Решение по дело №776/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на Л. Д. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [улица], чрез адв. Н., против Заповед № 0952/01.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Управление на сигурността и опазване на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, с която е разпоредено на осн. чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ премахването на строеж: „сграда със ЗП 31 кв.м. и изба към нея с площ от 6 кв.м. в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, по плана на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, представляващ: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 31 кв.м., и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Според изложеното в жалбата основанието, въз основа на което е издадена заповедта – чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, не е приложимо за жилищни сгради. Твърди, че в административния акт не е посочено на кое точно основание от посочените в разпоредбата не отговаря сградата. Счита, че материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед не са изпълнени. Изложени са доводи, че не следва строежът да се квалифицира като неподходящ по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ само въз основа на писмото от ЕРП – Север. Изтъква, че от заповедта не става ясно на кого, с какво и по какъв начин създава непосредствена опасност и се налага да се осигури животът и здравето на гражданите, поради което според оспорващия липсват мотиви за издаването на заповедта. Твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че сградата е търпима. Изложени са съображения, че не са изследвани и събрани по надлежния ред данни, удостоверяващи законност на изградения въздушен електропровод СрН – наличие на разрешение за строеж, изходни данни и параметри, както и дали изобщо е уредено правото на преминаване на изградения електропровод през имота на жалбоподателя. Сочи се, че не е съобразено обстоятелството, че до момента не са възниквали инциденти, както и не е изследвана възможността за поправянето на строежа. Излагат се доводи, че ако строежът пречи на нормалното използване на въздушния електропровод, отношенията между собственика му и жалбоподателя следва да се уредят по гражданскоправен ред, а не по административен. Твърди се, че сградата, чието премахване е разпоредено, е единствено жилище на Д. и семейството му и това може да причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда. Излагат се твърдения, че от Заповед № 365/14.06.20211 г. на Кмета на Район „Приморски“ се установява, че предишният собственик е придобил имота без ограничения на собствеността. Според изложеното в жалбата не става ясно налице ли са изходни данни за разположението и размерите на сервитутната зона, съобразена ли е тя с минималните размери по приложения № 1, 2, 3 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите и на енергийните обекти. Твърди, че въздушният електропровод е изграден преди 2001 г., като изобщо не е уреден въпросът за сервитутната му зона, тъй като няма никакви данни, отразени в документите за собственост на жалбоподателя. Сочи, че не е запознат със съставения от комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ протокол – заключение от 18.10.2024 г., послужил като основание за издаване на заповедта, поради което твърди, че е нарушено правото му на защита. Излага съображения, че при издаване на оспорената заповед административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. С оглед изложеното моли съда да отмени заповедта и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Управление на сигурността и опазване на обществения ред“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. По съществото на спора моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че представените по делото проект за изменение на сградата и проект за кабелно отклонение и ел. захранване на сградата са без съответните съгласувания и одобрявания. Моли съда за решение в този смисъл и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1000 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и взаимовръзка, приема за установено следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на [ПИ] с представените по делото Решение № 260474/01.10.2020 г. /л. 16-21 от делото/, постановено по гр. дело № 9129/2020 г. по описа на ВРС, и НА за собственост на недвижим [имот номер] от 24.10.2024 г. **** година /л. 27-28 от делото/.

Началото на административното производство е поставено със Сигнал рег. № УСКОР24000244ВН/01.02.2024г. /л. 16-17 от преписката/, подаден от О. А. К. до Община Варна, в който е посочено, че строителството в [ПИ] е извършено при отклонение на строителните правила и сградата е незаконна. При строителството не е спазено минималното изискуемо отстояние от регулационната линия, което ограничава и пречи на допустимото пълноценно ползване на собствения му имот. Твърди се, че изградената масивна плътна ограда и източната стена на сградата са построени в [ПИ] – публична общинска собственост, а сградата в [ПИ] е разположена под трасето на високоволтов електропровод, без да е спазен необходимият сервитут.

На 09.02.2024 г. в Община Варна е постъпило писмо с рег. № РД24003968ВН /л. 22-23 от преписката/ от „Електроразпределение Север“ АД, с което общината е уведомена, че в [ПИ], местност „Манастирски рид“, е изградена постройка под въздушен електропровод СрН с диспечерско наименование ВЕЛ ЕЛЕНА 20 kV. Посочено е, че постройката попада в сервитута на ВЕЛ 20 kV Осеново и е в нарушение на чл. 761 от Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и чл. 14 от Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти. Отправено е искане за извършване на проверка на място относно законността на сградата.

С писмо рег. № УСКОР24000244ВН_001ВН/01.03.2024 г. /л. 20-21 от преписката/ Директорът на Дирекция УСКОР е уведомил Кмета на Район „Приморски“, че във връзка с постъпил сигнал за извършен незаконен строеж в [ПИ] е извършена проверка на място и е установена жилищна сграда. В тази връзка е изискано Удостоверение за търпимост № 273/26.07.2013 г., издадено от Главния архитект на Район „Приморски“, както и тахиметричното заснемане към преписката.

Изисканите документи са представени в Дирекция УСКОР с писмо рег. № УСКОР24000244ВН_001ВН_003ВН/08.03.2024 година /л. 36 – 46 от преписката/.

До Л. Д. е изпратена покана /л. 15 от преписката/ за явяване в Община Варна на 11.10.2024 г. в 10:00 часа.

На 11.10.2024 г. е проведено заседание на Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 4146/27.11.2023 г. на Кмета на Община Варна, на което е изслушан жалбоподателят /л. 13-14 от преписката/.

С Протокол–заключение от 18.10.2024 г. /л. 18-19 от преписката/ Комисията е предложила на Кмета на Община Варна да издаде заповед, с която да нареди на Л. Д. да премахне постройка със застроена площ 31 кв.м и изба към нея с площ 6 кв.м.

На 28.01.2025 г. отново е подаден Сигнал с рег. № УСКОР24000244ВН_002ВН/28.01.2025 г. /л. 7-8 от преписката/ до Кмета на Община Варна от О. А. К., с който отново се сигнализира за незаконния строеж в процесния поземлен имот.

На 01.04.2025 г. Директорът на Дирекция УСКОР е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 0952/01.04.2025 година /л. 1-3 от преписката/.

По преписката са представени Заповед № 4153/28.11.2023 г. /л. 4-6 от преписката/ и Заповед № 4146/27.11.2023 г. /л. 9-10 от преписката/, от които се установява компетентността на Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ и административния орган, издал оспорената заповед.

От жалбоподателя са представени следните доказателства: Заповед № 365/14.06.2011 г. /л. 11 от делото/ на Кмета на Район „Приморски“, с която на Е. Т. С. е наредено да придобие собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ върху имот с [идентификатор] с площ 600 кв.м; Удостоверение за търпимост № 273/26.07.2023 г. /л. 12 от делото/, издадено от Главния архитект на Район „Приморски“; [НА] от 06.06.2014 г., **** /л. 13 от делото/, с който Е. С. е продала на С. Д. процесния поземлен имот, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда; декларация от 12.02.2025 г. /л. 32 от делото/ от А. Д., с която заявява, че жилищната сграда, находяща се в [ПИ], е единствено жилище за нея и съпруга й – Л. Д.. Представено е също така удостоверение за настоящ адрес от 12.02.2025 г. на Д. /л. 33 от делото/, декларация от 07.04.2025 г. /л. 34 от делото/ от Л. Д., с която заявява, че жилищната сграда, находяща се в [ПИ], е единствено жилище за него и съпругата му.

От ответника по делото е представена скица на част от плана на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ /л. 62 от делото/.

От жалбоподателя е представен технически проект, становище за присъединяване на обект за потребление към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение изх. № ПРОПУСК-3821/23.04.2024 г. на ЕРП – Север и договор за присъединяване на обект за потребление към електроразпределителната мрежа /л. 84-109 от делото/.

С писмо рег. № РД25014082ПР_001ПР/05.06.2025 г. Кметът на Район „Приморски“ е предоставил цялата административна преписка по издаване на Удостоверение за търпимост № 273/26.07.2013 година /л. 113-102 от делото/.

С оглед изясняване на спорните по делото факти е назначена комплексна съдебно–техническа експертиза, по която вещите лица електроинженер и архитект дават следното заключение: ВЕЛ 20 kV е изграден преди 1978 година. Вещите лица са установили, че площта на сградата към настоящия момент е 70 кв.м., 25 кв.м с частично минимално нарушение на страничните граници на [ПИ]. Вещите лица сочат, че съгласно КК сградата в процесния ПИ е с площ 31 кв.м и попада изцяло в сервитутната зона на ВЕЛ 20 kV. Изграденият ВЕЛ 20 kV е за променливо трифазно напрежение и пренос на електрическа енергия с честота 50 Hz, собственост на ЕРП – Север, а п-ст „Златни пясъци“ 100/20kV захранва изход Елена 20 kV, състои се от желязо-решетъчни или стомано-бетонни стълбове. Експертизата сочи, че на стълбовете са монтирани изолатори, на които са закрепени проводниците. По отношение на сервитутната зона е посочено, че когато трасето минава през населени места и селищни образувания за ВЕЛ 10–20 kV по 7 м от оста на ВЕЛ. Вещите лица дават заключение, че [ПИ] е придобит с тежест. Според вещото лице съгласно скицата, приложена към делото, имотът попада в сервитутната зона от 2 метра. Дадени са три варианта, при които се създава опасност за живота и здравето на хората, при скъсване на проводник от електропровода при сухо и влажно време, както и при издигане на метален прът или поликарбонова пръчка с дължина 7 метра. Вещите лица дават заключение, че предвид факта, че процесната сграда е изцяло в сервитутната зона, при авария на електропровода би било трудно неговото възстановяване, предвид необходимостта от използване на техника, както и е възможно да възникне пожар в жилищната сграда, който е възможно да бъде пренесен и в съседните имоти. Посочено е също, че така изграденият електропровод при нормална експлоатация не създава опасност, но при аварийни ситуации е възможно да създаде опасност за обитателите на сградата. Вещото лице сочи, че условията, създаващи опасност за живота и здравето на гражданите, биха могли да се преодолеят, ако се промени трасето на електропровода или въздушната линия премине в кабелна линия средно напрежение. Дава се заключение, че е възможно да се премести трасето на въздушния електропровод, но след проучване на трасето и изготвяне на инвестиционен проект. Експертизата дава заключение, че постройката е разположена в средата на [ПИ], по имотната граница с частично навлизане в [ПИ] – публична общинска собственост, и частично по имотната граница на запад с [ПИ]. Сградата е едноетажна, еднофамилна и от западната фасада има вход към избеното помещение, облицована отвън с топлоизолация с масивни зидове и четирискатна покривна дървена конструкция с покритие от бардолин. Вещото лице сочи, че за процесната постройка е издадено Удостоверение за търпимост с № 273/26.07.2013 г., където е описана със застроена площ от 31 кв. метра. За постройката няма издадени строителни книжа. Дадено е заключение, че сградата е отразена в ПУП-ПУР на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, като е нанесена като едноетажна „Ж“, ВЕЛ 20 kV не е нанесен. Съгласно скица от КК, издадена през 2014 г., съществуващата сграда е означена с площ 31 кв.м. В заключение е посочено, че съществуващата сграда в [ПИ] е с площ 70,25 кв.м., собственост на жалбоподателя, не е отразена в действащата за местността актуална КК.

В съдебно заседание вещите лица правят следните уточнения: Вещото лице П. сочи, че от приложените по делото доказателства се установява, че електропроводът е изграден през 1978 година, разяснява необходимостта от сервитутна зона, а именно при скъсване на проводник или при необходимост от друг ремонт да се осигури безпроблемно влизане на машините. Експертът няма информация да са настъпвали инциденти на процесния обект. При скъсване на проводник вещото лице е категорично, че ще падне в имота на жалбоподателя. Вещото лице К. сочи, че на Приложение № 1 към СТЕ със синьо е означено измереното на място, а с жълто данните по КККР. Според вещото лице П. разстоянието между най-високата част на сградата и най-ниската част на електропровода е около 3 метра.

По делото са разпитани като свидетели М. М. В. и Н. Н. Н. и двамата са съседи на жалбоподателя.

Свидетелката В. сочи, че живеят в имота си от 1981 година. Твърди, че преди време местността, в която се намира имотът, се е казвала „Аязмото“. Според свидетелските показания в имота е имало поставена барака от предишните собственици. Те са направили маза, върху която са излели плоча и са поставили бараката отгоре. След като жалбоподателят станал собственик на имота, не е строил нищо – само една тераса, която вече е била започната да се строи. В. твърди, че електропроводът минава встрани от къщата. Според нея не е имало инциденти, свързани с електропровода от 1981 г., откакто те живеят там. Спомня си, че само веднъж са идвали от електроразпределителното дружество, но не в имота, а в гората над имота.

Свидетелят Н. сочи, че познава жалбоподателя, тъй като той също има имот малко по–нагоре от процесния. Запознат е с електропровода и твърди, че той е изграден през 1977 г., като според него минава на 10 м над къщата. Свидетелят сочи, че е архитект с пълна проектантска правоспособност и знае, че далекопроводите много трудно се местят, особено тези, които са в републиканската мрежа. Според него едно такова изместване би струвало хиляди левове. Н. твърди, че жалбоподателят притежава малка къщичка. Няма информация процесният електропровод да е местен някога и твърди, че никога не е имало аварии с този електропровод.

При така установеното от фактическа стана съдът приема от правна страна следното:

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, представени от страните в хода на съдебното дирене.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения индивидуален административен акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия към датата на постановяването му. Съгласно Заповед № 4153/28.11.2023 г. /л. 4-6 от делото/, раздел II, т. 3, Кметът на Община Варна е делегирал правомощията си по издаване на заповеди по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ на Директора на Дирекция „Управление на собствеността и контрол на обществения ред“ към Община Варна.

Административния акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В обжалвания акт не са изложени в пълнота релевантните фактически основания за издаването му. От фактическа страна административният орган се е позовал единствено на приложените по преписката два протокола, изготвени от Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, без да извърши проверка на място. Така изложеното обаче не отразява в необходимата пълнота и нужната конкретика фактическите обстоятелства, касаещи процесния случай. Нареденият за премахване обект не е индивидуализиран в достатъчна степен. С обжалваната заповед е наредено да бъде премахната сграда със застроена площ 31 кв.м и изба към нея с площ 6 кв.м в имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, по плана на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, представляваща жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 31 кв.м. От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената комплексна СТЕ се установява, че процесната сграда е със застроена площ от 70,25 кв.м /Приложение № 3 към СТЕ/. Това се потвърждава и от разпита на вещите лица в открито съдебно заседание. С оглед установеното несъответствие между посоченото в процесната заповед и това, установено на място от вещите лица, настоящият съдебен състав приема, че е налице неясен предмет на процесната заповед, с която е разпореден за премахване строеж. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. При издаване на заповедта по чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга – установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила.

Оспореният акт е издаден и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От представената по преписката Заповед № 4146/27.11.2023 г. се установява, че Кметът на Община Варна е назначил комисия по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, чиито председател е А. Д. Д. – Директор на Дирекция УСКОР - лицето, на което са делегирани правомощия да издава административни актове от категорията на процесния. От представените по преписката два протокола на Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ се установява, че Д. е председателствал и двете заседания на Комисията, а от оспорената заповед е видно, че е подписана именно от Директора на Дирекция УСКОР. Настоящият състав на съда счита, че по този начин е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Недопустимо едно и също лице участва като член/председател на подпомагащ орган, какъвто именно се явява Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, и едновременно с това да бъде административен орган, който издава крайния индивидуален административен акт. Макар и формално делегирането да е валидно, съдът приема, че е налице нарушение на чл. 10 от АПК. Едно от измеренията на принципа за безпристрастност е предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси, изразяващ се в евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната администрация от съдържанието на крайния акт. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и влече незаконосъобразност на административния акт.

Освен изложеното следва да се има предвид и, че съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, състоянието на обектите, необходимите ремонтни и възстановителни дейности, и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват от комисия, назначена от кмета на общината. Според правилото на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. От събраните по делото доказателства обаче не се установява назначената комисия да е извършила оглед на място. По делото няма данни комисията да е обследвала строежа и да е дала заключение за неговото състояние. По преписката не е представен констативен протокол от извършения оглед, а и самият административен орган при издаване на процесната заповед не се е позовал на такъв протокол. Единствената индикация за извършена проверка на място е писмо рег. № УСКОР 24000244ВН_001ВН/01.03.2024 г., в което посочено , че е извършена проверка на място от служители към отдел „Строителен контрол“ при Община Варна, но липсват други доказателства, от които да се установява, че действително служители на Община Варна са посетили процесния поземлен имот, съответно са извършили оглед и са обследвали изградената в него сграда. Неизвършването на проверка и оглед на място на процесния строеж представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неизясняване на релевантните за случая факти.

Оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалния закон. Между страните не се спори, че жалбоподателят е собственик на процесния имот, както и че през имота му преминава електропровод, като тези обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства.

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. На това правно основание могат да се издават заповеди само досежно обектите, които са изчерпателно посочени в разпоредбата, а именно: огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1-15 /това са обекти, за които не се изисква разрешение за строеж/, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения и насаждения. Според трайната и безпротиворечива практика на ВАС относно обекти и строежи, които не са посочени в чл. 195, ал. 5 ЗУТ, например по отношение на жилищни сгради, тази правна възможност не може да бъде използвана, тъй като същите са извън приложното поле на разпоредбата.

Разпоредената със заповедта дейност касае премахване на строеж „сграда със ЗП 31 кв.м. и изба към нея с площ 6 кв.м в имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, по плана на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, представляващ: Жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 31 кв.м“. Обстоятелството, че процесният строеж представлява жилищна сграда, се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението по изслушаната комплексна СТЕ, и не се оспорва от ответника. Тоест разпореденият за премахване строеж не попада в приложното поле на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, поради което издавайки заповедта на това правно основание, административният орган е постановил същата в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ. Предвид изложеното основателни се явяват възраженията, направени с жалбата в тази насока.

С оглед горното оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон и в несъответствие с изискванията за форма на административните актове, поради което е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на делото и направено искане за присъждане на разноски, при липсата на възражение за прекомерност, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, както следва: 10 лева - държавна такса за образуване на делото, 700 лева – депозит за вещо лице, и 3000 лева – възнаграждение за един адвокат, платено в брой при упълномощаването.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Л. Д. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [улица], Заповед № 0952/01.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Управление на сигурността и опазване на обществения ред“ при Община Варна, с която с която е разпоредено, на основание чл. 195, ал.5 и чл. 196, ал.3 от ЗУТ, премахването на строеж: „сграда със ЗП 31 кв.м. и изба към нея с площ от 6 кв.м. в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, по плана на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, представляващ: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 31 кв.м., и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Л. Д. Д., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [улица], сумата в размер на 3710 /три хиляди седемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването на страните.