Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001 / 11.2.2022г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни заседатели:…1…………………
2…………………………
при секретаря................ДАРИНА
ЕНЕВА ..... и в присъствието на
прокурора................................................................като
разгледа докладваното от.........................................съдията
МАРИНОВ..................................................
Гр. дело № 943 по описа за 2020
година, и за да се произнесе взе предвид:
Производството по настоящото дело
е било образувано по повод подадената искова молба от ищцата В.В.К. чрез нейния
процесуален представител и пълномощник адв. Я.С. с която тя е предявила обективно кумулативно съединени искове по чл.
124 ал.1 от ГПК и по чл. 108 от ЗС срещу
ответниците Т.С.А. , М.М.А.
*** както следва: 1. С иска по чл. 124
ал.1 от ГПК моли съдът да постанови
решение с което да признае по отношение на ответниците
посочени по- горе , че тя ищцата е
собственик на основание наследствено правоприемство от наследодателите й И.Д. и В.Д. и на основание нотариален акт за
отчуждаване на място по
регулация № 10 том 1 дело № 30 / 1954 г. на КРС на следния недвижим имот находящ се в село Е.А.
, Община Карнобат, а именно : дворно
място с площ от 415 кв.м. образуващо
поземлен имот № 383 , който имот заедно с поземлен имот № 382 , съставляват УПИ № XXII – 382 , 383 в кв.
38 по действащия ЗРП / ПУП / на село Е.А. , Община Карнобат , целия с площ от
910 кв.м. при съответните граници точно посочени и индивидуализирани в исковата
молба , ведно с построената в поземлен имот № 383 масивна
двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ на всеки от етажите от 55
кв.м. , 2. с иска по чл. 108 от ЗС
ищецът В.К. моли съда след като приеме ,
че е собственик на същия горепосочен
жилищен недвижим имот , при посочените
точни граници , да осъди ответника Олир 4853 ООД да му предаде
владението спрямо същия недвижим
имот, като същата ищца е направила и искане по чл. 537 ал.2 от ГПК , респ.
предявила е иск с който моли съда да
отмени на това основание нотариален акт
№ 120 том IV
рег. № 2687 дело № 565 от 2019 г.
по регистъра на нотариус с рег. №
581 на Нотариалната камара , който е вписан в СВ под акт № 199 том 9 дело № 1354 от 2019 г. с
който акт за собственици на процесния имот посочен по- горе са признати на основание давностно владение Т.А.
и М.А. , както и ответниците да бъдат осъдени да й заплатят
всички направени от нея съдебно
деловодни разноски по делото, включително и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищцата В.К. редовно призована не се явява лично , но чрез нейния процесуален представител адв.
Я.С. поддържа исковата си молба и иска
уважаване изцяло на така предявените от нея срещу ответниците искове
, ведно с исканото от нея осъждане на
същите да й заплатят направените от нея съдебни разноски по настоящото дело.
Ответникът Т.С.А. посочен по- горе в определения му от съда преклузивен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба с която е бил
предявен срещу него горепосочения установителен положителен собственически иск, като по този начин същият не взема
становище по този иск.
Същият ответник редовно призован не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по предявения срещу него иск.
Ответникът М.М.А. в определения й от съда преклузивен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подала
отговор на исковата молба с която е бил предявен срещу нея горепосочения установителен положителен
собственически иск, като по този
начин същата взема становище по този иск,
като го оспорва изцяло като неоснователен и моли съда да го отхвърли
изцяло като такъв тъй като твърди, че заедно с ответника Т.С.А. са владели като
собственици процесния недвижим имот , считано от
момента на сключването на предварителния договор за покупко-
продажба на същия имот с бащата на ищцата – В.К. – В.К. на дата 24.04.2006 г.
, като по този начин те двамата като съпрузи са придобили
по давност правото на собственост върху същия недвижим имот, основаващо се на
първично придобИ.е- недобросъвестно владение върху процесния
имот продължило повече от 10 години и
изтекла поради това в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ал.1 от ЗС .
Същата
ответница редовно призована не се явява лично в съдебно заседание , но чрез
процесуалният си представител адв. Д.В. поддържа в
съдебно заседание същото становище за
неоснователност на така предявения срещу нея установителен
положителен собственически иск и моли съдът да го отхвърли изцяло .
Третият
ответник Олир
4853 ООД със седалище и адрес на управление село Е.А. , Община Карнобат представлявано от управителя П.О.Ю. , същото дружество действащо чрез пълномощника си адв. Д.В. в определения му от съда преклузивен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подало
отговор на исковата молба с която са
били предявен срещу него
горепосочения установителен положителен собственически иск и ревандикационния
иск , като по този начин взема становище по същите искове , като ги оспорва изцяло като
неоснователни и моли съда да ги отхвърли
изцяло като такива . Излага съображения , че другите двама ответници
са придобили правото върху процесния недвижим имот на
законно основание и впоследствие е закупил от тях пак по съответния законен
начин правото на собственост спрямо същия недвижим имот.
Същия
ответник редовно призован , не се явява в съдебно заседание неговия законен
представител , но същото дружество представлявано от процесуалният си
представител адв. В. поддържа горепосоченото
становище изразено в исковата молба и моли съдът да отхвърли така предявените
срещу дружеството искове като напълно неоснователни , ведно с всички законни
последици от това.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приетите като доказателства по настоящото дело
нотариален акт за отчуждаване на место по регулация № 10 том I дело № 30
от 26.04.1964 г. на Поляновградския народен съд / сега Районен съд Карнобат / ,
удостоверение № 296 от 16.10.2020 г. издадено от Кмета на село Е.А. , Община
Карнобат, удостоверение за наследниците на К.Г.Д. изх. № 1082
издадено на дата 11.09.2020 г. от Община Карнобат ,удостоверение за
наследниците на В.С.Д. изх. № 554 от
дата 05.10.2021 г. издадено от Община
Девня , удостоверение за наследниците на
В. И. К. изх. № 1277 издадено на
10.09.2020 г. от Община Карнобат, удостоверение
издадено от Районен съд Карнобат
по гр.д. № 271 / 1984 г. по описа на Районен съд Карнобат за прекратен
граждански брак между В. И. К. и И. Стоянова К.
въз основа на съдебно решение № 324 от 11.12.1984 г. на Районен съд
Карнобат, влязло в законна сила на 2.1.1985 година ,удостоверение изх. № 94-00-3309 издадена на дата 15.07.2019 г. от Дирекция УТ при Община
Карнобат , удостоверение изх. № 94-00-7014 издадено на дата 17.11.2020 г. от
Директора на Дирекция УТ при Община Карнобат , скица № 19 издадена на дата 07.01.2021 г. от Дирекция Устройство на територията при Община Карнобат , нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит
на основание давностно владение и наследство №
142 том III дело № 1548 от 14.12.1993 г. на Районен съд Карнобат е
че процесния недвижим имот , представляващ дворно
място с площ от 415 кв.м. , образуващо
поземлен имот № 383 , който имот заедно с поземлен имот № 382 , съставляват урегулиран поземлен имот № XXII – 382,
383 в квартал № 38 по застроителния и
регулационен / подробен устройствен / план на село Е.А.
с площ от 910 кв.м. при граници
на поземлен имот № 383 , а именно : изток- п.и.
№ 397 и п.и. № 398 , запад- улица , север- у.п.и.№ I – за
поща и у.п.и. № XXIII - 381 , юг- у.п.и. XXI - 384 , 385
, ведно с построената в този
поземлен имот № 383 масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 55
кв.м. за всеки един от етажите е бил първоначално собственост на И. К. Д. и В.С.Д.
, баба и дядо на ищцата В.В.К. , като поземлен имот № 382 , ведно с построената в
същия имот двуетажна жилищна сграда на калкан е била собственост на С. К. Г.-
брат на И.Д. и на съпругата му Д.Н.Г.а. След смъртта на И.Д. на дата 19.03.1973 г. и В.Д. на 25.04.2000 г.
, същият процесен недвижим имот е станал изключителна
собственост на сина на същите – В. И. К. , който се явява баща на ищцата В.К. .
Впоследствие последният- В.К. е сключил
на 24.04.2006 г. предварителен договор за продажбата на същият процесен имот , изключително негова лична собственост в
качеството му на продавач с двамата ответници –
съпрузите Т.С.А. и М.М.А. , същите в качеството им на
купувачи на същия имот , като съгласно
пункт първи от същия договор В.К. е продал на последните същия имот за
продажната цена от 2000 лв. , от която сума купувачите – съпрузите Т. и М. А. са му платили съгласно този
договор на датата на сключването му
сумата от 680 лв. , а страните по договора – продавача и купувачите са
се уговорили пак в пункт първи на този договор остатъкът
от продажната цена в размер на
1320 лв. да бъде изплатена на продавача В.К. при снабдяването на купувачите с
нотариален акт за покупко- продажба на имота. Същите
страни по договора са се уговорили в пункт 2 от същия процесен
договор , че продавача им предава владението на имота на датата на подписването на договора –
24.04.2006 г. и същите купувачи от тази
дата започват да владеят този имот като техен собствен , т.е. като тяхна
собственост .Приложени са и 2 броя разписки и 1 бр. анекс към предварителния
договор, които се отнасят относно
плащането на уговорената цена на
имота от купувачите – съпрузите Т. и М. А. , като съгласно анекса към предварителния договор от дата
19.06.2006г. купувачът Т.А. е заплатил
на продавача В.К. сумата от 150 лв. от остатъчната покупно- продажна цена от 1320 лв. на имота ,
съгласно разписката от 12.11.2008 г. купувачът М.А. е заплатила на продавача В.К. сумата от 260 лв. от
оставащата продажна цена на договора и с разписка от 26.02.2008 г. купувачът М.А. е заплатила на продавача В.К. сумата от 500 лв. от оставащата продажна цена
на процесния имот по предварителния договор.
Впоследствие същият собственик на имота В.К. е починал, като обявяването на смъртта на В.К. е станало с влязло в законна сила на дата
25.082020 г. съдебно решение № 139 от 04.08.2020 г. постановено по гр.д. № 115
/ 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат , като е посочено , че той е
починал на дата 06.01.2011 г..
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот издаден на
основание обстоятелствена проверка № 120
том IV рег. №
2687 дело № 565 от 09.09.2019 г. на нотариус с рег. № 581 по регистъра на НК , двамата ответници – съпрузите Т.С.А. и М.М.А. са били признати са собственици на основание давностно владение
по смисъла на чл. 79 ал.1 от ЗС по отношение на горепосочения процесен имот , който имот същите с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 122 том IV рег. № 2697 дело № 567 от 09.09.2019 г. са продали на ответното дружество Олир 4853 ООД .
В съдебно заседание
ищцата чрез упълномощения от нея процесуален представител не оспорва съществуването на същия
предварителен договор, нито анекса към него , нито приложените разписки , нито автентичността на същите
писмени доказателства , а оспорва само тяхната вярност. Същата ищца по този
начин твърди , че страните по предварителния договор не са имали намерение и не са целели прехвърлянето на собствеността от продавача В.К.
на купувачите съпрузите Т.А. и М.А. , тъй като ако баща й продадял имата си е
нямало къде да живее , както и
нямал близки и роднини които да го приемат да живее при тях. Съдът
намира, че тези твърдения на ищцата не се подкрепят от събрани по делото
категорични доказателства посочени от нея в тази насока , още повече , че
самата ищца твърди , че не е поддържала
никакви контакти с баща си и поради това същата не може да знае неговата воля
за продажба на собствения му имот.В тази връзка същата ищца е поискала разпита
на свидетелите К.К.
, С.И. и Б.Р. с оглед на това да докаже, че ответниците
съпрузите А. не са владели процесния имот . Съдът
намира , че не следва да кредитира като достоверни показанията на свидетеля К.
, че ответниците Т. и М. А. не са владели процесния имот, а са го ползвали под наем от една страна
тъй като същият се явява роднина на
ищцата – същата е негова племенница , от друга страна тъй като същите се
опровергават изцяло от събраните по делото писмени доказателства –
предварителния договор , анекса към него и приложените 2 броя разписки ,
отразяващи действителната воля на страните по тях, тъй като той свидетелства ,
че е заверил предварителния договор нотариално , което не е вярно видно от
самия договор , твърди, че ответника Т.А.
му е дал на В.К. в тази връзка капаро от 1200 лв. , което също се опровергава
от същия договор , както и от трета страна , че същите показания на този
свидетел се опровергават изцяло от останалите незаинтересовани свидетели разпитани като такива по делото. Съдът намира
, че не следва да кредитира като достоверни и показанията на свидетеля Б.Р. ,
тъй като същата възпроизвежда факти , които е узнала от самата ищца по делото
относно собствеността на процесния недвижим имот .
Съдът намира , че показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел С.И. ***
Антимово въобще не се отнасят относно това дали ответниците
съпрузите А. са владели или са държали под наем процесни
недвижим имот и тъй като същият възпроизвежда факти , които не са свързани с
тези твърдения на страните по делото , съдът не кредитира неговите показания
като релевантни в тази насока. В съдебно заседание са разпитани като свидетели
по почин на ответните страни лицата И.М. ,
Р.Д. , И.Д. и Ж.Д. – която живее на семейни начала със сина на ответниците съпрузите А. и поради това съдът намира , че
същата се явява заинтересована по този начин , като приема за достоверни
показанията на незаинтересованите свидетели М. , Р.Д. и И.Д. които посочват, че
съпрузите А. първоначално са живели под наем в процесния
имот , собственост на бащата на ищцата , а впоследствие същите твърдят, че
същите ответници са закупили същия имот от последния,
който лично е твърдял това и са му го
платили тъй като същият си е купил с парите от продажбата лека кола с която е
катастрофирал пиян , като са го започнали да го владеят по този начин до
момента на продажбата му на ответното дружество и никой в последствие не им е
предявявал претенции към имота ,
отричайки , че те са негови собственици .
Тъй като ответниците оспорват
правото на собственост на ищцата
с твърдението , че имота е придобит по
давност от съпрузите А. тъй те са го
владели повече от 10 години , считано от датата на сключването на
предварителния договор , с който той им е бил предоставен във владение от
бащата на ищцата , съдът счита , че спорният по делото въпрос е дали съпрузите Т.А. и М.А. са придобили процесния имот по давност
като са го владели повече от 10 години.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ ,
която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя , а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ ,
която лицето не държи като своя.
Владението по смисъла на чл. 68 ал.1от ЗС се характеризира с два основни признака : обективен – свързан с
упражняването на фактическа власт върху
вещта / corpus/ и субективен – намерение да се държи вещта
като своя / animus domini
/ , т.е. да се свои вещта. Напротив при държането фактическата власт се упражнява за друг и затова държателят няма намерение да свои вещта. Според презумцията
по чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя , докато не
се докаже , че я държи за другиго. Това е оборима
законна презумция. Законодателят е установил тази оборима
презумпция в полза на владелеца поради
трудността за доказване на
намерението за своене
на вещта. По този начин при
доказване на обективния признак
на вледението – упражняването на фактическтата
власт върху вещта се предполага и
наличието и на субективния признак на владението – намерението да се
държи вещта като своя , т.е. съдът следва да приеме , че щом е доказан
обективния факт от хипотезата, то
съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемия факт - своенето на вещта.
Предварителния договор
за продажба на недвижимия процесен имот е сключен на дата 24.04.2006 г. е сключен
между праводателя на ищцата В.К. – нейния баща В.К. / починал на 06.01.2011 г. / като продавач и ответниците Т.А. и М.А. като купувачи , но не поражда
правните последици на договора за продажба обективиран
в съответната нотариална форма. С него купувачите не придобиват правото на
собственост върху имота и
владението упражнявано от тях въз основа на такъв договор е
недобросъвестно.По този начин за да се
придобие правото на собственост върху имот от недобросъвестен владелец ,
последният трябва да е владял този имот
повече от 10 години съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС . От
събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите М. , Р.Д. и И.Д.
се установява , че ответниците посочени по- горе са влезли във владението на имота още през 2006 година . Това се потвърждава и
от приетият като доказателство по делото предварителен договор от същата година
подписан на дата 24.04.2006 година , с който
В.К. от същата дата на подписване
на договора е предал владението на имота на купувачите - ответниците А. ,
които са започнали „ да го владеят като
свой собствен „ . Владението на същите ответници спрямо процесния
имот е продължило , начиная
от датата на подписването на горепосочения предварителен договор до 09.09.2019 година , когато те са се снабдили с горепосочения
констативен акт за собственост върху
недвижим имот , придобит от тях на основание осъществявано от тях давностно владение спрямо същия процесен
имот , което е продължило повече от 13
години, който факт е доказан от ответните страни. През същия този период същите
ответници са владели имота явно , спокойно и
постоянно, демонстрирайки
собственическите си права върху
имота в същия период и това тяхно
владение не е било оспорвано от ищцата в
нито един момент. Не бяха въведени
твърдения и не се установи ищцата въобще
да е посещавала имота в този период или
да е предприемала действия по
отстраняването на купувачите по предварителния договор , вкл. и след смъртта на
баща си на дата 06.01.2011 г. което
показва , че тя се е била дезинтересирала въобще от
този имот. Владението на ответниците А. е била явно е несъмнено , не е било установено или упражнявано по скрит начин и
същите като владелци са демострирали волята си да своят имота и да го считат за
свой , упражнявайки фактическата си
власт върху него. Владението върху имота
е било и постоянно , защото съдът намира , че
при предадено въз основа на
изрична уговорка по предварителен
договор владение не е необходимо да се доказва ,че владелецът
е отблъсквал постоянно собствениците на имота- достатъчно е да се
установи само продължителността на владението , както по отношение на
обективния елемент – упражняването на
фактическата власт , така и по отношение на намерението за придобИ.е
по давност .По този начин упражняването
на фактическата власт не изисква
от владелеца да обитава имота постоянно , във всеки момент за да го придобие по давност / така както ответниците А. не са
обитавали имота постоянно през същия период , тъй като през известни периоди от
време са били извън пределите на Република България , полагали са труд в Република Гърция /
.Основното изискване е владелецът да не
промени отношението си да свои имота т.е. достатъчно е владелецът да е в състояние във всеки момент когато е необходимо и когато пожелае да може да реализира владелческата си
власт съобразно предназначението на
вещта , без друго лице да е започнало да
извършва тези действия и да е лишило
владелецът от владението му. По този начин
към момента на съставянето на нотариалния акт за собственост на недвижим имот № 120 том IV рег. №
2687 дело № 565 от 09.09.2019 г. на нотариус
с рег. № 581 по регистъра на НК – датата 09.09.2019
г. с който ответниците Т.А. и М.А. са признати
за собственици на основание осъществявано от тях давностно владение
, считано от дата 24.04.2006 година – датата на подписания предварителен
договор е изтекъл период от време повече от 13 години , по- дълъг от визирания
срок по чл. 79 ал.1 от ЗС , а именно повече от 10 години , като в този
период никой , нито дори ищцата К. не е оспорвала с фактически или правни действия упражняваното от същите съпрузи владение спрямо същия имот
, на който те са станали собственици по силата на закона – чл. 79 ал.1 от ЗС и
който имот те като такива напълно законосъобразно са продали на ответното
дружество Олир 4853 ООД с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 122 том IV рег. №
2697 дело № 567 от 09.09.2019 г. на нотариус с рег. № 581 по регистъра на НК . По този начин същият процесен имот е продаден от ответниците
Т.А. и М.А. които са били собственици на същия имот към датата на неговата
продажба на ответното дружество Олир 4853 ООД и
същото дружество е станало по този начин негов собственик и е такъв и към
настоящия момент. Затова ищцата В.К. не се явява собственик на същия процесен имот .По този начин така предявения иск по чл. 124
ал.1 от ГПК предявен от ищцата В.К. срещу всички ответници
по настоящото дело с който тя моли съдът да
постанови решение с което да признае по отношение на ответниците
посочени по- горе , че тя ищцата е
собственик на основание наследствено правоприемство от наследодателите й И.Д. и В.Д. и на основание нотариален акт за
отчуждаване на място по регулация № 10 том 1
дело № 30 / 1954 г. на КРС на
следния недвижим имот находящ се в село Е.А. , Община Карнобат, а именно : дворно място с площ от 415 кв.м. образуващо поземлен имот № 383 , който имот
заедно с поземлен имот № 382 ,
съставляват УПИ № XXII – 382 , 383 в кв. 38 по действащия ЗРП / ПУП / на село Е.А.
, Община Карнобат , целия с площ от 910 кв.м. при съответните граници, ведно с
построената в поземлен имот № 383
масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ на всеки
от етажите от 55 кв.м., се явява напълно
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло , ведно с всички
законни последици от това – присъждането на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на направените от дружеството Олир 4853 ООД съдебни разноски по настоящото дело свързани
с отхвърлянето на този иск. На ответницата М.А. не следва да бъдат присъждани
разноски по този така предявен срещу нея и отхвърлен иск , тъй като същата не е
поискала присъждането на такива в нейна полза и освен това не е представила
писмени доказателства да е направила съдебни разноски по производството, поради
което съдът намира , че не следва да се произнася за разноски в нейна полза.На
ответника Т.А. също не следва да се присъждат съдебно разноски по настоящото
дело по същите горепосочени съображения и затова и по отношение на него също
съдът не следва да се произнася за
разноски в негова полза. С оглед на това , че същият предявен от ищцата В.К.
иск по чл. 124 ал.1 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен изцяло , то
на същата не следва да се присъждат направените
и поискани съдебни разноски по повод на този иск по настоящото дело.
По отношение на иска с правно основание чл. 108 от ЗС
предявен от ищецът В.К. срещу ответното
дружество Олир 4853 ООД с който ищецът В.К. моли
съда след като приеме , че е собственик
на същия горепосочен жилищен недвижим имот , при посочените точни граници , да осъди ответника Олир 4853 ООД да му предаде
владението спрямо същия недвижим
имот, съдът намира следното :
Както
бе посочено по- горе този иск предявен от ищцата К. срещу
ответното дружество е иск по чл. 108 от ЗС и по своята същност това
е иск на невладеещият собственик на процесния имот срещу
владеещият го без правно основание
несобственик За да се уважи така предявеният иск от ищецът същият следва да докаже , че са налице трите
кумулативни предпоставки касаещи уважаването му, а именно : да докаже, че той е
собственик на процесния недвижим имот, да докаже, че
този недвижим имот се владее от ответното дружество и да
докаже, че това ответно дружество владее имота без основание респ. без правно
основание.Както бе посочено по- горе с оглед неоснователността на така
предявеният от ищцата иск по чл. 124 ал.1 от ГПК , то съдът намира , че същата не
е собственик на процесния недвижим имот , като същият
имот се владее от ответното дружество Олир 4853 на
правно основание тъй като този е
собственост на същото дружество . По този начин тъй като не са налице първата и
третата кумулативни предпоставки за уважаването на иска по чл. 108 от ЗС , то
съдът намира , че този така предявен иск по чл. 108 от ЗС предявен от ищецът В.К.
срещу ответното дружество Олир 4853 ООД се явява
напълно неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло , ведно със
законните последици от това – присъждането на основание чл. 78ал.3 от ГПК
направените по делото във връзка с този предявен от ищцата К. и отхвърлен иск
,съдебни разноски на ответното дружество Олир 4853
ООД . Пак поради тази причина не следва да бъдат присъждани на ищцата К.
поисканите от нея съдебни разноски по настоящото дело направени от нея във
връзка с предявяването на този иск.
Поради горепосочените съображения
на настоящия съд , последният намира , че следва да бъде отхвърлено като
неоснователно и искането респ. следва да бъде отхвърлен предявения от нея иск по чл. 537 ал.2 от ГПК с който ищцата В.К. моли съда да отмени нотариален акт № 120 том IV рег. № 2687 дело
№ 565 от 2019 г. по регистъра на
нотариус с рег. № 581 на Нотариалната
камара , който е вписан в СВ под акт №
199 том 9 дело № 1354 от 2019 г. с който акт
за собственици на процесния имот посочен по-
горе са признати на основание давностно владение Т.А. и М.А. , тъй като ищцата К. не е
собственик на същия процесен имот .
По този
начин ищцата В.К. следва да бъде осъдена на основание чл. 78 ал.3 от ГПК да заплати на ответното дружество Олир 4853 ООД направените от него съдебни разноски по делото в размер на сумата
от 480 лв. съобразно представения от същото дружество списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК предявен от ищцата В.В.К.
с ЕГН ********** с постоянен адрес *** същата с пълномощник и съдебен адреса***
офис 3 – чрез адв. Я.С. срещу Т.С.А. с ЕГН **********
, същият с адрес за призоваване по исковата молба гр. Карнобат ул. Я.Л. № 10 и призован на
адрес в гр. Карнобат ул. Л. № 18 ,М.М.А. с ЕГН **********
, същата с адрес за призоваване по исковата молба гр.Карнобат , ул. Я.Л. №
10 и призована на адрес гр. Карнобат ул. Л. № 18 , същата с пълномощник и съдебен
адреса*** чрез адв. Д.Д.В.
и Олир 4853 ООД със седалище и адрес на управление
село Е.А. , Община Карнобат, обл. Бургаска и с ЕИК ***,
същото дружество представлявано от управителя П.О.Ю. , същото дружество със съдебен адреса*** чрез адв. Д.Д.В. и с който иск ищцата В.В.К. моли съдът да постанови решение с което да
признае за установено по отношение на ответниците Т.С.А.
, М.М.А. и Олир 4853
ООД , че тя е собственик на основание
наследствено правоприемство от наследодателите й И.Д. и В.Д. и на основание нотариален акт за
отчуждаване на място по регулация № 10 том 1
дело № 30 / 1954 г. на КРС на
следния недвижим имот находящ се в село Е.А. , Община Карнобат, а именно : недвижим имот , представляващ
дворно място с площ от 415 кв.м. ,
образуващо поземлен имот № 383 , който
имот заедно с поземлен имот № 382 , съставляват урегулиран поземлен имот № XXII – 382,
383 в квартал № 38 по застроителния и регулационен
/ подробен устройствен / план на село Е.А., Община Карнобат с площ от 910 кв.м. при граници на поземлен имот № 383 , а именно
: изток- п.и. № 397 и п.и. № 398 ,
запад- улица , север- п.и. № 382 и юг- п.и. № 384 и при граници на упи: изток-упи № VI – 398
и упи № VII – 397, запад- улица , север -у.п.и.№
I – за
поща и у.п.и. № XXIII - 381 , юг- у.п.и. XXI - 384 , 385
, ведно с построената в този
поземлен имот № 383 масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 55
кв.м. за всеки един от етажите, като неоснователен изцяло.
ОТХЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108
от ЗС предявен от ищцата В.В.К. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** същата с пълномощник и съдебен адреса*** офис 3 – чрез адв. Я.С. срещу Олир 4853 ООД със
седалище и адрес на управление село Е.А. , Община Карнобат, обл.
Бургаска и с ЕИК ***, същото дружество представлявано от управителя П.О.Ю. , същото дружество със съдебен адреса*** чрез адв. Д.Д.В. и с който иск ищцата В.В.К. моли съдът съда след като приеме , че тя е собственик на следният недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 415
кв.м. , образуващо поземлен имот № 383 ,
който имот заедно с поземлен имот № 382 , съставляват урегулиран поземлен имот № XXII – 382,
383 в квартал № 38 по застроителния и регулационен
/ подробен устройствен / план на село Е.А., Община Карнобат с площ от 910 кв.м. при граници на поземлен имот № 383 , а именно
: изток- п.и. № 397 и п.и. № 398 ,
запад- улица , север- п.и. № 382 и юг- п.и. № 384 и при граници на упи: изток-упи № VI – 398
и упи № VII – 397, запад- улица , север
-у.п.и.№ I – за поща и
у.п.и. № XXIII - 381 , юг- у.п.и.
XXI - 384 , 385
, ведно с построената в този
поземлен имот № 383 масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 55
кв.м. за всеки един от етажите ДА ОСЪДИ Олир 4853 ООД да й предаде владението на същия процесен горепосочен
недвижим имот ,като неоснователен и
недоказан изцяло.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 537 ал.2 от ГПК с който ищцата В.В.К.
моли съда да постанови решение с което да отмени
нотариален акт за собственост на
недвижим имот издаден на основание
обстоятелствена проверка № 120 том IV рег. № 2687 дело № 565 от 2019
г. по регистъра на нотариус с рег. № 581 на Нотариалната камара , който е
вписан в СВ под акт № 199 том 9 дело №
1354 от 2019 г. с който акт за
собственици на следния недвижим
имот находящ
се в село Е.А. , Община Карнобат, а именно :
недвижим имот , представляващ дворно място с площ от 415 кв.м. , образуващо поземлен имот
№ 383 , който имот заедно с поземлен имот № 382 , съставляват урегулиран поземлен имот № XXII – 382,
383 в квартал № 38 по застроителния и
регулационен / подробен устройствен / план на село Е.А., Община Карнобат с площ от 910 кв.м. при граници на поземлен имот № 383 , а именно
: изток- п.и. № 397 и п.и. № 398 ,
запад- улица , север- п.и. № 382 и юг- п.и. № 384 и при граници на упи: изток-упи № VI – 398
и упи № VII – 397, запад- улица , север
-у.п.и.№ I – за поща и
у.п.и. № XXIII - 381 ,
юг- у.п.и. XXI - 384 , 385 , ведно с построената в този поземлен имот № 383 масивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. за всеки един от етажите са признати на основание давностно владение ответниците Т.С. А.
с ЕГН ********** , същият с адрес за призоваване по исковата молба гр. Карнобат ул. Я.Л. № 10 и призован на
адрес в гр. Карнобат ул. Л. № 18 и М.М.А. с ЕГН **********
, същата с адрес за призоваване по исковата молба гр.Карнобат , ул. Я.Л. №
10 и призована на адрес гр. Карнобат ул. Л. № 18 , същата с пълномощник и съдебен
адреса*** чрез адв. Д.Д.В.,
като неоснователен .
ОСЪЖДА В.В.К. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** същата с пълномощник и съдебен адреса*** офис 3 – чрез адв. Я.С. да заплати на Олир 4853 ООД със седалище и адрес на
управление село Е.А. , Община Карнобат, обл. Бургаска
и с ЕИК ***, същото дружество представлявано от управителя П.О.Ю. , същото дружество със съдебен адреса*** чрез адв. Д.Д.В. сумата от 480 лв. представляваща направените от дружеството съдебни разноски по настоящото гр. дело № 943/
2020 г. по описа на Районен съд Карнобат на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на В.В.К. с
ЕГН ********** с постоянен адрес *** , същата с пълномощник и съдебен адреса***
офис 3 – чрез адв. Я.С. да й бъдат присъдени съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 943 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат ,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: