№ 19536
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110169264 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на И. В. В. срещу „Макроадванс“
АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че страните не са обвързани от Договор за
потребителски кредит № 114159/21.10.2020 г. поради нищожност на същия
поради противоречие на закона – неправилно посочване на годишен процент
на разходите (ГПР), и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
платените без основание по този нищожен договор суми – 8,11 лева –
договорна лихва за периода от 21.10.2020 г. до 20.11.2020 г., и 58,80 лева –
неустойка за непредставено обезпечение по чл. 13 от договора, ведно с
обезщетение за забава за плащане на последните две суми в периода от датата
на подаване на исковата молба – 20.11.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните на 21.10.2020 г. бил сключен
Договор за потребителски кредит № 114159, по който на ищеца били
отпуснати 250 лева със задължение да ги върне в 30-дневен срок, като заплати
лихва в размер на 38,95 % годишно. В договора бил посочен ГПР в размер на
49,65 %. В чл. 13 от договора обаче било уговорено, че ищецът дължи на
ответника неустойка в размер на 7,80 лева и 0,8 % от усвоената сума по
кредита за всеки ден, в който не се учреди поръчителство съгласно чл. 23 от
договора, който изисква такова да се учреди в 3-дневен срок от отпускане на
кредита от поне едно дееспособно лице, работещо по постоянен трудов
договор то поне 6 месеца и с брутен осигурителен доход поне 1400 лева, което
няма просрочени задължения и не е теглило кредит от ответника. Поддържа
се, че целта на неустойката е уреждане на скрито възнаграждение, и поради
1
това следвало да се смята за разход по кредита, а не била включена при
изчисляване на ГПР. Поради това ГПР не бил правилно изчислен,
следователно на договора липсвал реквизит и той бил нищожен, като ищецът
следвало да върне само изплатените му 250 лева. Поддържа се, че ищецът бил
платил обаче всички описани в договора задължения и затова иска осъждане
на ответника да му плати всичко над дължимите се 250 лева. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Макроадванс“ АД, с който предявеният иск се признава. Поддържа се, че
ответникът не бил дал повод за завеждане на делото и в срока за отговор на
исковата молба платил на ищеца всички търсени по делото суми. В случай, че
ищецът претендира заплащане на възнаграждение за адвоката си при
условията на чл. 38 ЗАдв, се оспорва ищецът да е нуждаещо се лице, а
евентуално се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
който ищецът е платил.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска, като се иска
възнаграждение на адвоката за три иска и се възразява срещу размера на това
на юрисконсулта на ответника. Ответникът претендира, че след завеждане на
иска е заплатил исканата сума и не следва да дължи разноски за нея.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада си по делото, обявен за окончателен на 21.05.2025 г., и чийто
проект е в определение от 28.04.2025 г. съдът е обявил за безспорно между
страните, че между тях на 21.10.2020 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № 114159, по който на ищеца са отпуснати 250 лева със задължение да
ги върне в 30-дневен срок, като заплати лихва в размер на 38,95 % годишно. В
договора е посочен ГПР в размер на 49,65 %. В чл. 13 от договора е уговорено,
че ищецът дължи на ответника неустойка в размер на 7,80 лева и 0,8 % от
усвоената сума по кредита за всеки ден, в който не се учреди поръчителство
съгласно чл. 23 от договора, който изисква такова да се учреди в 3-дневен срок
от отпускане на кредита от поне едно дееспособно лице, работещо по
постоянен трудов договор то поне 6 месеца и с брутен осигурителен доход
поне 1400 лева, което няма просрочени задължения и не е теглило кредит от
ответника.
Съгласно представено на лист 43 платежно нареждане ответникът е
заплатил 69,39 лева по сметка с IBAN: BG60 UBBS 8002 1021 7725 40 с
посочен титуляр И. В. В.. В исковата молба ищецът е посочил, че иска
плащане по сметка с IBAN: BG60 UBBS 2502 1021 7725 40.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са следните обективно съединени при условия на
кумулативност искове:
1. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на
2
договор за кредит поради липса на реквизити с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22
ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр, и
2. осъдителен иск за връщане на недължимо платеното въз основа на
нищожния договор или част от него с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.
Главният установителен иск се уважава, ако съдът установи, че е
сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно е посочен
годишния процент на разходите или липсват реквизити – посочен лихвен
процент на ден или лихвен процент. Осъдителният иск се уважава при
уважаване на установителния иск, ако се установи, че ищецът е извършил
плащане на пари в полза на ответника въз основа на договора.
По делото не са предявени три иска, а само два – един установителен и
един осъдителен. Това е така, защото ищецът не претендира нищожност на
отделни клаузи по договора за кредит, а на целия договор, и съгласно чл. 34
ЗЗД искът за връщане на даденото е един, като няма значение за кои точно
отделни вземания е дадено то, тъй като става въпрос за начална липса на
основание. Правилото на чл. 23 ЗПКр, че не се дължи връщане от кредитора
по договор за потребителски кредит връщане на потребителя –
кредитополучател на главницата по договора е просто опростена форма на
прихващане, тъй като при прогласена нищожност и потребителят би следвало
да върне полученото от него. Поради това искът е един, тъй като е между едни
и същи страни, с един и същ предмет – парична сума, и на едно и също
основание – плащания по договор за кредит, който е нищожен (а не по
съвкупност от отделните му нищожни клаузи).
За да установи основателността на първия иск съдът се основава на
признанието на ответника, но и на самостоятелна проверка, тъй като приема,
че разходите за неустойка са част от тези по кредита, защото са част от
търговско предложение – „търговско условие“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр, и
следователно са част от общия разход по кредита, от който се изчислява ГПР, а
ответникът признава, че изчисленията са грешни. Следователно искът следва
да се уважи.
На лист 43 от делото е представено неоспорено от ищеца платежно
нареждане, с което на 24.02.2025 г. ответникът е платил на ищеца 69,39 лева
по банковата сметка, която не е посочена в исковата молба. При извършена
служебна проверка на контролното число на посочения в исковата молба
IBAN – BG60 UBBS 2502 1021 7725 40, се установява, че той е невалиден –
контролното число (първите две цифри) от номера не съответстват, а
„Обединена българска банка“ АД, която поддържа сметки с IBAN от вида
BG** UBBS не поддържа такива, чиято следваща цифра е 2. Следователно,
доколкото няма оспорване на автентичността на документа, съдът няма да се
оставя да бъде подвеждан от подобни технически трикове и приема, че е
извършен превод в полза на ищеца. Поради това осъдителният иск следва да
се отхвърли поради плащане в хода на процеса.
Относно разноските:
3
При този изход на спора следва да се установи дали ответникът е дал
повод за завеждане на иска, като се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК. По този въпрос
съдът следва да приеме различна позиция по двата предявени иска.
Установителният иск за нищожност на договора съгласно практиката на
Съда на Европейския съюз е винаги допустим – вж. т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дела C‑321/22 Provident Polska, като в случая е предявен, тъй
като е била установена недобросъвестност на ответника при изчисляване на
ГПР. Съдът е склонен да приеме, че именно защото става въпрос за договорна
практика на такива кредитори, е налице недобросъвестно действие спрямо
потребител, което трябва да води до отговорност за разноски – иначе се
допуска „легализиране“ на едно тежко противоправно и измамно поведение
само с последващо бъдещо признание само спрямо онези от ощетените, които
са имали икономическия и интелектуален ресурс да сe бранят. Затова по този
иск се прилага правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК и правото на разноски е на
ищеца.
По осъдителния иск важат същите съображения – законът не следва да
се тълкува различно, тъй като в противен случай би се попречило на
потребителя да предяви правата си, както е посочено от Съда на Европейския
съюз в т. 98 от Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-
259/19 Caixabank, доколкото е ясно, че който е недобросъвестен при
сключване на договора, не би се съгласил доброволно да върне на потребителя
и парите. Поради това разрешението дали в настоящия случай е даден повод за
водене на съдебно дело се различава от материалноправните последици,
установени в мотивите на Тълкувателно решение № 5/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, което се отнася до изпадането на длъжника по вземане за връщане на
платено без основание в забава – това става от поканата да плати, независимо
от добросъвестността му. В случая обаче се преценява не приложимостта на
материалноправна норма, а едно процесуално задължение, поради което
следва да се приеме с цел ефективно прилагане на правото на Европейския
съюз, че повод за водене на делото е даден и разноските се дължат изцяло на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е доказал разноски за 100 лева държавни такси по исковете и
определено адвокатско възнаграждение по договор от 10.02.2025 г. (на лист 55
от делото) в размер на 1800 лева,като ответникът прави възражение за
прекомерност на последното, което с оглед на цената на иска и ниската
фактическа сложност на делото е основателно, като формални аргументи като
броя на исковете нямат никакво значение, защото нито определят сложността
на адвокатската работа, нито обема , нито рискът, за който адвокатът
отговаря по делото, като подобни формални критерии, характерни за
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета
от Висшия адвокатски съвет, именно бяха и причина за обявяването за
несъвместима с конкурентното право на Европейския съюз съгласно Съда на
Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 Ем акаунт БГ.
Поради това възнаграждението следва да се намали до 450 лева, като на
ищеца се присъдят 550 лева разноски.
4
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. В. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр, по отношение на
„Макродадванс“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Г.С. Раковски“ № 147, ап. 14, че И. В. В., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул.
„Ч. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, не е обвързан от сключения между страните
Договор за потребителски кредит № 114159/21.10.2020 г. поради нищожност
на същия поради противоречие на закона – неправилно посочване на годишен
процент на разходите.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. В. иск с правна квалификация чл. 34
ЗЗД за осъждане на „Макродадванс“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ап. 14, да плати на И. В. В., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Ч. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от
66,91 лева (шестдесет и шест лева и 91 стотинки) – платени без основание
суми по договора за кредит, равняващи се на сбора от договорна лихва за
периода от 21.10.2020 г. до 20.11.2020 г. и неустойка за непредставено
обезпечение по чл. 13 от договора, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Макродадванс“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ап. 14,
да плати на И. В. В., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Ч. М.“ № **, вх. *,
ет. *, ап. **, сумата от 550 лева (петстотин и петдесет лева) – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5