О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Плевен,....2....юли…2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV
възз.гр.с-в в закрито заседание на….…ВТОРИ………….ЮЛИ……………….
през ДВЕ
ХИЛЯДИ и
ДВАДЕСЕТА година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като
разгледа докладвано от СЪДИЯ….ЯНКУЛОВА частно ГР.Д.№…392…по
описа….за…2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл.274,ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано на основание частна жалба,
подадена от „А1 България“- ЕАД със седалище и адрес на управление в
гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“№, ЕИК-***, чрез пълномощника адв. А.П., преупълномощена от
Адвокатско дружество „попов, Арнаудов и партньори, регистрирано в СГС, със
съдебен адрес ***, пл.“Света неделя“№4, ет.3, срещу Разпореждане
№2507/02.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№1161/2020г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата от 128.12лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора.
В частната жалба се твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно и се прави искане да бъде отменено и да
бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Излагат се следните оплаквания: Неправилно съдът е приел, че искането за
присъждане на неустойка се основава на неравноправна клауза в договора по
смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП.Освен това съдът неправилно е приел, че
клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неправилно
съдът е приел, че се претендира неустойка в размер, равен на дължимите месечни
абонаментни такси до изтичане срока на договора..Посоченият в заявлението
Договор №********** е с рамков характер- услугите и продуктите по него се
предоставят въз основа подписването на допълнителни индивидуални приложения
и/или договори. Видно от приложеното към заявлението Приложение
№1/26.07.2016г., по конкретно чл.6,3.1 от него, по отношение на мобилна
услуга SIM карта с телефонен номер 088786****,
размерът на неустойката е ограничен до три такси. Съгласно цитираната разпоредба „ако достъпът
до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вида на Абоната преди изтичане на срока на ползване,
определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато
Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване по тази клауза, не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка.“ При положение, че размерът на неустойката е
ограничен до три такси, жалбоподателят счита, че размерът не е необосновано висок по смисъла на
чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП. Не може да се говори за неоснователно обогатяване , при
положение, че максималният размер на предвидената неустойка е сборът на три такси, при договорен двугодишен
срок на ползване. Неустойката в този размер цели единствено да обезщети
оператора за претърпените вреди, породени от виновното неизпълнение от страна на длъжника. Неустойката от три такси, освен, че е
договорена в посочената в заявлението съдебна спогодба, сключена между
заявителя „А1 България“-ЕАД и Комисията за защита на потребителите, но е и
реално договорена между страните в цитираните разпоредби на приложението. Съдът
погрешно е квалифицирал другата претендирана неустойка в размер на 88.16лв.,
посочена в т.12 от заявлението – за възстановяване на отстъпка от пазарната
цена на предоставеното крайно
устройство. Неустойката в този размер също е предвидена в чл.6.3.1 от
Приложение №1/26.07.2017г. и според него:“ В допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване, Абонатът дължи на
Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните
устройства( закупени на изплащане)“. Размерът на предвидената отстъпка е
посочен изрично в чл.6.3.1 от приложението. В случая се касае за крайно
устройство Huawei Y5 ІІ DS Black MAT 15, предоставен с договор за
продажба на изплащане от 26.07.2016г. в пакет със SIM картата по
Приложение №1/26.07.2016г., съгласно чл.3 от договора за продажба на изплащане.
Неприемливо е да се каже, че клаузата е неравноправна, при положение, че се
касае за възстановяване на отстъпка. Последната е благо, от което потребителят
се е възползвал при сключването на договора с мобилния оператор, изразяващо се
в намаляване на редовната пазарна цена
на дадения апарат. Справедливо е да се приеме, че следва същата да се
възстанови с оглед виновното неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Не може да се приеме, че
договорната клауза за неустойка е неравноправна на някакво основание, при
положение, че същата е съобразена с изискванията, поставени от държавен
контролен орган в лицето на Комисията за защита на потребителите, съобразно
изложеното в т.12 от заявлението, а именно – сключената съдебна спогодба.
Препис от частната жалба не
подлежи на връчване.
Въззивният
съд, като провери данните по делото, констатира
следното:
Частната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, А разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От
данните по ч.гр.д.№1262/2020г. по описа на РС-Плевен, Гражданско отделение, се
установява следното:
Производството
по делото е образувано на основание заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, подадено от заявителя
(понастоящем частен жалбоподател) „А1
България“-ЕАД - София, срещу длъжника В.М. К., ЕГН-********** ***, за следните
суми: 137.92лв. - незаплатена главница; 41.55лв.- законна лихва за забава,
изчислена върху главницата от 137.92лв. за периода от 17.01.2017г. до
27.02.202.; 128.12лв. - неустойка ;
законна лихва от датата на депозиране на заявлението, до датата на погасяване
на задължението.
С
обжалваното понастоящем Разпореждане №2507/02.03.2020г., Плевенският районен
съд, ІV-ти гр.с-в е отхвърлил на основание чл.411,ал.2,т.3 от ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от
128.12лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора. За останалите суми по заявлението е издал Заповед №692/02.03.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното разпореждане е валидно и
допустимо, но неправилно.
Към заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК са представени следните
писмени доказателства: Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“-ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел“-ЕАД по стандарт GSM, UMTS и LTE;
договор за електронни съобщителни услуги, сключен на 16.06.2015г. между
„Мобилтел“-ЕАД като оператор и В.М. *** като потребител (
абонат); Договор №50435****/26.07.2016г.,
сключен между същите страни; Приложение №1 към Договор №50435****/26.07.2016г.
за условията за ползване на тарифни планове …; Допълнение към Приложение №1 –
избор и условия на роуминг план…; Приложение №1 – цени и условия за ползване на
услугата Мтел ТВ; Списък на телевизионните програми, включени в пакета….§
Договор за продажба на изплащане на устройство Huawei
Y5 ІІ DS Black MAT 15; Приложение №2 към договор за
продажба на изплащане Приемо- предавателен протокол ма закупено крайно
устройство, предоставен с договор за продажба на изплащане; Удостоверение от
Търговския регистър за регистриране на
„А1 България“-ЕАД като правоприемник на „Мобилтел“-ЕАД.
В т.12
от Заявлението, заявителят е пояснил, че претендира неустойка по договора общо
в размер на 128.12лв., от която 39.96лв.- неустойка за предсрочно прекратяване
в трикратен размер на месечната абонаментна такса, при
прекратяване на договора по вина на абоната и 88.16лв.- сума, която
абонатът дължи на оператора за възстановяване стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства ( закупени или предоставени
на изплащане), както и
стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно
ползване.
Съдът
приема, че от писмените доказателства, приложени към заявлението се установява
следното:
Между Оператора „Мобилтел“-ЕАД, чиито правоприемник
е „А1 България“-ЕАД и абоната В.М. ***, ЕГН – **********, е сключен Договор
№********** с рамков характер за мобилна
услуга SIM карта с
телефонен номер 088786****. На абоната е предоставено крайно
устройство Huawei Y5 ІІ DS
Black MAT 15, съгласно чл.3 от договора за продажба на изплащане от
26.07.2016г. в пакет със SIM картата по Приложение
№1/26.07.2016г.
В
текста на чл.6.3.1 от Приложение №1 страните са уговорили следните клаузи за
неустойка:
„Ако
достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде
прекратен по инициатива или по вида на Абоната преди изтичане на срока на
ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато Абонатът
е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване
по тази клауза, не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.В
тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване, Абонатът дължи на
Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните
устройства( закупени или предоставени на лизинг) на изплащане, съответстваща на
оставащия срок за ползване на съответния абонамент.“
Въз
основа на горните данни, съдът приема, че неустойката е дължима, тъй като е
уговорена. Договорната клауза за неустойка, обективирана в текста на чл.6.3.1
от Приложение №1 към сключения между страните
договор, възпроизвежда съдебната спогодба, сключена между Оператора и Комисията за защита на потребителите на 21
април 2016г. по гр.д.№12268/2014г. по описа на СГС, която има значение на
влязло в сила решение и е задължителна за страните, като участието на КЗП е гаранция, че интересите на потребителите са
защитени.
Договорната
клауза на чл.6.3.1 от Приложение №1 е
съобразена с определената от закона (
чл.92 от ЗЗД) обезщетителна функция на
неустойката при неизпълнение на договорно задължение. Не може да се приеме, че
същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави (чл.26 от ЗЗД), или пък да
е неравноправна клауза по смисъла на
чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП. – Неустойка в
размер на три месечни такси е
справедливо обезщетение за Оператора от неизпълнение на задължението от страна
на абоната. По същия начин, при
неизпълнение, абонатът дължи и неустойка, изразяваща се във възстановяване на
оператора на стойността за отстъпките на
абонаментните планове от пазарните цени
на получените и не върнати крайни устройства, закупени или предоставени на
лизинг, както и стойността на предоставеното оборудване за временно ползване. –Това
е така, защото „отстъпката“ е едно предимство и облекчение, което абонатът
получава при сключването на договора с Оператора, изразяващо се в намаляване на
редовната цена на апарата и е напълно логично, при неизпълнение на договорното
задължение от страна на абоната, отстъпката да се възстанови, както и да се
заплати оставащата сума от цената на полученото и невърнато устройство.
Мотивиран
от изложеното, въззивният съд приема, че не са налице предпоставките на
чл.411,ал.2,т.3 от ГПК, за неиздаване на заповед за изпълнение, както е приел
Районният съд, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и
делото върнато на заповедния съд, същия съдебен състав за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата
от 128.12лв., представляваща неустойка.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско
отделение, ІV-ти въззивен граждански състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като неправилно
РАЗПОРЕЖДАНЕ №2507/02.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№1161/2020г. по описа на
Плевенския районен съд, Гражданско отделение И
ВРЪЩА делото на
Плевенски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 128.12лв.( сто двадесет и осем лв. и 12ст.), представляваща
неустойка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О.М.
Особено мнение на Рени Георгиева:Считам, че не са налице
основания за отмяна на обжалваното разпореждане в частта му, в която е
отхвърлено заявлението за сумата от 88.16 лв.-неустойка и следва да бъде
потвърдено в същата.
Относно търсената неустойка в тази част
заявлението не е разгледано с оглед на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, поради което би
могло да се приеме, че заявителят претендира три вида неустойки в рамките на
две групи.
Първата група е с два вида неустойки - за
възстановяване на стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на изплащане), която съгласно уговореното в
чл.5.3.1 и чл.6.3.1 от посочените в частната жалба Приложения №1 е „съответстваща на оставащия срок на ползване
по съответния абонамент“.
Спогодбата по гр.д.№ 12268/2014 г. по
описа на СГС касае стандартния размер на неустойката по типовите договори за
електронни съобщителни услуги, но по конкретното правоотношение с потребителя
следва да са приложими разпоредбите на чл.146 ЗЗП.
Неустойката не може да се съизмерява с
размера по оставащия срок на ползване по съответния абонамент, тъй като мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, без да предоставя услуга, макар и да
се касае само за отстъпките от абонаментните планове.
Те са част от същите и са включени в максималния
трикратен размер на неустойката от 39.96 лв., по отношение на тази допълнителна
неустойка са налице и основанията по чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
Липсват данни по отношение на неустойката (относно стойността от
абонаментните планове, включени в общата сума от 88.16лв.)
тази отстъпка да е с фиксиран размер при сключването на договорите с
оглед на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.
Относно втория вид неустойка в групата следва
да се посочи също така, че договорите за продажба на изплащане № 501354*** от
15.12.2016 г., 09.08.2016 г. и от 03.01.2017 г., тъй като съдържат предмет и
общи условия, цена и начин на плащане, задължения на страните, срок и
прекратяване, отговорност и неустойки, както и заключителни разпоредби, с оглед
на чл.5 от рамковите договори № 501354***, изключват приложението на чл.5.3.1 и
чл.6.3.1 от посочените в частната жалба Приложения № 1.
При неприемане на изложеното, систематичното място на отстъпките от
пазарните цени на предоставените крайни устройства като конкретно посочен
размер към датата на сключване на договорите за продажба на изплащане следва да
е в същите, а не в Приложение № 1, с оглед на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 ЗЗП.
Налице са основания за приложение на чл.411, ал.2, т.3 ГПК с оглед на чл.143, ал.1, т.5, т.19 и т.20 ЗЗП във вр. с
чл.146 ЗЗП и чл.147, ал.2 ЗЗП.
По отношение на третия вид претендирана
неустойка в рамките на общата сума от 88.16лв., съставляваща стойността на
невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно ползване ( посоченото от частния
жалбоподател цифров модел, рутер, стационарен телефон и други подобни ), то искането е в противоречие
със закона съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Неустойка се дължи само в случаите и при
условията, за които е договорена, но такава между страните не е уговорена за процесното неизпълнение.
В чл.6.3.4 от посочените шест Приложения № 1 е предвидено, че операторът има право да
получи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора, т.е. приложим е чл.79 ЗЗД – касае се за обезщетение за
вредите от неизпълнението, а неустойка по чл.92 ЗЗД между страните не е
уговорена.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: