МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 23/06.06.2019 ГОД. ПО
НОХД № 108/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат
обвинителен акт и срещу подсъдимия А.М.С. от гр. Бургас за това, че на
10/11.10.2018 г. в с. Острово, обл. Разград, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, действайки в условията на повторност,
след предварителен сговор с непълнолетния Ж.Й.Н. от гр. Ямбол, чрез разрушаване
на прегради здраво направени за защита на имот – взломяване
на витринно стъкло на хранителен магазин, находящ се
на ул. „Лудогорие“ № 23 е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон „Samsung“ MOAen „GTS 5230“ на стойност 30.00 лв.; 1 бр. мобилен телефон „Huawei“ модел „Y511U10“ на
стойност 80.00 лв.; 1 кг. салам „Боримес“, на
стойност 8.00 лв,; 7бр. пакетчета разтворимо кафе „Якобс“ 3 в 1, на
обща стойност 2.10 лв.; 5 бр. запалки на обща стойност 2.50 лв.; 2бр. опаковки
майонеза на обща стойност 4.40 лв.; 2 бр. хляб на обща стойност 1.60 лв.; 2
бутилки всяка по 1 литър пунш „Праскова“ на обща стойност 3.00 лв.; 1 бр. тарелка сладки „Ежко Бежко“ на стойност 1.70 лв.; 4 бр. опаковки чипс на обща стойност 8.00 лв.; 3 бутилки, всяка от по 250
мл. сок „Капи“ на обща стойност 3.60 лв.; 2 бр. пакетчета картофени пелети на обща стойност 1.20 лв.; 1 бр. кутия сладолед от
0.1 кг., на стойност 1.50 лв.; 5 бр. опаковки бисквити „Тортео“
на обща стойност 11.00 лв.; 1 бр. камера за видеонаблюдение
марка „Хама“, на стойност 75 лв.; 1 бр. монетник на
стойност 6.00 лв. и пари – сумата от 24 български лева, всичко откраднато на
обща стойност 263.60 лева – немаловажен случай от владението на Д.А.Х. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, aл. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, във вр.
с чл. 194, ал. 1, във вр.с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Със същия
обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия Ж.Й.Н. от гр. Ямбол
за това, че на 10/11.10.2018 г. в с. Острово,
обл. Разград, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
действайки в условията на повторност, след
предварителен сговор с непълнолетния А.М.С. ***, чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот – взломяване на
витринно стъкло на хранителен магазин, находящ се на
ул. „Лудогорие“ № 23 е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон „Samsung“ MOAen „GTS 5230“ на стойност 30.00
лв.; 1 бр. мобилен телефон „Huawei“
модел „Y511U10“ на
стойност 80.00 лв.; 1 кг. салам „Боримес“, на
стойност 8.00 лв.; 7 бр. пакетчета разтворимо кафе „Якобс“
3 в 1, на обща стойност 2.10 лв.; 5 бр. запалки на обща стойност 2.50 лв.; 2 бр.
опаковки майонеза на обща стойност 4.40 лв.; 2 бр. хляб на обща стойност 1.60
лв.; 2 бутилки всяка по 1 литър пунш „Праскова“ на обща стойност 3.00 лв.; 1
бр. тарелка сладки „Ежко Бежко“ на стойност 1.70 лв.; 4 бр. опаковки чипс на обща стойност 8.00 лв.; 3 бутилки, всяка от по 250
мл. сок „Капи“ на обща стойност 3.60 лв.; 2 бр. пакетчета картофени пелети на обща стойност 1.20 лв.; 1 бр. кутия сладолед от 0.1
кг., на стойност 1.50 лв.; 5 бр. опаковки бисквити „Тортео“
на обща стойност 11.00 лв.; 1 бр. камера за видеонаблюдение
марка „Хама“, на стойност 75 лв.; 1 бр. монетник на
стойност 6.00 лв. и пари – сумата от 24 български лева, всичко откраднато на
обща стойност 263.60 лева - немаловажен случай от владението на Д.А.Х. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр.с чл. 28, ал. 1, във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В съдебно
заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така
както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното
производство и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен
начин авторството на подсъдимите в извършване на инкриминираните деяния.
Пледира на подсъдимите предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие да бъде наложено наказание лишаване от свобода при
приложението на чл. 58а, ал. 4 от НК, като предвиденото наказание до три години
лишаване от свобода се замени с пробация.
Подсъдимите
А.М.С. и Ж.Й.Н., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание
се признават виновни в извършване на престъплението, за което са привлечени под
наказателна отговорност. В съдебно заседание признават изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и правят искане да не се събират
доказателства за тези факти, поради което съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Назначеният им служебно от съда защитник пледира за постановяване на осъдителна
присъда с оглед събраните по делото доказателства установяващи вината на подзащитните му, като споделя становището на представителя
на държавното обвинение да се наложи наказание „обществено порицание” вместо
предвиденото „пробация”.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.А.М.С. е 18-годишен, с българско гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, в
момента в Затвора гр. Враца.
Подс.Ж.Й.Н. е 16-годишен, с българско гражданство, неженен, осъждан, с начално образование,
ученик във ВУИ „Н.Вапцаров“ гр. Завет.
Св.Д.А.Х.
е собственик на смесен магазин в с.Острово, на ул. „Лудогорие“ № 23.
Непълнолетните
подсъдими А.М.С. и Ж.Й.Н. през месец октомври 2018 г. били ученици във ВУИ „Н.
Й. Вапцаров“ гр.Завет, обл.Разград.
На 10.10.2010 г. след вечеря подс.А.С.
и подс.Ж.Н. избягали от учебното заведение, където
били настанени. След бягството пеш стигнали до с.Острово и малко след полунощ
на 10/11.10.2018 г. разхождайки се из селото стигнали до магазина на св.Х.. Уговорили
се да влязат в търговския обект и да извършат кражба на вещи от там. С. и Н.
счупили витринното стъкло на магазина и по този начин проникнали в търговското
помещение. От там извършили кражба на следните вещи: 1 бр.
мобилен телефон „Samsung“ MOAen „GTS 5230“; 1 бр. мобилен телефон „Huawei“ модел „Y511U10“; 1 кг. салам „Боримес“;
7бр. пакетчета разтворимо кафе „Якобс“ 3 в 1; 5 бр. запалки; 2бр. опаковки майонеза;
2 бр. хляб; 2 бутилки по 1 литър пунш „Праскова“; 1 бр. тарелка
сладки „Ежко Бежко“; 4 бр.
опаковки чипс; 3 бутилки, всяка по 250 мл сок „Капи“;
2 бр. пакетчета картофени пелети; 1 бр. кутия
сладолед от 0.1 кг; 5 бр. опаковки бисквити „Тортео“;
1 бр. камера за видеонаблюдение марка „Хама“,
1 бр. монетник и пари - сумата от 24.00 лева. С откраднатите вещи подсъдимите
напуснали магазина. По-голямата част от продуктите изконсумирали. На сутринта в
парка на с.Острово св.Х. видял две непознати за него лица - подс.С.
и подс.Н., които му се сторили подозрителни. В това
време той вече бил установил, че от магазина му е била извършена кражба. Обадил
се в полицията и задържал непълнолетните подсъдими до пристигането на
полицаите. След пристигането им подс.С. и подс.Н. признали за извършената кражба от магазина на Х..
С
протокол за доброволно предаване подс.Ж.Н. предал
част от откраднатите вещи, а именно: пари - сумата от 24 български лева; 7 бр.
пакетчета разтворимо кафе „Якобс“ 3в1; 5 бр. запалки;
1 бр. мобилен телефон „Samsung“ MOAen „GTS 5230“; 1 бр. мобилен телефон „Huawei“
модел „Y511U10“, които срещу разписка били върнати на собственика -св.Х..
Според
оценката на вещото лице стойността на отнетите вещи възлиза на общо 263.60лв., от
които възстановени –на стойност 138.60 лв.
По делото
са изготвени комплексни психиатрични и психологически експертизи, които дават
заключение, че подсъдимите А.М.С. и Ж.Й.Н. макар и непълнолетни са могли да
разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят
постъпките си по разумни подбуди.
По
доказателствата:
С оглед
направените от подсъдимите А.М.С. и Ж.Й.Н.
самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти,
съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е
така, защото самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от доказателствата
събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимите,
показания на свидетеля Х., съдебно-психиатрични експертизи, протокол за оглед
на местопроизшествие, характеристични справки от ИДПС, оценителна експертиза,
протокол за доброволно предаване, разписка, справки за съдимост. Тези
доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват
годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на
инкриминираното деяние от подсъдимите.
От
правна страна:
При
така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с действията си подсъдимите А.М.С. и Ж.Й.Н.
са осъществили състава на престъпление по чл. 195, aл. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, във вр.
с чл. 194,
ал. 1, във
вр.с чл. 28, ал. 1, във вр. с
чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два
акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се
разпорежда с нея, което подсъдимите осъществили, установявайки владение върху
вещите.
От обективна страна предмет на
посегателство са чужди движими вещи – мобилни телефони, хранителни продукти и
др. на стойност 263.60 лева, които били собственост на свидетеля Х.. Описаните вещи
са годен предмет на престъплението с оглед факта, че същите имат определена
стойност, изчислена в лева съгласно депозираната на досъдебното производство съдебнооценителна експертиза. Налице е и втората особеност
на деянието – установяване на владение върху отнетите вещи. До момента на
осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във фактическата власт
на свидетеля, като след извършването, е
осъществен и престъпния резултат, като вещите са преминали във владение на извършителите
и те са се разпоредили с тях като със свои.
За да проникнат в търговския
обект подсъдимите са взломили стъклена витрина,
поради което извършеното от тях е съставомерно по чл.
195, ал. 1, т. 3 от НК- чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот.
Деянието е извършено от две лица,
след като предварително се сговорили, при което с оглед стойността на
откраднатите вещи и останалите квалифициращи обстоятелства, деянието не
представлява маловажен случай – чл.195, ал.1, т.5 от НК.
Видно от справката за съдимост
на подсъдимия А.М.С., същият е извършил деянието предмет на настоящото
производство след като е осъждан както
следва: 1/ С Присъда № 101/29.03.2017 г. по НОХД № 1651/2016 г. по описа на РС-Пловдив,
в сила от 14.04.2017 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е наложено наказание пробация,
включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от
една година, с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или упълномощено
от него длъжностно
лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година и включване в курсове за професионална квалификация за срок от
една година; 2/С протоколно определение от 04.04.2018
г. по ЧНД № 90/2018 г. по описа на ОС-Разград, влязло в сила на 12.04.2018
г., неизтърпяната част от наказанието пробация осем месеца и два дни е заменено с лишаване от
свобода за срок от четири месеца и един ден. Срокът по чл. 30, ал. 1 от НК към датата на извършване на престъплението
по настоящата присъда не е изтекъл, поради което и деянието на подс. А.М.С. следва да се квалифицира като извършено в
условията на повторност – чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Видно от справката за съдимост
на подсъдимия Ж.Й.Н., същият е извършил деянието предмет на настоящото
производство след като е осъждан както
следва: 1/ С Присъда № 33/28.02.2018 г. по НОХД № 1506/2018 г. по описа на РС-Ямбол,
в сила от 16.03.2018 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за
което му е наложено наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от
шест месеца, с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или упълномощено
от него длъжностно
лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от шест месеца; 2/С Присъда № 129/03.10.2018 г. по НОХД № 475/2018 г. по описа
на РС-Ямбол, влязла в сила на 19.10.2018 г.,
за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е наложено наказание пробация,
включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от
една година, с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или упълномощено
от него длъжностно
лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от една година. Срокът по чл. 30, ал. 1 от НК
към датата на извършване на престъплението по настоящата присъда не е изтекъл,
поради което и деянието на подс. Ж.Й.Н. следва да се квалифицира като
извършено в условията на повторност – чл. 195, ал. 1,
т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
При извършване на деянието подсъдимите А.М.С. и Ж.Й.Н. са действали при пряк умисъл:
съзнавали общественоопасния характер на извършеното и
неговите общественоопасни последици и целели
настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано
в поведението им: съзнавали, че вещите са чужда собственост, че нямат разрешение
от собственика да ги своят, но въпреки
това, преследвайки това си намерение ги отнели с цел да се
обогатят. Подсъдимите са извършили
деянието като непълнолетни, но като са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си, видно от изготвените
съдебнопсихиатрични експертизи, което ги прави годни субекти на наказателна
отговорност.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.А.М.С. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 195, ал.
4, във вр.
с ал.
1, т. 2, във вр.
с чл. 194,
ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с чл. 26, ал.
1, във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; признанието за виновност; млада
възраст; съдействие за разкриване на
обективната истина, връщане на част от вещите; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие съдът намери, че наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК като предвиденото за извършеното престъпление
наказание лишаване от свобода се замени с наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок
от осем месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено
от него длъжностно
лице два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от
осем месеца.
Предвид изложеното съдът призна подс.Ж.Й.Н. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 195, ал.
4, във вр.
с ал.
1, т. 2, във вр.
с чл. 194,
ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с чл. 26, ал.
1, във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; признанието за виновност; млада
възраст; съдействие за разкриване на
обективната истина, връщане на част от вещите; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие съдът намери, че наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК като предвиденото за извършеното престъпление
наказание лишаване от свобода се замени с наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок
от осем месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено
от него длъжностно
лице два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от
осем месеца.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. Н.
съдът взе предвид разпоредбата на чл. 60 от НК, според която наказанието на
непълнолетните се налага преди всичко с цел те да бъдат превъзпитани и
подготвени за общественополезен труд.
При този изход на делото –
осъдителна присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.М.С. и
родителят на непълнолетния подсъдим Ж.Й.Н. следва да заплатят в полза на ОДМВР гр. Разград
по 190.61 лева – разноски на досъдебното
производство.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/
Ал. Великова