РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 571/4.3.2020г.
гр.
Пловдив, 04 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Д. Й. и
участието на прокурора С. К.,
като разгледа
докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА
к. а. н. дело № 3866 по описа на
съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството, жалбите
и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба предявена от Община Карлово, чрез процесуалния й представител юрисконсулт
М.Г., против Решение № 196 от 08.11.2019
г. на Районен съд Карлово, ІІІ н.с. постановеното по а.н.д. № 542 по описа на
същия съд за 2019 г., отменящо Наказателно
постановление /НП/ № 51-00-37 от 11.07.2019 г. на Кмета на Община Карлово, с
което на Н.И.Д., ЕГН: **********,***, на основание чл. 18, ал. 2 от Наредбата
за отглеждане на животни и пчелни семейства на територията на Община Карлово
(НОЖПСТОК), е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 лв.
за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредбата.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното решение на районеният
съд да бъде отменено, а спорното НП
потвърдено.
3.
Ответникът по касационната жалба - Н.И.Д., счита касационната жалба за
неоснователна.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите и за правото:
6. Карловският районен съд е бил сезиран
с жалба предявена от Н.И.Д.,
против НП № 51-00-37 от 11.07.2019 г., издадено от Кмета на Община Карлово, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на
1000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 от НОЖПСТОК.
Същото е издадено въз основа на АУАН №
********** от 20.06.2019 г., съставен от А.Г.Б.– ст. Специалист – инспектор в
звено „Инспекторат“ при Община Карлово. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
При извършена проверка на 21.05.2019
г. в имот, собственост на Д.,***, е установено, че същият отглежда стадо дребно
преживни селскостопански животни /кози/, около 70 броя с приплодите до една
година, с което е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 3 от НОЖПСТОК.
В АУАН е отбелязано още, че имотът се
намира в регулацията на селото, както и че собственикът на животните е уточнен
чрез изготвена справка от БАБХ Пловдив.
Процесното административно наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и
възпроизведена в спорното НП.
7.
За да отмени
оспореното НП, Районен съд – Карлово от една страна е приел, че нарушението е
безспорно установено и доказано от административнонаказващия орган, а от друга,
че са допуснати
съществени нарушения на установената в ЗАНН процедура. Посочено е в тази
връзка, че въпреки, че посочените в НП фактически обстоятелства са безспорно
установени в хода на съдебното производство, неправилно е приложена съотносимата законова разпоредба към санкционирането на
установеното административно нарушение. Така, наложеното наказание е „глоба“ в
размер на 1000,00 лева, каквото наказание обаче в чл. 18, ал. 2 от НОЖПСТОК не
е предвидено. Към момента на деянието, а и към настоящия момент цитираната
разпоредба предвижда, че за нарушения по настоящата Наредба на виновните лица
се налага административно наказание – глоба в размер от 50 до 500 лева
Прието е от районния съд, че
налагането на наказание, което изобщо не е предвидено в НОЖПСТОК и явяващо се
по-тежко от предвиденото е съществено противоречие на процедурните правила, тъй
като е наложено наказание, което изобщо не съществува като предвидено в
съответната норма.
9.
Като е стигнал до тези фактически и правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени достатъчно
подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
10. Доводите наведени в касационната жалба,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Обстоятелството, че в
настоящия случай е налице хипотезата на чл. 18, ал. 3 от Наредбата, според
която при повторно нарушение от същия характер, извършено до една година от
влизане в сила на наказателно постановление, глобата е в двоен размер, е
ирелевантно за разрешаване на настоящия административноправен спор, доколкото това
обстоятелство не е вписано нито в процесния АУАН, нито в издаденото въз основа
на него НП. Нещо повече, дори административното наказание е наложено на
основание чл. 18, ал. 2, а не на основание ал. 3 от НОЖПСТОК. Наличието на
повторност по смисъл на чл. 18, ал. 3 от Наредбата в случая се явява ново
обстоятелство, а въвеждането на нови обстоятелства едва с подаването на
касационната жалба, които не се съдържат в обстоятелствената част на процесното
НП е процесуално недопустимо. Такива обстоятелства е недопустимо да се
установяват включително и пред районния съд, тъй като нарушителят следва още при
образуване на административнонаказателното производство да бъде наясно за какво
конкретно нарушение ще му се търси отговорност. Противното би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице.
10.
Изложеното до тук
налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд,
деветнадесети касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 196/08.11.2019
г. на Районен съд гр. Карлово, ІІІ н.с., постановено по а.н. дело № 542 по
описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно и неподлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.