” от НК/.
2. Събраните веществени доказателства - Лаптоп “Тошиба”
със зарядно устройство, пластмасова играчка, 4 бр. СД дискове, СД карта 8 ГБ м.”INTESO”, мобилен телефон м.”Нокия” м.1200 ведно със СИМ карта на оператор “Глобул-биконект”, мобилен телефон Самсунг
м.GT-C-3300i, ведно със
СИМ карта на оператор “Глобул-биконект” и мултимедийна карта памет м.”Kingston”, мобилен телефон Самсунг м.GT-S5230, ведно със
СИМ карта на оператор “Глобул-биконект” и мултимедийна карта памет м.”Kingston”, мобилен телефон “Сони Ериксон” ведно с със СИМ карта на оператор “Глобул-биконект”
и мултимедийна карта памет
“Микро СД” са собственост също на и иззети от подс.Д.,
но не бе установено те да имат отношение към
престъпленията, извършени от нея. Тези вещи следва да се върнат на собственика
им – подс.М.Д. след приключване на производството по
делото.
3. Веществените доказателства - Компютър “Quest”, ведно със захранващ кабел,
запечатан плик с 33 бр. дискове с музика, запечатан плик с 10бр. дискове с игрални филми, запечатан плик с дискове 18 бр. порнографски материали.; мобилен телефон м. “Нокия”
м.2230с-2, мобилен телефон м.”Нокия” м.3120с-1с,
мобилен телефон м.”Сони Ериксон” м.К320І,
мобилен телефон м.”Сони Ериксон” м.Н320І и интернет USB модем на мобилен оператор “Глобул”, ведно със СИМ карта на “Глобул”,
иззети от свид.М. и негова собственост – следва да му
се върнат, отново - след като приключи наказателното производство с влязъл в
сила съдебен акт.
4.Предвид установеното обстоятелство обаче – запис на 15 бр.
файла, в папка със заглавие “М”, на твърдият диск на компютъра м.”Куест”, иззет от М., имащи порнографско съдържание и
представляващи предмет на деянията /и като създаване на изображенията и предмет
на разпространението им – копия от същите/, съдът счита, че самите тези файлове
следва на осн. чл.159 ал.7 от НК / изм. – сега е ал.9/
вр. чл.53 ал.2 б.”б.” от НК също следва да се
отнемат в полза на държавата и да бъдат изтрити от носителя, върху който се
намират – твърд диск на компютър
м.”” - преди връщане на устройството
на св.М..
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимата М.Д. да заплати: по сметка на РП-Белоградчик - направените
в хода на досъдебното производство разноски за вещи лица, в размер на общо 818,00
лв. и по сметка на ВСС направените в
хода на съдебното производство разноски за вещи лица, в размер на общо 213,65
лв. / 58,65 лв. транспортни разходи, 40 лв.дневни, 75 лв. за явяване и
изслушване трите вещи лица, вкл. и поставяни допълнителни въпроси и 40 лв.
за явявания пред съда и последвали отлагания на делото не по вина
на вещото лице С.Н./.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: