Решение по адм. дело №446/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.171, т.4 във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Адв.Й. К. Т. от АК – Кюстендил като пълномощник на Б. З. НИКЕВ, [ЕГН] със съдебен адрес: гр.Кюстендил, [улица]обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-1139-000173/ 01.10.2025 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил към ОДМВР Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Твърди за липса на правно основание за издаване на заповедта, за нарушаване на процедурата поради наложени едновременно две ПАМ и противоречие с материалния закон поради нарушение на правилото по чл.177, ал.2 от АПК във връзка с влязлото в сила решение по адм.д. № 276/ 2025 г. на КАС. Моли за обявяване на нищожността на акта, евентуално – за неговата отмяна. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя списък на разноските.

В съдебно заседание пълномощникът на органа оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя във връзка решение на СЕС по дело № С-438/ 22.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 25-1139-000173/ 01.10.2025 г. е издадена от Г. Г. Г. на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил. Със заповедта на основание чл.171, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ изземване на СУ МПС № *********.

Заповедта е издадена след влизане в сила на решение № 1518/ 26.09.2025 г. по адм.д. № 276/ 2025 г. на КАС, с което е отменена заповед за прилагане на ПАМ № 25-1139-000113/ 23.06.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил. С отменената заповед на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена ПАМ, идентична с процесната. Административното производство по тази заповед е проведено след проверка по административнонаказателна преписка № 113900-4267/ 09.06.2025 г., допълнителна проверка и справка от картона на водача. По отменената от съда заповед органът е установил влезли в сила срещу жалбоподателя девет броя НП, с които са отнети всички контролни точки, както следва:

-НП № 17-1139-001774/ 15.12.2017 г. с отнети 6 к.т., влязло в сила на 16.01.2018 г.,

-НП № 18-1139-001566/ 27.09.2018 г. с отнети 6 к.т., влязло в сила на 10.10.2018 г.,

-НП № 19-1139-002020/ 07.01.2020 г. с отнети 6 к.т., влязло в сила на 22.01.2020 г.,

-НП № 21-1139-000482/ 30.03.2021 г. с отнети 6 к.т., влязло в сила на 23.04.2021 г.,

-НП № 22-1139-001717/ 30.08.2022 г. с отнети 6 к.т., влязло в сила на 24.09.2022 г.,

-НП № 22-1139-002349/ 06.12.2022 г. с отнети 6 к.т., влязло в сила на 22.12.2022 г.,

-НП № 23-1139-002311/ 20.10.2023 г. с отнети 10 к.т., влязло в сила на 29.12.2023 г.,

-НП № 23-1139-001279/ 30.05.2023 г. с отнети 10 к.т., влязло в сила на 02.02.2024 г. и

-НП № 23-1139-001283/ 30.05.2023 г. с отнети 10 к.т., влязло в сила на 24.06.2024 г.

Като отделни фактически основания в отменената заповед са посочени възстановяването на 13 к.т. с протокол № 50/ 10.12.2022 г. и възстановяването на още 13 к.т. с протокол № 77/ 23.12.2023 г. Органът е установил, че жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП след като е загубил придобитата правоспособност на 24.06.2024 г. В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че оспорената заповед № 25-1139-000113/ 23.06.2025 г. е издадена от компетентен орган, в изискуемата се писмена форма и е надлежно мотивирана, без допуснати съществени нарушения на процедурата по нейното издаване. Разглеждайки спора по същество, съдът е установил основанието за отмяна по чл.146, т.4 от АПК. Съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Според съда, представените по делото доказателства и по-конкретно липсата на такива не установяват влизането в сила на посочените НП и релевантно отнемане на контролни точки. Съдът е констатирал и противоречие между оставащите контролни точки в съдържанието на последното НП и становището на органа за отнемане на всички точки. Крайният извод на съда е за недоказано от органа отнемане на всички контролни точки. Решението на съда е окончателно.

Процесната заповед е издадена след постъпила молба от жалбоподателя УРИ 113900-7588/ 01.10.2025 г. за връщане на СУ МПС въз основа на съществуващата административна преписка. Мотивите на органа включват посочените в отменената заповед девет броя НП, отнетите по тях контролни точки, датите на влизане в сила на НП и възстановяването на контролните точки.

По настоящето дело е приобщена цялата административна преписка по издаване на предходната заповед на органа с влезлите в сила НП и справка за нарушител, чието съдържание е идентично с констатациите по заповедта.

Заповедта е връчена на адресата на 01.10.2025 г., а жалбата по делото е подадена на 02.10.2025 г.

Със заповед № 277з-1937/ 16.10.2023 г. директорът на ОДМВР – Кюстендил на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР е оправомощил длъжностни лица от структурни звена на дирекцията да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171 от ЗДвП, между които и процесната, като по т.1.3 от заповедта са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК. Отделно от това, съгласно чл.149, ал.5 от АПК заповедта с искане за обявяването й за нищожна може да се оспори без ограничение във времето.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С приложената заповед № 277з-1937/ 16.10.2023г. директорът на ОДМВР – Кюстендил е осъществил законовата делегация, оправомощавайки длъжностни лица да прилагат ПАМ с мотивирана заповед. Между тези лица е издателят на акта, фигуриращ по т.1.3 от заповедта.

По формата на акта:

Заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Има адресат, правно и фактическо основание за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на издателя. Фактическите обстоятелства са в корелация с разпоредителната част.

По процедурата:

Заповедта е издадена след възстановяване на висящността на административното производство като следствие от отменителното съдебно решение по адм.д. № 276/ 2025 г. на КАС. Органът е приобщил относимите и допустими за разрешаване на въпроса писмени доказателства и въз основа на тях е обективирал своето волеизявление. Спазил е правилото на чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и принципа за истинност по чл.7 от АПК. Жалбоподателят не оспорва действието на посочените от органа НП с оглед датите на влизането им в сила, нито данните в справка картон на водача от регистъра на МВР.

Неоснователно се възразява за неясна воля на органа досежно приложената ПАМ. Независимо от посоченото в разпоредителната част на акта временно отнемане на СУМПС, волята на органа еднозначно се свързва с приложение на основанието по чл.171, т.4 от ЗДвП за изземване на СУМПС. В текстовата част на заповедта органът е посочил, че се касае за изземване на СУМПС на жалбоподателя като лице, на което са отнети всички контролни точки и което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Следователно, със заповедта не са наложени две различни ПАМ, противно на твърдението на жалбоподателя.

По материалния закон:

Основателно обаче е възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена в нарушение на правилото по чл.177, ал.2 от АПК, приложимо по препращане от чл.172, ал.5, изр.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.177 от АПК регламентира действието на влязлото в сила съдебно решение. Съгласно чл.177, ал.1 от АПК, влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото, а ако оспорения акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Съгласно чл.177, ал.2 от АПК, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение, са нищожни. Съдебната практика еднозначно приема, че разпоредбата на чл.177 от АПК регламентира действието само на влезлите в сила съдебни решения, с които спорът е разрешен по същество. Силата на присъдено нещо на решението задължава страните да преустановят правния спор, което представлява пречка за неговото пререшаване.

В конкретния случай, с отменената по адм.д. № 276/ 2025 г на КАС предходна заповед за прилагане на ПАМ и с оспорената такава по настоящето дело се прилага една и съща ПАМ по чл.171, т.4 от АПК, спрямо един и същи правен субект /жалбоподателя/ въз основа на еднакви фактически основания /влезлите в сила девет НП и проведеното възстановяване на контролни точки/. За издаване на оспорената заповед органът не е установил нови или допълнителни обстоятелства, нито е подвел вече установените такива под друго правно основание. Двата акта – отменената заповед и процесната такава са еднакви по своето съдържание. Следователно, обжалваната заповед е издадена в противоречие с обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на решението по адм.д. № 276/ 2025 г. на КАС. На практика, с издаване на процесната заповед, органът се е опитал да преодолее мотивите на съдебното решение, които са задължителни за страните и настоящия съд и да санира неизпълнение на задължението си за доказване на предпоставките за прилагане на отменената ПАМ, като по този начин е пререшил разрешения от съда въпрос. Влязлото в сила решение по предходното дело се ползва със силата на присъдено нещо, тъй като съдът е разгледал спора по същество и е формирал мотиви за материална незаконосъобразност на акта. По този начин, издадената втора заповед е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение и като такава се явява нищожна на основанието по чл.177, ал.2 от АПК.

Органът разполага с възможността да издаде нова заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП но при наличие на факти, необсъдени в производството по издаване на отменената първа заповед, които водят до формиране на нова фактическа обстановка спрямо установената такава по настоящето дело и адм.д. № 276/ 2025 г. на КАС.

С оглед на изложеното, съдът ще обяви констатираната нищожност на оспорената заповед.

На основание чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 1 010 лв., включващи 1 000 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса. Заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие е в размера по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възнаграждението е справедливо и обосновано като съобразено с критериите по чл.36, ал.2 от ЗА. Съдът отчита тежестта на делото, събраните доказателства, подаването на жалбата от адвоката, обемът на процесуално представителство и авторитета на адвокатската професия. Поради изложеното, липсват основания за намаляване на адвокатското възнаграждение по възражението на ответника. Размерът на възнаграждението съответства на приетото в решение на СЕС по дело С-438/22.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1139-000173/ 01.10.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил.

ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на Б. З. НИКЕВ деловодни разноски в размер на 1 010 лв. /хиляда и десет лева/.

На основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните.