РЕШЕНИЕ
№ 856
гр. Бургас, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501136 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от конституираните като
заинтересовани страни А. Ш., род.на ***г. в *** и К Л., род.на ***г. в ***, двамата ***
граждани, заявена чрез адв.Калоян Кръстевич от БАК, с посочен адрес на кантора в
гр.Бургад, ул.Гладстон № 57, партер против решение № 1071/25.05.2022г. по гр.д.№
2384/2022г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение на осн.чл.26, ал.1, вр.чл.28, вр.чл.25, ал.1, т.1 от Закона за
закрила на детето по молба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас е
постановил настаняване на малолетното дете Ф. К. Л., родена на ***г. в *** с майка - К. Л.,
род.на ***г. и баща А. Ш., род.на ***г., *** граждани в приемното семейство на С. Д. П. за
срок от една година, считано от ***г. – датата, на която детето е фактически предадено на
приемното семейство по силата на Заповед № ЗД/Д-А-067/11.06.2022 на директора на
Д“СП“-Бургас, до настъпване на законови основания за промяна или прекратяване на
мярката за закрила.
В жалбата е направено възражение, че решението е постановено от съд, който не е
разполагал със съответната международна компетентност, тъй като се твърди, че
обичайното местопребиваване на родителите на детето е на територията на ***. Твърди се,
че родителите нямат адресна регистрация в България, а обстоятелството, че родителите
заедно с детето са прекарали последните няколко месеца на територията на Република
България не може да доведе до извод, че са променили обичайното си местопребиваване по
смисъла на Регламент /ЕО/№2201/2003на СЕС от 27.11.2003, като се позовава на решение
на СЕС от 22.12.2010г. по дело №С-497/10 и на Определение №126 от 05.04.2022г.по ч.гр.д.
№63/2022г. на ВКС - относно тълкуване смисъла на понятието “обичайно
1
местопребиваване“.
На следващо место са наведени и оплаквания за незаконосъобразност на
постановеното решение. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на чл.28, ал.3, т.3
от ЗЗДет., тъй като родителите не са присъствали в съдебното заседание, а съдът не е
положил необходимите усилия да обезпечи участието им, в резултат на което са били
лишени от възможността да участват и да бъдат изслушани в съдебното производство с
помощта на преводач, назначен от съда по реда на чл.4 ал.2 ГПК. Констатациите на съда са
извършени само на база представения социален доклад,в който определени събития са
описани или преразказани от изготвилия го социален служител, но съдът не е добил преки и
непосредствени впечатления от лицата, чиито изявления са коментирани в него/полицейски
служители,които са установявали психическото и физическо състояние на родителите/. В
резултат на допуснатите нарушения, съдът неправилно и необосновано е приел, че са налице
законните основания за настаняване на детето в приемно семейство, при наличие на
хипотезата на чл.25 т.2 от ЗЗДет., при неизяснена фактическа обстановка. Представени са
две копия на документи на испански език без превод на български език и без заверка вярно с
оригинала. Не са отправени доказателствени искания.
Иска се решението да бъде обезсилено като недопустимо, поради липса на
необходимата международна компетентност на българския съд, а при условията на
алтернативност се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано и
постановяване на решение, с което молбата на Д“СП“-Бургас да се отхвърли.
Препис от жалбата е връчен на Дирекция“СП“-Бургас, като в законния срок писмен
отговор не е постъпил.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателите поддържа така подадената
жалба и моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата на ДСП за
настаняване на детето. Представя писмени доказателства, ведно с превод на български език
за съжителство и съвместно попечителство на жалбоподателите като родители на детето,
чието настаняване на иска.
Процесуалният представител на Дирекция“СП“-Бургас в с.з. оспорва жалбата като
неоснователна и моли за отхвърлянето й. Оспорва възражението за липса на компетентност
на българския съд в случая, като представя доказателства, че жалбоподателите са сключили
едногодишен договор за наем на жилище считано от м.януари 2022г., с което мотивира
своето насрещно твърдение, че жалбоподателите не са туристи, а са имали намерение за
продължително пребиваване в страната.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани
лица срещу решение на съда, което подлежи на въззивно обжалване и е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
С обжалваното решение е уважена молба на директора на Дирекция за
“Социално подпомагане” – гр. Бургас, и е постановено исканото настаняване на
малолетното дете Ф. К. Л., родена на ***г. в *** с майка - К. Л., род.на ***г. и баща А. Ш.,
род.на ***г., *** граждани в приемното семейство на С. Д. П. за срок от една година,
считано от ***г. – датата, на която детето е фактически предадено на приемното семейство
по силата на Заповед № ЗД/Д-А-067/11.06.2022 на директора на Д“СП“-Бургас, до
настъпване на законови основания за промяна или прекратяване на мярката за закрила.
Установява се от събраните по делото доказателства, че жалбоподателите А. Ш.
и К. Л., граждани на *** заедно с три малолетни деца - Л. Г. Л.,родена на ***г., С. Х. Л.,
род.на ***г. и Ф. К. Л., родена на ***г. над които като родители имат съвместно
попечителство пребивават в България считано от месец януари 2022г.. Видно от приет по
делото договор за наем от 29.01.2022г. жалбоподателите са наели за срок от една година
жилище находящо се на адрес в ***. Не е спорно, че към момента договорът за наем е
2
прекратен, а апартамента е освободен доброволно от жалбоподателите, поради жалба от
наемодателя за нанесени от наемателите имуществени щети по жилището.
На 23.03.2022г. жалбоподателите са били задържани от органите на МВР със
Заповеди за полицейско задържане за установяване на самоличността им,представени като
доказателство по делото.Задържането им е било по повод подаден сигнал за скандал между
тях на обществено място в присъствието на трите деца. На децата е била предоставена
полицейска закрила, на родителите е предоставена консултация посредством доброволец
преводач, като са информирани, че при последващи сигнали ще бъде задействана процедура
по предоставяне на закрила на децата, но след уверение от страна на родителите,че ще
напуснат страната с децата си в рамките на два дни, същите са им били върнати от
полицейските органи.
На 26.03.2022г. през деня след подаден сигнал от собственичката на наетия от
жалбоподателите апартамент Ж. П. К. , органите на полицията са посетили адреса и са
установили, че в жилището има нанесени имуществени щети. В тази връзка на съдебния
състав е служебно известно, че в Първо РУ на МВР -Бургас е образувано срещу К. Л. и А.
Ш. ДП № 292/2022г.за престъпление по чл.216 НК, като преписки с № 3151/22 и №
3152/2022г. с всички материали са изпратени по компетентност на БРП.
Същия ден към 19.00 часа вечерта след подаден сигнал за скандал между мъжа и
жената в присъствието на трите им деца, мъжът е нанасял удари на жената пред децата,
които са плачели. Това се случило в центъра на град Бургас/до ОУ“Княз
Борис“,ул.Гладстон/, органите на полицията отново са задържали под стража двамата
жалбоподатели и на децата е била предоставена полицейска закрила.
При извършеното социално проучване е установено, че през месец март още
докато са били в наетото жилище малолетната Ф. и двете й сестри са били отглеждани при
мизерни битови условия, липсвали са дрехи, били са облечени неподходящо за сезона;
родителите са установявани от органите на реда в неадекватно състояние и агресивно
отношение един към друг, проявено пред трите им деца. Поради горното е идентифициран
риск за децата, вкл. и малолетната Ф., поради липса на адекватна родителска грижа и
отглеждане в неблагоприятна за живота и здравето му семейна среда.
Предвид възрастта на Ф. същата вече има образователни потребности, акато
предстои да бъде включена в предучилищна група. За децат липсват данни за извършени
имунизации и сдравен статус, като такива документи не се предоставят от родителите.
Детето е прегледано от лекар и е установено, че към момента е в добро физическо
състояние, не е порявявало здравословни проблеми.
Социалните служби са преценили, че за детето съществува опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социолно
развитие, поради което то се намира в риск по смисъла на пар.1, т.11, б.“в“ от ДР към
ЗЗДет.По тези причини е предоставена първоначално полицейска закрила на детето, а след
това със Заповед № ЗД/Д-А-049/28.03.2022 на Директора на ДСП-Бургас, малолетната Ф. е
настанена временно по предоставена социална услуга за резидентна грижа в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр.Бургас, ул.Кооператор № 35. Със
Заповед № ЗД/Д-А-067/11.05.2022г. на Директора на ДСП-Бургас, настаняването в
горепосочения център е прекратено и малолетната Ф. е настанена временно в
професионално приемно семейство на С. Д. П. на адрес в***.
От социалните доклади, включително и текущи такива се установява, че двете
сестри Ф. и С. са силно привързани една към друга, поради което двете са настанени в
професионалното приемно семейство на г-жа С.П.. По отношение Ф. е установено, че детето
е започнало бързо да изгражда емоционална връзка с приемната майка, като допуска телесен
контакт с г-жа С.П., двете играят, учат нови думи. При тези данни е поискано от съда
настаняване на детето Ф. за срок от една година, считано от фактическото му предаване по
последната заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
3
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по
същество и правилно.
Съгласно наведените във въззивната жалба възражения спорен въпрос поставен за
разглеждане пред настоящия съд относно международната компетентност на съда.
Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно по следните
съображения:
Съгласно § 1 буква „б“ от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО,регламентът се
прилага по граждански дела, отнасящи се до
определяне,упражняване,делегиране,ограничаване или лишаване от родителската
отговорност, а §2 от Регламент №2201/2003г. на Съвета на ЕО, предвижда, че в делата по
смисъла на §1, б.“б“ може по-специално да се разглежда поставянето на детето в семейство
за отглеждане или под институционална грижа.
В цитираният регламент не се съдържа легална дефиниция на понятието „обичайно
местопребиваване“, поради което приложима е дефиницията,дадена в чл. 48, ал. 7 от КМЧП,
който гласи: „по смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице
се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване“.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки“, а също така се извлича от
практиката на СЕС.
Съдът съобрази също така,че в решение на съда на ЕС /III състав/ от 02.04.2009 г. по
дело С-523/07, постановено по преюдициално запитване е даден отговор,че понятието за
обичайно пребиваване по смисъла на чл. 8, § 1 от регламент /ЕО/ № 2201/2003г. трябва да се
тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държавата-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава,
гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената
държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето,
като държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства, специфични за всеки
конкретен случай. Разяснено е още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл. 8 от
Регламента се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и, че
престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че
там е неговото обичайно местопребиваване.
В конкретния случай жалбоподателите са сключили през месец януари 2022г.
договор за наем на жилище за срок от една година, поради което не може да бъде възприето
твърдението, че са посетили България краткосрочно с туристическа цел, тъй като срокът на
наемния договор предполага намерение за установяване за по-дълъг, а не краткосрочен
период на пребиваване. При тези данни настоящата инстанция също пирема, че към
момента на второто предоставяне на поличейска закрила на децата, след които и
малолетната Ф., семейството е имало обичайно местопребиваване на територията на
Р.България по смисъла на Регламент № 2201/2003г. на СЕО, тъй като семейството се е
установило да живее в гр.Бургас. Не се възприемат за основателни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателите, че семейството няма адресна регистрация
в България, поради което и няма обичайно местопребиваване в страната, тъй като
обичайното местопребиваване не е свързано с предприемане на действия от страна на
чужденците за адресно регистриране, съгласно чл. 48, ал. 7 от КМЧП,а от друга страна и
СЕС не е дал тълкуване и разяснения на чл. 8, § 1 от регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. в
4
Решение С-523/07 в такъв смисъл. Нещо повече съгласно чл.28, ал.3 от Закона за
чужденците в РБългария при предоставяне на подслон на чужденец в задължение на
съответното физическо или юридическо лице, предоставящо подслон на територията на
страната е вменено да уведоми, вкл. да предостави паспортните данни за идентификация на
настанените чуждестранни лица на съответните комтетентни органи за това. Към
23.03.2022г./ при първото задържане на родителите и първото предоставяне на полицейска
закрила на децата родителите са заявили пред компетентните органи намерението си да
напуснат страната, но и към момента не се предоставят доказателства, че действително са
имали такова намерение, например уреждане на финансовите си отношения с наемодателя,
резервация за полет, закупуване на билет за пътуване и др..
Неоснователни са възраженията, че решението е постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, тъй като не е осигурен
преводач, родителите не са могли да участват пълноценно в производството пред БРС.
Родителите са били уведомени от съда за съдебното заседание на посочения от тях
електронен адрес, на който им е изпратено и съдебното решение, против което в
едноседмичния срок от връчването са депозирали и сложената за разглеждане тук въззивна
жалба. Производството по чл.28 от ЗЗДет е с много кратки процесуални срокове и съдът е
положил усилия да обезпечи участието на родителите,възлагайки на органите на МВР -
Бургас връчването на съобщенията до тях ,за насроченото съдебно заседание по делото на
единствения известен по делото адрес. Видно от съдебния протокол родителите не са се
явили в съдебно заседание пред първостепенния съд, не са заявили и възнамеряват да се
явят. В случай, че беше заявено подобно намерение от тяхна страна в правомощията на
съдебния състав е да осигури преводач от български езин на посочен от родителите
разбираем за тях език.
В заключение следва да се посочи, че настоящият съдебен състав намира, че
правилно и съобразно закона и събраните по делото доказателства в обжалваното решение е
прието, че в случая са налице предпоставкитена чл.25, ал.1 т.2 от ЗЗДет за прилагането на
поисканата от ДСП-Бургас мярка за закрила- настаняване извън семейството. Видно от
данните по делото ДСП е реагирала своевременно и адекватно в случая, като предоставената
закрила е била надграждана включително и в хода на първоинстанционното производство,
като за детето е намерена подходаяща близка до семейната среда – отглеждане в
професионално приемно семейство, като е отчетена демонстрираната между сестрите Ф. и
С. близост по време на настаняването им в Центъра за временно настаняване от семеен тип,
двете деца са настанени заедно в едно приемно семейство. В същото време е безспорно
установено, че малолетната Ф. в риск, тъй като родителите трайно не са полагали грижи за
него без основателна причина, а и във въззивното производство твърдения и доказателства в
обратна насока не са ангажирани от жалбоподателите. Детето е било отглеждано в град
Бургас в крайно мизерни битови условия,при липса на дрехи,вещи и подходяща храна за
възрастта му. Родителите са били установявани неколкократно от органите на полицията в
неадекватно състояние след употреба на алкохол и наркотици да вдигат скандали на
обществени места, като бащата публично е удрял майката и тези действия на родителите са
извършване на публично място и в присъствието на децата си, което е станало повод и за
двукратното им задържане под стража с полицейски заповеди и предоставяне на полицейска
закрила на децата.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл.30 ал.3 от Закона за закрила на детето, настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1071/25.05.2022г. по гр.д.№ 2384/2022г. по описа на
Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6