Мотиви към Присъда № 187,
постановена на 22.08.2019г. по н.о.х.д. № 3014 по описа на Районен съд –
Варна за 2019г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт на Ф. И.А. за това, че в периода 29.03.2017г.- 07.07.2017г.,
включително, в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, на два пъти
отнел чужди движими вещи - преносим компютър „НР“, зарядно
устройство и чанта за него, на стойност 989,10 лева, от владението на И.М.А. и
раница „Наmа", мобилен телефон „Самсунг", зарядно устройство
за смарт телефон „Блек
Вю" зарядно устройство за смарт
телефон, маратонки „Капа", два броя тениски и сумата от 100 лева, на обща
стойност 347,00 лева, от владението на Й.К.Ш., всички вещи на обща стойност
1336, 10 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр чл.26 ,ал.1 НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение на него да бъде наложено наказание в размер на една година,
изтърпяването на което да се отложи с тригодишен изпитателен срок, което да се
редуцира с 1/3.
Защитникът на подсъдимия на
свой ред сочи, че виновността на подзащитния му е
установена в хода на наказателното производство, като посочва, че определеното
от съда наказание в случая би могло да бъде и шест месеца, които биха били
достатъчни за постигане на целите на превенцията.
Подс. Ф. И.А. посочва, че съжаляват за
извършеното.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума посочва, че
моли за снизхождение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
е роден на ***г. гр. Прищина в Република Косово, постоянно пребиваващ на
територията на Република България, със средно образование, работи, разведен,
неосъждан (реабилитиран), с адрес за призоваване- гр.Варна жк.Младост
№148, вх.1, ет.4, ап. 30, с ЕГН:**********.
На
29.03.2017г. А. решил да извърши кражба
на чужди за него вещи, чрез които да се облагодетелства неправомерно.
За
целта преди обяд на същия ден, той отишъл в района на УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна.
На неохраняем паркинг пред болничното заведение, в близост до
намираща се в близост метан- станция, той забелязал паркиран л.а. „Дачия Логан“ с рег.№ Н8837ВР,
собственост на св. М.Ив.Аб..
Последният
малко преди това, около 09.30 часа на 29.03.2017г., паркирал автомобила, за да
посети болничното заведение заедно с дъщеря си - св. И.М.А..
Същата
носела със себе си преносим компютър марка „НР Pro book
G3", който оставила в превозното средство под предната дясна седалка в
чантичка заедно със зарядно устройство за него.
Подсъдимият
А. огледал автомобила и видял, че една от вратите била затворена, но
незаключена. Отворил врата и огледал вътрешността на купето. Видял чантата с
преносимия компютър и зарядно устройство за него.
Взел чантата със съдържанието и се отдалечил. След като видял, че в същата има
преносим компютър обвиняемият отишъл на колхозния пазар в гр. Варна.
Посетил
магазин за продажба на мобилни апарати и аксесоари, находящ
на ул. „Д-р Пискюлиев“ №109/110 в гр.Варна,
стопанисван от св. Пл.Г.. Обв.А. предложил на св. Г.
компютъра за продажба. Той се съгласил и му заплатил сумата от 270 лева.
Впоследствие
обвиняемият бил установен като автор на деянието и с него били проведени
оперативни беседи от служители на Второ РУ-Варна, при които той обяснил
обстоятелствата относно извършеното престъпление, отнемането и разпореждането с
чуждите нему вещи.
Бил
установен и св. Пл.Г., като същият предал доброволно преносимия компютър, зарядно устройство и чанта за него, за което бил съставен
съответния протокол от дата 04.04.2017г.
В
хода на разследването, при направено разпознаване на лица, св. Г. посочил подс. А., като лицето, от което закупило визираните вещи.
Въпреки,
че вече бил установен от органите на Второ РУ-Варна като извършител на
гореописаното деяние, на 07.07.2017г. А. отново решил
да извърши кражба на вещи, чрез които да се облагодетелства неправомерно.
За целта той започнал да обикаля пеша в района
на Ритуална зала - Варна.
Около
13, 45 часа на същата дата, свидетелите Й.Ш., О. Ш., Й.В.Й. и Н.Мл.М. отивали
на сватба на техни близки с л.а. Фолксваген Голф с per.
№ В0419ВХ. Св. Й.Й. паркирала автомобила на ул.
„Котел" пред дом № 13 в гр. Варна, в близост до Ритуална зала- Варна.
Св.
Й.Ш. оставил на задната седалка на превозното средство раницата си и четиримата
отишли на сватбения ритуал. Малко по- късно обв. А.,
преминавайки по ул. „Котел", забелязал автомобила.
Видял,
че една от вратите е затворена, но незаключена като бутонът на заключващия
механизъм на вратата бил вдигнат нагоре.
Видял
също така, че на задната седалка имало раница, собственост на св. Й. Ш..
Отворил вратата на автомобила, взел раницата и се отдалечил.
След
това прегледал съдържащите се в нея вещи. В раницата си марка „Наmа" св.Ш. държал мобилен телефон „Самсунг", зарядно устройство
за смарт телефон „Блек
Вю", друго зарядно устройство за смарт телефон, маратонки марка „Капа", два броя
тениски и сумата от 100 / сто / лева, поставени в плик и приготвени като
подарък за младоженците. Обвиняемият взел сумата от 100 лева, а в последствие
се разпоредил и с останалите вещи.
Съгласно
изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, преносимият компютър HP
Pro book G3", зарядното
устройство и чанта за него били на обща стойност 989, 10 лв. / деветстотин
осемдесет и девет лева и десет стотинки/, а раницата марка „Наmа", мобилен телефон „Самсунг",
зарядно устройство за смарт
телефон „Блек Вю", зарядно
устройство за смарт телефон, маратонки марка
„Капа", два броя тениски и сумата от 100 лева били на обща стойност 347 ,
00 / триста четиридесет и седем / лева.
От
заключението на изготвена съдебно-оценителна експертиза се установява, че
пазарната оценка на инкриминираните вещи е в размер на 1336, 10 лв. / хиляда
триста тридесет и шест лева и десет стотинки/.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-видеотехническа
експертиза се установява авторството на второто деяние, предмет на обвинението.
От
приобщената справка съдимост е видно, че А. е с чисто съдебно минало към датата
на извършеното от него деяние.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. Ф.А., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което
се подкрепя изцяло от всички налични по делото гласни доказателства, както и от
приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка
за съдимост, експертни заключения, подробно описани по вид и констатации
по-горе в настоящото изложение.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в
показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията
са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно
производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство
експертни заключения, посредством които да приеме за установена стойността (в това
число общата) на всички инкриминирани вещи, както и авторството на
инкриминираното деяние.
Подсъдимото лице на свой ред призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. Ф. И.А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. чл.194,
ал.1, вр. ч. 26, ал.1 НК, тъй като безспорно се
установи, че в периода 29.03.2017г.- 07.07.2017г., включително, в гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление, на два пъти отнел чужди движими вещи - преносим
компютър „НР“, зарядно устройство и чанта за него, на
стойност 989,10 лева, от владението на И.М.А. и раница „Наmа",
мобилен телефон „Самсунг", зарядно
устройство за смарт телефон „Блек
Вю" зарядно устройство за смарт
телефон, маратонки „Капа", два броя тениски и сумата от 100 лева, на обща
стойност 347,00 лева, от владението на Й.К.Ш., всички вещи на обща стойност
1336, 10 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК се определя от това, че са били извършени две деяния, които осъществяват
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото го.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият е действал
при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на
извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат.
По отношение вида и размера на
наложените наказания:
Предвид обстоятелството, че подс. А. беше признат за виновен в извършване на
инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. чл.194,
ал.1 НК предвижда за подобно деяние в техния случай наказание „лишаване от
свобода” за срок до осем години.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия чистото му
съдебно минало и частично възстановените вреди, като не констатира отегчаващи
отговорността такива, поради което и определи наказанието да бъде в размер към минималния
допустим от наказателния закон, а именно „лишаване от свобода“ в размер на
девет месеца, което на основание чл. 58а НК да бъде редуцирано с 1/3, като в
крайна сметка прие А. да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца.
Въпреки чистото съдебно минало на дееца съдът
намери, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо
отговорността му обстоятелство поради което и прие, че наказанието на същия
следва да се определи при условията на чл. 54 НК.
Доколкото в случая се касае за лице в трудоспособна
възраст, съдът намери, че постигане целите на наказанието в случая не се налага
ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, поради което определи изтърпяването
му да се отложи на основание чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати и сторените по делото
разноски в размер на 309, 53 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: